РЕШЕНИЕ
№ 15033
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110152981 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищеца
Ч. Н. Г. за осъждането на ответницата Т. Ц. В. да заплати сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от м. октомври
2022 г. до датата на подаване на исковата молба, причинени на ищеца от невярно,
клеветническо и обидно твърдения на стр. 52-53 от книгата „Д И, или изкуството
да лекуваш с музика“, издадена през 2022 г. от издателство „У автор – ответницата
по делото, в която книга бащата на ищеца бил наречен със словосъчетанието
„генерал Черен Кольо“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаването на исковата молба до погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че ответницата е автор на книгата „Дв, или изкуството да
лекуваш с музика“, отпечатана през 2022 г. в гр. София от издателство „У
„УНИСКОРП“ ЕООД, ЕИК *********. Книгата била автобиографична и
пресъздавала живота на съпруга на авторката - д-р Е. Твърди се, че на стр. 51
авторката разказвала за дипломирането през 1970 г. на д-р Е като лекар от
Медицинския университет в гр. София. По-нататък същата описвала как съпругът
й е получил повиквателна от Военното окръжие, за да се яви в поделението в кв.
Суходол на тогавашните Строителни войски, за да отслужи като висшист
полагащите му се 6 месеца служба в армията. Ответницата пресъздала срещата на
д-р Е с началника на поделението Строителни войски - ген. Н Г., за когото ищецът
сочи, че е неговият баща. На стр.52 авторката описала ген. Н Г. като бивш
партизанин, в миналото гарант за приемането на Тв редиците на БКП, известен
сред войниците като генерал Ч. Сочи се, че според авторката, генералът имал този
прякор заради „тежкия си характер".
1
Сочи, че неверният и обиден израз по отношение на бащата на ищеца - „Ген.
“, ответницата повторила и на още едно място на същата 52-ра страница от
книгата, а така също и еднократно на стр. 53 от книгата.
Твърди се от ищеца, че генерал Н Г. е баща на ищеца Ч. Н. Г.. Излага се
подробна биографична справка относно неговото обучение и служба. Сочи се, че
ген. Н Г. е един от малкото червени офицери, а впоследствие и генерали,
завършили „монархо-фашистка“ военна академия, а именно школа за запасни
офицери. Участвал и в двете фази на т. нар. Отечествена война, в края на Втората
световна война. Спасил д-р Е, чиято биография се описва в процесната книга, от
съдебно преследване. Ген. Н Г. починал на 09.09.1976 година.
Твърдението на авторката, че покойният ген. Н Г., е имал прякор „Ч“, написано
на три места в книгата й, ищецът намира за обидно и сквернящо паметта на баща
му. Същото било невярно, тъй като баща му никога не бил наричан с този прякор.
През м. октомври 2022 г. ищецът Ч. Г. закупил книгата „Дили изкуството да
лекуваш с музика“, издадена през 2022 г. от издателство „Унис Корп“, с автор
ответницата Т. Ц, като, прочитайки обидния прякор на стр. 52-53 от книгата,
ищецът се засегнал дълбоко. Същият бил в много близки отношения със своя баща.
Ищецът се почувствал унизен, наскърбен и обиден от написаното в книгата.
Засегнати били неговата чест и достойнство. Изпаднал в състояние на
емоционално разстройство. Изживявал тревога и негативни емоции, тъй като бил
разстроен, дълбоко обиден и наранен от употребения по адрес на неговия баща
прякор „Ч“. Счита, че цитираният прякор освен оскърбителен, е и неверен, което
допълнително изострило отрицателните изживявания на ищеца. Сочи, че поради
разпространението на книгата на свободния пазар, същата станала достояние на
неограничен кръг читатели. Намира, че използваният израз е както обиден, така и
клеветнически.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният
иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата, чрез назначения й по делото особен
представител, оспорва изцяло основателността на предявения иск. Отрича
ответницата да е автор на процесната книга, оспорва обстоятелството, че лицето,
посочено в книгата с прякор „Ген. Ч“ в действителност е бащата на ищеца.
Впоследствие, ответната страна не поддържа направеното възражение, че не е
автор на книгата. На следващо място счита, че словосъчетанието „Ч“ нито
поотделно, нито в съвкупност, представляват обидни епитети и/или изрази, нито
пък думи, с които може да се накърни честта и достойнството на ищеца или на
покойния му баща. На следващо място сочи, че авторката на книгата е преразказала
спомените на съпруга си - д-р Е, като е предавала неговия разказ за събитията от
времето, когато бил в казармата. Намира, че не е налице противоправно поведение
у ответницата, както и че същата не е причинила неимуществени вреди на ищеца.
