№ 50
гр. Бургас , 31.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600076 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 10.15 часа, поради разглеждане
на ВНОХ 47/2021 г. в същата съдебна зала.
За Апелативна прокуратура - Бургас се явява Апелативният
прокурор Л.П..
Подсъдимият Б. Д. Г., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. М.Б. от АК - Ямбол.
Жалбоподателите частни обвинители Г. И. С., Н. С. Д., Д. С.
Й., Н. Д. С., редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и поверениците им
- адв. А.Б. от АК-София, адв. Р.М. от АК-София, адв. Г.Н. от АК-София и
адв. Е.Т. от АК-София.
По делото е постъпила молба от адв. Р.М. - повереник на частните
обвинители Д. С. Й. и Н. Д. С., с която уведомява съда, че поради служебна
ангажираност няма възможност да се яви в съдебно заседание, като моли да
се даде ход на делото и същото да се разгледа в тяхно отсъствие. Заявява още,
че няма да сочат нови доказателства и моли да се потвърди обжалваната
присъда като правилна, законосъобразна и справедлива.
По делото е постъпила и молба от адв. А.Б. - повереник на
частните обвинители Г. И. С. и Н. С. Д., с която уведомява съда, че по същото
време е ангажиран по други дела, поради което няма да присъства в съдебно
заседание, като моли делото да се гледа в негово отсъствие и в отсъствие на
1
доверителите му, като изрично посочва, че доверителите му са запознати с
настоящата молба и са съгласни делото да се разгледа в тяхно отсъствие.
Заявява още, че от името на доверителите си оспорват подадената от
подсъдимия жалба, която считат за неоснователна. Поддържат подадената от
тях въззивна жалба и молят да се постанови решение, с което да се измени
обжалваната присъда на ЯОС, като се увеличи размерът на наложените
наказания и се присъдят разноските, направени от неговите довереници.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото. Частните
обвинители и повереници са редовно призовани и изразяват желание делото
да се гледа в тяхно отсъствие.
АДВ. Б.: Липсват пречки, да бъде даден ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Б.Г.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становището на страните, съдът намира, че са налице условията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание, тъй като частните обвинители и жалбоподатели в настоящия
процес, са редовно призовани, а някой от тях са изявили желание да се гледа
делото в тяхно отсъствие, поради което неявяването на редовно призованите
частни обвинители не е пречка за даване ход на делото.
Предвид на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Б.: Госпожо председател, аз само представям решения за
пенсиониране на родителите на подзащитния ми, които моля да приемете.
Единият от тях от 2008 г.,а другият от 2013 г. са пенсионери и той се грижи
единствено за тях.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм, да се приемат като писмени
доказателства.
По повод искането на защитата и на основание чл. 317 във вр. с чл.
107, ал. 2 от НПК, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: 2 бр. разпореждане от ТД на НОИ гр. Ямбол, издадени - едното
от 09.12.2013 г. и второто от 04.07.2008 г.
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
Дава думата на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите
на частните обвинители са частично основателни.
На първо място, следва да се отбележи, че по делото няма никакъв
спор по отношение на фактическата обстановка, правната квалификация и
доказаността на обвинението срещу Г. и аз ги поддържам изцяло, както са
изложени в присъдата и мотивите.
Първоинстанционният съд е приложил института на съкратеното
съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени
от всички гласни, писмени доказателства и от заключенията на експертизите.
Несъмнено Г. е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП и чл.88, ал. 2 от ППЗДвП, като е осъществил неправилна маневра
изпреварване на пострадалия велосипедист без да осигури достатъчно
странично разстояние от него за безопасно извършване на маневрата и по
непредпазливост е причинил неговата смърт. Несъмнено е налице и бягство
от местопроизшествието. Там аргументите са много подробни в
първоинстанционния акт, да не ги повтарям.
По делото има спор основно относно размера на двете наказания
„лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“, като
частните обвинители искат тяхното увеличаване и съответно следва да се
прецени дали да се приложи или не разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение размера на наказание, считам, че ЯОС правилно е
определил размера на наказание „лишаване от свобода“ на Г., като е
съобразил значителния превес на смекчаващите вината обстоятелства,
определил е наказание в минималния размер три години „лишаване от
свобода“. Правилно е приложен чл. 58а, ал. 1 от НК и наказанието е
редуцирано с 1/3 до две години „лишаване от свобода“.
