РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Б., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210102007 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Пр. Кр.
Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр. С., представлявано от
законните представители С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х. Г., чрез юриск. Т. Д. К. против С. Н.
АР., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., с която е предявен положителен установителен иск – за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1328/2021 г. по описа на
РС-Б..
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2017 г. между „Пр. Кр. Б.” ЕООД и С. Н. АР. е
сключен Договор за потребителски кредит № **********. Пояснява се, че договорът е
сключен при следните параметри, както следва: сума на кредита: 2000 лв.; срок на кредита:
36 месеца; размер на вноска: 97,59 лв.; годишен процент на разходите (ГПР %): 49,89;
годишен лихвен процент: 41,17; лихвен процент на ден: 0.11, общо задължение по кредита:
3513,24 лв.; по избран пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 2534,76 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги: 70,41 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо
задължение: 6048,00 лв.; общ размер на вноска: 168,00 лв.; дата на погасяване: 20-ти ден от
месеца. Разяснява се, че договорът е подписан при Общи условия, които са неразделна част
от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
Твърди се, че ищцовото дружество „Пр. Кр. Б.“ ЕООД е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като е превело на 27.09.2017 г. парична сума в размер на
2000,00 лв. по посочената от длъжника С. Н. АР. банкова сметка. От своя страна длъжникът
поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план с определени 36 месечни вноски в размер на 168,00 лв., с
1
падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Сочи се, че на 15.03.2018 г. С. Н. АР. е подала
до „Пр. Кр. Б.“ ЕООД молба за промяна на погасителен план, с която е изразила желание за
отлагане на една погасителна вноска.
Твърди се, че на 27.03.2018 г. между страните е сключен Анекс № 1 за отлагане на вноска, с
което е отложена вноска № 4 и клиентът се задължава да изплаща заема си по нов и
коригиран погасителен план с 37 броя погасителни вноски, който е неразделна част от
подписания анекс.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само
9 пълни погасителни вноски и една непълна погасителна вноска, като последната е с дата
28.09.2018 г., след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в
Общите условия към договора, ищцовото дружество е обявило предсрочна изискуемост на
кредита на 02.10.2020 г., за което длъжникът е уведомен.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорното задължение ищцовото дружество е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която
длъжникът е възразил, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
иска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1328/2021 г.
по описа на РС- Б..
В отговора на исковата молба се изразява становище за допустимост на предявения иск, а по
същество – за неоснователност.
Не се оспорва от ответника, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
и че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Направено е възражение за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради
неспазване на чл. 11, т. 10 ЗПК, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Твърди се, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е
нищожна на основание чл. 10, ал. 2, предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Направено е и възражение за неравноправни клаузи по чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, т.3, т.
18 и т. 19 ЗЗП.
Направено и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
По делото като доказателство е приет Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити от 26.09.2017 г. от ответника до „Пр. Кр. Б.“ ЕООД
с искане за кредит в размер на 2000,00 лв. На същата дата 26.09.2017 г. от ответника С. Н.
АР. до ищцовото дружество е депозирано искане за отпускане на потребителски кредит Пр.
Кр. С. в размер на 2000,00 лв. и срок на кредита 36 месеца. Към формуляра е приложена и
преддоговрна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
На 26.09.2017 г. между „Пр. Кр. Б.“ ЕООД и ответника С. Н. АР. е сключен Договор за
2
потребителски кредит Пр. Кр. С. № **********, в който са посочени параметри на кредита,
както следва: по кредита: сума по кредита: 2000,00 лв., срок на кредита- 36 месеца, размер
на вноската по кредита – 97,59 лв., ГПР – 49,89 %, годишен лихвен процент – 41,17 %,
лихвен процент на ден- 0,11 , дължима сума по кредита – 3513,24 лв., по избран и закупен
пакет от допълнителни услуги- 2534,76 лв., размер на вноската по закупен пекат от
допълнителни услуги – 70,41 лв., общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: общо задължение: 6048,00 лв., общ размер на вноската – 168,00 лв., дата на
погасяване – 20 ден от месеца. Към договора са приложени декларации от ответника,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и Общи условия на Пр. Кр.
Б. ЕООД към договор за потребителски кредит. Видно от погасителен план към
потребителски кредит № ********* и сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, първата погасителна вноска е с дата 20.11.2017 г., а последната –
20.10.2020 г. Към договора е сключен и Анекс № 1 от 27.03.2018 г., с който е отложена
вноска № 4 и е променен крайния срок на договора на 20.11.2020 г.
От ищцовото дружество е представено извлечение по сметка към договор за потребителски
кредит № **********, в което е посочено, че общата заплатена сума от ответника по
Договор за потребителски кредит № ********** към 02.08.2021 г. е в размер на 1663,02 лв.,
размер на остатъчното задължение към 02.08.2021 г. в размер на 2000,00 лв.
На 28.05.2021 г. ищецът е депозирал срещу ответника заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. №
1328/2021 г. по описа на Районен съд – Б., издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника на 04.06.2021 г., на
02.07.2021 г. длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установеното от фактическа правна страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410
ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 33 ЗПК за установяване съществуването на
вземанията, за които по ч.гр.д. № 1328/2021 г. на РС-Б. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 83/28.05.2021 г.
Предявеният иск е допустим: Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен и цели да
установи наличието на вземането на заявителя в заповедното производство, в полза на който
е издадена заповед за изпълнение. Предпоставка за предявяване на иска е наличие на
издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство,
която не е влязла в сила, тъй като в срок длъжникът е възразил срещу нея. В настоящия
случай, посочените предпоставки са налице, поради което съдът приема предявения иск за
допустим.
Разгледан по същество предявеният установителен иск е частично основателен по следните
съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е вземането, по обема и
начина на заявяването му за защита – по основание и размер – в заповедното производство.
В случая ищецът обосновава наличието на вземане на основание възникване качеството му
3
на кредитор спрямо ответника на основание Договор за потребителски кредит №
********** от 27.09.2017 г.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че ответникът С. Н. АР. е получила
сумата от 2000,00 лева по Договор за потребителски кредит Пр. Кр. С., сключен с ищцовото
дружество и дължи връщането на същата.
Съгласно решение по дело № С-472/11 на Съдът на Европейския съюз, националните
съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските
договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по
договора за допълнителни услуги и клаузата за лихви.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), както и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3) и че
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4). В случая от
формулировката в споразумението за допълнителни услуги е видно, че по т. 1 става въпрос
за действия по предоставяне на кредита, по т. 2, т. 3 и т. 4 няма предоставена услуга, а
възможност за предоставяне на такава, т.е. заплаща се предварително цена за услуга, която
не е предоставена, без да е уговорено, че цената ще се плати при предоставяне на услугата, а
по т. 5 също не става въпрос за предоставена услуга, а за условия по евентуално бъдещо
кредитиране на клиента. Видно от т.нар. „договор за допълнителни услуги“, същият е част
от договора за кредит, но е обособен като отделен договор, за да се заобиколи ограничението
на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно
задължение. За клиента е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена
процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него става „по
съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи
негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза (15.5.1 ОУ). Реално
срещу тази „услуга“ клиентът не получава нищо. Останалите допълнителни услуги са
свързани пряко с договора за кредит- приоритетно отпускане на кредита, възможност за
отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на дата на падеж. Затова
възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит,
които съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в
обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и
така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни
услуги и лихви са нищожни. При съвкупната преценка на използваните формулировки и
целия текст на споразумението и на общите условия на ищеца е видно, че уговорените
„услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещо
несигурно събитие (евентуално искане за ново кредитиране). Същите са неясно
4
формулирани и в този смисъл са в нарушение не само на чл. 10а, ал. 2, но и на чл. 10а, ал. 4
ЗПК. Не са направени твърдения и не са представени доказателства за реално извършване на
услуги, които да попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК, при което положение следва и
извода, че уговарянето и събирането и то предварително на такси за такива е в нарушение и
на чл. 10а, ал. 2 във вр. чл. 19, ал. 4 закона. По тези съображения вземането по договора за
допълнителни услуги и за лихви не съществува.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС като мерило за установяване на съответствието
на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави е именно законната
лихва за просрочени задължения, която се определя от държавата. В тази връзка е и съдебна
практика на ВКС - Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1106/2003 г., II г.о.;
Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5093/2007 г., II г.о., според която
съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната лихва. Добросъвестния и съответстващ на добрите нрави (като
ограничение на свободата на волята) предел на волята на страните за заплащане на
възнаградителна лихва, според практиката на ВКС е три пъти законната лихва. В настоящия
случай уговорената лихва е в размер на 41,17 %, т.е. повече от четири пъти законната лихва,
поради което уговорката е недействителна.
Относно изискуемостта на вземането:
Ищецът се позовава на обявяването на кредита за предсрочно изискуем към 02.10.2020 г. на
основание чл. 12.3 от Общите условия към договора, предвиждащ при просрочие на една
месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на предсрочна изискуемост, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или
други.
Клаузата в цитираната й част, настоящият съдебен състав намира за неравноправна на
основание чл. 143 ЗЗП.
Нормата обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, като по арг. от т. 19 на чл. 143 ЗЗП, без
значение е дали клаузата има за предмет или постига някой от изрично изброените в чл. 143,
т. 1-18 конкретни резултати.
Както е посочил ВКС в Решение № 109/12.08.2019 г. по т.д. № 636/2019 г. (при обсъждане
на подобна клауза), тя не би била неравноправа, ако съдържа достатъчно ясни критерии за
тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което договора за кредит ще
бъде прекратен, респ. кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора.
Формулировката, според ВКС - не е ясна, тъй като не съдържа указания дали просрочието
следва да обхваща цялата дължима месечна вноска или част от нея и какво трябва да е
естеството на просроченото задължение – главница и/или акцесорни задължения, уговорени
в договора (напр. възнаградителни лихви, такси и др.). Освен това такава формулировка не
държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на кредитния дълг,
които несъмнено имат значение за преценката дали неизпълнението е съществено за
5
кредитора, за да има той интерес да се освободи от конкретната договорна обвързаност.
Поради неяснотата относно тежестта на неизпълнението, релевантно за настъпване на
предсрочната изискуемост, такава клауза поставя длъжника в значително по-
неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може да се позовава на нея винаги,
когато длъжникът забави плащания по кредита, дори забавата да е частична или да касае
само акцесорни задължения. Клаузата е в разрез и с принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, от който произтича изискване за кредитора да
отправи изявление до длъжника за едностранното превръщане на срочното задължение в
безсрочно. Предвиденото обявяване на кредита за предсрочно изискуем нарушава
изискването за равновесие в отношението длъжник –кредитор и поставя длъжника в
значително по-неблагоприятно положение, като се имат предвид и неблагоприятните
последици от предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. за правото на кредитора да измени
договора от срочен в безсрочен, каквото по същността си представлява правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, означава, че липсва дължимата яснота за предпоставките,
които следва да се налице, за да го упражни. Неравноправието й произтича и от липсата на
договорени при отчитане на непредвидени от националното ни право подходящи и
ефективни средства, позволяващи на потребителя да преустанови действието на
изискуемостта на кредита. Затова клаузата като неравноправна, във вреда на по-слабата
икономическа страна, е нищожна, поради което за „Пр. Кр. Б.“ ЕООД не е имало основание
за такова изменение на договора - да превърне договора в предсрочно изискуем.
В случая, предвид неравправността на клаузата за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е без значение налице ли е надлежно връчване на изявлението на кредитора за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем.
С оглед изложеното, иска за законната лихва за забава от 131,73 лв. за периода от 02.10.2020
г. до 27.05.2021 г., доколкото става ясно от исковата молба, че същата се претендира върху
размера на предсрочна изскуемата главница, следва да се отхвърли, тъй като не се
установиха предпоставките за такава изискуемост ( тази насока Решение № 2984/08.12.2020
г., постановено по в.гр.д. № 1070/2020 г. по описа на ОС- Б.).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че сумите по договора за
допълнителни услуги не са дължими, както и с оглед на недействителността на клаузата за
договорна лихва, както и неравноправността на клаузата за предсрочна изискуемост, не се
дължат същите суми.
Получената от ответника С. Н. АР. заемна сума е в размер на 2000,00 лв. и след приспадане
на внесените вноски в общ размер на 1663,02 лв., ответникът дължи сумата от 336,98 лв. (в
тази насока Решение № 3373/24.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 343/2019 г. по описа на
ОС- Б.).
С оглед гореизложеното исковата претенция по отношение на ответника С. Н. АР. е
основателна за сумата от 336,98 лв. главница, в останалата част над уважения размер на
главница от 336,98 лв. до претендирания размер от 1426,27 лв., както и за сумата от 573,73
лв. договорно възнаграждение и сумата от 131,73 лв. законна лихва от датата на предсрочна
изискуемост до 27.05.2021 г., като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
6
Страните са поискали присъждане на разноски.
Ищецът е поискал присъждане на разноски както в заповедното производство, така и в
исковото производство. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторени разноски в заповедното производство в размер на 14,64 лв.
съобразно уважената част от исковете и сумата в размер на 22,54 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.
Ответната страна в производството по делото е представлявана от адв. Б.Б.. В представения
договор за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство е
безплатно във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска
помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран
да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. Ето защо на осн. чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като се касае за дело с интерес от 1000 лв. до 5000 лв., минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 309,22 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете, на адв. Б.Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 260,33
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Н. АР., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., че дължи на ищеца „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
управление: гр. С., представлявано от законните представители С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х.
Г., чрез юриск. Т. Д. К. следните суми, предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 83 от 28.05.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 1328/2021 г. по
описа на Районен съд- Б.: сумата от 336,98 лева (триста тридесет и шест лева и деветдесет и
осем стотинки)- главница, за вземане по Договор за потребителски кредит № ********** от
26.09.2017 г., сключен между С. Н. АР. и „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 28.05.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения размер от
336,98 лева до пълния претендиран размер от 1426,27 лева, и изцяло исковете за сумата от
573,73 лева – договорно възнаграждение и сумата от 131,73 лева – законна лихва, дължима
за периода от 02.10.2020 г. (дата на предсрочна изискуемост) до 27.05.2021 г.
ОСЪЖДА С. Н. АР., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да заплати на „Пр. Кр. Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр. С., представлявано от законните
представители С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х. Г., чрез юриск. Т. Д. К. сумата в размер на 14,64
лева (четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща сторени разноски
в заповедното производство, както и сумата в размер на 22,54 лева (двадесет и два лева и
7
петдесет и четири стотинки), представляваща сторени разноски в исковото производство,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Пр. Кр. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление: гр. С.,
представлявано от законните представители С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х. Г., чрез юриск. Т.
Д. К. да заплати на адвокат Б.В. Б., АК – Видин сумата в размер на 260,33 лева (двеста и
шестдесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8