Решение по дело №2582/2017 на Окръжен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./11.05.2018 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА                                                            

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2582 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "******, чрез председателя А. А. Г., срещу  „Електроразпределение север“ АД /старо наименование - "Енерго  Про  Мрежи"  АД/, с ЕИК *********, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е", с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 38 166, 40 лв. /тридесет и осем хиляди сто шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване в резултат на ползването на трафопост, с идентификатор № 15031.502.25.1 по кадастралната карта на град Главиница, област Силистра за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 16.08.2017г.- за сумата от 10 000 лв. и от датата на молбата за увеличаване на иска: 14.11.2017г. - за сумата от 28 166,40 лв., до окончателното заплащане на тези суми.

ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик на трафопост в град Главиница, област Силистра с идентификатор№ 15031.502.25.1. по кадастралната карта на града. Чрез трафопоста се пренасяла електрическа енергия до обекти на ищеца, както и до обекти на други потребители. Твърди и че трафопостът се използвал от ответника за извършваните от него услуги по пренос на електроенергия и по достъп до електрическата мрежа. За дейностите си по тези услуги към други потребители, извършени от ответника чрез ползването на трафопоста на ищеца, ответникът не бил  заплатил никаква парична сума.

Твърди, че е изпълнявал задължението си по чл.117, ал.7 от Закон за енергетика /ЗЕ/, в неговите две редакции, както и на задължението си по нейната редакцията, действаща към момента като чл.117, ал.8 от закона. Кооперацията е предоставяла и предоставя достъп на ответника чрез собственото си енергийно съоръжение, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други  потребители на ответника. Твърди, обаче, че ответникът не изпълнявал своето задължение, съответстващо на правото му на достъп.

След разменена кореспонденция между Кооперацията и Комисия за енергийно и водно регулиране/ с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране/ ответникът поел задължение да започне заплащането на парична сума за ползване на трафопоста. За така поетото задължение, ответникът уведомил ищеца със свое писмо изх.№3556266 от 16.02.2015г. Впоследствие със свое писмо изх.№ K-EPRG-4121 / от 30.12.2015г., ответникът уведомил ищеца, че желае да закупи трафопоста. Независимо от това, до момента ответникът ползвал трафопоста без да ни заплаща.

Ищецът твърди, че през процесния период не е получавал от ответника никакви парични суми за ползването на трафопоста от ответното дружество. През процесния период, ответникът получавал приходи от свои услуги по пренос и достъп, извършени от него чрез собствния на ищеца трафопост до кооперацията и до други негови потребители. Приходите на ответника от ползването на трафопоста надвишавали размера на обедняването на ищеца за процесния период.

Претендира осъждането на ответника да му заплати парична сума, в размер на сумата от 38 166.40 лева, за периода от 1-ви август 2012г. до 31-ви юли 2017г. Претенцията е за период до пет години, преди внасяне на настоящата искова молба, като началната дата на периода на претенцията била съобразена с нейния петгодишен давностен срок.

При определяне на периода на претенцията и на неговата начална дата, ищецът съобразил и текста на точка 5 от Методиката/посочена по-долу/, съгласно, която цената за достъп се определяла за едногодишен период, разпределена по месеци. За край на периода на претендираното обезщетение определя края на последния приключен месец, през който ответното дружество било използвало техния енергиен обект, без да плаща на ищеца.

Определянето на цената за достъп до трафопоста, ищецът извършил по "Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ", одобрена от ДКЕВР с Решение по Протокол №27 / 04.02.2008Г., т.12. Твърди, че е съорбазил и ежегодните решения на ДКЕВР/КЕВР, издавани за процесния период, с които са определени коефициентите за обслужване в електроенергийния сектор.

С Решения на ДКЕВР били определени коефициент на обслужване, които се прилагали за пренос и разпределение на електрическа енергия , както следвало: от 01.01.2012 година-0.22; от 01.01.2013 година-0.18; от 01.01.2014 година-0.21; от 01.01.2015 година - 0.27; от 01.01.2016 година - 0.21 и от 01.01.2017 година - 0.21

Поради публичната достъпност на Методиката и на решенията за годишните коефициенти за обслужване на интернет-страницата на КЕВР , не представят преписи.

