ПРОТОКОЛ
№ 92
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Б. Рангелова
Членове:Стоян Ат. Германов
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Румен Б. Попов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600073 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Производство по реда на чл. 65 ал. 7 и 8 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Б. срещу определението от
17.02.2023 г. по ЧНД № 326/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с която е
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Б. Н.. Той се явява
лично, доведен от пловдивския арест и с адв. Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Представям постановление за
привличане на обвиняем от вчера, на Б. Н. и неговия разпит, в заверен вид, на
който присъства и адв. Б.. Това е с оглед материалния пропуск на закона - не
е изяснен, не е изчистен според нас от законодателя. Опасният рецидив отиде
на две места за изнудването и в случая именно той определя компетентността
на окръжна прокуратура.
1
АДВ. Б.: Нямам отводи. Относно представените от прокурора
документи, би следвало да се приемат и да се приложат обаче, към
досъдебното производство, защото те са оригинални. Не са приложени,
защото делото е тук, а пък вчера извършихме действието без наличието на
делото, а същите се получиха в Окръжния съд и делото беше насрочено с
определена дата и час. Междувременно ни извикаха в този час вместо в съда
да отидем за изменение на мярката, както аз съм поискал, отидохме при
разследващия полицай, където ни се коригира обвинението, привлякоха го
като обвиняем и аз не знам дали е процесуално допустимо и дали не правим
някакво съществено процесуално нарушение, но това си е работа на съда. Аз
изтъквам съображенията, които считам, че са налице с оглед изменение на
мярката за неотклонение и ще ги кажа след малко, те са написани в молбата.
На 17-ти февруари по същия начин – вместо да се изгледа мярката в
определения час ни повикаха при разследващия полицай, за да бъде
повдигнато на подзащитния ми обвинение за деяние, подсъдно на окръжна
прокуратура и чак след това се изгледа мярката. По същия начин и вчера – на
22-ри, повикаха ни при разследващия полицай за въпросното привличане в 10
часа, така че преди днешното съдебно заседание пред Апелативния съд ние
сме с ново обвинение. Третирайте го този въпрос във вашето определение,
моля ви!
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Н.: Съгласен съм с адвоката ми. Нямам отводи.
Поддържам становището на адв. Б., включително за представените
доказателства от прокурора. Няма да соча нови доказателства.
Съдът счита, че представените от прокурора документи са относими
към предмета на делото и като такива следва да бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените в заверени копия от
представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив постановление за
привличане на обвиняем и протокол за неговия разпит.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ Б.: Уважаеми съдии, аз повдигам въпроса за новонастъпили
обстоятелства в конкретния случай според мен, които имат съществено
значение не толкова за правната квалификация за деянието, колкото за
обществената опасност на деянието и личността на жалбоподателя Б. Н. и би
трябвало да съдействат за изменение на мярката му за неотклонение. Те са
две обстоятелства новонастъпили. На 19-ти януари тази година му се роди
бебе. Сега сме още февруари. Детето още не е, където се вика, на един месец
и това обстоятелство е много, много важно и снизходително за него.
Човеколюбието налага той не само да се радва на детето, но заедно с това да
изпита удоволствието на гледането. Като имате предвид, че момичето, което е
родило, тя е съпругата му, имат брак, е останало само в апартамента на майка
му и баща му тук в П., а те заминаха за Г.. Тя е от Б. и нейните родители са
2
там и се сърдят как е сключила брак. И самотата й просто налага
присъствието на бащата в този период от време, макар и до гледане на делото
– той да й подаде ръка и да й помага - това е едно човешко съображение,
което излагаме.
И второ, което е важно - вярно е, че случаите са 6 до 9 на измама и
изнудване. Не е леко това престъпление и има минимум 5 години лишаване от
свобода. Обаче само 3 от деянията бяха с получени парични суми, тоест
компонентът „корист“ е съществувал само в три от случаите. Останалите са
опити, защото не е имало кой да се хване за неговата въдица и да му дава
парични суми, а тези 3 случаи, възлизащи на 900 лв, положихме усилия,
получихме от Г. пари – от родителите му, възстановихме ги на пострадалите и
това е второто ми съображение за снизходителност и молба за изменение на
мярката за неотклонение. Ако вие дадете кредит на жалбоподателя, би могло
да се прибегне към една по-лека мярка за неотклонение.
В крайна сметка мярката за неотклонение е средство не да репресира
обвиняемите лица, а да ги предпази от извършване на друго престъпление и
да осигури тяхното явяване пред съда и следствието. Ние превръщаме
мярката за неотклонение в една репресивна мярка, която е много жестока в
конкретния случай и наличието на сантименталните обстоятелства, които
изброих в първата част, а втората е свързана със степента на обществената
опасност и заличаване на вредните последици, според мен имат своето
значение, за да проявите снизхождение. Благодаря ви за вниманието!
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Г. Н. (за лична защита): Искам да помоля съда за
снизхождение. Наистина съжалявам за постъпката си - говоря за
престъплението като цяло. Съжалявам за действията си и осъзнавам колко
глупаво постъпих. В момента се нуждаех от тези средства, просто, защото
изпаднах в жилищна криза. Просто се скарахме с баща ми, понеже
настъпваше един ремонт. Той изискваше пари от мен, понеже на съседа му
течеше от нашата баня и той просто каза „или се изнасяйте или не знам какво
ще правим“. Той сам си направи ремонта. Беше зима и просто не знаех как да
постъпя. Бях изпаднал в паническа криза. Не знаех на какво да се уповавам,
бях съвсем сам. Нашите са в чужбина постоянно. С техните нямаме
абсолютно никакъв досег. Сърдят ми се. Не знам защо толкова се сърдят.
Просто сключихме брак, за който те знаеха, че ще го сключим. Просто явно
искаха по друг начин да се случат обстоятелствата и искаха да присъстват,
макар че тогава не можеха.
Ваша чест, роди ми се детенце. Това ми е първото детенце. Аз не съм
изпитвал такава радост през живота си никога досега. Детето ми на 19-ти
направи един месец и съвсем скоро ще бъде 40-тия ден, в който ще има
погача и наистина искам да прекарам поне малко време с тях. Осъзнавам, че
трябва да поема отговорност и тежестта на закона трябва да падне върху мен.
Осъзнавам го, ще си понеса последствията. Моля за каквато мярка реши
съдът, само да не е „Задържане под стража“, дори да е „Домашен арест“, дори
3
„Гаранция“. „Домашен арест“ ако ми определите като мярка, ще се
осъществява на адреса, на който се водя. Баща ми заради малката, реши все
пак да се сдобрим и сме се сдобрили, така че пак сме в неговия апартамент.
Адресът ми е на ул.“*“ № * в гр.П. – това жилище е на баща ми. Няма
никакъв шанс да се скараме сега с баща ми, защото изпитва съжаление и при
появата на внучката му. А освен това моят баща ангажира адв. Б..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви помоля да
потвърдите определението на Пловдивски окръжен съд. За мен това е
емблематичен пример, че е необходимо лицето да продължи да бъде към
настоящия момент с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради
няколко причини.
На доказателствата не е необходимо да се спирам, най-малкото защото
освен обясненията, самопризнанието и възстановяването на щетите, които се
изтъкват като нови обстоятелства, те са подкрепени от обилни според мен
доказателства към настоящия момент – свидетелските показания, извлечения
от различни финансови институции, платежни, справки от Google.
