Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260369 09.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9801 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано
е по искова молба на И.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „Изи асет
мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, с която е предявен
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
1142,21 лв. – недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за заем № ***
от 30.04.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на
30.04.2018 г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ***, по
силата на който на ищеца била предоставена сумата от 1500 лева, със срок за
погасяване на заема 10 месеца, с размер на месечна погасителна вноска от 175,10
лева.
Чл. 4 от договора за заем било
уговорено, че заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“ ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. При
неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка в размер на 1190,50
лв.
Намира, че уговорената в договора
неустойка е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че уговорена неустойка не накърнява добрите нрави.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е представен Договор за
паричен заем № ***, сключен на 30.04.2018 г. между ищеца И.Г.К. - от една страна и
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от друга. От договора е видно, че страните
са се споразумели за следното: ответникът, в качеството си на заемодател, да
предостави в заем на ищеца – заемател, сумата от 1500 лева, представляваща
главница по посочения договор. От своя страна, заемателят се задължил да върне
сумата в указания срок- десет месечни вноски, както и да заплати на ответника
възнаградителна лихва в размер на 35 %. Общият размер на всички плащания по
кредита е 1751 лева, а ГПР – 41,88 %. Чл. 4, ал. 1 от договора за заем е
уговорено, че заемателят следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. При неизпълнение
на това задължение заемателят дължал неустойка в размер на 1190,50 лв.
По делото е представен и погасителен план по Договор за паричен заем.
От изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че извършените
плащания по процесния договор са общо 2883,03 лв. С тази сума са били
погасявани следните задължения: 1500 лв. – главница, 240,82 лв. – договорна
лихва и 1142,21 лв. – неустойка. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице като обективно, безпристрастно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните по делото няма спор за това,
че между тях е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема.
Съдът приема, че процесният договор от 30,04,2018
г. по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Настоящият съдебен състав намира, че
предвидена в договора клаузи за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка във фиксиран размер от 1190,50 лв. Това води до оскъпяване на
кредита, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Така уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен
характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това
въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от
договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и
риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна,
по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна
функция. В случая неустойката е
предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение
има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение
на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това
задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и
относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който
е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за
начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави
и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Доколкото противоречията
между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клаузи е пречка за възникване на задължения за неустойка по чл. 4, ал. 2.
Ето защо осъдителния иск
за връщане на сумата от 1142,21 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка
по договор за заем № *** от 30.04.2018 г. следва
да се уважи, като основателен и доказан.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство. Същият е доказал заплащането на
държавна такса в размер на 52,30 лв., депозит за вещо лице – 142,40 лв. и адвокатско
възнаграждение от 958 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру „ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати
на И.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1142,21 лв. платена при начална липса на основание по клауза за неустойка по
договор за заем № *** от 30.04.2018 г.
ОСЪЖДА
„Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру „ № 28,
Силвър център, ет. 2, да заплати на И.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 1152,70 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