РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Силистра, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500184 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение № 235/03.05.2022г., постановено по гр.д. № 1357/2021г. по
описа на СРС, е осъдено „Нико Ний“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 41, ет. 5, представлявано от Н.
И. Й., да заплати на П. А. К. от гр. Силистра, ул. „Д.“ № ...., обезщетение за
претърпени болки и страдания в резултат на трудова злополука, настъпила на
27.08.2019 г., докато ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ЕТ
„Нико - Ний - Николай Йорданов“, чието предприятие е придобито към
момента от ответника, в размер на 15 000 лв., заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на трудовата злополука - 27.08.2019 г., до
окончателното му плащане. Осъдено е „Нико Ний“ ЕООД, представлявано от
Н. И. Й., да заплати на процесуалния представител на ищцата - адв. В. Г.
адвокатски хонорар в размер на 980 лв. Отхвърлено е искането на „Нико Ний“
ЕООД за присъждане на направените по делото разноски. Осъдено е „Нико
Ний“ ЕООД да заплати по сметка на СРС държавна такса за производството
в размер на 600 лв. и разноски за експертиза в размер на 300 лв.
Недоволно от решението, е останало „Нико Ний“ ЕООД гр. Силистра,
което чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения
1
срок. Счита, че същото е незаконосъобразно в и моли съда да го отмени, като
вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или
в условията на евентуалност да приеме, че е налице съпричиняване от страна
на ищцата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна П. А. К., чрез процесуалния си представител,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото не се спори, че ищцата се е намирала в трудови
правоотношения с ответника, възникнали на основание на трудов договор,
при когото през 2019 г. тя е заемала длъжността „продавач - консултант“ в
магазин - закусвалня в гр. Силистра. Не се спори също, че докато изпълнявала
трудовите си задължения на 27.08.2019г., в края на работния ден, ищцата е
получила травма в резултат на падането върху пръстите на дясната й ръка на
прозорец тип „шибър“, намиращ се между две работни помещения, който
прозорец тя се опитвала да затвори.
Видно от представените писмени доказателства, случаят е признат за
трудова злополука с разпореждане № 5104 - 18 - 21 от 17.09.2019 г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ - Силистра, потвърдено с влязло в сила
решение на Директора на ТП на НОИ – Силистра /жалбата срещу това
решение е отхвърлена с решение № 19 от 13.03.2020 г. по адм.д. № 312/2019
г. по описа на Адм.съд - Силистра, потвърдено с решение № 11890 от
24.09.2020 г. по адм.д. № 6033/2020 г. на ВАС/.
От показанията на свидетеля А.Х., познат на ищцата, се установява, че
при настъпването на злополуката тя незабавно се свързала със съжителя си,
който заедно със свидетеля я придружил до отделението за спешна
медицинска помощ. Свидетелят споделя, че в този момент ищцата изглеждала
пребледняла, имала голяма рана на ръката си, изпитвала силни болки и
плачела. Болките продължили с висока интензивност през първите няколко
дни и за да ги понесе, пострадалата приемала болкоуспокояващи
медикаменти, което се потвърждава и от показанията на нейната приятелка –
св. Д. М., която я посетила на следващия ден, за да й окаже подкрепа в
ежедневните ангажименти. През следващите няколко месеца поради травмата
ищцата не била в състояние да изпълнява домакинските си задължения,
поради което разчитала на помощта на по - голямата си дъщеря, на съжителя
си и основно на свои приятелки, включително и на св. М., която я посещавала
поне четири пъти седмично, за да й помага с готвенето и поддържането на
домакинството.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в
деня на злополуката К. се явила в спешното отделение в гр. Силистра, където
й е била поставена диагноза „контузия на пръстите на ръката без увреждане
на ноктите“, като след тази дата през месеците септември, октомври и
2
ноември тя многократно посещавала медицински специалисти, а от
представените амбулаторни листи се установява, че при консултациите тя
продължавала да се оплаква от болки и ограничение на движенията на
пръстите на дясната ръка. Видно от представените амбулаторни листи от
прегледи, при извършването им е констатиран оток и кръвонасядане на
втори, трети, четвърти и пети пръст на ръката, силна палпаторна болезненост,
ограничени движения на ставите и пръстите и затруднена функция на ръката,
като СРС правилно е приел, че констатирането на увреждания на лявата ръка
в някои от тези медицински документи се дължи на допусната техническа
грешка при изготвянето им, тъй като нито свидетелите, нито съдебният лекар,
прегледал впоследствие ищцата, разкриват паралелни проблеми и с другата й
ръка. В този смисъл доводите във въззивната жалба за абсолютната
недоказаност на претенцията, тъй като не е установено дясна или лява ръка и
кои пръсти са компрометирани, е несъстоятелен. Следва да се посочи в
допълнение, че от СМУ /стр.11 от делото/, от амбулаторния лист от спешния
център, издаден на 27.08.19г., в който е посочено, че ищцата е изпратена на
рентген за образна диагностика на дясна ръка и съответно резултат от
образно изследване на дясна ръка с дата 27.08.2019г., от множеството
амбулаторни листове за преглед, издадени от специалист-ортопед, както и от
СМЕ по административното дело и назначената такава по настоящото дело,
категорично се установява, че се касае за увреждане на дясна ръка.
От писмените доказателства е видно, че състоянието на ищцата след
инцидента е довело до временната й нетрудоспособност и наложилото се
ползване на отпуск по болест до края на месец ноември 2019г. От показанията
на свидетелите Н. В. и И. И., клиенти на дискотека „Лизард“ - Силистра, и св.
Т.М., управител на дискотеката, се установява, че в средата на м. декември
2019 г. пострадалата е започнала работа в тази дискотека като сервитьор, но
след около три седмици се е наложило да напусне тази работа, обяснявайки
на работодателя си, че не се чувства добре и има болки в ръката.
Близките на К. – св. Х. и св. М., възпроизвеждайки оплакванията на
самата пострадала, свидетелстват че макар междувременно тя да е провела
два курса на физиолечение, болките в ръката й не преминали напълно, а се
възобновявали при застудяване на времето, като пръстите й се сковавали от
студа.
Видно от констатациите на медицинското освидетелстване на ищцата,
извършено на 09.12.2019 г., ноктите й на трети и четвърти пръст на дясната
ръка са с нарушена цялост и естетичен вид, неравни, пигментирани, без
блясък, с палпаторна болезненост, непълно покриващи нокътното ложе, като
движенията в дисталната интерфалангеална става на трети пръст били
невъзможни; в заключението си съдебният лекар квалифицирал уврежданията
като контузия на втори, трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка с оток,
кръвонасядане и продължителен функционален дефицит, опадане на ноктите
трети и четвърти пръст и непълното им възстановяване, което предизвиквало
остра болка при опити за движение, допир и температурни амплитуди.
Вещото лице по назначената СМЕ установява намален обем на движение с
непълен захват на втори, трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка,
3
помътнени, задебелени и грапави нокътни плочки, повишена чувствителност
на допир, натиск и термични въздействия на втори и четвърти пръст и
непълно възстановяване на нокътните плочки на същите, което водело до
болки при опити за активни движения, допир и температурни амплитуди.
Според вещото лице в резултат на уврежданията хватателната функция на
ръката била нарушена, тъй като ищцата не била в състояние да свие пръстите
си до дланта, като експертът в съдебно заседание прогнозира, че
констатираните функционални нарушения ще имат траен, дори постоянен
характер и счита, че те са причинили на пострадалата продължително
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Чл. 200, ал. 1 КТ гласи, че за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Следователно основателността на иска по чл. 200 КТ за
обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука, предпоставя
наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и
настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката, които
предпоставки в случая са налице.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от трудова
злополука се определя от съда по справедливост на осн. чл. 52 ЗЗД. В ППВС
№ 4/68 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Предвид така възприетите факти по делото, правилно СРС е приел, че
ищцата е претърпяла болки и страдания в резултат на процесната трудова
злополука, остойностени на 15 000 лв. При определяне на този размер
обезщетение е съобразено установеното по делото, че първоначално след
травмата ищцата е търпяла интензивни болки, наложили прием на
болкоуспокояващи медикаменти, затруднения при битовото й обслужване,
неработоспособност и невъзможност за осъществяване на задълженията,
свързани с поддържането на домакинството и отглеждането на децата.
Правилно съдът е отчел и намаляване интензитета на физическата
болка от травмата, както и нейната продължителност поне три месеца след
инцидента, а фактическата й неработоспособност - и до по - късен етап.
Правилно е съобразено и обстоятелството, че към настоящия момент тези
физически страдания и житейски неудобства са до голяма степен преодолени,
но въпреки това ищцата все още изпитва болки при опити за активни
движения, допир и температурни амплитуди, както и че хватателната
функция на дясната й ръка е трайно нарушена и на този етап не са налице
4
перспективи за възстановяване на нейната фунционалност в пълен обем,
както сочи ВЛ по назначената СМЕ. Безспорно всичко това е свързано с
постоянен бъдещ дискомфорт, както и определена степен на физическа
непълноценност, изразяваща се затруднения при извършването на
ежедневните дейности и при изпълнение на трудови задължения, ако
последните изискват натоварване на увредената ръка.
Ответната страна по иска и настоящ жалбоподател твърди, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в нарушение от нейна
страна на правила и норми и проявена немарливост към й собственото здраве,
затваряйки прозореца, което следва да бъде отчетено при разглеждане на
настоящия иск.
Разпоредбата на 201, ал. 1 КТ повелява, че отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица
/добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя, а намаляване на отговорността
на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука, с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на
обезщетението. В този смисъл Р. № 348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №
387/2010 г., ВКС, ІV г. о.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е
допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно
обективното съотношение на приноса на пострадалия като посочи в какво се
изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при
липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за
безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване,
респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя
обезщетение.
От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели
Н. Й. и Н. И., работещи в дружеството – жалбоподател, се установява, че
предприемайки действия по затваряне на процесния шибър ищцата не е
5
проявила елементарно внимание и дължима грижа за своята безопасност,
пренебрегвайки както основни технологични правила, така и основните
правила за безопасност. Поведението й в случая би се охарактеризирало към
неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка.
Св. Й., която също работи на скарата в този търговски обект, сочи, че
между кухнята и скарата в обекта има шибър, от който се подава храната от
кухнята към скарата. Свидетелката е категорична, че този шибър – тип
прозорец, следва да се обслужва от работниците в обекта откъм вътрешната
страна, т.е. където е залата /кухнята/, тъй като единствено от тази страна има
дръжка, за която може да се хване и от там е адекватно, удобно и практично
да се отваря и затваря. Пояснява, че откъм другата страна – където е скарата,
няма как да се държи, тъй като е много тежък, а и трябва да се стъпи на нещо
и да се подложи ръката отдолу, за да може да се задържи. Заявява, че й е
известен инцидентът с ищцата и знае, че тя е била застанала откъм страната
на скарата, затваряйки този шибър. Свидетелката заявява също, че редовно им
правят инструктажи и им повтарят, че за всичко трябва да се внимава, като и
конкретно за този прозорец са ги инструктирали.
Свидетелката Н. А. И., работеща на скарата в този търговски обект,
също заявява че процесният шибър – тип прозорец, има дръжка откъм
страната на кухнята и затварянето му става не от страната на скарата, а
именно от страната на кухнята, защото от там е по - удобно и само там има
дръжка, с която да се придържа, иначе е много тежък. Пояснява, че от
страната на скарата има масичка, на която слагат кебапчетата и кюфтетата и
това прави още по-неудобно боравенето с прозореца и тя самата никога не е
предприемала затварянето му от тази страна, съзнавайки, че това би създало
опасност за нараняване. Свидетелката пояснява също, че знае за инцидента с
ищцата и й е известно, че последната е предприела затваряне на прозореца от
неправилната страна, а именно от страната на скарата.
Безспорно неспазването на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд, за което работникът е бил инструктиран, е проява на груба
небрежност и след като в случая ищцата е предприела затваряне на процесния
прозорец откъм неправилната страна, неполагайки елементарна грижа за
своята безопасност, поведението й следва да бъде определено като
осъществено при груба небрежност. При това положение съдът приема, че
това поведение на пострадалата съставлява съпричиняване на вредоносния
резултата от нейна страна, което съдът определя на 40 %.
Ето защо определеното обезщетение в размер на 15 000 лв. следва да
се намали с 40% /т.е. с 6 000 лв./, като на ищцата се присъди такова в размер
на 9 000 лв., като решението на СРС следва да се отмени за горницата над 9
000 лв. до присъдените 15 000 лв. и се постанови отхвърляне на иска в тази
част.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД определеното по - горе обезщетение за
неимуществени вреди следва да се присъди заедно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното му изплащане.
6
Предвид изхода на делото пред СОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА полза на процесуалния представител на ищцата
адв. В. Г. следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 500 лв. /чл.7,
ал.2,т.2 НМРАВ/ за всяка съдебна инстанция. Това налага отмяна на
решението на СРС в частта, в която е присъден на процесуалния представител
адвокатски хонорар над този размер.
В полза на ответника и настоящ жалбоподател следва да се присъдят
разноски в размер на 590,40 лв. съобразно отхвърлената част от иска. Същият
е направил разноски общо в размер на 1476 лв., от които 1 176 лв. – заплатен
адвокатски хонорар и 300 лв.- заплатена ДТ за въззивно обжалване.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса за разглеждане на исковете в размер на 360 лв. и да възстанови
разноските, направени от бюджетните средства на съда, до размера на 120 лв.
за експертиза.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 235/03.05.2022г., постановено по гр.д. №
1357/2021г. по описа на СРС, в частта, в която е осъдено „Нико Ний“ ЕООД с
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 41,
ет. 5, представлявано от Н. И. Й., да заплати на П. А. К., от гр. С., ул. „Д.“ №
..., обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова
злополука, настъпила на 27.08.2019 г., докато ищцата се е намирала в трудово
правоотношение с ЕТ „Нико - Ний - Николай Йорданов“, чието предприятие е
придобито към момента от ответника, в размера над 9 000 /девет хиляди/ до
присъдените 15 000 лв. (петнадесет хиляди лв.), заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на трудовата злополука - 27.08.2019 г., до
окончателното му плащане, в частта, в която е осъдено „Нико Ний“ ЕООД гр.
Силистра да заплати на адв. В. Г. адвокатски хонорар в размер над 500
/петстотин лева/ до присъдения от 980 /деветстотин и осемдесет лева/ лв., в
частта, в която е отхвърлено искането на „Нико Ний“ ЕООД представлявано
от Н. И. Й., за присъждане на направените по делото разноски и в частта, в
която е осъдено „Нико Ний“ ЕООД гр. Силистра да заплати по сметка на СРС
държавна такса за производството в размера над 360 лв. /триста и шейсет
лева/ лв. до присъдените 600 /шестстотин лева/ лв. и разноски за експертиза в
размера над 120 /сто и двадесет лева/ лв. до присъдените 300/триста лева/ лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. А. К., от гр. С., против „Нико Ний“
ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“
№ 41, ет. 5, представлявано от Н. И. Й., за заплащане на сумата над 9 000
/девет хиляди лева/ лв. до претендираните 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/
- обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на трудова
7
злополука, настъпила на 27.08.2019 г., докато ищцата се е намирала в трудово
правоотношение с ЕТ „Нико - Ний - Николай Йорданов“, чието предприятие е
придобито към момента от ответника, заедно със законната лихва върху тази
сума от датата на трудовата злополука - 27.08.2019 г., до окончателното му
плащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №235/03.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 1357/2021г. по описа на СРС, в останалата част.
ОСЪЖДА „Нико Ний“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление:
гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 41, ет. 5, представлявано от Н. И. Й., да
заплати на адв. В. Г. от АК – Силистра адвокатски хонорар за въззивната
инстанция в размер на 500 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА П. А. К., от гр. Силистра, ул. „Дръстър“ № 18, да заплати на
Нико Ний“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Добруджа“ № 41, ет. 5, представлявано от Н. И. Й., сумата от 590,40
/петстотин и деветдесет лева и 40 ст./ - разноски пред двете съдебни
инстанции.
Решението подлежи на обжалване съобразно чл. 280 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8