По отношение на реалната опасност да извърши друго престъпление и
да се укрие, не намирам основания между кориците по делото да се оборва
презумпцията, предвидена в чл. 63, ал.2, т.1 – НПК – деянието е извършено
при опасен рецидив. Дори да не беше наличието на опасен рецидив и тази
презумпция, считам, че има опасност същият да се укрие и да извърши други
престъпления. Това е така, не само поради мотивите, изложени от съда, а и
защото изнудването е продължило през един продължителен период от време,
принудата - също и опита към принуда и начинът на извършване на самото
изнудване - множество пострадали момичета, които са били плашени с това
да бъде *** от интернет. Травмите на същите, без да изпадам в подробности и
да бъда емоционален, по-скоро са психологически. Пък и да ви кажа
откровено, не обичам толкова да говоря в залата чак, но като че ли има
опасност и за същия обвиняем, ако излезе навън, за здравето му, идваща от
страна на приятелите и родителите на същите момичета. Така че адекватната
мярка за неотклонение, съобразена с целите по чл. 57 НПК, е именно
задържането под стража, благодаря.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. Г. Н.: Моля уважаемия съд за една по-лека мярка за
неотклонение. Искам просто да се погрижа за детето си и да му се порадвам,
макар и за малко. Искам просто жена ми да си отдъхне поне за малко, да има
помощ в някаква степен. Тя не може да отиде дори до магазина, без да остави
бебето самичко. Просто искам да съм в помощ. Не желая да извършвам и
други престъпления, не желая да се укривам, така предавам тях и се
превръщаме в бегълци. Искам да запазя семейството си просто.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.30 часа в същия съдебен състав,
4
страни и секретар.
След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, съдът прие, че искането за отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че събраните
по делото гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и
експертизите, изброени и обсъдени в обжалваното определение, обосновават
предположение за причастност на жалбоподателя Н. към инкриминираните
наказуеми с лишаване от свобода престъпления по чл. 143 вр. чл. 18 НК (две
деяния) и по чл. 214, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3 вр. чл. 29 и чл. 26 НК.
Пък и изрично в жалбата се сочи, че въпросното предположение не се
оспорва.
Споделим е също изводът на ПОС за наличието на останалите
предпоставки за продължаване на атакуваната мярка за неотклонение.
И според ПАС е налице опасност обв. Н. да извърши престъпление, ако
не се задържа под стража. Първоинстанционният съд правилно е обърнал
внимание на неговото обременено съдебно минало, вкл. на обосноваващото
опасния рецидив осъждане. Предложената от защитата аналогия със
забраната по чл. 56 НК не е подходяща, при положение че в специалната
норма на чл. 63, ал. 2 НПК законодателят изрично е отдал значение на
рецидивния характер на престъпленията, предмет на релевантните обвинения.
Заслужава да се отбележи и това, че усложненият характер на
инкриминираната престъпна дейност на Н. и избраният метод на престъпно
въздействие ясно показват дързостта на добре обмислен и успешно
осъществяван широкомащабен престъпния план. Свидетелстват и за
престъпна опитност. Вижда се, че опасността от извършване на престъпление
при промяна на мярката за неотклонение на Н. е твърде голяма. Без всякакво
съмнение при друга мярка за неотклонение той би имал достъп до интернет
пространството, където именно са сторени процесните посегателства, респ.
няма гаранция, че би се въздържал от изпълнение на подобни престъпления
при положение че предходните му осъждания, вкл. за престъпление по чл. 214
НК, не са изиграли ролята на сдържащ фактор.
Поради значителния интензитет на опасността от извършване на
престъпление не е подходяща претендираната мярка за неотклонение
„домашен арест“.
Изтъкнатите обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК, а именно
възстановяването на щетите на пострадалите и раждането на дете, за което
съпругата му се затруднява да се грижи сама, не обосноват претендираната
промяна на мярката за неотклонение. Това е така, защото нямат потенциал да
изключат разискваната опасност.
В заключение – действието на обжалваната мярка за неотклонение е
5
продължено при подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това,
като е съобразено семейното положение и положителното посткриминално
поведение на жалбоподателя. Следователно точно тя би била годна да
обслужи целите по чл. 57 НПК.
Действия по разследването могат да бъдат извършвани по всяко време,
вкл. докато делото е в съда за провеждане на производство по реда на чл. 65
НПК. При това органите на досъдебното производство не са задължени да
координират действията си с тези на съда. Така че нито повдигането на ново
обвинение преди провеждане на насрочено за обжалване на мярката за
неотклонение за обвиняемия дело, нито последващото съдебно произнасяне
по това дело могат да се разглеждат като незаконосъобразни.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 308, постановено в съдебно заседание
на 17.02.2023 г. по ЧНД № 326/2023 г. по описа на Окръжен съд - П..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:40 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6