Счита, че липсва причинно - следствена връзка с настъпването на вредоносен
резултат. Алтернативно оспорва размера на претендираните вреди. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа страна:
2
По делото като доказателство е прието удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки с изх. № издадено от Столична община, район „Средец“ и удостоверение
за раждане на Ч. Н. Г., видно от които ищецът Ч. Н. Г. е син на Никола Тодоров Г..
Представена е кратка биографична справка за Никола Тодоров Г. от интернет
сайта „Уикипедия“, в която се посочва, че Никола Г. е политически офицер,
генерал-майор, член на БКМС от 1925 г. и на БКП от 1929 г., през периода от май
до ноември 1943 г. е заловен и интерниран в лагера Еникьой, а от ноември 1943 г. е
инструктор при ЦК на БКП и отговаря за партизанските отряди на Плевенска,
Варненска и Габровска зони, след 9 септември 1944 г. е инструктор в щаба на
първа армия с чин подполковник, след това е помощник-командир на първа
пехотна софийска дивизия (22.10.1944 г.), инструктор на трети корпус (м. 02.1945
г.), инструктор в ЦК на БКП (август 1945 г. – юли 1947 г.), заместник командир по
политическата част на трета армия (май-октомври 1947 г.), заместник-началник на
политическата част на Инженерното управление в Министерството на отбраната
(март-октомври 1950 г.) и от края на 60-те години е заместник-началник на
Строителни войски.
Представена като доказателство е и заглавната страница на книгата „Д, или
изкуството да лекуваш с музика“, с автор д-р Т. В., издадена от „Унис Корп“ през
2022 г., както и копие от страници 50-55 от книгата, от които се установява, че в
шеста глава със заглавие „Другарю началник, изпратете ме в карцера!“ на
страница 52 от книгата е посочено следното: „След това се явява пред началника
на поделението – доколкото си спомням от разказите на Е, това е генерал Н Г.,
бивш партизанин, в миналото гарант за приемането на Т в редиците на БКП, а
заради тежкия си характер известен сред войниците като генерал Ч“; „И така
отива наборникът И да се представи на началниците: „Влязох и се озовах пред
ген. Ч. Седеше зад бюрото, разглеждаше си някакви книжа и дори не ме
погледна.“, а на страница 53 в края се посочва следното: „На тръгване генерал Ч
го вика в кабинета си и му казва „Помниш ли какво беше желанието на първата
ни среща ?!...“
Приета по делото е и справка с вх.№ 173227/28.05.2024 г., издадена от
издателство „Унискорп“, от която се установява, че книгата „Д или изкуството да
лекуваш с музика“ е издадена от ИК „Унискорп“ ЕООД на 1 август 2022 г. в тираж
1000 бр.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита
на двама свидетели. От показанията на свидетеля Н, имащ познанство с ищеца от
около 25 години, се установява, че в един период ищецът е бил разтревожен и
притеснен и след като свидетелят го е попитал какъв е проблемът, през октомври
2022 г. ищецът му е дал книгата „Д, след което свидетелят я прочел, като възприел,
че в книгата ставало дума за лекар, който е лекувал с положителни емоции и с
музика. Посочва, че през 70-те години на 20 век бащата на ищеца, Н Г., е бил
началник на Строителни войски. Посочва, че прякорът „Че“, употребен в книгата,
се отнася за бащата на ищеца. Поради това ищецът е бил много възмутен и дълго
време не могъл да приеме, че наричат баща му по такъв начин, чувствал се обиден
и унизен, а от 2022 г. до настоящия момент изпитвал чувство на възмущение и
огорчение. Свидетелства, че не му е известно лице с прякор Ч в Строителни
войски. Посочва, че не познава ген. Никола Г., но му е известно от ищеца и от
техни общи приятели, че единственият прякор на ген. Н Г. е бил „Зелен Кольо“.
