РЕШЕНИЕ
№ ……………../18.06.2021 г.
гр. В.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П.,II с-в, в
открито заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 183 по описа за 2020 г. по описа на съда,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от С.Д.С. срещу Д.С.С., представляван от своя
родител и законен представител С.Д.С. обективно съединени искове както следва: отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 1150,00
лева, представляваща месечна издръжка на детето му Д.С. за периода м. януари – м. октомври
2019 г., чрез неговата майка и законна представителка С.С., за което вземане е издаден изпълнителен
лист от 22.08.2019 г. по гр.д. № 492/2017 г. по описа на Районен съд – В.П. и
въз основа на който е образувано
изп.д. № 20203610400018 на ДСИ в
Районен съд – В.П., поради осигуряване изцяло от ищеца на издръжката на
детето му през този период и
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1
от ЗЗД за връщане на посочената сума с която ответникът неоснователно се е обогатил.
Ищецът твърди, че
бракът му със С.Д. е прекратен с влязло в сила на 26.07.2017 г.
решение по ГД № 492/2017 г. по описа на РС- В.П. с което е утвърдено
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, като са определени родителските права на
родените от брака им деца, тяхното местоживеене, както и плащането на месечната
издръжка, платима от ищеца като баща за Д.С.С.
и за К. С. С. – в размер от по 115.00
лв. за всяко дете. С решението на съда е определен свободен режим на лични
отношения с бащата, а упражняването на родителските права спрямо детето Д.С.С.
с ЕГН ********** и детето К. С.С. с ЕГН ********** са предоставени на майката С.Д.С.
и е определено местоживеене на децата при майката. Сочи се, че през месец май
2018 година, Д. пожелал да живее при баща си, както и станало - със знанието на майка му, която от своя
страна подписала нотариално заверена декларация от дата 10.05.2018 г. с рег.
№426/2018 г., с която дала съгласие непълнолетният им син Д.С. да живее
преимуществено на адрес гр. В.П., ул. „Л.К." № … и грижите за него да се
поемат от бащата. Твърди се, че от месец май 2018 г. Д. заживял в дома на баща
си, който изцяло поел издръжката му и продължил да заплаща дължимата такава и за
другото им дете – К.. През месец април 2019 г. ищецът инициирал образуването на гражданско дело с правно основание чл.59 от СК
и чл.123 от СК, за да се уредият отношенията във връзка упражняване на
родителските права по отношение на Д., но междувременно, през ноември 2019 г. детето
поискало да се върне при майка си, предвид
и което ищецът оттеглил исковите си претенции по така заведеното ГД № 261/2019
г. по описа на РС - В.П.. Бившата му съпруга подала насрещен иск , за промяна в
режима на свиждане и увеличаване на издръжката за двете деца. След постановяване на
първоинстанционното решение от 05.02.2020 г. след снабдяване с ИЛ по решение №
219/26.07.2017 г. по ГД № 492/2017 г. по описа на РС - В.П. и по ГД № 261/2019
г. по описа наРС В.П., по инициатива на С. било образувано Изпълнително дело №
20203610400018 в служба СИС в РС В.П., по което в качеството си на майка и
законен представител на двете им деца искала заплащане на издръжка на децата,
както следва - за детето Д.С.С. от месец
януари 2019 г. до месец февруари 2020 г. или общо сумата от 1510.00 лв. и за
детето К. С. С. за месеците януари 2019
г., февруари 2019 г, септември 2019 г и за януари и февруари 2020 г. на обща
стойност от 651.00 лв. Посочената сума била заплатена от ищеца след връчване Поканата
за доброволно плащане на дата 09.03.2020 г., ведно със задълженията по ИД
в общ размер на 2 147.54 лв. Междувременно, С. депозирала и жалба до Районна прокуратура
гр. В.П., по която била образувана преписка с вх. № 50/2019 г. по описа на ВПРП
за наплащане на издръжки спрямо двете
деца, с която се претендирало, че ищецът по отношение на детето им Д. С. не е заплащал издръжка за от м. юни 2018 г. до
подаване на жалбата й, финализирана с
отказ за образуване на досъдебно производство.
