№ 779
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203377 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
П.Х.Т. в качеството му на управител и представляващ „ Пламекс ХБ“ ООД, против
Наказателно постановление № 03-013310 / 08.12.2020г. на Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Пламекс ХБ“ ООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи , че описаното в постановлението нарушение не
е допуснато, тъй като работника е бил на място за да разговаря с управителя на
фирмата и за да се запознае с естеството на работата и се сочи, че не е полагал труд.На
следващо място се твърди, че в хода на производството са били допуснати нарушения
на процесуалните правила, като описанието на нарушението представлявало правен
извод, а не били посочени конкретните факти, свързани с неговото извършване.
Наведени са доводи и за това , че наказващият орган е наложил санкция в завишен
размер без да са били изложени мотиви за това.В заключение се иска отмяна на
постановлението, намаляване на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, не се
представлява.Постъпила е молба от П.Т. в качеството му на управител на дружеството,
в която се преповтарят основанията за отмяна на постановлението, изложени в
жалбата.В заключение отново се иска отмяна на постановлението или намаляване на
размера на имуществената санкция.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Прави се искане да бъде присъдено и юристконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2020 г. служители на ДИТ – Варна, една от които св. Д.Д., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на автомивка, намираща се в
гр.Варна, ул.”Девня”, стопанисвана от „Пламекс ХБ” ООД. В обекта били установени
трима миячи на автомобили, един от които бил В.Д. и един касиер. Св.Д. предоставила
на всички работници съответните декларации. В.Д. посочил ,че полага труд за
„Пламекс ХБ” ООД от м.10.2020г. като мияч, с уговорено дневно възнаграждение от
20лв. , което последно бил получил на 09.11.2020г. и при уговорено работно време и
почивки. В хода на извършената документална проверка представител на въззивното
дружество представил на контролните органи трудов договор от 16.11.2020г. . След
справка в ТД на НАП се установило, че той бил регистриран на 16.11.2020г. в 14 : 37ч.
Всичко установено при проверката св.Д. описала в Протокол № ПР 2033101 /
03.12.2020г., с който дала и съответните предписания.
На 03.12.2020г. св. Д. съставила против „ Пламекс ХБ“ ООД акт за установяване
на нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до
работа В.Д. , изпълняващ трудови функции на мияч на превозни средства, с
определено работно време, трудово възнаграждение, без с него да е сключен писмен
трудов договор. Било прието, че нарушението е извършено на 10.11.2020г. и
квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от КТ.Актът бил предявен надлежно
упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения
не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
013310 / 08.12.2020г. , с което изцяло възприел фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.63 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от Кодекса на труда и
наложил на „ Пламекс ХБ” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 5
000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. М.Д. ,
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях стана ясно, че към момента на проверката лицето е
изхвърляло боклук , попълнило е съответната декларация, а трудовият договор е бил
регистриран в НАП след това.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
2
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения
от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-013777 / 31.03.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна и в
шестмесечния преклузивен срок.То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени
датата , мястото и обстоятелствата по неговото извършване.Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. При
неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени
или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.По никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до
въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между
работника и работодателя преди постъпването на работа.От доказателствата по делото,
а именно показанията на св.Д. и съдържанието на попълнената от работника
декларация, е видно че към момента на проверката в автомивката е имало трима
работника, които са изпълнявали трудови функции на миячи на превозни
средства.Св.Д. в показанията си в хода на съдебното следствие сочи, че се е наложило
да изчакват всеки един от тримата за попълване на декларациите , тъй като са били
ангажирани, както и че и макар да не са били със служебно облекло, са били с ботуши
и дрехи, съответни на работата, която са вършили по почистване на
автомобили.Същевременно от декларацията на В.Д. се установява, че той очевидно е
изпълнявал трудови функции на мияч от предходен период от време, доколкото е
посочил, че е получил последното си дневно възнаграждение от 20лв. на 09.11.2020г. С
3
оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за това, че Д. е бил в
обекта за разговор с управителя и за запознаване с естеството на работата.Напротив, от
всички доказателства по делото се установява, че Д. е престирал труд в полза на
„Пламекс ХБ” ООД в качеството му на мияч на превозни средства, при уговорено
работно време, работно място и трудово възнаграждение.Поради това съдът намира,
че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ,
тъй като безспорно е установено, е работодателят е допуснал до работа работника
преди с него да е бил сключен трудов договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „ Пламекс” ООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Пламекс” ООД в качеството му
на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в”
от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 от КТ независимо от тяхното
отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед обективните
характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на
чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите
нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл.
62 ал. 1, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „
Пламекс ХБ” ООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът обаче намира,
че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства
дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани
санкции.Поради това следва да се приеме, че нарушението е извършено за първи път
и от него не са настъпили вредни последици. С оглед на тези съображения съдът
намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв.,
като счита че това наказание е съответно на извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна да се присъди юристконсултско възнаграждение.При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
4
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в съответствие с правилото на
чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 24лв. , пропорционално с изменения
размер на административната санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013310 / 08.12.2020г. на Директора
на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Пламекс ХБ“ ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената „Имуществена санкция” от 5 000лв. на 1 500лв.
ОСЪЖДА „ Пламекс ХБ“ ООД, БУЛСТАТ ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна , юристконсултско възнаграждение в размер на 24 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5