Определянето на размера на претенцията по Методиката, ищецът извършил с оглед на непротиворечивата съдебна практика, постановена по приложимост на правилата на Методиката и при ползване на електроенергийно съоръжение без договор за достъп. Стойностите на трафопоста на ищеца, въз основа на които е извършил изчисленията за претендираната цена за достъп, са по данни от счетоводните регистри на ищеца. Размерът на претенцията ищецът определил по изчисления, посочени в следната таблица:

 

Период	Балансова оценка		Коефициент обслужване		Разходи по Методика			Разходи по Методика		Отношение лично общо потребление		Сума
	в лева				за година			за месец				в лева
2012 година
август 2012г.	51885.56		0.22		11414.82			951.24		0.80		760.99
септември 2012г.	51885.56		0.22		11414.82			951.24		0.80		760.99
октомври 2012г.	51885.56		0.22		11414.82			951.24		0.80		760.99
ноември 2012г.	51885.56		0.22		11414.82			951.24		0.80		760.99
декември 2012г.	51885.56		0.22		11414.82			951.24		0.80		760.99
2013 година
януари 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
февруари 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
март 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
април 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
май 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
юни 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
юли 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
август 2013г.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
септември 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
октомври 201 Зг.	48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
ноември 201 Зг.		48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
декември 201 Зг.		48767.12		0.18		8778.08			731.51		0.80		585.21
2014 година
януари 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
февруари 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
март 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
април 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
май 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
юни 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
юли 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
август 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
септември 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
октомври 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
ноември 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
декември 2014г.		45648.68		0.21		9586.22			798.85		0.80		639.08
2015 година
януари 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
февруари 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
март 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
април 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
май 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
юни 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
юли 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
август 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
септември 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
октомври 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
ноември 2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
декември2015г.		42530.24		0.27		11483.16			956.93		0.80		765.54
2016 година
януари 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
февруари 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
март 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
април 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
май 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
юни 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
юли 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
август 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
септември 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
октомври 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
ноември 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
декември 2016г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
2017 година
януари 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
февруари 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
март 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
април 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
май 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
юни 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
юли 2017г.		39411.6		0.21		8276.44			689.70		0.80		551.76
Обща сума за
периода в лева							38166.40

 

В писмото на ответника от 16.02.2015г. било посочено, че от трафопоста са електрозахранени още четири потребители – клиенти на ответника. Ищецът не разполагал с достоверни данни нито за броя на потребителите, нито за количеството електроенергия, което ответникът бил пренесъл чрез трафопоста до другите свои потребители. Към момента твърдят, че от трафопоста ответникът пренасял електроенергия и до следните негови потребители: 1/ „Агро-93" ООД, ЕИК *********; 2/ Земеделска кооперация „Лазур - 94", ЕИК *********; 3/ „Калатея" ООД, ЕИК ********* и 4/ „Агро Вин" ЕООД, ЕИК *********.

Моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, както и да му присъди разноските.

           

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и ги оспорва изцяло по основание и размер.

Искът се явявал неоснователен понеже ищецът не бил установил правото си на собственост върху процесния енергиен обект - трафопост и неговото оборудване. Оспорва материално правната легитимация на ищеца, като твърди че същият не е собственик на посочения енергиен обект - трафопост. В тази връзка сочи, че трафопостът като вещ представлява съвкупност от сграда и оборудване, като сградата имала обслужваща функция спрямо оборудването и поради това тя е подчинена на правния режим, приложим за съоръжението. Нито помещението, нито оборудването по естеството и предназначението си не представляват „трафопост" по отделно, а само заедно. Горното следвало от разпоредбата на §1, т. 41. от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003г.) - "Площадкови енергийни обекти" са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси. Общото понятие за „енергиен обект" е предвидено в разпоредбата на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, какъвто безспорно се явява вещта „трафопост".

По делото не се спори, че дружеството-отвеник притежава качеството „енергийно предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, както и качеството на „оператор на електроразпределителната мрежа" (ЕРМ) по см. на §1, т.34б от ЗЕ и единствен лицензиант за територията на Североизточна България за дейността „разпределение на ел.енергия". Именно това дружество осъществява дейността „разпределение на ел.енергия" за територията на Североизточна България. Разпределението на ел.енергия е сред дейностите, подлежащи на лицензиране съгласно чл.39, ал.1, т.2 и т.З от ЗЕ, като на основание чл.43, ал.2 от ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия. „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД осъществява дейността по разпределение на електрическата енергия на основание чл.88 от ЗЕ, за което притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР с последно изменение с Решение № И1-Л-138/12.11.2012г. на ДКЕВР, с което в лицензията е отразена промяната в наименованието на дружеството от „Е.ОН България Мрежи" АД на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД.