От показанията на свидетеля Г, познаващ лично както ищеца, така и баща му
3
още от 70-те години на 20 век, се установява, че бащата на ищеца - Н Г., известен
още и като „Зе“ или „Кт“, е бил генерал от Строителни войски. Починал на
09.09.1976 г. Свидетелства, че след излизане на книгата, ищецът е бил недоволен
от написаното в нея и му е дал да види пасажи от книгата, в които е било записано,
че Н Г. е имал прякор „Ч“, но свидетелят споделя, че не е чувал бащата на ищеца да
има такъв прякор. Свидетелят твърди, че прякорът „Ч К се отнася за Н Г., бащата на
ищеца, защото е споменат по име и е посочено, че е началник на Строителни
войски. Посочва, че прякорът „З“ идва от това, че е завършил лесоинженерство в
Братислава. След прочитане на книгата свидетелят твърди, че ищецът се е
почувствал несъгласен, неудовлетворен с написаното, възмутен и дълбоко обиден,
имал е психоза вследствие на прочетеното.
Съдът намира свидетелските показания за достоверни, обективни и
последователни, поради което ги кредитира.
От приетото заключение по съдебно-психологическата експертиза, което
съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се
установява, че ищецът е психически здрав, емоционално и личностно зрял,
реализиран професионално, пенсионер, с асертивен тип личност: с развито чувство
за отговорност, честолюбие и лично достойнство, отстояващ себе си, изразяващ
истинските си чувства и непозволяващ на другите да се възползват от неговата
личност, с високо самосъзнание, способен да отстоява своите права, без да
нарушава правата на другите, с развити умения да се самоутвърждава и
себеутвърждава, но без да го прави за сметка на другите; изисква да се отнасят към
него с уважение, да бъде критичен към другите по един конструктивен начин, да
знае, когато го критикуват и да има възможност да отговори на критиката с факти и
доказателства. Отразено е, че по данни на ищеца преживяванията, които той
описва в момента, когато вижда и прочита прякора, с който е обрисуван баща му,
отговарят на състоянието стресова реакция (силно негативно чувство и
напрежение): „... не можех да повярвам...сякаш не бях на себе си... почувствах
гняв, чувствах се шокиран, унизен, дълбоко засегнат... баща ми беше оклеветен без
реални факти и доказателства ...затворих се в себе си... не желаех контакти... не
можех да обяснявам и да търся реални доводи и обяснения срещу злонамерени
клевети” Психологически това е изразено на вегетативно ниво – в усещане за
повишаване на кръвно налягане, сърцебиене, главоболие, нарушения на съня, на
емоционално ниво – в обща напрегнатост, раздразнителност и преживяване на
душевна болка („чувствах гняв, раздразнителност, не можех да си намеря
място...”), на когнитивно ниво – невъзможност за концентрация, неспособност да
си обясни как е възможно това, имайки предвид миналото, на поведенческо ниво –
демотивация, нежелание за срещи с хора, нежелание да обяснява и да се защитава;
затваряне в себе си. В интервюто с психолога ищецът споделя следното :”...от мои
познати, чели в интернет, разбрах за книгата на Т. Ии си я купих
веднага...започнах да я чета и бях шокиран като прочетох, че баща ми, който
беше много достоен и честен човек, е наречен с прякора „Ч”...На първо място,
това не е вярно, защото баща ми е имал прякор още от съпротивителното
движение и това е „Зеленият Кольо”, защото винаги е ходел с едно зелено палто.
/Отразено е, че ищецът носи със себе си книгата на С – „По законите на
конспирацията” и показва спомените от съратник на баща му, с когото са лежали в
една килия, с когото са учили агрономство в Чехия, където се описва въпросното
зелено палто и се говори за прякора „З”, с който е бил известен баща му по време
4
на съпротивата/ . За този прякор на баща ми е писала и „Другарката ” / Д в своите
мемоари ... С се познавахме от студенти, може да се каже, че бяхме близки
приятели, и семействата ни се познаваха, контактувахме. Баща ми му помогна в
много труден за него момент от живота, спаси го от затвор, затова така зле го
преживявам „гадно и долно е това”...Казах ви, че бяхме близки приятели и сме си
споделяли... като млад, той се беше влюбил в едно момиче М и се ожени за нея,
това е първата му съпруга. Това беше на Коледа 1969 в навечерието на 1970 г. аз
го съветвах да не се жени за нея, защото тя е племенница на Начо Папазов /един
от най-близките хора на Т, известен със своята жестокост и убийства в
Странджанския край, откъдето е той. А преди 09.09.44 г. е бил криминално
проявен/. Те не живееха добре и Е беше упражнил върху нея домашно насилие и
беше прибран в милицията. Тогава търсихме какви ли не възможности, за да го
спасим от затвор и интерниране...Благодарение на баща ми се спаси тогава... и
затова като прочетох написаното, се почувствах дълбоко омерзен и засегнат...не
можех да спя и се разхождах напред-назад. „Тогава ми се обърна света,.. Така се
чувствах след смъртта на съпругата ми... Не можех да се примиря не от някаква
злоба, а заради тази неблагодарност и безочлива лъжа..., гадно, долно и
отвратително... 7-8 месеца преживявах тази болка, огорчение и не бях на себе
си... Разбира се, звънях по телефона на Т. няколко пъти, но тя не ми вдига, крие
се... Д-р Т. И е втората му съпруга. Това беше брак по сметка, разликата в
годините им е 28. По мое мнение, тя не се грижеше за него добре, не полагаше
необходимите грижи като съпруга и лекар... Е беше станал много дебел, огромен.
