Определение по дело №11014/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 септември 2017 г.
Съдия: Светлин Велков Михайлов
Дело: 20171100511014
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2017 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

София, 27.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

  Членове:   Пепа Тонева

                    Велизар Костадинов

 

при секретаря ………………………………………………………………………...…… и с участието прокурора ………………………………………………………….. като разгледа

докладваното от ………………………….съдия Михайлов…... ч.гр. д. № 11 014 по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.435, ал.1 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила жалба от Е.К.Ж., действаща чрез законния си представител В.С.С.срещу постановление от 19.06.2017 г. по изпълнително дело № 20 009/14 г. по описа на ДСИ Г., с което е намалено адвокатското възнаграждение. В жалбата се твърди, ДСИ за да намали адвокатското възнаграждение е уважил направеното от длъжника възражение по реда на чл.78 п,ал.5 от ГПК. Развива доводи свързани с момента на получаването на постановлението за разноските и датата на депозиране на възражението, както и относно неприложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в изпълнителното производство. В тази връзка твърди, че възражението е преклудирано., както и че длъжникът има изрична възможност да обжалва това постановление за разноските.  Развива доводи свързани с размера на възнаграждението, както и по отношение на намесата на ДСИ в свободата на договарянето между страните. Моли съда да се отмени като неправилно и необосновано постановлението, с което е намалено адвокатскто възнаграждение, както и да се остави без разглеждане, като процесуално недопустимо възражението на длъжника за намаляване на възнаграждението. Претендира разноски в настоящата инстанция.

                        Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнението К.Л.Ж. оспорва същата. Твърди, че ДСИ е постановил законосъобразно постановление, като се е съобразил с направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли съда да го потвърди.

                        В писменото си становище ДСИ Н Г. твърди, че същата е неоснователна. Инвокира твърдения за неоснователност на възражението подаване извън срока, като твърди, че молбата е подадена в срока за доброволно изпълнение. Релевира доводи свързани с начина на определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Моли съда да потвърди действията като законосъобразни.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че същото е образувано по молба на Е.К.Ж., действаща чрез законния си представител В.С.С.от 21.01.2014 г., въз основа на изпълнителен лист от 18.12.2003 г. на Софийски районен съд, гр.д. № 7 126/13 г., с който длъжникът К.Л.Ж. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лв., считано от 13.10.2012 г.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че длъжника е уведомен за разноските с ПДИ № 25 948/ 23.05.2017 г., което е връчено на 03.06.2017 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че възражението е подадено от длъжника с молба вх. № 7 018/123.06.2017 г.

           От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са изброени актовете и действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника в изпълнителното производство, като именно сред тях е посочено постановлението за разноски, подлежащо на съдебен контрол. От друга страна правото на жалба на взискателя изрично е регламентирано в, ал. 1 на чл. 435 ГПК, с изчерпателно изброяване на действията, за които законодателят е предвидил да подлежат на проверка от съда, сред които не попада постановлението за разноски на съдебния изпълнител. В конкретния случай не се касае до обжалване на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спиране или прекратяване на принудителното изпълнение, които действия подлежат на обжалване от страна на взискателя в изпълнителното производство /арг. от чл. 435, ал. 1 ГПК/. Актът, който взискателят обжалва е постановление на ДСИ за разноски, което по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване единствено от страна на длъжника в производството. В разпоредбата на чл. 435 ГПК изрично и изчерпателно е посочено кои действия на съдебния изпълнител и от кои лица подлежат на обжалване. Разпоредбата е специална и с императивен характер, касаеща изпълнителното производство, като съдържанието ѝ не подлежи на разширително тълкуване.

           По изложените съображения съдът намира, че следва да се постанови определение, с което подадената жалба се остави без разглеждане, като недопустима.решение, с което да се уважи подадената жалба, като се намали дължимото възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лв., представляваща такава по т.1 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

           По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски от  жалбодателя, съдът в настоящия си състав, предвид изхода на спора намира, че такива не се дължат.

           Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                                                              

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на взискателя Е.К.Ж., действаща чрез законния си представител В.С.С.срещу постановление от 19.06.2017 г. по изпълнително дело № 20 009/14 г. по описа на ДСИ Г., с което е намалено адвокатското възнаграждение, като недопустима.

                        Определението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд, с частна жалба.  

 

 

            Председател:                                                          Членове: 1.

 

                                                                                                              2.