Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4058 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 20246343
от 08.11.2020 г., постановено по гр. д. № 7812/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, е признато за установено, че Я.Е.Г. дължи
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 035, 61 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за
периода м.07.2015 г. - м.04.2017 г., сумата от 47, 48 лв. за дялово разпределение
на топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м. 04.2017 г., както и на
основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, сумата от 164, 61 лв. - лихва за забава
върху стойността на топлинната енергия за периода от падежа на всяко вземане до
15.06.2018 г. и сумата от 11, 40 лв. – лихва за забава върху стойността на
дяловото разпределение за периода 16.09.2015 г. – 15.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 26.06.2018 г. до окончателното плащане. Отхвърлен е предявеният
иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
1 035, 61 лв. до пълния предявен размер от 1 243, 49 лв., както и
искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 164, 61 лв. до пълния предявен размер от 223, 02 лв. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 806, 06 лв.
- разноски в исковото производство и сумата от 67, 09 лв. – разноски в
заповедното производство, съобразно с уважената част от исковете. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответника Я.Е.Г., чрез
назначения му процесуален представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, адв. М.М.
от САК. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.
Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е собственик
или ползвател на процесния имот. От изготвената съдебно - техническа експертиза
се установява, че през исковия период същият е бил необитаем. Неправилно
решаващият съд е приел, че е доказана доставката на топлинна енергия до имота и
реалното потребление на същата. Наред с това неправилно е приет и началния
момент на изискуемостта на процесните задължения. След като ищецът не е доказал
датата на публикуване на интернет страницата си на месечно дължимите суми,
съдът е направил абсурден извод като е приел датата на издаването им за дата,
от която те стават изискуеми. Така необосновано се съкращава срока за плащане
от потребителите, тъй като датата на издаване на фактурите винаги предхожда
датата на публикуване на интернет страницата. Нещо повече, ищецът въобще не е
издал фактури за продадената топлинна енергия. Поддържа, че съобщенията към
фактури не са първични счетоводни документи. Същите нямат посочен автор, дата и
подпис и са частни документи съставени в интерес на претенциите на топлопреносното
дружество. Вещите лица са установили различни по размер суми като задължение и
за различни от процесния абонатни номера. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че е провел пълно и главно доказване относно исковата си претенция. С молба от 07.12.2021
г. моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 22, находящ се в гр. София, общ. Слатина,
ж.к. „********, с абонатен № 228954 като му дължи сумата от 1 243, 49 лв.
- главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017
г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2015г., № **********/31.07.2017
г. и № **********/31.07.2017 г. , сумата от 223, 02 лв. законната лихва за забава върху главницата за
периода 16.09.2015 г. – 15.06.2018 г., сумата от 47, 48 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. и сумата от 11, 40 лв. – лихва за забава за периода
16.09.2015 г. – 15.06.2018 г. Във връзка с подадено на 26.06.2018г. заявление,
по ч. гр. д. № 41858/2018 г. на СРС, 47 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, която е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по
делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът чрез
назначения му процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. М.М. от
САК, оспорва предявените искове. Счита, че по делото не са ангажирани
доказателства, че е собственик или ползвател на имота. Представената
молба – декларация за откриване на партида на имота не касае исковия период. Оспорва доставката и потреблението на топлинна
енергия. Твърди, че имотът не е
топлоснабден, като ползването на топлинна енергия е отказано още през 2002 г. По
тази причина няма поставени устройства за отчитане на топлинната енергия. Ищецът
не е представил отчетни формуляри за начисляването на енергия за сградна
инсталация и показанията на общия топломер в абонатната станция. Счита, че претенцията
на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение няма правно основание
доколкото тя е извършвана от фирма за дялово разпределение. Оспорва всички
представени документи като неверни. Счита, че не дължи мораторната лихва, тъй
като не е доказано вземането да е станало изискуемо. Позовава се на изтекла
погасителна давност на претендираните вземания. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявените искове.
На 26.06.2018
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Я.Е.Г. за сумата от 1 290, 97 лв. –
главница, както и 234, 42 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 15.06.2018
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът през периода м.05.2014 г. – м.04.2017
г. е ползвал топлинна енергия отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г.,
№ **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2017 г. доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Слатина, ж. к. „********, с
абонатен № 228954. Същият не е заплатил
и дължимите от него суми за топлинна енергия, дялово разпределение, както и
стойността на изравнителните сметки за процесния период. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: 1 243, 49 лв. - главница и 223, 02 лв. -
лихва, а за дялово разпределение: 47, 48 лв. - главница и 11, 40 лв. - лихва.
Претендира сторените в производството разноски в размер на 30,51 лв. – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 27.07.2018 г. по ч. гр. д. № 41858/2018 г. на СРС, 47 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу длъжника Я.Е.Г., като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 30, 51 лв. - държавна такса и 50 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като
връчителят събрал сведения по надлежни ред, че лицето не живее на адреса.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно
от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавни имоти, на 26.09.1990 г. Е.В.Г. е закупил следния недвижим имот,
собственост на държавата: апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж. к. „********,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 59, 69 кв. м, заедно с избено помещение № 8, с площ от 3, 63 кв. м и 0, 577
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По
делото е представена молба от ДСК „Жилищно кредитиране“ – София до Софийски народен
съд, I –ви нотариус за вписване на законна ипотека в полза на ДСК за
обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Е.В.Г.
върху процесния недвижим имот.
От представено по делото удостоверение за
наследници, издадено от СО-Район „Слатина”, се установява, че Е.В.Г. е починал
на 19.01.1993 г., като Я.Е.Г. – син, е негов единствен наследник по закон.
С молба -
декларация от 10.12.1999 г. ответникът е поискал откриване на партида за имота
на негово име, като изрично е декларирал, че ще използва процесния недвижим
имот за жилищни нужди. Задължил се е при промяна на собствеността,
предназначението или начина на ползване на същия или на части от него незабавно
да уведоми по установения ред топлопреносното дружество, за да бъде открита
нова партида.
Съгласно
приложено удостоверение, издадено от СО - Район „Слатина” изграденият след 1976
г. жилищен комплекс на територията на района е с наименование ж. к. „*****Смирненски“,
без това наименование да е променяно с решение на столичния общински съвет в
популярното сред населението име ж.к./кв. „Слатина“.
Видно от представения протокол от проведеното на 08.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„******** и Б, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на
етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение,
вкл. и ответника.
На 13.09.2002 г. е сключен договор № 327 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж. к. „******** и Б, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. Т.К.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза, което
съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че измерването на
потребеното количество топлинна енергия в сградата - етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. „**********през периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г.
е извършвано от общ топломер, който е от търговски тип. Измервателното средство
включва разходомерна част, изчислителен блок и 2 бр. термопреобразуватели.
Всеки от тези елементи е преминал задължителни проверки. Общият топломер
в абонатната станция е преминал изискуемите метеорологични проверки съответно
през м.02.2013 г., м.02.2015 г., м.02.2017 г. и м.02.2019 г. и не е установено същият
да не е технически изправен. Сградата, в която се намира процесният имот, е
била непрекъснато топлоснабдявана в периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., като
ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в
абонатната станция. Дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данните от уредите за сградата и имота. Вещото лице е
констатирало, че за процесния имот е изчислявана топлинна енергия за отопление
на баня с щранг – лира на мощност и за сградна инсталация, а за 2015 г. - 2016
г. е изчисляван разход за битово горещо водоснабдяване на база на 2 броя
потребители поради липса на достъп за отчет. За имота са представени 2 бр. отчета
за 2015 г. и 2017 г. (с данни, че
имотът е необитаем) и 1 бр.
констативен протокол за липса на достъп за 2016 г., подписани от потребители в
етажната собственост. За процесния период фирмата за дялово разпределение е
изготвила изравнителни сметки, с които е установена сума за доплащане в размер
на +166 лв. Общо
фактурираната по прогнозни данни сума за периода е 1 079, 70 лв., от
която: 507, 52 лв. - за отопление на имота и сградна инсталация и 572, 18 лв. -
за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в абонатната
станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потребената топлинна енергия за процесния имот с абонатен № 228954 са в
съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и
цените на топлинната енергия за процесния период. За сметка на топлопреносното
дружество са отчислявани технологични разходи за абонатната станция, в размер
съгласно данните за подгревателите от производителя и във връзка с нормативните
изисквания.
Пред
СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г.,
от чието заключение се установява, че няма данни за извършени плащания за
покриване на начислените суми за исковия период. В информационната система на
ищеца за м.07.2015 г., м.07.2016 г. и м.07.2017 г. е отразена сума за доплащане
от изравнителни сметки в размер на 166,14 лв. Размерът на дължимите суми за
топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от общо 1 079, 70
лв., от които: 507, 52 лв. за отопление и 572, 18 лв. за битово горещо
водоснабдяване. Така общият размер на дължимата главница след изравнителните
сметки е на стойност 1 290, 97 лв., от които 1 243, 49 лв. –топлинна
енергия и 47, 48 лв. – дялово разпределение. Размерът на обезщетението за
забавено плащане върху дължимите суми, изчислено от датата на изпадане на
забава до 15.06.2018 г. (датата на извлечение от сметки), възлиза на сумата от
общо 234, 42 лв., от която 223, 02 лв. – върху стойността на топлинната енергия
и 11, 40 лв. – върху сумата за дялово разпределение. Размерът на погасените по
давност вземания преди 26.06.2018 г. е 207, 88 лв. – главница и 58, 41 лв. –
лихва за забава.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се
установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Жалбоподателят оспорва качеството си клиент на топлинна енергия и
качеството си на собственик на топлоснабдения имот.
Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът
свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови
нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. Това обстоятелство е
спорно в отношенията между страните, доколкото ответникът своевременно е
оспорил качеството си на потребител на топлинна енергия още с депозирания в
срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ето защо, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на това свое твърдение, съгласно нормата на
чл.154, ал.1 ГПК.
За
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот ищецът
е ангажирал писмени доказателства по делото, обсъдени по-горе, от които се
установи, че ответникът е придобил процесния недвижим имот – апартамент 22,
находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж. к. „*************, по силата на наследственото
правоприемство. Имотът е придобит на 26.09.1990 г. от неговия баща Е.В.Г. по
силата на с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавни имоти. На 19.01.1993 г. Е.В.Г. е починал, като ответникът е
единствен негов наследник по закон. Също така на 10.12.1999 г. ответникът е подал
молба –
декларация до ищеца за откриване на партида на негово име, както и на
08.09.2002 г. е подписал протокола от проведеното Общо събрание на етажните
собственици, в качеството му на собственик на апартамент № 22, с абонатен №
228954, като е декларирал 3 бр. отоплителни тела.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи по делото, че ответникът е собственик
на процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия през
исковия период.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен
състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали лицето реално е ползвало
топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо ангажирането на
доказателства от ищца в тази насока.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът
не е доказал по делото доставянето на топлинна енергия до процесния имот.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно доставената и потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
От експертното заключение се установи, че за процесния топлоснабден имот,
с абонатен №
228954, е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и
сградна инсталация, като нейната стойност е определена съобразно нормативните
изисквания. За периода 2015 г. - 2016 г. е изчисляван разход за битово
горещо водоснабдяване на база на 2 броя потребители поради липса на достъп за
отчет, като са представени 2 бр. отчети за 2015 г. и 2017 г. (с данни, че
имотът е необитаем) и 1 бр. констативен протокол за липса на достъп за 2016 г.,
подписани от потребители в етажната собственост. Експертното заключение не е
оспорено от страните, като жалбоподателят не е ангажирал пред първата и
въззивната инстанция доказателства, които да разколебаят или опровергаят
изводите на вещото лице относно доставената топлинна енергия до процесния имот
през исковия период.
Неоснователни
са оплакванията на жалбоподателя, че съдебно –счетоводната експертизата е
изготвена за друг абонатен номер. От изготвеното експертно заключение се
установява, че вещото лице е отговорило на поставените задачи относно процесния
топлоснабден имот за исковия период. Съгласно заключението на изслушаната
съдебно - счетоводна експертиза реално консумираната топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. - м.04.2017 г. възлиза на 1 243, 49 лв., в каквато
насока са и изводите на решаващия съд.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неправилно прилагане на института на погасителната давност с
обжалваното решение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор на исковата молба ответникът своевременно е релевирал възражение
за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния предмет и е
разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Исковият период, за който ищеца
претендира дължими вземания с исковата си молба е м.05.2014 г. – м.04.2017 г.
За периода м.05.2014 г. – м.05.2016
г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от
ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интернет страницата си, а и липсват признания за това от
насрещната страна, поради което и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Тъй като настоящият иск се счита
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.06.2018 г., към този момент е изтекла погасителната давност за
вземания, станали изискуеми преди 26.06.2015 г. Давността за вземането за
м.05.2015 г. е започнала да тече от 01.06.2015 г. и е изтекла към 01.06.2018 г.
т.е. преди депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на 26.06.2018 г. Давността
за следващия м.06.2015 г. обаче е започнала да тече на 01.07.2015 г., поради
което не е изтекла към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и
вземанията за периода м.06.2015 г. – м.04.2017 г. не са погасени по давност. Ето
защо задълженията за периода м.05.2014 г. – м.05.2015 г. са покрити от изтекла
погасителна давност, като техния размер за този период съгласно експертното
заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата от
207, 88 лв. – главница за топлинна енергия. При това положение задължението на
ответника за периода м.06.2015 г. – м.04.2017 г. възлиза на 1 035, 61 лв.,
представляваща стойност на реално потребена топлинна енергия, в какъвто смисъл
са и изводите на решаващия съд.
Във въззивната жалба не се съдържат
доводи във връзка с вземането за дялово разпределение, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъжда по същество.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същия дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
купувача. Ето защо при тази редакция на общите условия, за да се постави
клиентът на топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо
установяване момента на публикуване на месечните дължими суми на интеренет
страницата на ищеца. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест
на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на задължението
за главница. В хода на производството доказателства в тази насока не са
ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответника. Ето защо върху
главницата за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.05.2015 г. не следва
да се начислява лихва за забава.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за периода м.06.2015 г. –
м.04.2017 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава. Това
обуславя основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
забава за периода 16.09.2015 г.-15.06.2018 г.
По изложените съображения и на основание
изготвената съдебно-счетоводна експертиза размерът на лихвата за забава върху
дължимата топлинна енергия за периода от падежа на всяко вземане до 15.06.2018
г. възлиза на сумата от 164, 61 лв.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Доколкото ответникът по жалбата е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба, но без явяване в съдебно
заседание, следва да се приеме, че същият е защитаван в настоящото производство
от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в тежест
на жалбоподателя следва да се възложи сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20246343 от 08.11.2020 г., постановено
по гр. д. № 7812/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 47 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато
за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***,
срещу Я.Е.Г., ЕГН **********, искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че Я.Е.Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1 035, 61 (хиляда и
тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) лв., представляваща стойност
за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2015 г. – м.04.2017
г., сумата от 47, 48 (четиридесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки) лв., представляваща стойност за дялово разпределение за периода
м.05.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2018 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 164, 61 (сто шестдесет и четири
лева и шестдесет и една стотинка) лв., представляваща обезщетение за забава
върху задължението за цена за доставена топлинна енергия за периода от падежа
на всяко вземане до 15.06.2018 г. и за сумата от 11, 40 (единадесет лева и четиридесет стотинки)лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението
за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 41858/2018
г. по описа на СРС, 47 състав.
ОСЪЖДА Я.Е.Г., ЕГН **********, с адрес ***2, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
с адрес ***, сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с
ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.