Почина през 2020 г. (на 15.11.) от Ковид... Е на младини беше аполитичен и
изведнъж стана почитател на БСП... хвалеше много А и по-специално съпругата
му Л. Сдоби се с два апартамента близо до арката на А болница... Водя това дело,
защото вярвам в справедливостта, трябва да има такава... баща ми беше много
стойностен човек, на когото се възхищавах и обичах, много е болезнено за мен
така да скверни паметта му.“ Посочено е от експерта, че след отшумяването на
стресовата реакция, ищецът продължава да преживява негативни отрицателни
емоции – чувства на унижение, дълбока обида, оскърбеност, уязвено достойнство
и чест. Ищецът болезнено е преживял засягането на паметта, честта и
достойнството на баща си в книгата, възприел го е като „поругване с неверни и
лъжливи твърдения“. Вещото лице посочва, че от психологическа гледна точка
накърняването на личното достойнство е опит за разрушаване на интегритета на
личността по отношение на нейните претенции за социална значимост и
признание, а като нравствено-психологическа категория честта представлява
очакване останалите да признаят нашето достойнство. Вещото лице посочва, че
след прочитане на книгата ищецът е преживял чувство на тревожност,
напрегнатост, преживяване на емоционална неудовлетвореност, безсилие и
безизходица, унижение, оскърбеност, уронване на престижа по механизма на
преживяване на загуба, което продължава и към настоящия момент и ще
продължава, докато опетняването и поругаването на достойнство и чест не
намерят някакво възмездие.
Съдът кредитира заключението на съдебно-психологическата експертиза като
достоверно, обективно и компетентно дадено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при
5
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: противоправно поведение на ответницата,
изразяващо се в написването като автор на книгата „Д, или изкуството да лекуваш
с музика“, издадена през 2022 г. от издателство „Унис Корп“, в която на стр. 52 - 53
е употребила словосъчетанието /прякора/ „генерал Черен Кольо“ по отношение на
покойния баща на ищеца ген. НГ., което има неверен, обиден и унизителен
характер; причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в негативни
емоционални преживявания; причинна връзка между поведението и вредите.
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона. Ищецът
следва да установи по делото при условия на пълно и главни доказване както
конкретно поведение на ответника, противоправността на същото, претърпените
вреди, но и обстоятелството, че поведението на това трето лице е решаващо за
настъпване на вредите, тоест че то е вътрешно необходимо свързано с резултата.
Такава връзка между поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата
закономерно произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко
действие или бездействие, което е в нарушение на обществения порядък, е
противоправно, като деецът може, наред с гражданската отговорност, да носи за
същото административна, наказателна или дисциплинарна отговорност.
Деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца
поведение.
В случая ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди – почувствал
се унизен, оскърбен, засегнати били неговите чест и достойнство, изживял тревога,
негативни емоции, бил дълбоко обиден и наранен, причинени вследствие на
неверни обидни и клеветнически твърдения по отношение на баща му ген. Н Г.,
съдържащи се в книгата „Д Г., или изкуството да лекуваш с музика“ с автор –
ответницата Т. Ц.-В в която е посочено, че ген. Никола Г. е бил известен сред
войниците с прякора „Ч заради тежкия си характер.
Съгласно задължителна практика на ВКС правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е
основано право на личността, като в обсега на това право се включва свободата на
всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи
или информация, независимо от начина на изразяване, но посоченото право не
може да се използва за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси, сред които са правото на чест и добро име, а също и в нарушение на
общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както
и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг.
Съгласно Решение № 73 от 5.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II г. о., сред
ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на
изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността
чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне
на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством
неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета,
като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име,
представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения,
което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на
изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава
6
на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета,
съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване
на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които
се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като
доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да
позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на
издателя. В случай че са неверни, издателят носи отговорност доколкото засягат
неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да
провери достоверността на информацията. Във всеки случай следва да се прави
ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените
с чл. 39-41 КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег.
Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и
свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго,
твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват
свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани
в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни или електронни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състава на обидата или
състава на клеветата.
От събраните доказателства категорично се установява, че ответницата Т. Ц.
В-Г.а е автор на книгата „Д или изкуството да лекуваш с музика“, в която на
страница 52 е посочено, че ген. Н Г. е имал прякор сред войниците „Черен Кольо“
заради тежкия си характер, а на страница 53 е посочен като „ген. Чо“. От
показанията на свидетелите и приетата биографична справка на бащата на ищеца
се установява, че през 1970 г., когато е описана ситуация в книгата, бащата на
ищеца е бил началник на поделение и заместник - началник на Строителни войски,
а в книгата е посочено, че началника на поделението в Суходол (Строителни
войски), където е разпределен д-р Емил Г., е ген. Н Г. с посочен в книгата прякор Ч
и наречен също така ген. Черен Кольо. Следователно, прякорът Ч се отнася за
бащата на ищеца по делото.
В процесния случай правният спор е концентриран около обстоятелството
дали прякорът „Ч“, който е употребен по отношение на бащата на ищеца ген. Н Г.,
действително е съществувал, както и дали посоченият прякор представлява
позорящо и обидно за личността на ген. Н Г. обстоятелство.
По делото не се доказва, че ген. Н Г. в действителност е имал прякор „Ч“. От
свидетелските показания на свидетеля Г се установява, че ген. Н Г. не е имал
прякор „Ч“, а е бил известен с прякора „З“ или „К“ заради това, че е завършил
висше образование по агрономство. От своя страна ответницата не доказва
твърденията си в книгата, че действително ген. Н Г. е имал прякор Ч сред
войниците. Следователно, посоченото твърдение следва да се приеме за невярно.
По отношение на това дали прякорът „Ч“ е позорящ и обиден за личността
на ген. Н Г. следва да се посочи следното: Определени думи, изрази и прякори по
7
дефиниция представляват обидни и унизителни за лицето, спрямо което са
насочени, но други може да са обидни или не съобразно контекста, в който са
направени и всички останали обстоятелства по делото. Обикновено прякор,
съдържащ думата „черен“ (или по-често с турско-арабската форма „кара“), заедно
с определено име или фамилия, е родов прякор или родово име на лице от рода или
семейството, което се предава от поколение на поколение и обикновено е свързана
с някаква история на члена на рода, получил съответното име или прякор
(прозвище). В този контекст името или фамилията не се приема като обидно и
даже се предават непроменени в рода като отличително фамилно име от поколение
на поколение. В друг контекст обаче името „Черен“, употребено заедно с личното
или фамилно име на лицето може да има негативен контекст и да означава
отрицателни качества на личността или изразяване на негативни чувства към нея
от страна на ползващия прякора.
Следва да се посочи, че според речника на българския език, достъпен на
сайта на Институт за български език към БАН думата „черен“ е прилагателно от
мъжки род, което има следните значения: „1. Който има цвят на сажди, на въглен.
Противоп. бял.; 2. Който има тъмен цвят, близък до черния.; 3. Прен. Който е
лишен от радост; тъжен, нерадостен; 4. Прен. Който е в окаяно, лошо положение;
нещастен; 5. Лош, зъл, злокобен; 6. Прен. За отрицателно качество или проява —
много краен, в най-силна степен; 7. Прен. Омразен, много неприятен.
Видно от посоченото, преносното значение на думата „черен“, в какъвто
обикновено се употребяват прилагателните имена в прякори и названия, е изцяло
негативно – като нещастен, нерадостен, окаян, лош, омразен или неприятен.
При първата употреба на прякора в книгата (стр. 52) е посочено, че генерал Ч
К е бил известен сред войниците така заради тежкия си характер, а при втората
(стр. 52) и третата му употреба (стр. 53) ген. Черен Кольо е употребено като
заместващо името на ген. Н Г.. В контекста, посочен в книгата, прякорът „Че“ е
обяснено, че е поставен заради тежкия характер на Генерала, което навежда на
негативно значение на посочения прякор в смисъла на лош, проклет и неприятен
човек съгласно значението на думата според цитирания по-горе речник.
Следователно може да се направи извод, че в книгата прякорът „Ч К“
насочва към негативни черти и асоциация по отношение на ген. Н Г., поради което
се явява и обиден и позорящ за него. С посочване на прякора „Ч“ в книгата
ответницата приписва на бащата на ищеца ген. Никола Г. прякор, изразяващ
негативни качества и оценки, какъвто в действителност не е имал. Поради това
поведението на ответницата се явява противоправно и представлява клеветническо
твърдение по отношение на бащата на ищеца.
В гражданското право, за разлика от наказателното право, небрежната форма
на вина се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и поради това
в тежест на ответника е да докаже, че липсва вина за настъпване на вредите.
Ответницата не оборва презумпцията за вина и не доказва, че ген. Н Г. е имал
прякор „Ч“ сред войниците, нито се доказват твърденията, че съпругът й е
разказвал, че действително ген. Н Г. е имал такъв прякор. Следователно, в
процесния случай се доказва и вината като елемент от фактическия състав на
деликта.
От показанията на свидетелите и от заключенията на съдебно-
психологичната експертиза се установява, че ищецът след прочитане на
8
написаното в книгата е изпитал чувства на унижение, дълбока обида, оскърбеност,
уязвено достойнство и чест, болезнено е преживял засягането на паметта, честта и
достойнството на баща си в книгата, възприел го е като „поругаване с неверни и
лъжливи твърдения“, преживял е чувство на тревожност, напрегнатост,
преживяване на емоционална неудовлетвореност, безсилие и безизходица,
унижение, оскърбеност и уронване на престижа. Посочените чувства
представляват негативни емоционални и психически преживявания, които са вреда
за ищеца и подлежат на обезщетяване, тъй като се намират в пряка причинно-
следствена връзка в неправомерното поведение на ответницата. Душевните болки
и страдания на ищеца са продължили около седем месеца, но се установява, че и
към настоящия момент ищецът преживява вреди от посоченото деяние, макар и с
по-нисък интензитет.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл.
52 ЗЗД). Според ППВС № 4 от 1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен
случай. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
причинени от обидни и клеветнически изявления, съдът следва да съобрази вида,
характера и интензитета на вредите, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, както и общественото, социално и професионално
положение на пострадалия.
Съдът намира, че с оглед преживените от ищеца болки и страдания, както и с
оглед други обстоятелства като сравнително ниския тираж на книгата (около 1000
бр.) и следователно – по-ограниченото разпространение на неверните и позорящи
паметта на бащата на ищеца твърдения, споменаването на името на бащата на
ищеца епизодично и между другото само на три места в книгата, като се вземе
предвид и самото вредоносно поведение – посочване на несъществуващ прякор на
бащата на ищеца, който носи негативно значение и е употребен във връзка с негови
негативни качества (тежък характер), но не е открито обиден, както и предвид, че
бащата на ищеца е известен в ограничен кръг среди – основно сред военните и сред
служилите в бившите Строителни войски, съдът намира, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е 1000 лв.
За разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен в тази част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото, но
доколкото ответникът не претендира разноски, такива следва да се присъдят
единствено на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от иска.
По делото ищецът доказва разноски в размер на 400 лв. – за заплатена
държавна такса, 1800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 420 лв. – депозит
за съдебно-психологична експертиза, 600 лв. – усвоен депозит за особен
представител на ответника и 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
322.50 лева разноски по делото, пропорционално на уважения иск.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Т. Ц. В., с ЕГН: ********** да заплати на Ч. Н. Г., с ЕГН
**********:
- сумата от 1000 лева на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от м. октомври 2022 г. до датата
на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г., причинени на ищеца вследствие на
невярно, обидно и унизително за честта и достойнството на бащата на ищеца – ген.
Н Г., словосъчетание /прякор/ – „генерал Ч“, употребено от ответницата на
страница 52 и страница 53 от книгата „Д – Д-р или изкуството да лекуваш с
музика“, издадена през 2022 г. от ИК „Унискорп“, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г. до окончателно погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен
размер от 10 000 лв. като неоснователен;
- сумата от 322,50 лева на осн. чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски
по делото, пропорционално на уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10