3
Единствено, според мен, е необходимо да бъде увеличен размерът
на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, тъй като
нарушенията са груби, причинена е смърт, при това очевидно
недисциплиниран водач на МПС, какъвто е Г., предвид множеството му
наказания за нарушения по ЗДвП, а и наличието на квалификация за бягство
от местопроизшествието.
Относно искането за увеличение размера на наказанието
„лишаване от свобода“, а от там и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, има
документи в двете насоки, тъй като не може да не се отчете, че тези
престъпления зачестиха, силно възмущават обществото, като несъмнено е
важна и генералната превенция на наказанието при тези престъпления,
особено като се има предвид, че се е стигнало до смърт, но когато става
въпрос за конкретно дело, следва да се съобразяват единствено фактите по
делото, закона и съдебната практика. По настоящото дело са нарушени три
нормативни разпоредби и се касае за едно основно нарушение - неправилно
изпреварване, дължащо се, според мен, очевидно първо на неправилната
преценка на пътната ситуация от страна на подсъдимия и по-скоро, според
мен, на неправолинейното движение на пострадалия велосипедист по пътното
платно. За мен е много сериозен елементът на съпричиняване на
съставомерния резултат от страна на пострадалия, който се е движел
криволичейки по пътното платно и което е обяснимо с много високата
концентрация на алкохол в кръвта му 2.88 промила – тежка степен на
алкохолно опиянение.
Аз не считам, че подсъдимият е лице с висока степен на
обществена опасност и не виждам необходимост да търпи ефективно
наложеното му наказание за да се поправи. Аз не мисля, че той е опасен за
околните и трябва да бъде изолиран, още повече говорим за водач, който е
неосъждан и за непредпазливо престъпление. Признава вината си, изразява
критично отношение и според мен, трябва да му се даде възможност да се
поправи, което е основната цел при прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Факт е,
че прокурор в ЯОС също е искал прилагане на чл. 66 от НК.
В заключение, според мен, определеният от ЯОС размер на
наказание – две години „лишаване от свобода“ с четиригодишен изпитателен
срок, изпълнява целите и на специалната и на генералната превенция и на
баланса между тях. Както казах, според мен, единствено се налага да бъде
увеличен размерът на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“
поне до 3 или 4 години, поради изложените от мен аргументи, най-вече това,
че е недисциплиниран водач, многократно е наказван. Вярно е, че му е чисто
свидетелството за правоуправление, но правилата за движение по пътищата
са за това, да се спазват. Ако разбира се приемете тези аргументи,
алтернативно моля да потвърдите обжалваната присъда изцяло.
4
Считам, че следва да потвърдите и мярката за неотклонение
„подписка“ като съответна на деянието и становището ми за прилагане на
условно осъждане.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да не бъде уважена
жалбата на частното обвинение. В своята присъда и мотивите ЯОС
изключително подробно е обсъдил всякакви доказателства по делото,
включително и аргументите си за постановяване размера на съответната
присъда както по отношение на „лишаване от свобода“, така и по отношение
„лишаване от право да се управлява МПС“.
Аз няма да се спирам подробно на фактите по делото, уважаемата
прокуратура беше изключително прецизна. Обстоятелството, че делото
протече по реда на Глава 27 явно говори, че ние признаваме всички тези
обстоятелства и доказателства. Мотивите си уважаемият съд ги е анализирал
изцяло.
Ще се спра по отношение размера на наказанието, в каквато
насока е и частната жалба.
Уважаема госпожо председател, доказано категорично по делото
е, че вина за настъпване основно на вредоносния резултат е наистина на
подзащитния ми, предвид посочените нарушения по ЗДвП, а именно според
обвинението не е осигурил достатъчно странично разстояние между
управляваното от неговото МПС и изпреварвания участник в движението, в
случая велосипедистът.
Уважаема госпожо председател – да, безспорно подзащитният ми
не е преценил, според обвинението, страничното разстояние, която е следвало
да установи между неговото МПС и велосипедиста, но от събраните
доказателства по делото безспорно е установено, че причиняване на контакта
между МПС и участника в движението става в задните състави на моторното
превозно средство. Т.е., в първоначалния момент на предприемане на
изпреварването подзащитният ми е възприел пострадалия. Осигурил е
достатъчно разстояние за безопасно заобикаляне и изпреварване и едва в
задните състави, след задната ос на товарния автомобил, той е нямало как да
предположи или допусне даже и в сферата на небрежността, както е посочено
като форма на вина, че изпреварваният участник в движението – пострадал,
ще измени посоката си на движение и то може би не поради негова
субективна преценка, а поради обективното състояние, в което се е намирал, а
именно употреба на алкохол 2.88 промила, което според съдебно-
медицинската експертиза е посочено какви последствия има.
И на следващо място, от значение е обстоятелството, че при
огледа е установено, че велосипедът е с паднала верига, това е едно
5
неочаквано, непредвидимо обстоятелство, което е възникнало. Ако
подзащитният ми е видял, че пострадалият велосипедист е с паднала верига и
спира, за да оправи веригата, може би е щял да осигури съвсем друго
разстояние безопасно за пострадалия. Но, това е едно обстоятелство, което се
случва вече при подминаване на пострадалия. Причината за настъпване на
ПТП, контактът между управляваното МПС и пострадалия, е именно
скъсяване на страничното разстояние от страна на пострадалия към
управляваното МПС. Безспорно е доказано, че подзащитният ми е управлявал
праволинейно от техническата експертиза и ако пострадалият не е изменил
своята посока без да е подал какъвто и да е сигнал, защото ЗДвП предвижда и
действия, които трябва да бъдат предприети от водачите на ППС когато
променят посоката си на движение или спират и когато тези пътни превозни
средства са велосипедисти, ясно в закона и правилника е посочено по какъв
начин се подават сигнали, а именно с ръка – наляво, нагоре и т.н. Такива
действия не са описани от разпитаните всички свидетели.
На следващо място, уважаема госпожо председател, уважаеми
апелативни съдии, предвид квалификацията на деянието, аз изтъкнах и в
предното заседание, че признакът „избягал от местопроизшествието“, на
което наистина Окръжният съд подробно в своите мотиви е развил виждането
си за да приеме, че е правилно, не считам, че е в такава степен изявено, както
при наистина избягване, напускане на произшествие с цел укриване.
От събраните доказателства по делото безспорно е видно, че
подзащитният ми не е осъзнал какво е станало. В нито един момент той не е
заявил, че е видял паднал велосипедист. Той заявява, че е паднал
велосипедът. Продължил е движението си зад управлявания автомобил на
единия от свидетелите по делото. Движел се е със скорост съгласно
тахошайбата, приложена под формата на експертиза, праволинейно. Не е
правил опити да се укрие в касъците и улиците на гр. Ямбол, които
позволяват в този участък. Отишъл е на работното си място. Не е предприел
никакви действия по заличаване на следите или укриване на следи, които
биха допринесли за промяна на фактическата обстановка и неговото
оневиняване.
Не на последно място, искам да посоча и поведението на
подзащитния ми на следващия ден, когато е бил разпитван от оперативния
работник А. И. Н.. Изцяло е съдействал на разследването. Той е посочил
свидетеля, който се е возел в автомобила. Т.е., по никакъв начин не считам, че
в своята цялост и в спецификата на тази правна норма е налице категорично
„избягал от местопроизшествието“. В тази насока е и част от съдебната
практика.
Считам, че уважаемият първоинстанционен съд е взел под
внимание при определяне на наказанията, както на „лишаване от свобода“,
6
така и „лишаването от право да се управлява МПС“, изключително прецизно
и правилно чистото съдебно минало на подзащитния ми, съдействието,
разкаянието, характеристичните данни, които са изключително добри. Да, ние
не можем да избягаме от обстоятелството относно справката му за
административни нарушения, както беше посочено от уважаемата
прокуратура, но все пак той е водач от 26 години, от 1994 г. Осем акта и
наказателни постановления и то за нарушения, които са – без колан, неносене
на свидетелство за правоуправление, не са в степен, които да утежнят в
такава степен личността на подзащитния ми, която да допринесе за по-тежки
наказания.
Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
моля да потвърдите присъдата на ЯОС като правилна, законосъобразна, както
с оглед личността на извършителя, така и на обективните факти и
обстоятелства по делото. Моля в тази насока да постановите своя акт.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Б. Д.
Г.: Поддържам казаното от моя защитниик. Моля да потвърдите присъдата на
първоинстанционния съд. Продължавам да управлявам МПС. Не ми е отнето
свидетелството за правоуправление.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
Дава право на последна дума на ПОДСЪДИМИЯ Б. Д. Г.:
Моля да потвърдите присъдата на ЯОС, да не бъдат увеличени наложените
ми наказания.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7