Поради изложеното се иска съдът да постанови
решение с което да признае за установено, че ищецът не дължи издръжката за
месеците през които детето Д.С.С. е живял при него, а именно за периода от
месец май 2018 година до месец октомври 2019 г. и претендираната сума по ИД №
20203610400018 в служба СИС в РС В.П. за периода от месец януари 2019 г до
октомври 2020 г. в размер на 1150,00 лв. Претендират се и разноски.
В срока по реда на
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, която оспорва иска като недопустим, поради липсата
на правен интерес от предявяването му,
доколкото ищецът на 09.03.2020 год. е заплатил процесната сума от 1150,00 лв. за
издръжка на детето му Д.С.С.. Твърди се, че ищецът няма интерес от отрицателен
установителен иск, защото дори този иск да бъде уважен, правните последици
нямало да рефлектират в неговата правна сфера. Алтернативно, предявеният иск се
оспорва като изцяло неоснователен, доколкото се сочи, от една страна, че детето
Д. не е пожелало да живее при баща си, а последният е настоял за това, като
подписаната от С.С. декларация досежно местоживеенето на Д. при баща му е с
мотиви различни от посочените от ищецът, като от друга – по време на
местоживеенето му при баща му, същият не е осигурявал цялостна издръжка на
детето. Сочи се и че изплатената в
последствие от негова страна сума била използвана изцяло в полза на детето. По
посочените съображения се иска изцяло отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна. Претендират се и разноски.
С Молба от 02.12.2020 г. ищецът е
поискал допълване диспозитива на исковата молба в частта на петитума, доколкото
в мотивите на същата е релевирано искане за неоснователно обогатяване на
ответника по см.на чл.55, ал.1,пр.2-ро от ЗЗД.
В законоустановения срок е депозиран отговор по отношение на обективно съединения осъдителен иск, като се сочи неговата недопустимост, доколкото твърденията
в исковата молба били за неоснователно обогатяване на законния представител на
ответника, а не на самия ответник, за разлика от петитума, където се искало
осъждане на ответника - малолетното дете Д.. Излага се и че искът е предявен
срещу ненадлежен ответник. Сочи се, че когато установеното със закон задължение
за даване на издръжка бъде изпълнено от лице, което не е задължено да я дава
напълно или частично, то има основание да иска от другите законно задължени
лица заплащане на даденото. В случая се сочи, че съществува правно основание за
получаването на издръжката, дори да приемем, че тя се дължи не от този, който я
е дал, а от трето лице и е налице изпълнение на чуждо задължение (чл. 73 ЗЗД),
което не обогатява получилия облагата, тъй като последният е кредитор за нея и
има правно основание за получаването й. Определящо за приложението на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД е не дали е налице основание за даване от обеднилия се, а
основание за получаване от обогатилия се. След като последният е имал право да
получи облагата, той ще може да я задържи - да запази настъпилото в негова
полза имуществено разместване, а обеднилият се ще разполага с възможността да
търси по реда на чл. 59 от ЗЗД възстановяване на даденото и ще може да насочи
претенцията си към лицето, за което твърди, че дължи издръжката.Алтернативно,
така предявеният иск се оспорва като изцяло неоснователен като се
излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че платените от ищеца суми са задоволили нуждите на
детето, и макар и да са намалили имуществото на ищеца, не са довели до
обогатяване без основание на детето. Плащайки издръжка в полза на детето,
ищецът е изпълнявал едно свое законово, но и морално задължение, поради което изцяло
в разрез с моралните норми е претендираното от бащата връщане на вече платена
издръжка за детето. Предвид
изложеното, се иска да бъде прекратено производството по така предявения
осъдителен иск, алтернативно да се отхвърли ищцовата претенция като неоснователна.
В
проведено по делото на 18.05.2021 г. съдебно заседание ищецът внася уточение в допълнителната искова молба, по отношение ответната на
същата страна, посочвайка, че следва за ответник по предявения по чл.55 ЗЗД иск
да се счита Д.С.С..
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение по ГД № 492/2017 г. по
описа на РС- В.П. е прекратен бракът между ищецът С.Д.С. и С.Д.С., като
родителските права на родените от брака им деца са предоставени на майка им,
тяхното местоживеене е определено при същата, а С.С. е осъден да заплаща месечната издръжка, за Д.С.С. и за К. С.С. – в размер на от по 115.00 лв.
