Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
гр.
Кюстендил,
25.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1925 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Д.Л.К. против „Ориндж Едюкейшън“ ООД.
В исковата молба се сочи, че
на 15.11.2019г. в гр. Пловдив страните сключили Договор за участие в програма „WORK
AND TRAVEL 2020“ при
условията на програма “ORANGE ТАЛАНТИ“. По силата на договора
на ответната страна било възложено, срещу заплащане, да подготви
кандидатстването и участието на ищеца в Програмата, ползвайки и допълнителната
услуга “ORANGE ТАЛАНТИ“. Дължимото от ищеца на ответника
възнаграждение по процесния договор било, както следва: 889,00 щ. д. (USD), представляващи основна цена
при Self-Arranged опция; 35,00 щ. д. (USD), представляващи
административна такса; 129,00 щ. д. (USD), представляващи такса ORANGE ТАЛАНТИ и 139,00 щ.д. (USD), представляващи TRAVEL
GUARD +, като
общо дължимата сума възлизала на 1192 щ. д. (USD).
Услугата Travel
Guard
предоставяла възможност на участника да се откаже от участието в Програмата и
предсрочно да прекрати договора, без да дължи неустойка, като в този случай
дружеството следвало да възстанови платените такси.
Съгласно условията на
договора, първата вноска по програмата в размер на 164 USD ищецът следвало да заплати не
по-късно от 5 работни дни от датата на подписване на договора, а втората в
размер на 1028 USD – до 30.09.2020 г.
Ищецът се задължил да заплати
двупосочен самолетен билет за пътуването си до САЩ във връзка с участието си в
програмата директно на „Ориндж-БГ“ ЕООД, при условията на чл. 3.24 от договора.
В изпълнение на процесния договор
К. превел дължимите суми.
Ищецът следвало да замине на
бригада в САЩ, но поради форсмажорните обстоятелства, свързани с пандемията „Covid-19”,
това станало невъзможно. Така,
договорът се прекратил, без вина на ищеца, поради непреодолима сила, за което
обстоятелство последният бил уведомен от ответното дружество с електронно писмо
от 23.06.2020 г. В следствие прекратяването на процесния договор, заплатените
от К. на ответника суми се явявали получени въз основа на отпаднало основание
по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 3, вр. с чл. 89, ал.1 ЗЗД.
Ищецът поканил ответното
дружество, с изпратено до последното писмо на 29.06.2020 г., съответно получено
на 30.06.2020 г., да му възстанови, в седемдневен срок, считано от получаване
на съобщението, всички платени от него суми по прекратения договор, вкл.
предоставените документи и заличаване личните му данни.
В изпратено до ищеца писмо и
получено от него на 31.07.2020 г., ответното дружество потвърждавало
прекратяването на процесния договор поради непреодолима сила.
Въпреки горното, ответната
страна и към настоящия момент не била възстановила платените от ищеца суми в
изпълнение на процесния договор.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да
се осъди, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 3, вр. с чл. 89, ал.1 ЗЗД ответното
дружество „Ориндж Едюкейшън“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Кюстендил, ул. „Ц. А.“ № *, представлявано от управителя И. Г.Б.
да заплати на Д.Л.К., ЕГН: **********, с
адрес *** сумата в размер на 164,00 щатски долара и 1507.00 лева,
представляващи заплатени суми в изпълнение на Договор за участие в програма „WORK
AND TRAVEL 2020“ от
15.11.2019г., поради неговото прекратяване по право, както и законна лихва за
забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и
сторените в производството разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение, а
така също и направените такива в обезпечителното производство по ч.гр.д. №
12028/2020 г. на Районен съд – Варна.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за допустимост, но неоснователност
на претенцията. Не спори, че процесният договор бил сключен между страните,
както и че ищецът заплатил на ответното дружество сумата в размер на 164 щатски
долара на 19.11.2019г. Не спори и по обстоятелството, че общият размер на
дължимото възнаграждение за извършените услуги възлизало на 1192 щатски долара.
В останалата си част твърденията в исковата молба не отговаряли на
действителността, поради което и искът бил неоснователен и недоказан.
Ответното
дружество не дължало възстановяване на нито една от двете суми по исковата
молба (164,00 щатски долара и 1507,00 лева).
По
отношение на сумата от 1507,00 лв., заплатена за самолетен билет, същата никога
не била заплащана към ответника. Видно от приложеното от ищеца платежно
нареждане, същата била заплатена към различно от ответното дружество такова, а
именно – „Ориндж БГ“ ЕООД. Отделно, сумата била възстановена на ищеца от
посоченото дружество, след направено от него искане, което било видно от
приложените към отговора писмени доказателства.
Касателно
сумата от 164,00 щ. д., същата била изплатена от ищеца на ответното дружество,
съгласно условията по процесния договор, за подробно описани в отговора и
предоставени на К. услуги. Нещо повече, за последните ищецът дължал на
дружеството допълнително сума от 171,00 щ.д.
Не било
ясно и на кое договорно основание К. претендирал възстановяване на процесните
суми. Допълнителната договорна клауза “TRAVEL GUARD PLUS” , позволяваща на страната да се откаже от
сключения договор, без да дължи неустойка, изобщо не е била активирана. За
активирането й се дължало заплащане на допълнително възнаграждение, а както
самият ищец сочел, единствено платената от него сума била от 164,00 щ. д., в
която такса били включени невъзвръщаемата такса SEVIS и такса Orange таланти.
В случай,
че съдът приеме за основателна сочената от К. причина да се откаже от договора,
ответното дружество сочи, че претендираната за дължима сума от 164,00 щ. д. (в
която се включвала и невъзвръщаемата такса SEVIS) не подлежала на възстановяване и поради това, че
на същата следвало да се гледа като възнаграждение, дължимо на ответното
дружество като изпълнител по договор за изработка по см. на чл. 268 ЗЗД.
Предвид изложеното се иска отхвърляне на исковата претенция в нейната
цялост.
Претендират
се и сторените разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното
дирене
депозираната искова молба се поддържа посредством подадена такава преди съдебно
заседание, а ответникът оспорва същата по съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към
настоящото на ч.гр.д. № 12028/2020г. от описа на Районен съд – Варна се
установява, че е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на ищеца в
настоящото срещу ответника за процесните суми чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор върху вземания“ при дадени на молителя указания за предявяване на
бъдещия иск в триседмичен срок, считано от 28.09.2020г. При дадените указания, искът е предявен в указания от съда срок.
Видно от представеното
по делото на л. 6 до 9, заверено копие на Договор за участие в програма „WORK AND TRAVEL 2020“ при условия на програма „ORANGE
ТАЛАНТИ“,
е че същият е сключен между страните по делото на 15.11.2019 г. като ответната
страна е поела задължението, срещу възнаграждение, да подготви кандидатстването
и участието на ищеца в посочената програма при предоставена допълнителна услуга
„ORANGE Таланти“ в размер на 129,00 щ.д., както и дължима
административна такса SEVIS от 35,00 щ.д.
Изпълнението на
задължението на ищеца по процесния договор е обезпечено посредством сключване
на Договор за поръчителство с Любомир К., заверено копие от който е представено
на л. 10 от делото.
От представеното
заверено копие на платежно нареждане от 19.11.2019г. (л. 12) се установява, че
сума в размер на 164,00 щ.д. е преведена от ищеца в полза на ответното
дружество.
Видно от заверено копие
на платежно нареждане на л. 13 е, че сума в размер на 1507,00
лв. ищецът
е превел в полза на „Ориндж БГ“ ЕООД.
От заверено копие на
уведомление, изпратено от ищца и адресирано до ответника (без положен в уведомлението
подпис на Д.К.), се установява, че първият кани дружеството, с оглед
прекратяването на договора поради обективни причини, да му възстанови платените
в изпълнение на същия суми. Представена е и обратна разписка за получено от
дружеството препоръчана пратка от К. на 30.06.2020 г., без отбелязване в същата
на съдържанието на пратката.
Видно от водената между
страните електронна кореспонденция (л. 16, 17 и 18), е, че ответното търговско
дружество признава прекратяването на възникналата между страните облигационна
връзка поради форсмажорни обстоятелства, като отправя предложение до ищеца
досежно минимализиране последиците за същия от прекратяването на договора и изправността
на дружеството като страна по него до този момент.
Представени от
ответника са и заверени копия на Тест за определяне нивото на английски език,
Разрешително за работа на територията на САЩ, Документ, удостоверяващ
заплащането на такса SEVIS, Формуляр за участие в
програма „Интеракс“, без същите да са придружени с превод на български език.
Ищецът е отправил и
искане на 13.01.2020г. до трето неучастващо по делото лице, „Ориндж БГ“ ЕООД,
за възстановяване на сума от 1507,00 лв., представляваща платена такава за
самолетен билет (л. 32 от делото) като последната е възстановена по негова сметка
на 15.12.2020 г., т.е. в хода на настоящото производство. (спр. л. 33).
Ищецът представя и
Извлечение от официалната интернет страница на Бюрото за консулски въпроси към
Държавния департамент на САЩ за установяване недължимостта на изрично посочени
в извлечението такси.
Приети по делото са и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Б. М. и С. Н..
Показанията на св. М. (президент
при ответното дружество) установяват, че ищецът е потърсил съдействието на
ответника като последният предоставил набор от услуги, за да може К. да вземе
участие в процесната програма за културен обмен със САЩ. Проведени били тест на
английски език, както и интервю и събеседване. Дължимата сума от 164,00 щ.д. не
била за цялостната предоставена услуга, а представлявала част от общо дължима
такава от 1192 щ.д. Освен посочените
тест и интервю била извършвана и административна работа, свързана с
проверка на документи, качване на информация в информационната система на
партньорите на дружеството в Щатите, както и допълнителни административни
дейности, които били заплатени. Пакетът на предоставената административна
услуга завършвал с кандидатстване за виза. След представяне на необходимите
документи, ответното дружество изпратило последните на посолството на САЩ като
получило и код на виза АА009ОNVFF. Свидетелят твърди, че К.
не бил уведомен за дата на провеждане на интервю от посолството доколкото явно
не е представил целия набор от изискуемите се за това документи. Дружеството
било направило две преки разноски по повод кандидатстването на ищеца –
правителствена такса Sevis в размер на 35,00 щ.д.
и 575 долара на американските му партньори за предоставените услуги.
Св. Недялкова твърди,
че ищецът е ползвал услугите на ответното дружество като тя лично го е
придружавала няколко пъти до офиса на последното. В нейно присъствие не е
провеждан на ищеца тест на английски език, нито пък интервю. Същата не знае
дали К. е посещавал офиса без нея. Ищецът бил наясно с процедурата, в т.ч. с
изискуемите в тази връзка документи, доколкото и преди е бил на бригада. Св. не
е присъствала на водено с ищеца събеседване, а и не било необходимо такова. К.
говорел английски език и писмено, и говоримо. Същият не заминал заради
преустановяване пътуванията по програмата с оглед установената пандемична
обстановка в света. На св. не й е известно ищецът да е имал насрочено интервю
от посолството. Доколкото й е известно същият не е получавал и код за виза.
Получил бил единствено код, който удостоверява, че е изпратен формуляр към
посолството на Щатите с неговите лични данни, който формуляр той бил попълнил
сам. К. бил наясно какви документи се изисквали, а фирмата потвърдила, че
всички необходими такива са вече при тях.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Разпоредбата
разграничава три фактически състава на неоправдано
разместване на имуществени блага между различни правни субекти. Първият визира
даване на съответната ценност при начална липса на основание, когато е
извършено без настъпил юридически факт или въз основа на нищожен такъв. При втората хипотеза преминаването на
блага от едно в друго имущество се предприема с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче остава неосъществено. Чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗЗД пък, регулира случаите, в които основанието съществува при получаването на
престацията, но в последствие отпада с обратна сила поради унищожаемост,
разваляне или сбъдване на прекратително условие на договорното правоотношение.
При
тази правна рамка и с оглед заявените от страните фактически твърдения тук,
съдът определя правната квалификация на спорното право като такава по чл. 55,
ал.1, предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 89 от
с.з.
С
оглед разпределената от съда доказателствена тежест между страните, съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК, ищецът следваше да докаже плащането на процесните
суми, респ. получаването им от ответната страна, а последната – да установи
основание за задържането им и към настоящия момент.
При така указаната
доказателствена тежест не е спорно между страните, а това се установява и от
представените по делото писмени доказателства, че и двете претендирани за
дължими суми, такава от 1507,00 лв. и 164,00 щ.д., са заплатени от ищеца. По
отношение на сумата от 1507,00 лв. не са ангажирани доказателства, че е
постъпила в патримониума на ответното дружество, като е била възстановена на ищеца
от третото неучастващо по делото лице „Ориндж-БГ“ ЕООД в хода на производството
(спр. л. 32 и 33 от делото). Няма спор и по това, че сумата от 164,00 щ. д. е заплатена,
но е постъпила в полза на ответното дружество (спр. л. 12).
С това остава неустановено със
средствата на ГПК твърдението, че сумата от 1507,00 лв. е получена от ответната
страна. Наличието на плащане на тази сума на ищеца от трета за делото страна не
може да се цени в случая, доколкото това се явява без правно значение при
извода, че тя изобщо не е постъпила по сметката на ответника. В т.см. искът в
тази част ще бъде оставен без уважение като неоснователен, а не като погасен
чрез плащате, както желае ищецът, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание.
В този случай спорно по делото остава
наличието или не на основание за ответника да задържи и към настоящия момент
сумата от 164 щ.д.
За намери отговор на поставения спорен
въпрос, съдът следва да поясни, че липсата на основание по см. на по чл. 55, ал.1,
предл. 3-то от Закона за задълженията и договорите, се дефинира от доктрината и
практиката като отсъствие на валиден юридически факт или правоотношение, отпаднал
в последствие, оправдаващ даването, респ. получаването на благото. Пораждането
на взаимна реституция между страните в
конкретния случай ще възникне когато съществуващото към момента на престирането
валидно правоотношение, оправдало имущественото разместване, впоследствие
отпадне с обратна сила.
Тук страните не спорят, че към момента на
престирането между тях е съществувало такова правоотношение, а именно процесният
договор. Същият обаче е бил развален по право на осн. чл. 89 от Закона за
задълженията и договорите, което обстоятелство също е безспорно. Отделно, съдът
намира, че в действителност договорната обвързаност между страните е отпаднала
по право, на осн. чл. 89 от ЗЗД, без необходимост от нарочно волеизявление на
страните в посочения смисъл. Създалата се в световен мащаб извънредна
обстановка, предизвикана от пандемичната криза, обхванала света през 2020 г.,
сочи на невъзможност на ответното дружество да изпълни задълженията си по
процесния договор по причина, която не може да му се вмени във вина. Тоест,
налице е хипотеза на погиване на престацията поради невиновна невъзможност за
изпълнение. При обективна невъзможност за изпълнение неблагоприятните последици
се подчиняват на правилата за разпределение на риска. При двустранните договори, какъвто
е и настоящият, рискът се носи от длъжника (тук ответник), тъй като неговата
престация е станала невъзможна. В този случай и двете страни се освобождават от
задълженията си.
Въпреки това е мислимо, че досежно
претендираната сума от 164 щ. д., ответното дружество е изправна страна по
възникналия между страните двустранен синалагматичен договор към момента, в
който същият е произвеждал действие. Това е така, доколкото в хода на
изпълнение на собствените си задължения по него, същото е предоставило
съответните услуги на ищеца по повод кандидатстването на последния за работа в
чужбина. В т. см. са и гласните доказателствени
средства, приети по делото, от които се установява, че по повод договорната си
обвързаност с К. ответното дружество е влязло в контакт с посолството на Щатите
за последващо заминаване на първия в страната. Тук съдът следва да посочи, че
процесният договор има характеристиката на такъв за услуга, а не за резултат,
поради което и дължимостта на насрещната на предоставената услуга престация не
е обусловена от реалното заминаване на кандидата в чужбина и започване на
работа. Видно от представения договор е, че същият има за предмет да „подготви
кандидатстването и участието на УЧАСТНИКА в ПРОГРАМАТА…“. В този смисъл съдът
счита, че предметът на договора е изчерпан, но развалянето му по право е
необходима последица от невъзможността да бъде постигната крайната цел, която макар
да не се обхваща от предмета му, е тясно свързана с него (заминаване на
кандидата в чужбина). Отделно, с оглед естеството на престацията, взаимната
реституция в случая е невъзможна, поради което и връщане на даденото само от една
от страните по процесното отношение неоснователно би обогатило другата страна, респ.
обеднило тази, която вече е престирала (предоставила е съответните услуги в
изпълнение на задълженията си по договора) без възможност да получи обратно
даденото.
Но дори и да не се приеме горното, съдът счита
също, че доколкото претендираната за дължима сума от 164,00 щ.д. съставлява
такса (такса „SEVIS“, съотв. такса „Orange Таланти“) то и
дължимостта й не е предопределена от реалното предоставяне, съотв. ползване на услугата.
Предвид изложените изводи съдът намира
заявената претенция за неоснователна в своята цялост.
По отговорността за
разноски:
При този изход на делото разноски се дължат
само на ответната страна. В действителност в хода на процеса процесуалният
представител на ищеца е посочил, че въпреки погасяване на задължението за сума
в размер на 1507,00 лв., то разноски от ответника се дължат, доколкото
престирането е станало в хода на производството. Съдът обаче намира, че
разноските следва да бъдат възложени на ищеца, доколкото ответникът не е дал
повод за завеждане на делото за посочената сума с поведението си. Безспорно по
делото се установи, че не ответното дружество, а трето неучастващо по делото
лице е получило в патримониума си процесната сума, поради което и претенцията
за връщането й, в т.ч. евентуално съдебна такава, е следвало да бъде предявена
срещу това трето лице. Поради това, ответникът не може да бъде поставен в
неблагоприятно положение, дължейки разноски по делото поради недобросъвестното
поведение на трето лице. Така, по делото са ангажирани доказателства за сторени
от ответната страна разноски за заплатен адвокатски хонорар в общ размер на
756,00 лв. (480,00 лв. за изготвяне на отговор и 276 лв. за процесуално
представителство и явяване в открито съдебно заседание). Ищцовата страна е
направила възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, като
счита, че дължимото се възнаграждение, определено според правилата на чл. 7,
ал.2, т. 1 и т.2 във вр. с чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 635,49
лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на Д.Л.К., ЕГН: **********, с
адрес ***, против „Ориндж Едюкейшън“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Ц. А.“ № *, представлявано от управителя И. Г.
Б., за присъждане на сумата в размер на 164,00 щ.д. (сто шестдесет и четири
щатски долара), както и 1507.00 лева (хиляда петстотин и седем лева и нула
стотинки), представляващи заплатени суми в изпълнение на Договор за участие в
програма „WORK AND TRAVEL 2020“ от 15.11.2019г., основанието за заплащането на
които е отпаднало, поради неговото прекратяване по право, както и законна лихва
за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Д.Л.К., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ориндж Едюкейшън“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Ц.А.“ № *, представлявано
от управителя И. Г. Б. сумата в размер на 635,49 лв. (шестстотин тридесет и пет лева и четиридесет и девет
стотинки), представляващи сторени по делото разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд
– Кюстендил:______________