Не се спори също, че процесните електрически уредби и съоръжения, разположени в процесния трафопост, представляват по естеството и предназначението си енергийни обекти по см. на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, и в частност електрически уредби по см. на § 1, т.19 от ДР на ЗЕ. По своето естество и предназначение процесните съоръжения и оборудване в трафопоста служат и извършват преобразуване на ел.енергия от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение. Процесните електрически съоръжения представляват „енергийни обекти" и „електрически уредби" и по смисъла на предходно действалите нормативни актове, а именно съгласно § 1, т.17 и т.27 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ЗЕЕЕ ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. (отм.), както и съгласно § 2 от ДР на Закона за електростопанството (ЗЕл. Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. в сила от 1.07.1976г. (отм.).

Твърди, че ищецът не е могъл да стане собственик на процесния трафопост (както на сградата, така и на оборудването и съоръженията), поради наличие на изрична законова забрана за това, свързана с особения му статут и правен режим на енергиен обект, която се изразява в следното: Процесният трафопост е бил изграден в края на седемдесетте години на миналия век (1979г.-1980г.). По това време е действал Закона за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от 12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г.). Тогава е била в действие императивната законова разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗЕл. (отм.), съгласно която "електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост." Съгласно тази разпоредба електрическите уредби са били вещи извън гражданския оборот. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЕл. (отм.), електрическите централи, уредби и мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика".

Единственото изключение от горното правило е било регламентирано в чл. 2, ал. 2 ЗЕл. (отм.), съгласно която "кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация "Енергетика" могат да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия", т.е. изисквал се е изричен административен акт, с който да се разреши прехвърлянето на обекта от държавата на трети лица. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЕл. (отм.) под "електрически уредби" се разбират устройствата, в които се преобразува и разпределя електрическата енергия, каквото несъмнено е процесният трафопост.

От горното следвало, че при действието на ЗЕл. (отм.) процесният трафопост е бил вещ извън гражданския оборот и е могъл да бъде единствено държавна собственост (с изключение на специалната хипотеза на чл. 2, ал. 2 ЗЕ (отм.)). Поради това тази вещ е можела да бъде предоставяна от Държавата само за стопанисване и управление (т.е. за облигационно ползване), но не и в собственост. Трафопостът е могъл да стане собственост на трети лица - кооперативни и други обществени организации, извън Държавата единствено с разрешение на Асоциация "Енергетика", за което не са ангажирани доказателства. При наличието на императивна законова забрана и без наличие на задължителното разрешение на Асоциация "Енергетика" ищецът не е могъл да придобие собствеността върху процесния трафопост.

Освен това, при действието на следващия закон - Законът за енергетиката и енергийната ефективност (в сила от 1999 г. до 2004 г.), който отменя ЗЕл от 1975 г., трафопостът представлява „енергиен обект" по смисъла на пар.1,т.17 от ДР на закона и доколкото е бил държавна собственост при влизане в сила на закона, то съгласно чл.58 и пар.67.ал.6 от ПЗР от закона е могъл да бъде придобит в собственост само от енергийното предприятие, което извършва дейност в енергетиката въз основа на издадено разрешение или лицензия. Несъмнено ответникът има качеството „енергийно предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ. Поради това ищецът не би могъл да придобие собствеността върху трафопоста, а сключената от него сделка с неговия праводател не е произвела правно действие поради противоречие със закона (чл.26 от ЗЗД). Същата е правната уредба и в действащият Закон за енергетиката обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., параграф 4 (четири) от ПЗР.

Предвид горното, процесният трафопост като енергиен обект с особен статут и правен режим е бил държавна собственост и вещ,  изключена от гражданския оборот, поради което за ищецът изначално не е съществувала правна възможност да придобие и да бъде носител на право на собственост върху него. Ищецът не е и не би могъл да бъде собственик на процесния трафопост, тъй като същият е бил изрично изключен от граждаския оборот и поради забраната заварени енергийни обекти да бъдат в собственост на частни лица, различни от лицензираните енергийни предприятия. Изложеното в настоящата точка било  залегнало в задължителната и трайна съдебна практика - Решение № 440/23.12.2011 г. по гр.д.№ 1605/2010г. на ВКС, IV-mo гражданско отделение; Решение № 130/11.02.2011г. по т.д.№ 776/2009г. на ВКС 1-во търговско отделение; Решение № 251/05.03.2007 г. по гр.д. № 3198/2005 г. на ВКС, IV-mo гражданско отделение; Решение № 883/26.07.2007 г. по гр.д. № 1207/2006 г. на ВКС, Н-ро гражданско отделение; Решение № 6511/08.07.2004 г. по адм.д. № 3192/2004 г., на ВАС, 5-членен с-в; Решение № 1423/18.02.2004 г. по адм.д. № 7504/2003 г., IV-mo отд. на ВАС; Решение № 1081/05.11.2008 г. по гр.д. № 3259/2007 г. на ВКС, II 1-то гражданско отделение; Решение № 225 от 20.11.2009 г. на Апелативен съд гр. Варна; Решение № 170 от 22.05.2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора по гр.д. № 176/ 2006 г; Решение от 25.10.2005 г. по гр.д. № 1231/2005 г., ТО, на Софийски апелативен съд).

За доказване на собствеността си по отношение на процесния трафопост, ищецът представя препис от Нотариален акт за собственост на недвижим вх.рег.№4058 от 28.12.2009г., акт №102, том X, дело №1845/2009г. на Служба по вписванията - град Тутракан. Целта на констативния нотариален акт по чл.587, ал.1 ГПК е да снабди молителя с документ, служещ за доказване на правото на собственост след представяне на надлежни писмени доказателства за претендираното от него право. Видно от посочените документи, въз основа на които е издаден същия не били представени такива, които да съответстват на нормативните изисквания, установени в Закона за кооперациите и Закона за електростопанството. На първо място ищцовата кооперация не установявала да е възстановена по смисъла на §1 ДР ЗК (1999г.) във вр. с §27 ПЗР ЗИД ЗК и по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10. IX. 1944 г. Последното може да бъде прието и от факта, че кооперацията не била придобила терена, зает от процесния трафопост, което изрично било посочено и в констативния нотариален акт, че е построен в поземлен имот собственост на ДПФ - МГЗ. На второ място не били налице и доказателства, че процесният трафопост бил изграден с кооперативни средства преди 13.07.1991 г., за да бъде приложена нормата на §26 ПЗР ЗК. По делото нямало доказателства, че процесният енергиен обект бил построен от ищеца. Не са представени нито проекти, нито разрешение за строеж, нито протокол за строителна линия, нито фактури, нито каквото и да е друго доказателство, че е построен именно от ищеца. Вероятно поради това и процесната кооперация не се била възползвала от правото си в срок до 31.12.2007 г. да иска деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината. При обратното тези обстоятелства щяха да бъдат посочени в издадения констативен нотариален акт. Не било налице и разрешение на Асоциация "Енергетика" за придобиване и притежание на енергийния обект.

На следващо място процесният трафопост е бил заприходен като дълготраен материален актив в счетоводството на кооперацията едва на 04.01.2010г. след издаването на констативния нотариален акт, което доказвало, че преди тази дата не били налице доказателства за собственост на енергийния обект по отношение на ищеца.

На последно място, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗЕл. следвало да бъде установено и, че процесният енергиен обект бил изграден за нуждите на ищеца и имал статут на вътрешна енергийна уредба, обслужваща само един потребител - кооперацията.

Ответното дружество твърди, че ишецът не е станал и не е могъл да стане собственик на процесния трафопост, което се явявало самостоятелно и достатъчно основание за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.

Исковете се явявали неоснователени и поради липсата на изискваните от закона елементи на състава на чл.59 от ЗЗД. В случая не било налице обедняване на ищцовата страна и съответно липсвали доказателства за такова. Ищецът не би могъл да ползва процесния трафопост по предназначението му и да получава приходи от експлоатацията му, тъй като той представлявал енергийен обект по смисъла на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, а ищецт не бил лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ. Извън горното, ищцовата страна не би могла да реализира доход и от предоставяне ползването на процесния трафопост на друго лице, тъй като не е придобил право на собственост върху него и ел.уредбите и съоръженията, в които на практика се осъществява процеса на преобразуване и разпределение на ел.енергията.

В условията на евентуалност счита, че така посочения размер на исковите претенции е необоснован и недоказан.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение.

 

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

ПРИЕТО е за БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че:

1/ дружеството-отвеник притежава качеството „енергийно предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, както и качеството на „оператор на електроразпределителната мрежа" (ЕРМ) по см. на §1, т.34б от ЗЕ и е единствен лицензиант за територията на Североизточна България за дейността „разпределение на ел.енергия";

2/ в процесния трафопост са разположени електрически уредби и съоръжения, като в съвкупност представляват по естеството и предназначението си енергийни обекти по см. на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, и в частност електрически уредби по см. на § 1, т.19 от ДР на ЗЕ. По своето естество и предназначение процесните съоръжения и оборудване в трафопоста служат и извършват преобразуване на ел.енергия от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение. Процесните електрически съоръжения представляват „енергийни обекти" и „електрически уредби" и по смисъла на предходно действалите нормативни актове, а именно съгласно § 1, т.17 и т.27 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ЗЕЕЕ ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. (отм.), както и съгласно § 2 от ДР на Закона за електростопанството (ЗЕл. Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. в сила от 1.07.1976г. (отм.).