Режимът на лични отношения с бащата е определен като свободен такъв.
Видно от представеното по делото изпълнително дело №
20203610400018 на ДСИ в Районен съд – В.П. се установява, че същото е било
образувано с молба подадена от законния представител на ответника на 20.02.2020 г. Към молбата за образуване е
приложен изпълнителен лист от 22.08.2019 г. по
гр.д. № 492/2017 г. по описа на Районен съд – В.П., с който ищецът е осъден да заплаща на децата си чрез тяхната майка и
законно представителка ежемесечна издръжка в размер от по 115, 00 лева за всяко
дете, считано от влизане в сила на решението по делото до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване, както и изпълнителен лист от 07.02.2020 г. по
гр.д. № 261/2019 г. по описа
на Районен съд – В.П. с което е изменен размерът на
определената дължима от ищеца за децата Д.С.С. и К. С.С., както следва – от 115,00
на 180,00 лева и на 153,00 за К. , като с Решение №102/05.06.2020 г. по вгд
№88/20 г. на ШОС, началната дата за заплащане на така увеличеният размер за
издръжка за Д. е определен – от 01.10.2019 г.
На 25.02.2020 г. на ищецът е била връчена покана за
доброволно изпълнение от ДСИ в Районен
съд – В.П.
На 09.03.2020 г. ищецът е заплатил сума в размер на
2147,54 лева – задължение към изпълнително дело № 20203610400018 на ДСИ в Районен съд – В.П..
По делото е приложена декларация
по чл. 313 от НК, нот. заверена на 10.05.2018 г. от нотариус рег. № 661 на НК,
видно от която С.С. дава съгласието си непълнолетния й син Д.С. да живее
преимуществено при баща си – С.С..
От изисканата и приложена по
делото пр.пр.№560/2019 г. по описа на ВПРП е видно, че с прокурорски акт от 30.09.2019 г. е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради несъставомерност - обективна такава
на деянието по отношение неплащане дължима издъжка от страна на С.С. за детето му
К. С. и субективна - касателно задължението на същия по отношение на детето му Д.С..
По делото са ангажирани от ищеца гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Б.Х.Г.и С.С.Д.. Първият
свидетел -колега на ищеца, приятел и на двете страни, твърди, че за определен период от време през 2018-2019 г.
Д. е живеел при баща си , който се е грижил за него – готвел му е, купувал му е облекло, учебни пособия, водил го на походи. Свидетелят сочи,
че не знае дали през този период майката е гледала,
виждала, купувала или плаща нещо за детето, тъй като нямал лични впечатления за
това. Св.Д. споделя своите възприятия свързани с походите в които е взимал
участие Д., заедно с баща си когато са живели заедно през 2018-2019 и
добрите грижи, които е полагал той спрямо сина си.
Св. Р.С.К.– баба на Д. по
майчина линия твърди, че живее заедно с дъщеря си и двете й деца, като Д. около година живял при баща си, но през това време много
често ги е посещавал по различни поводи, включително и за да се нахрани, недоволен от
предлаганата му от баща му храна. Виждал се с майка си, която му помагала,
купувала му различни неща. Плащала му и телефона. Твърди, че доколкото
издръжката за синовете му не била редовно внасяна от баща им и затова дъщеря й
иницирала изпълнително дело. Със сумата, която била изплатена по това дело, всичко за децата се изразходвало - дрехи, лаптоп понеже точно тогава били
прекъснати учебните занятия и започнало онлайн обучението.
По делото е приет и социален
доклад, изготвен от ДСП – В.П. в който е проследена хронологията на фактите относими към спорните
правоотношения, между родителите на Д.С., обусловили
и предпоставили и предмета на настоящото дело. По отношение релевантинте към
него такива, посоченото се припокрива с
изложеното от
ищецът и ответната страна по отношение обстоятелствата свързани с отглеждането
и местопребиваванията на детето.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл.439 ГПК е
способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. На основание ал.2 от посочената разпоредба, искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Няма спор и се
установява от приобщеното изпълнително дело, че е налице образувано
изпълнително производство с предмет присъдена издръжка, която да се изплаща от
ищеца, като родител, в полза на ответника. Няма спор и че ищецът не е
плащал дължимата уговорена издръжката на детето си Д.С..
Предвид посоченото и с оглед наведените твърдения от ответната
страна релевантно
по
отношение
претенцията по чл.439 от ГПК се явява нейната допустимост. Видно от представените разпределения
извършени от съдебния изпълнител, както и от извършените отбелязвания по
изпълнителните листи по делото има извършени плащания на
взискателя в горепосочения размер от 2147,54 , като настоящият състав
намира, а и по делото не се спори, че
със
същите са изплатени задълженията на ищеца за дължимата от същия сума за
издръжка на детето му Д. за периода касателно претенцията на ищеца по
настоящото дело, а именно от месец януари 2019 г. – до месец октомври2019 г. Съдебната практика е
безпротиворечива, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на
установителен иск по чл. 439 ГПК е наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист, като съдът следи за
допустимостта на иска през целия процес. При условие че принудителното
изпълнение е приключило, сумите по изпълнението са били събрани и преведени на
взискателя и той е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на иск по чл. 439 ГПК. (В тази насока Определение №
94/05.03.2015 по дело № 7398/2014 на ВКС, ГК, I г. о. ). Съобразявайки
посоченото и с оглед настоящата конкретика,
съдът
намира, че в случая за
ищеца е налице правен интерес да води иск по чл. 439 ГПК, доколкото изпълнителното
производство все още не е приключило. С Определение №113/26.01.2011г. по ч.т.д. №577/2009г. на
ВКС, II т.о., е разяснено
с посочване и на решение на ОСГК на ВС №101/1972г. по гр.д. №95/1972г., че
докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява самото
изпълнително основание, длъжникът всякога има признат му от закона правен
интерес да оспори изпълнението с отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК,
включително и в случаи на извършени плащания по съображения, черпени от
диспозитивното начало. Още повече, че в процесния случай не се твърди
погасяване на задължението чрез плащане по изпълнителното дело, а се поддържа
недължимост поради извършени други плащания в полза ответника Д.С., доколкото
реалната издръжка се твърди, че е поета от ищецът за времето през което е живял
при него и чрез които ищецът счита, че е изпълнил задължението си за издръжка.
С оглед на горното,
съдът намира, че спорът следва да бъде разгледан по същество. За успешното провеждане на предявения
иск по чл.439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за недължимост
на твърдените суми по изпълнителното дело, като установи факти, които изключват или
погасяват спорното право. В тежест
на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума. От една
страна, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Правото да се получава
издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
"непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката. С други
думи, съвместното съжителство на детето с единия родител, както и полагането от
последния на ежедневни и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието
му, не го освобождават от задължението му, същият да осигурява издръжка за това
дете. Тези обстоятелства биха могли да повлияят единствено върху съотношението
на размера на дължимата издръжка, осигурявана от двамата родители. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите
на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Ето защо, евентуалното изменение на размера на
издръжката, дължима от родителя, при когото живее детето, може да се извърши
само по исков ред, чрез предявяване на специалния иск по чл. 150 СК. В случая, за процесния
исков периоди, за които се оспорва дължимостта на издръжката има влязъл в
законна сила съдебен акт – Решение №219/26.07.2017 г. по ГД
№ 492/2017 г. по описа на РС- В.П. поради което задължението
за издръжка в определения размер съществува и през периода, през който детето
живее при своя баща.
От друга страна, съдебната
практика приема, че тогава,
когато детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права и се установи, че този родител е полагал изцяло за него дължимите грижи,
задължението за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно – правото на
такава следва да се счита погасено чрез предоставянето й. Именно на наличие на
такава хипотеза се позовава ищецът, но според настоящия състав конкретиката на случая
не сочи на твърдяната идентичност. Безспорно е, че в процесния период касателно
ищцовата претенция – месец януари – месец септември, Д.С. е живял преимуществено при своя баща. Несъмнено е, че
по време на
престоя на
детето в дома на баща си,
той е
осигуравал храна, посрещал
е нужди, свързани със
задоволяване потребности на детето, в какъвто смисъл са свителските показания на св.Г.
