№ 3932
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110208396 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия К №
3973306/16.09.2020 г., с което за административно нарушение по състава на
чл.21, ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. А. П., ЕГН:
********** е наложено административно наказание парична „глоба“ в
размер на 600.00 лева.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесния ЕФ се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалвания ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални
нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от адвокат, който поддържа въззивната жалба. Мотивират се допълнителни
съображения. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се представлява от
процесуален представител, който да вземе становище по жалбата. Не се
претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
I. ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
1
санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш, подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 16.09.2020 г. в 17.28 часа в село Долни Богров до Бензиностанция
Газпром с посока на движение към гр.София неустановено лице, което не е
жалбоподателят Д. А. П., е управлявал МПС лек автомобил „Тойота Рав 4“ с
рег.№ ..., собственост на жалбоподателят Д. А. П., при ограничение на
скоростта за населено място от 50.00 км/ч съгласно транспортната схема на
АПИ с вх.№ 179745/29.08.2022 г. и с установена скорост на движение от
97.00 км/ч след приспаднат 3% толеранс от 100.00 км/ч при превишение над
разрешената скорост с 47.00 км/ч. Нарушението било заснето с АТТС с №
TRF1-M 509, изпитано с протокол № 3-38-2020 от 30.01.2020 г. с валидност
до 24.02.2020 г., като съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато
срока на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средсвта за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за
одобрен тип. За използваното АТТС бил съставен нарочен протокол с №
4332р-44025 от 16.09.2020 г. от Началник на СДВР-ОПП. При заснемането на
нарушението водачът на лекия автомобил имал видима изпъкнала адамова
ябълка на врата си, а такава липсвала по отношение на жалбоподателя П. във
връзка с предявеният от съда на страните видеозапис на наказващия орган на
основание чл.284 НПК.
Административно-наказващият орган издал ЕФ серия К № 3973296 от
16.09.2020 г., който твърди да е бил анулиран без издаден изричен акт за
анулирането му, с което за административно нарушение по състава на чл.21,
ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. А. П., ЕГН:
********** е наложено административно наказание парична „глоба“ в
размер на 600.00 лева, като наказващият орган издал за същото нарушение
спрямо същият жалбоподател втори ЕФ серия К № Серия К №
3973306/16.09.2020 г., с което за административно нарушение по състава на
чл.21, ал.1 вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. А. П., ЕГН:
********** е наложено административно наказание парична „глоба“ в
размер на 600.00 лева.
Административно-наказващият орган връчил на жалбоподателя Д.
А. П. и двата електронни фиша, които е обжалвал пред настоящият
съдебен състав по НАХД № 8396/2022 г. по описа на СРС, НО, 9 състав по
отношение на ЕФ серия К № Серия К № 3973306/16.09.2020 г. и по НАХД
№ 8397/2022 г. по описа на СРС, НО 17 състав по отношение на ЕФ серия
К № Серия К № 3973296/16.09.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният ЕФ, които
2
съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на
противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание
чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Настоящият съдебен състав следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 г. са въведени промени в законодателната уредба, касаеща
процедурата за издаване на електронни фишове по силата съобразените от
законодателя задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС. Именно за усъвършенстване на
процедурата за издаване на електронен фиш след Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС са извършени няколко
законодателни промени. Първо, с § 6, т. 1 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
създадена нова разпоредба, предвиждаща участъкът от пътя, на който се
осъществява контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани
технически средства и системи, да се обозначава чрез поставянето на пътни
знаци, да се оповестяват в средствата за масово осведомяване и на интернет
страницата на МВР. Второ, § 6, т. 2 от ЗДвП(ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена
нова разпоредба, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Трето, с
§ 8, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в думите "техническо средство" са
заменени с израза "автоматизирано техническо средство или система".
Четвърто, с § 10, т. 1 от З. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" е добавен изразът "и системи". С § 10, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 с нова дефиниция за "автоматизирани
технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствието или отсъствието на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. " По новосъздадената делегация по (нов – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е
издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ,
бр. 36 от 2015 г.), в сила от 23.05.2015 г. изрично се предвижда, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения–видеозаписи с данни за установените нарушения на
правилата за движение. За тях се издават електронни фишове с използване
на автоматизирана информационна система.
Въведени са и правила за означаване на местата за контрол с мобилни и
3
стационарни системи и средства за контрол, а с чл. 8–чл. 11 са
регламентирани специални такива за използването на мобилните системи.
Допуска се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, независимо дали стационарно или мобилно, да се
издаде електронен фиш по (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на
глоба в размера, определен за този вид нарушение.
Първо. Съдът приема, че нарушението е недоказано. Жалбоподателят П.
няма адамова ябъла на врата си. Това обстоятелство е констатирано от съда в
съдебно заседание и удостоверено в съдебния протокол. Водачът на
инкриминираното средство от данните на представения от АНО видеозапис,
предявен от съда на страниет на основание чл.284 от НПК, има видимо
възприемаща се адамова ябълка. Т.е. водачът на инкриминирания автомобил е
различен от жалбоподателя П. и не той, а друго неустановено лице е
извършило процесното нарушение.
Второ. АНО е нарушил принципът “non bis in idem” като е издал за
едно и също нарушение спрямо един и същ нарушител два санкционни акта с
две наложени му административни наказания. За едно нарушение два пъти е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. За първият ЕФ Серия К №
3973296/16.09.2020 г. липсват надлежни доказателства, че е анулиран както
твърди АНО. Анулирането на ЕФ от АНО се извършва с писмен акт. С
връчването му на жалбоподателя АНО е приел, че липсва основания да го
анулира. При това положение съдът приема, че са издадени два валидни
санкционни акта за едно и също нарушение при едни и същи факти спрямо
един и същ наказан субект. Административното нарушение е само едно,
характеризиращо се с дата, място и обстоятелства, които попълват
елементите от фактическия състав. Административнонаказващият орган
неправилно е образувал две административнонаказателни процедури срещу
едно и също лице за едно и също нарушение – порок, който не може да бъде
отстранен във въззивното производство. Съставянето на два ЕФ за едно и
също административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното
лице, тъй като го поставя в положение да организира защитата си по две
административнонаказателни производства за едно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго формален. Не е допустимо
във въззивната инстанция да се уточнява изпълнителното деяние и да се
индивидуализира наказанието, като по преценка на съда се остави едно от
трите наказателни постановления в сила. В тази насока е Решение № 7176 от
10.12.2020г. на АССГ по КНАХД № 7236/2020 г., Решение № 7491 от
22.12.2020 г. по КНАХД № 5881/2020 г., Решение № 4844 от 14.07.2022 г. на
АССГ по КНАХД № 3011/2022 г. и др.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваният ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
4
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63д от ЗАН, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ в
размер на 400.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В тази връзка, съдът кредитира приложеният от жалбоподателя договор
за правна помощ на л.39 от СП, при което съдът следва да й присъди сумата
от 400.00 лева за дължим адвокатски хонорар в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР с № Серия К № 3973306/16.09.2020
г., с което за административно нарушение по състава на чл.21, ал.1 вр. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. А. П., ЕГН: ********** е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР чрез законният й представител с
адрес гр.София, ул. „Антим I“ № 5 да заплати на въззивника Д. А. П., ЕГН:
********** на основание чл.143, ал.1 от АПК сумата от 400.00 лева за
дължимо адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5