3/ дружеството ответник не е заплащало каквито и да е било суми за ползването на процесния трафопост на ищеца, като се оспорва факта на ползване;

4/ процесният трафопост е изграден през 1979 г. - 1980 г.

 

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот No 172, том 1, рег. No 767 от 28.12.2009г. на нот. Йордан Даков с район на действие – Тутракански районен съд, ищецът е признат въз основа на представените писмени документи за собственик на следния недвижим имот: Сграда за енергопроизводство с площ от 97 кв.м. с идентификатор No 15031.502.25.1, построена в поземлен имот, собственост на ДПФ – МЗГ с площ от 991 кв.м., с идентификатор No 15031.502.25, трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за стопански двор, съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед No RD-18-109 / 18.12.2008г. на СГКК, при граници и съседи за имота: No 73496.502.35, No 73496.502.26, No 73496.10.105, No 73496.502.24.

От писмо от 16.02.2015г., изпратено от „Енерго Про Мрежи“ АД, гр. Варна до ДКЕВР и до ищеца, се установява, че ищецът е отправил искане до ответника за заплащане на цена за предоставен достъп, като ответникът ще прецени основателността на претенцията, след като ищецът му предостави доказателства за собствеността върху енергийния обект.

От писмо от 31.12.2015г., изпратено от „Енерго Про Мрежи“ АД, гр. Варна до ищеца, се установява, че ответникът е отправил към ищеца покана за встъпване в преговори за изкупуване на трафопост, представляващ сграда за енергопроизводство с площ от 97 кв.м.,  с идентификатор: 15031.502.25.1., построен в поземлен имот с идентификатор: 15031.502.25, ул. Г. Раковски по плана на гр. Главиница.

От писмо от 15.06.2017г., изпратено от „Енерго Про Мрежи“ АД, гр. Варна до ищеца, се установява, че ответникът отправя предложение за изкупуване от ищеца на процесния трафопост като предлага конкретна цена от 29 330 лв., съобразно приложените към писмото протокол –съгласие с цена по изграждане и монтиране на присъединителните съоражения и експертна пазарна оценка. В отговор на предложението ищецът заявява, че не е съгласен на посочената цена да се извърши продажбата, доколкото оценката е занижена и уведомява ответника, че е предприел стъпки в търсене на друг оценител. /л.29-40 от делото/.

От представените 6 бр. разпечатки от инвентарна книга на дълготрайни материални активи, включващи процесната сграда на трафопоста и инвентар и  машини, за периода от 2011г. до 2016г. се установява, че процесната сграда и съоръженията в нея са заприходени в счетоводството на ищеца на 04.01.2010г., като от този момент до датата на подаване на исковата молба не са отписване и са начислявани амортизации.

Видно от удостоверение от 31.01.2018г., издадено от Областен управител на област Силистра /л.27/ е, че за процесния трафопост няма съставен акт за държавна собственост.

Установява се от писмо с изх. No от 01.12.2017г. на МРРБ, Дирекция за национален строителен контрол, Началник на РО НСК Силистра към РДНСК – Северен централен район /л. 28/, че след извършена проверка в архива на РО НСК Силистра към РДНСК – СЦР е констатирано, че не се съхраняват документи във връзка с въвеждане в експлоатация на процесния трафопост, респ. не е издавано разрешение за ползването му.

На л. 48 – 51 от делото са приети части от проект по изграждането на процесния трафопост с инвеститор АПК „Дръстър“ – Силистра, както и фактура от 1994г. На л. 78 – 84 са прието графични части от проекта – 7 страници за процесния трафопост.

На л. 87 – 96 от делото са приети наличните документи по нотариалното дело на починалия нот. Даков, по издаването на констативния нотариален акт за собственост върху процесния трафопост. Сред документите са молба до нотариуса, нотариалният акт, скица на сграда, скица на поземления имот, Фактурата от 30.12.1994г. с получател ищеца и доставчик ТКЗС в ликвидация – гр. Главиница, с която са закупени процесния трафопост и съоръженията в него за общата сума от 273 189 лв.; данъчна оценка за трафопоста; счетоводно извлечение на Е.ОН България Мрежи АД, от което е видно, че процесната сграда за енергопроизводство не съществува в инвентарната книга на енергийното предприятие.

На л. 107 от делото е прието писмо от Държавна Агенция Архиви, отдел Държавен архив- Силистра, от което се установява, че строителната документация за изграждането и въвеждането в експлоатация на процесния трафопост не е предадена на държавно съхранение.

На л. 142 от делото е прието удостоверение, издадено от Община Главиница, от което е видно, че в архива им няма запазени строителни книжа или други документи по изграждането на процесния трафопост.