и св.Д.. Посоченото, в хода на производството бе установено и че е
осъществявала майката на детето. През визираното време, независимо, че детето е
пребивавало при баща
си, са налице данни, че майката
не е прекъсвала комуникацията си с него,
той
я е посещавал,
осигурявала е според свидетелските показания на св. К., също храна, дрехи, заплащала е
сметки.
Съобразявайки
гореизложеното съдът намира, че не може да се направи обоснован извод, че бащата
е погасил задължението си да заплаща определената издръжка в размер на 115,00
лв. и не може да се приеме за погасено задължението чрез
осигуряване на издръжка в натура, като в този смисъл и намира
исковата претенция по чл.439 от ГПК за неоснователна.
Доколкото е налице
връзка на обусловеност между предпоставките за уважаване на исковата претенция
по чл.439 от ГПК и тази по чл.55, пр.2 от ЗЗД, то и в случая ищецът претендира
връщане на сумата 1150 лв. поради неосъществено основание за което е събрана същата,
а именно с оглед претенцията да бъде признато за установено, че сумата по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело е
недължима, поради настъпване на нови обстоятелства, обосноваващи
основателността на иска по чл.439 от ГПК, предвид приетата
неоснователност на тази искова претенция, то и осъдителната такава следва да
бъде отхвърлена.
С ППВС № 1/28.05.1979
г. по гр. д. № 1/1979 г., което е задължително за съда е прието, че в чл. от 55 ЗЗД са
уредени три различни фактически състава, като първият изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Според втория подлежи на връщане даденото
с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Втората хипотеза уредена в чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, когато в момента на
получаването не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването
и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и именно с оглед
на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено
разместване. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила. Съгласно
чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, не може
да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен
дълг. Ако престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на
морала, тя не е лишена от основание. Въпросът за съзнателно изпълнение на
нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на
основание. В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
неоснователно обогатилия се дължи всичко, което е получено без основание.
Ищецът по иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД дължи да
установи наличието на имуществено разместване между страните, т. е., че е
престирал нещо, което е постъпило в патримониума на ответника и го е увеличило,
както и, че не е имало основание за получаване на престацията от ответника, или респ. то е отпаднало или неосъществено. От своя страна,
ответникът дължи да докаже, че има основание да задържи получената облага.
В конкретната
хипотеза ищецът твърди, че е платил на ответника, чрез
неговата майка и законна представителка С.С. сумата от 1 150,00 лева, като
претендира връщане на същата поради неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца само и единствено във връзка с имущественото разместване,
осъществено с предаване на тази суми. В
съответствие с установеното по делото, съдът приема, че,
внасяйки ги по сметка на ДСИ, който от своя страна ги е превел на взискателя, ищецът е платил с основание и в изпълнение на
свое законно задължение посочената сума,
като не са налице и основания за уважаване на противната по делото от
ищеца претенция, а от събраните по делото доказателства не се и доказва,
че същата е била
използвана за нужди, различни от тези за издръжка на Д.С., като в този смисъл и не може да се приеме, че имущественото
разместване е увеличило патримониума на ответната страна-
задължителна предпоставка за уважаване на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното,
настоящият съд намира за неоснователни така предявените искови претенции с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, вр.чл.55, ал.1,пр.2 от ЗЗД , предвид и
което същите следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното
искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски в размер от 300,00 лева.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.С. с ЕГН **********, с
адрес *** искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 1150,00
лева, представляваща месечна издръжка на детето му Д.С. за периода м. януари – м. октомври
2019 г., чрез неговата майка и законна представителка С.С., за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 22.08.2019 г. по гр.д. № 492/2017 г. по описа на Районен
съд – В.П. и въз основа на който е образувано изп.д. № 20203610400018 на ДСИ в Районен съд – В.П. и иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да
му заплати сумата 1 150,00 лв., дадена на неосъществено основание по изп.д. № 20203610400018 на ДСИ в Районен съд – В.П., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 22.08.2019 г. по гр.д. № 492/2017
г. по описа на Районен съд – В.П., представляваща неоснователно обогатяване за сметка
на ищеца.
ОСЪЖДА С.Д.С. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Д.С.С. с ЕГН **********,
чрез неговия родител и законен представител С.Д.С. сумата от 300.00лв. представляваща
сторени в настоящото производство разноски на осн.чл.78, ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: