Р
Е Ш Е
Н И Е
№329
град Плевен, 28.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Иво
Радев, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 385/2023г. по
описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 181/06.04.2023г., постановено по а.н.д. № 709/2023г.,
Плевенски районен съд, шести наказателен състав е потвърдил като законосъобразен
електронен фиш (ЕФ) серия К № 6464187 от 20.09.2022г. за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР Плевен, с който на С.В.В. с ЕГН ********** и
адрес ***, е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – С.В.В. чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 709/2023г. по описа на Плевенски РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че посочената в ЕФ норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП, касаеща
извършено в състояние на повторност нарушение, изрично препраща към различни
хипотези на ал.1 и сл. от същия член на ЗДвП, но административнонаказващия
орган не е посочил коя точно от нормите, изброени в ал.4 е нарушил касатора.
Счита се, че непосочването на нарушената правна норма в нейната пълнота е съществено
процесуално нарушение, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Иска се отмяна на решението на РС Плевен и ЕФ. Претендират се направените
разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В представена по делото молба се поддържа
касационната жалба на заявените в нея основания. Допълнително се сочи
недоказаност на повторност на извършеното нарушение.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 20.09.2022г.
в 10:19 ч. в населено място гр. Плевен, ул. „Сторгозия” до номер 53 срещу фирма
„Яна“ с посока на движение към кръгова връзка бензиностанция „Шел“, при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 50 км/ч, с МПС лек
автомобил ***било извършено нарушение за скорост – управление с 68 км/ч,
установено и заснето с АТСС СПУКС ARH CAM S1 120 ccfc. За нарушението на собственика на автомобила С.В.В. ***
бил съставен електронен фиш серия К № 6464187, в който било посочено още, че
при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 68 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 18 км/ч с отчетен толеранс, като
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К №5019254.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите по закон реквизити, както и че
е съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел,
че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка. Съдът
приел, че от приложената по делото справка от АИС „АНД” за водача се
установява, че по отношение на касатора има влязъл в сила ЕФ серия К №5019254
от 14.07.2021г. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, връчен му на
11.09.2021г., поради което нарушението, посочено в обжалвания ЕФ е извършено в
едногодишния срок от влизане в сила на предходен ЕФ, с който на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, т.е. налице е повторност по
смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Въззивният съд приел още, че в обжалвания ЕФ
не е отразено при коя от хипотезите на чл.182, ал.1 от ЗДвП е осъществено
нарушението, но от ЕФ е видно каква е стойността на установеното превишение –
18 км/ч, че нарушението е извършено в населено място, поради което санкцията е
при условията на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което не е налице
съществено нарушаване правата на жалбоподателя. По същество въззивният съд е стигнал
до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и
правилно собственикът на автомобила е бил санкциониран, след като не е посочил
с декларация друго лице, което да го е управлявало на процесната дата.
Настоящият състав намира посочените касационни основания
и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в
настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния
и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд
за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е обстойно мотивиран.
Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са
всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени възражения от
наказаното лице. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора,
касае превишаване на разрешената скорост в населено място, установена с пътен
знак В-26 за съответната категория МПС, с 18 км/ч съобразно разпоредба на
чл.21, ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се
установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е
заснет при движение със скорост от 68 км/ч в населено място – гр. Плевен, ул.
„Сторгозия” до номер 53 срещу фирма „Яна” с посока на движение към кръгова
връзка бензиностанция „Шел”, обозначено с пътен знак В-26, с автоматизирано
техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч
при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч.
Доводите, изложени в касационната жалба, вече са били
навеждани пред районния съд. Същите са обсъдени от съда, като последният е
изложил мотивите си защо ги счита за неоснователни. Повторното им навеждане пред
касационната инстанция касае обосноваността на въззивното решение, която не е
касационно основание по чл.348 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Едновременно с гореизложеното, видно от съдържанието
на ЕФ, в същия при описание на нарушението от фактическа страна изрично е
посочено, че „Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/5019254”. В процесния ЕФ нарушението е описано в
достатъчна степен, така че е налице яснота относно всички негови елементи, с което
правото на защита на касатора по никакъв начин не се явява нарушено. След като
от описанието на нарушението в ЕФ от фактическа страна, по несъмнен начин се
внася яснота, че касатора В. се наказва за нарушение, изразяващо се в
управление на МПС при превишаване на разрешената максимална скорост на движение
в населено място с от 11 до 20 км/ч, като деянието е извършено в условията на
повторност, то непосочването на привръзката между чл.182, ал.4 и чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП не съставлява съществено нарушение, водещо до отмяна на ЕФ на това
основание, и доводите в жалбата в тази насока са неоснователни. Отделно от
горното от значение е вида на
нарушението, като е установено, че с обжалвания ЕФ и с ЕФ серия К № 5019254
лицето е санкционирано за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, т.е. един и същ вид
нарушение.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че
в процесния ЕФ липсва същинска санкционна норма. Деянието правилно е правно
квалифицирано и подведено под хипотезата на административно-наказателната
разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП. От събраните по делото писмени
доказателство по несъмнен начин се доказва, че превишаването на скоростта е в
хипотеза на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Доказано е по несъмнен начин също така,
че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на
предходния ЕФ серия К № 5019254, издаден от ОДМВР Плевен – изрично посочен в
процесния ЕФ. Налице са всички елементи на състав на нарушение по чл.182, ал.4
от ЗДвП, за което посочената административнонаказателна разпоредба регламентира
единствено налагането на наказанието „глоба” в двоен размер. При така събраните
писмени доказателства по несъмнен начин се явяват доказани всички елементи от
описаното в процесния ЕФ административно нарушение. Размерът на наложеното наказание
„глоба” от 100 лева е определен при спазване на чл.182, ал.4 от ЗДвП във връзка
с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. В същия смисъл е и практиката на Административен
съд Плевен – така Решение №143/20.03.2023г. по к.а.н.д. №30/2023г.
На основание всичко гореизложено, съдът намира
въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, които да обосноват касационно
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, и водещи до отмяна на въззивното
решение.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218,
ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да
водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По делото не се претендират разноски от страна на
ответника по касационната жалба, предвид на което съдът не дължи произнасяне по
въпроса за разноските за настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 181 от 06.04.2023г.,
постановено по а.н.д. № 709/2023г. по описа на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/