На л. 144 от делото е приет отговор от Министерство на енергетиката, от който е видно, че документи от Асоциация Енергетика, с които да е разрешено изграждането от АПК „Дръстър“ на трафопоста за периода 1979г. до 1989г. не са налични в Министерството на енергетиката.

Към доказателствения материал по делото е приобщено и заключението на вещите лица М. и С. по допуснатата комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза / л. 112 – л. 121/, което не бе оспорено от страните. Видно от заключението е, че към датата на изготвяне на заключението трафопост "Ремонтна работилница" преобразува средно напрежение 20kV в ниско напрежение 0,4kV посредством две машини: трансформатори 20/0,4kV - 400kV. Монтирани са общо седем разпределителни табла и в тях са монтирани като измервателни СТИ - шест електромера, от които един е балансов. Общите потребители на ел. енергия от процесния трафопост и техните СТИ са както следва:

*  "Агро -93" ООД с ЕИК ********* има СТИ с №1125081310758866

*     Земеделска кооперация "Лазур-94" с ЕИК828045607 има СТИ с №1125081210620876

* "Калатея" ООД с ЕИК1185566801 има СТИ с №1125091000965029

* "Агро Вин" ЕООД с ЕИК118547212 има СТИ с №1125081110177145

*   Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф" с ЕИК828044868 и СТИ с №1125081110177356

*Балансов СТИ №1125091010004127

През процесния период от 01.08.2012г до 31.07.2017г през трафопост "Ремонтна работилница" гр. Главиница са доставени на гореизброените абонати общо електроенергия - 540,848 kWh. Размерът на паричните суми, заплатени от ищеца и от останалите потребители към ответника, за извършените от последния чрез трафопоста услуги по пренос на електроенергия и по достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период -01.08.2012 г. до 31.07.2017 г. са общо за целия период – сумата от 25 918.07 лв.

Размерът на паричната сума за периода - от 01.08.2012 г. до 31.07.2017 г., изчислена по изискванията на „Методика за определяне на цените за предоставяне на достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ" и решенията за годишни коефициенти за обслужването е 25 271.68 лв.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен за разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, който има субсидиарен характер и неговото приложение е възможно само тогава, когато липсват други средства за защита, както е в процесния случай. Между ищеца и ответника липсва сключен договор за ползване на трафопоста и съоръженията в него за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други клиенти, с който страните да са уговорили заплащане на цена по чл.117, ал.8 от Закона за енергетиката. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ за посочените субекти възниква правото да сключат двустранен договор, с който  да уреждят имуществените си отношения по повод предоставения от ищеца на ответника достъп до съоръженията в собствения му имот срещу заплащане от ответника на цената, определена по одобрена от комисията /ДКЕВР/ методика. Ползването на трафопоста в процесния случай е не въз основа на сключено между страните съглашение и като такова се явява без правно основание, поради което възникналият между страните спор следва да се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване.

  В този смисъл в рамките на производството, предвид изложеното от страните, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи  всички факти от значение за кумулативното наличие на предпоставките, обуславящи неоснователно обогатяване, а именно:  1/ обедняване  на ищеца, което се изразява в намаляване на неговото имущество;  2/ обогатяване на ответника, което се изразява в реално увеличаване на имуществото; 3/ обогатяването, респективно обедняването да са без правно основание; 4/ причинна връзка между  обогатяването и обедняването, т.е. че както обедняването, така и обогатяването са последица от настъпването на едни и същи факти, като в този смисъл и ищецът следва да установи, че ответникът е ползвал собствения на ищеца трафопост и съоръженията в него в рамките на заявения период, както и обедняването си, респ. обогатяването на ответника в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: да докаже наличието на твърдяното основание за осъществяване на съответните действия върху имотите, като в тази връзка и в тежест на ответника е да установи фактите по направените правоизключващи възражения, касаещи правото на собственост на ищеца, който се легитимира като собственик въз основа на констативен нотариален акт / ТР No 11/ 2013г. на ВКС/.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, както съдът посочи по-горе, че дружеството-отвеник притежава качеството „енергийно предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ, както и качеството на „оператор на електроразпределителната мрежа" (ЕРМ) по см. на §1, т.34б от ЗЕ и е единствен лицензиант за територията на Североизточна България за дейността „разпределение на ел.енергия", както и че в процесния трафопост са разположени електрически уредби и съоръжения, като в съвкупност представляват по естеството и предназначението си енергийни обекти по см. на § 1, т.23 от ДР на ЗЕ, и в частност електрически уредби по см. на § 1, т.19 от ДР на ЗЕ. По своето естество и предназначение процесните съоръжения и оборудване в трафопоста служат и извършват преобразуване на ел.енергия от такава със средно напрежение в такава с ниско напрежение. Процесните електрически съоръжения представляват „енергийни обекти" и „електрически уредби" и по смисъла на предходно действалите нормативни актове, а именно съгласно § 1, т.17 и т.27 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност - ЗЕЕЕ ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. (отм.), както и съгласно § 2 от ДР на Закона за електростопанството (ЗЕл. Обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. в сила от 1.07.1976г. (отм.).

