МОТИВИ : Обвинението против подс. Н.К.Н. ***, е за това, че на 16.09.2009г., в гр.Септември, е отнел чужда движима
вещ - мобилен телефон „Нокия 2310”
на стойност 83,00 лв. от владението на Й.И.П. ***, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен и деянието е извършено
при условията на повторност - престъпление по чл.195 ал.І т.7 във връзка с чл.194 ал.І от НК във връзка с чл.28
ал.І от НК от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен
по така предявеното му обвинение и дава обяснения по същото като твърди,
че П. му дал телефона, за да го заложи и вземе заем в полза на П. срещу този
залог.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
На 16.09.2009г. свид. Й.И.П.
***, за да гостува на приятеля си К.Г..
Свидетелят
П. останал без пари и понеже не познавал никой в град Септември, поискал от
подсъдимия да заложи неговия /на свидетеля П./ телефон за сумата от 10 лева. П.
обещал, че щял да поиска майка му да изпрати с пощенски запис пари и да върне
заема.
Подсъдимият
взел телефона и го заложил срещу заем от 10 лева на лице с неустановена по
делото самоличност.
Впоследствие
подсъдимият решил, че може да се облагодетелства, като продаде заложения
телефон. Предложил същия на свидетеля И. Терзиев, като му казал, че е заложил
телефона срещу заем, за който нямал пари да върне. Подсъдимият поискал 30 лева
за телефона. Г. се съгласил и дал част от сумата на лицето, което държало
заложената вещ, а другата част на подсъдимия.
Когато
П. се обадил на подсъдимия Н. и поискал да отидат да върнат заетите 10 лева и
свидетелят да си вземе телефона, подсъдимият отговорил, че телефонът бил
„изгорял”. Казал, че заемът е просрочен и това не може да стане.
Свидетелят
П. успял да се свърже чрез свидетелят К.Г. със свидетеля И.Г.. К. и И.
Георгиеви са братовчеди
Свидетелят И.Г. потвърдил, че бил закупил телефона, като пояснил,
че е платил на подсъдимия сумата от 30лв.. Пострадалият П. разпознал телефона
си.
На следващия ден
- 17.09.2009г. свид.Й.П. подал молба до органите на РУ на МВР - гр.Септември,
за съдействие.
С Протокол за
доброволно предаване от 18.09.2009г. свид.И.А.Г. предал на служител при РУ на
МВР гр.Септември 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия 2310” с ИМЕИ 356447011806489,
оранжев на цвят. С предавателна разписка от 09.11.2009г. мобилният телефон е
върнат на собственика му – свид.Й.П..
От назначената
по делото съдебно-оценъчна експертиза е
видно, че стойността на движимата вещ-мобилен телефон, марка „Нокия”, модел
„2310”, предмет на извършеното престъпление, възлиза на 83,00 лв. по пазарни
цени към дата на извършване на деянието,
с приспаднато овехтяване.
По делото е
назначена съдебно-психиатрична експертиза на подс. Н.Н., от
заключението на която е видно, че подсъдимият страда от „Зависимост към
хероина. Към момента на деянието с физическа и психическа абстиненция, а към
момента на прегледа с психическа абстиненция”. По време на извършване на
деянието и по време на прегледа подс.Н. е бил в състояние на разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да възприема
правилно фактите, от значение за ДП и да дава достоверни обяснения за тях, като
подсъдим може да защитава интересите си сам във всички фази на наказателното
производство.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите Й.П., К.Г. и И.Г., заключенията на вещите лица и писмените
доказателства.
В съдембно
заседание свидетелят П. потвърждава обясненията на Н., че дал телефона си на
подсъдимия, за да бъде заложен срещу заем.
Съдът не
кредитира показанията на пострадалия свидетел Й.П., дадени пред съдия на
досъдебното производство, че телефонът му бил откраднат от Н.. Тези твърдения
останаха изолирани от всички събрани доказателства. Освен това, свидетелят П.
отрича тези свои показания и дава логично обяснение за промяната в показанията
си – П. заявява, че обвинил подсъдимия в кражба, защото му бил ядосан, че
продал телефона, вместо само да го заложи.
При
така установената фактическа обстановка подсъдимит Н.Н. е осъществил състава на
престъплението по чл.206 ал.1 от НК, като на 16.09.2009 г. , в град Септември,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – телефон „Нокиа” на
стойност 83 лева, собственост на Й.П. ***.
Подсъдимият
получил телефона от пострадалия с оглед залагането на веща, но впоследствие се
разпоредил с телефона като със свой, като го продал. С тези свои действия същият
е присвоил веща предмет на престъплението.
Подсъдимият е имал
представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращите,
и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си -
действувал е с пряк умисъл.
Доколкото не се
установи подсъдимият Н. да е извършил кражба на телефона, същият беше оправдан
по обвинението за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, във връзка с чл.28 ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е сравнително ниска, с оглед стойността на предмета на
престъпление.
Подсъдимият е личност с повишена степен на обществена
опасност – осъждан е, както преди процесното деяние – за кражба по чл.197 т.3 от НК е
осъден на глоба през 2001 г.,
така и след това – с присъда по НОХД № 1595/2008 г. на Пловдивски районен съд,
влязла в сила на 18.02.2009 г. е осъден на пробация за престъпление по чл.197
т.3 от НК, във връзка с чл.195 ал.1 т.т.3,4 и 5 и във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Има негативни характеристични данни.
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в желанието за неправомерно облагодетелстване на подсъдимия и трайната му
престъпна нагласа.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени направените
самопризнания, ниската стойност на предмета на престъпление и връщането на веща. Отегчаващи обстоятелства
–
предишните осъждания и негативните характеристични данни.
При
тези данни и като даде значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че за
постигане целите на наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на шест месеца лишаване от свобода.
С
оглед обстоятелството, че към момента на деянието подсъдимият не е бил осъждан на
лишаване от свобода и предвид ниската стойност на причинените щети и пълното им
възстановяване, съдът прецени, че за неговото поправяне не се налага ефективното
изтърпяване на така наложеното наказание, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК отложи същото за изпитателен срок от три години.
Възпитателната
работа с условно осъдения подсъдим съдът възложи на Наблюдателната комисия към
Община Септември.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха
присъдени направените по делото разноски от 195 /сто и деветдесет и пет/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :