О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на четиринадесети
януари, две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно
гражданско дело №58 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез
юрисконсулт Иванова против Решение №2915 от 07.11.2019г. по гр.д.№6105/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на П.Д.
*** сумата от общо 1407,48 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 207,07 ч. извънреден труд за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. до окончателното плащане;
сумата 179,62 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от датата на изискуемостта на всяка
сума до 29.07.2019г.,
както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС
Бургас сумата от 336,30 лв- за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че решението на
БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди
се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд
да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство,
времето за отдих и почивка са били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата
на действалите към процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба
№8121з-407/2004г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че положеният от ищеца
нощен труд своевременно е отчетен и заплатен, като заплащането е извършено
съгласно действалите специални нормативни актове.
Излагат се подробни съображения, че в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия
към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е
налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143.
Според въззивника, за да бъде заплатен положен
труд, той следва фактически да е положен, а в случая ищецът не е полагал нощен
труд извън нормативно установеното работно време. Посочва се съдебна практика в
подкрепа на тази теза.
Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия
П.д.Д., чрез адв.Е.Д..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия,
подаден чрез адв.Д.. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият
счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да
бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите,
направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Подържа се тезата,
че трудовото законодателство е приложимо, доколкото с него са уредени по
по-благоприятен начин правоотношенията касаещи полагане на нощен/извънреден
труд. Посочена е съдебна практика.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден
своевременно. Липсват доказателства за представителната власт на адв.Д. да
представлява въззиваемия пред Бургаския окръжен съд. Към отговора на жалбата е
приложен единствено договор за правна помощ, но не и пълномощно. Приложеното
пред първата инстанция пълномощно не е попълнено, като от него не може да се
направи обоснован извод, че се отнася до всички съдебни инстанции. На страната
следва да се даде възможност да отстрани тази нередовност.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание, насрочено за
27.01.2020г. от 10.00ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
УКАЗВА на П.Д.Д. най-късно до с.з. на
27.01.2020г. да представи по делото пълномощно, от което да е видно, че е
упълномощил адв.Д. да подаде отговор на въззивната жалба, или в същия срок с
нарочна молба, депозирана по делото да заяви дали поддържа подадения отговор.
При неизпълнение на указанията в дадения срок ще се приеме, че отговор не е
подаден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.