№ 3308
гр. София, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502588 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. Я., чрез процесуалния й представител адв.
Н.С. срещу протоколно определение от 1.07.2021г., с което СГС, 1 ГО, 9с-в е прекратил
производството по делото като недопустимо, поради възражение от страна на ответника за
сила на пресъдено нещо.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно поради
съображения, изложени в частната жалба, поради което моли да бъде отменено и делото да
се върне обратно на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба „Юробанк България“АД чрез процесуалния им
представител адв. П. К. дава становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана
по същество тя е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба
подадена от В. Д. Я. с твърдения, че е собственик на ½ ид.част от процесния имот,
представляващ тавански етаж и подпокривно пространство от западен близнак, изграден в
имот 11538.503.121, намиращ са на административен адрес в Свети Влас, община Несебър,
върху които имоти е била учредена ипотека в полза на ответника „Юробанк България“АД
като обезпечение на задълженията на кредитополучателя ЕТ“Лео 66-Т. Я.“.
Твърденията в исковата молба са били, че обектите върху които е учредена ипотеката,
са изградени в отклонение от предвижданията на застроителния план и одобрения проект-
1
за цялата сграда нямало издадено удостоверение за ползване, а за собствените на ищцата
обекти не е имало одобрени строителни книжа.
Освен това се твърди, че описаните обекти не представляват самостоятелни обекти
на правото на собственост- подпокривното пространство е било обща част или съсобствена
вещ, а таванският етаж е бил предназначен за склад и да обслужва самостоятелните жилища
в сградата.
Предвид така изложеното ищцата счита ипотеката за нищожна, тъй като не е имала
годен предмет и се иска постановяването на решение, с което да се прогласи нищожността
на учредената с нот. акт № 152, т.43, по нот. дело № 276/2007г. договорна ипотека.
По делото не е спорно, а и се установява, че ищцата вече веднъж е предявила иск за
прогласяване нищожността на процесната договорна ипотека по което е било образувано гр.
дело № 1422/2014г. на Окръжен съд Бургас. Не се спорно също така, а и се установява, че
производството по това дело е приключило с влязло сила решение, по силата на което
предявения иск е отхвърлен като неоснователен. Видно от мотивите и диспозитива на това
съдебно решение предмет на делото са били предявени от В. Д. Я. срещу
кредитополучателя Т. Я. и кредитора „Юробанк България“АД иск искови претенции за
прогласяване нищожността на учредената посредством нот. акт № 152, т.43, по нот. дело №
276/2007г. договорна ипотека до размера на собствената на ищцата ½ ид. част, поради
липса това, че е сключена при липса на съгласие, както и че е сключена от пълномощник
без надлежно учредена представителна власт.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че с
оглед вече веднъж отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на ипотечното
право, поради недействителност на учредената ипотека, не може с нов иск са предявяват
други възражения за недействителност на договора, с който е учредена ипотеката. Счел е, че
дори и тези възражения да не са били заявени по приключилото дело, те са се преклудирали
по силата на пресъдено нещо и такъв нов иск като настоящия би бил процесуално
недопустим, тъй като чл.299, ал.1 ГПК не допуска съдът да пререшава вече разрешеният
спор.
Така постановеното определение е неправилно.
Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка за съществуване правото на иск и
обуславя недопустимост на повторно предявения иск, но само за същото искане, на същото
основание и между същите страни /чл. 298, ал. 1 и, ал. 2 ГПК/.
В разглеждания случай първоинстанционният съд неправилно е преценил, че са
налице основания за прекратяване на настоящото исково производство поради наличието на
влязло в сила съдебно решение по друго гражданско дело, с което е отхвърлен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника, че договорът за
ипотека е нищожен като сключен поради липса на съгласие и надлежно учредена
представителна власт/ чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД и чл.42 ЗЗД/. Настоящият правен
спор обаче е образуван по искова молба, с която ищцата е поискала да се установи по
2
отношение на същите двама ответници нищожността на договорната ипотека поради
липсата на годен предмет на правото на собственост върху ипотекираните обекти- т.е иска
се прогласяване на нищожността, но на основание, което е различно от това по предходното
дело.
Разрешаването на правен спор с влязло в сила решение би било основание за
прекратяване на друго исково производство само при наличие на сила на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение спрямо висящия спор, която е отрицателна процесуална
предпоставка за допустимост на иска, но само при наличието на пълно тъждество между
предмета на двете дела, каквото в случая очевидно не е налице. Предметът на гр. дело №
1422/2014г. на Окръжен съд Бургас, приключило с окончателно влязло в сила решение, е
различен от предмета на настоящото дело с оглед различното основание на иска по
настоящото производство, поради което и не е налице пълен идентитет в предмета на
делото. Това е така, защото както се посочи по-горе силата на пресъдено нещо е
процесуална пречка за повторното предявяване на същия иск, но само ако е налице пълна
идентичност и препокриване на субективните и обективните предели на силата на
пресъдено нещо, което в последния случай не е налице тъй като повторно заведеното дело е
заявено основание за нищожност на договора за ипотека, което е различно от основанието
заявено по предишния правен спор приключил с влязло в сила решение. Поради това и по
отношение на настоящия правен спор не е налице формирана сила на пресъдено нещо
съгласно чл. 298 ГПК, която да представлява процесуална пречка съдът да го разгледа и
реши. Това е така, защото зачитането на пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество,
както на страните, така и на предмета, каквото в случая не е налице. Само в този случай
страните ще изгубят правото си на иск относно правото предмет на силата на пресъдено
нещо и разрешеният правен спор не може да бъде пререшаван/ така и Решение №2 от
03.02.2015г. по гр. дело № 5004/204г. на ВКС; Решение № 74 от 18.12.2017г. по гр. дело №
4423/2016г. на ВКС, 2 ГО; Решение № 3 от 27.04.2016г. по гр.дело № 3999/2015г. на ВКС, 2
ГО и др./
По изложените съображения обжалваното определение на Софийски градски съд
следва да бъде отменено и делото да се върне обратно на първоинстанционния съд за
продължаване на процесуалните действия, съобразно мотивите по-горе.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 1.07.2021г., с което СГС, 1 ГО, 9с-в е
прекратил производството по делото като недопустимо, поради възражение от страна на
ответника за сила на пресъдено нещо.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните
действия съобразно мотивите на настоящото определение.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4