            Ищецът се легитимира като собственик на процесния енергиен обект, въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот No 172, том 1, рег. No 767 от 28.12.2009г. на нот. Йордан Даков с район на действие – Тутракански районен съд. Ответникът спори, че ищецът не е могъл да стане собственик на процесния трафопост (както на сградата, така и на оборудването и съоръженията), поради наличие на изрична законова забрана за това, свързана с особения му статут и правен режим на енергиен обект, както и че не били налице останалите законови изисквания за придобиването в собственост на обекта.

Във връзка с възраженията на ответника съдът съобрази, че прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, също така е, че процесният трафопост е изграден през 1979 г. - 1980 г., кагато е бил в действие Законът за електростопанството (отм.) (обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г.).  Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и 2 от Закона за електростопанството (отм.) прави разграничение на енергийните обекти /електрически уредби и мрежи/ на общи и вътрешни, като общите са тези, които захранват няколко потребители, поради което те се изграждат и подържат от Асоциация „Енергетика”, а вътрешните обслужват само един потребител и се изграждат и подържат от него. В процесния случай, видно от справките, издадени от самия ответник, както и от заключението на вещите лица, процесният енергиен обект отговаря на изискванията на общ такъв, доколкото захранва общо 5 потребителя към настоящия момент. Ангажирани от страна на ответника, обаче, не бяха доказателства за това какъв е бил видът на трафопоста с оглед на възраженията му и доказателствената тежест, която носи за оборване на констатациите по нотариалния акт. Въпросът от кой момент са присъединени другите потребители не е бил изследван, като в тази връзка и еднозначен извод, че въпросният трафопост има характеристика на общ енергиен обект, какъвто по силата на закона, ищецът не би могъл да придобие, не може да се направи.  От своя страна, ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява, че трафопостът е изграден от  държавно предприятие – АПК „Дръстър“, било е включено в активите на ТКЗС – в ликвидация, което представлява основание да се приеме, че за пускането му в експлоатация не е било необходимо разрешение от Асоциация „Енергетика”.

Параграф 4, алинея 1 от ПЗР на ЗЕ, отменил Закона за електростопанството (отм.) (обн. ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г.),  предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат ли на трети лица следва да бъдат изкупени от тях в определен от закона срок.  По идентичен начин след отмяната на ЗЕ и в последващите го закони е предвидено, че енергийните обекти, елементи от мрежата, които трябва да са собственост на енергийните предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от енергийните предприятия в указан срок. ЗЕЕЕЕ е отменен със Закон за енергетика в сила от 2004г., действащ и понастоящем, и предвиждаш също в §4 от ПЗР, че енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон трябва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от съответното енергийно предприятия в указания от закона срок.

От наличните документи по нотариалното дело на починалия нот. Даков, по издаването на констативния нотариален акт за собственост върху процесния трафопост, се установява, че ищецът го е закупил от ТКЗС в ликвидация – гр. Главиница, за което е била издадена и фактура от 30.12.1994г., а от приложеното счетоводно извлечение на Е.ОН България Мрежи АД е видно, че процесната сграда за енергопроизводство не съществува в инвентарната книга на енергийното предприятие. От представените по делото писмени доказателства: писмо от 16.02.2015г., изпратено от „Енерго Про Мрежи“ АД, гр. Варна до ДКЕВР и до ищеца; писмо от 31.12.2015г., изпратено от „Енерго Про Мрежи“ АД, гр. Варна до ищеца, писмо от 15.06.2017г., изпратено от „Енерго Про Мрежи“ АД, гр. Варна до ищеца,  се установява, че страните са били в преддоговорни отношения, като са водели преговори относно изкупуването на трафопоста от ответника. Доколкото същите не са постигнали съгласие относно цената на вещта, сделка не е сключена, като ищецът е останал собственик на съоръжението.

От друга страна, от събраните, както по искане на ищеца, така и по искане на ответника доказателства, се установи, че в Държавна агенция – Архиви, в Община Главиница, в Министерство на енергетиката, в РО НСК Силистра към РДНСК – Северен централен район, Областна управа - Силистра не се съхраняват документи по изграждането и въвеждането в експлоатация на процесния трафопост.

Предвид всичко гореизложено и съдът намира, че от събраните по почин на ответника доказателства същият не успя да обори констатациите по нотариалния акт за собственост на ищеца, поради което следва да се приеме, че Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф" притежава правото на собственост върху процесното съоръжение.

Неоснователно се явява и възражението на ответника, че не е доказано обедняването в патримониума на ищеца.  Ползването на достъп и извършването на преноса на електроенергия от процесния трафопост без наличие на постигната между страните договорка се явява без правно основание, за което се дължи съответно обезщетение от ползвателя. Това обезщетение представлява цената, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащането на цената за достъп, ако е бил налице сключен договор по чл.117, ал. 8 от ЗЕ. С тази сума и собственикът на енергийното съоръжение е обеднял, доколкото не е получил цена за достъп, която би получил, ако страните бяха сключили посочения в цитираната норма договор. Като база за изчисления на конкретния размер на обезщетението се използва, приетата от ДКЕВР методика  по чл.117 от ЗЕ.

От заключението на СТЕ се установява, че цената за достъп, изчислена  за периода - от 01.08.2012 г. до 31.07.2017 г. по изискванията на „Методика за определяне на цените за предоставяне на достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ" и решенията за годишни коефициенти за обслужването е 25 271.68 лв. С тази сума и съдът намира, че ищецът е обеднял и същата следва да се присъди, а искът за сумата над този размер следва да се отхвърли. Доколкото е основателна претенцията за заплащена на обезщетението в посочения размер, то основателна е и претенцията за заплащане на лихви върху присъжданата сума, като законната лихва върху главницата се дължи, както следва: считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 16.08.2017г.- за сумата от 10 000 лв. и от датата на молбата за увеличаване на иска: 14.11.2017г. - за сумата от 15 271,68лв.  лв., до окончателното заплащане на тези суми.

 

Страните са направили искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци с разноски. Ищецът претендира общо сумата от 5011,66 лв., от които 1526,66 лв. – заплатена държавна такса, 480 лв. – възнаграждения за вещи лица, 5 лв. – държавна такса за съдбно удостоврение, които суми съдът констатира, че са реално заплатени по делото и 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са приложени надлежни доказателства /л.102 -104 и л. 148-150/. Ответната страна претендира разноски в размер на 10 лв., заплатени за издадените на страната съдебни удостоверения, както и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК – в размер на 1 000 лв. Юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира, доколкото изчислено съобразно правилата на чл. 78 ал.8 от ГПК, същото е в максимален размер от 450 лв.  Предвид разпоредбата на чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК и двете страни имат право на разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. От направените изчисления се установява, че ищецът има право на разноски в размер на 3 318,44лв., а ответникът на 155,41 лв.

 

Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД /старо наименование - "Енерго  Про  Мрежи"  АД/, с ЕИК104518621, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е", ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "******, чрез председателя А. А. Г., сумата от 25 271.68 лв. /двадесет и пет хиляди двеста седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване в резултат на ползването на трафопост, с идентификатор № 15031.502.25.1 по кадастралната карта на град Главиница, област Силистра за периода от 01.08.2012г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда: 16.08.2017г.- за сумата от 10 000 лв. и от датата на молбата за увеличаване на иска: 14.11.2017г. - за сумата от 15 271.68 лв., до окончателното заплащане на тези суми, на основание чл. 59  и чл. 86 от ЗЗД.  

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "******, чрез председателя А. А. Г., срещу „Електроразпределение север“ АД /старо наименование - "Енерго  Про  Мрежи"  АД/, с ЕИК104518621, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е", за разликата над 25 271.68 лв. /двадесет и пет хиляди двеста седемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/,  до пълния претендиран размер от 38 166, 40 лв. /тридесет и осем хиляди сто шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от  главницата, считано от датата на молбата за увеличаване на иска: 14.11.2017г. до окончателното заплащане на тези суми, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД /старо наименование - "Енерго  Про  Мрежи"  АД/, с ЕИК104518621, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е", ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "******, чрез председателя А. А. Г., сумата от 3 318,44лв. / три хиляди триста и осемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,  преставляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Кооперация "Земеделска кооперация за производство и услуги "Триумф", с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Главиница, област Силистра, улица "******, чрез председателя А. А. Г., ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение север“ АД /старо наименование - "Енерго  Про  Мрежи"  АД/, с ЕИК104518621, с адрес на управление: град Варна, булевард " Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс, кула "Е", сумата от 155,41 лв.  /сто петдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, преставляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: