Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….

Гр. Вeлико Търново, 01.11.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 2337 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Ищецът Г.В.А., чрез упълномощения си процесуален представител адвокат О.С. твърди в исковата си молба, че с ответницата са живели на семейни начала и че са родители на nnnеоргиев А., роден на ***г., както и на малолетната nnn Асnnn. Посочва, че малко след раждането на второто дете с ответницата се разделили, като тя отишла да живее заедно с децата в гр. Долна баня. Ищецът твърди, че след като синът им навършил 6 годишна възраст се върнал да живее при него в гр. Килифарево, където се намира и понастоящем. Твърди, че оттогава само той полага грижи за възпитанието и отглеждането му, като ответницата напълно се е дезинтересирала от него, не дава издръжка и не поддържа връзка с него дори по телефона. Ищецът посочва, че между страните по делото съществува спор за родителски права по смисъла на чл. 127 ал. 2 СК, тъй като между тях не е постигнато и липсва споразумение по въпросите на чл. 127 ал. 1 СК. С оглед на изложеното иска от съда да постанови решение, с което да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето, като на майката бъде определен предложения режим на лични отношения, както и същата да бъде осъдена да заплаща за сина си ежемесечна издръжка в размер на 115 лв., считано от датата на завеждане на иска до настъпването на законни причини за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски.

Ответницата В.Л.М. в отговора си твърди, че не се е дезинтересирала от детето си nnn но бащата не позволявал срещите й с него. Счита, че бащата не можел да се грижи за детето, тай като nnn растял в неподходяща среда. От своя страна моли съда да предостави родителските права върху детето nnn на нея, да се определи подходящ режим на лични контакти на бащата с детето, както и бащата да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка от 150 лв.

Съдът прецени доводите на страните  и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното и достига до следните правни изводи:

Страните са родители на малолетното дете nnn А., роден на ***г.

Бащата Г.В. nnnживее и работи в Германия, гр. Мюнхангладбах. Детето nnn живее при него и той полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето посещава основно училище в Германия, като е записан в 6-ти клас.

 

От изготвения социален доклад се установява, че бащата задоволява потребностите на детето. Бащата работи в Германия по трудово правоотношение, от което реализира доходи в размер на 1700 евро. Освен това, от социални плащания бащата получавал 1000 евро. Бащата живее със съпругата си nnn, към която детето nnn привързано. Не са ограничавани контактите на детето с майката.

Ангажираните гласни доказателства по делото от свидетелката nnn, установяват и твърденията на ищеца за полаганите изцяло от него грижи за развитието и възпитанието на детето. Не се събраха доказателства за това майката да се е грижила за детето или да му е давала издръжка в периода след раздялата с бащата. Дори е представена писмена декларация от майката с валидност до 31.12.2017г., с която дава съгласието си детето nn да пътува с баща си извън границите на Република България. Св. nnnа твърди, че майката на детето поискала от бащата пари, за да даде съгласието си детето да пътува с баща си в чужбина.

Изслушано в съдебно заседание, детето nnn, което е на 11 години сподели категоричното си желание да живее с баща си в Германия, гр.Мюнхангладбах, където ходи на училище, на плуване и футбол. Детето потвърди и изложеното от св.nnnа, че майката е поискала пари от бащата, за да даде съгласието си детето nnnл да пътува с бащата в Германия.

Предвид установените по делото факти, съдът намира, че в интерес на детето е да живее с баща му, като с решението си следва да постанови местоживеенето на детето да бъде при него, на бащата следва да бъде възложено и упражняването на родителските права по отношение на детето.

По отношение режима на лични контакти на майката с децата, съдът намира, че следва да определи обичайния такъв, като се съобрази и обстоятелството, че към момента детето ще живее с баща си в чужбина, а именно: майката да има право да вижда и взема детето от местоживеенето му всяка последна събота и неделя от месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Следва да се отбележи, че при евентуална промяна в обстоятелствата и с физическото израстване на детето, този режим на лични отношения на родителя с детето винаги може да бъде изменен по инициатива на всеки от родителите, съобразно настъпилите нови обстоятелства.

Предвид разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, съдът с решението си следва служебно да определи и издръжка за детето, дължима от майката. По делото се установи, че майката не е давала издръжка и не се е грижила за детето. Липсват и доказателства за доходите на ответницата и за възможностите й да заплаща издръжка, но същата се грижи за други три малолетни деца. Поради това и с решението си съдът следва да осъди ответницата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 127.50 лв., която е в минимални й според Закона размер, считано от подаване на исковата молба в съда.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца разноските по делото в размер на 25 лв.

При този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметката на ВТРС, сумата от 183.60 лв., представляваща ДТ върху размера на определената издръжка за детето, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОСТАНОВЯВА малолетното дете nnn А., роден на ***г., да живее при бащата Г.В.А. с ЕГН **********,***.

ПРЕДОСТАВЯ упражнаването на родителските права върху малолетното дете nnn А., роден на ***г., на бащата Г.В.А. с ЕГН **********,***.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката В.Л.М. с ЕГН ********** ***, с малолетното дете nnn А., роден на ***г.: майката  има право да вижда и взема детето от местоживеенето му всяка последна събота и неделя от месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА В.Л.М. с ЕГН ********** ***, да заплаща на малолетното дете nnn А., роден на ***г., действащо чрез неговия баща и законен представител Г.В.А. с ЕГН **********,***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на по 127.50 лв. (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки), считано от 26.07.2018г. и до настъпването на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

ОСЪЖДА В.Л.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Г.В.А. с ЕГН **********,***, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Л.М. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Великотърновския районен съд сумата 183.60 лв. (сто осемдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка за детето, както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: