№ 1768
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя П.
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500018 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на непълнолетното дете М. В. В., роден на *******
г., действащ лично и със съгласието на своята майка Д. А. К., срещу Решение №
13601/06.08.2023 г. по гр.д. № 7940/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав, допълнено
с Решение № 17862/01.11.2023 г., в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция с
правно основание чл.150, във вр. чл.143, ал.2 и чл.146 СК за увеличение на месечната му
издръжка за разликата над присъдените 250 лева до пълния претендиран размер от 300 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено единствено при съобразяване на изразената
от въззиваемия воля да заплаща издръжка в присъдения размер и без отчитане на нуждите
на детето. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна В. П. В. не е депозирал отговор. В
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради
невъзможност да заплаща издръжка в по – висок размер от определения с
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
1
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 13601/06.08.2023 г. по гр.д. № 7940/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 89-
ти състав, допълнено с Решение № 17862/01.11.2023 г., на основание чл.150 вр. с чл.143,
ал.2 СК, е увеличен размерът на присъдената в полза на малолетното тогава дете М. В. В.
месечна издръжка от 80 лева на 250 лева като В. П. В. е осъден да заплаща на сина си М. В.
В. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 16.02.2022 г., ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката и искът е отхвърлен за разликата над сумата от 250 лева до
пълния предявен размер от 300 лева. Допуснато е предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 ГПК. В. П. В. е осъден да
заплати на М. В. В. сторените в производството разноски в размер на 924 лева, а в полза на
Софийски районен съд – сумата от 244,80 лева, представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилни изводи на съда, основани на
неправилна оценка на доказателствата по делото.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
По делото не е спорно и се установява от приетите от първоинстанционния съд
писмени доказателства, че въззивникът е син на въззиваемата страна и с Определение от
26.11.2013 г. по гр.д. № 1509/2013 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е одобрена
постигната спогодба, упражняването на родителските права по отношение на М. В. В. е
предоставено на неговата майка Д. А. К., на бащата е регламентиран режим на лични
контакти с детето и същият е осъден да му заплаща месечна издръжка, чрез неговата майка и
законен представител, в размер на 80 лева, считано от 15.05.2013 г., ведно със законна лихва
върху всяла просрочена вноска, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката.
Несъмнено е налице трайно увеличение на нуждите на въззивника от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е определена
месечната му издръжка. През изминалия период въззивникът е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани
с издръжката в досегашния й размер. Към момента на определяне на издръжката М. е бил на
шест навършени години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт той е
на шестнадесет години, понастоящем на седемнадесет години. Въз основа на изготвеното за
нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ – Люлин по чл.
2
21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет се установява, че въззивникът е ученик в единадесети
клас в столичното 78-мо СУ „Христо Смирненски“. В социалния доклад е изразено
становище за основателност на искането за увеличаване на месечната издръжка на
непълнолетния до размера от 300 лева с оглед възрастта и нуждите му. Установяват се
нарасналите нужди на детето за храна, дрехи, учебни помагала.
Съдът съобразява, че в периода след първоначалното определяне на издръжката се е
повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната информация на
електронна страница на Националния статистически институт (www.nsi.bg) само годишната
инфлация за месец декември 2022 г. спрямо месец декември 2021 г. е 16.9%.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че за
цялостната издръжка на въззивника е необходима месечно сумата от 550 лева.
Въз основа на социалното проучване и изявленията на въззиваемия се установява, че
същият живее и работи на територията на Кралство Нидерландия. От представената по
делото декларация за материално и гражданско състояние се констатира в роизводството, че
въззиваемият упражнява дейност, свързана с предоставяне на услуги с личен труд, от която
получава среден годишен доход в размер на 17 000 евро или средно месечно в размер на
1 416,67 евро с равностойност на 2 830,93 лева. Не е спорно и се доказва в производството
от представеното удостоверение за раждане, че въззиваемият има алиментни задължения
към друго лице – дъщеря му Д., родена на ******* г. Въззиваемият е в трудоспособна
възраст, липсват данни и твърдения да е с влошено здравословно състояние, намаляващо
работоспособността му. Въз основа на изложените съображения съдът приема, че участието
на бащата в издръжката на детето следва да се увеличи с 50 лева или до размера от по 300
лева.
При определяне на частта от издръжката на въззивника, която следва да бъде
понесена от въззиваемия съдът отчете, че средния месечен доход на майката в последните
дванадесет месеца възлиза на 1 595,88 лева и същата полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, поради което оправдано и законосъобразно е
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на подрастващия,
съобразно възможностите му.
От представената пред въззивния съд справка се установява, че въззиваемият има
облигационни задължения по банков ипотечен кредит при месечна анюитетна вноска от
920,01 евро. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните
родители е с приоритет пред задълженията по кредити. Обратното би означавало, че
родителят, може да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение като
обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на
издръжката. Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да осигури
средства за съществуване на детето. Въззивникът има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа своето дете, поради което, дори след изплащане на издръжката да
среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето
3
М..
При съобразяване на установените доходи, имотно състояние, трудова ангажираност
на въззиваемия и наличието на парични алименти към друго лице, то въззивният съд
приема, че същият разполага с възможността без затруднения да отделя над средства,
необходими за собствената му издръжка и сума от 300 лева за издръжката на сина си М..
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която
искът за увеличение на месечната издръжка на детето М. е отхвърлен за разликата от 250
лева до 300 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка от
още 50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за
забава.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.6 ГПК, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати още 72 лева държавна такса по сметка на СГС върху присъдената
издръжка.
Въззивникът е претендирал присъждане на разноски за оказана безплатна правна
помощ пред въззивния съд в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Пред първоинстанционния
съд е представен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022 г., в който не е
посочено уговорено между страните възнаграждение. Там е представен и договор за правна
защита и съдействие от 07.03.2022 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 1 200
лева, заплатени в брой, за изготвяне и подаване на искова молба и процесуално
представителство по дело за издръжка. Договорът и приложеното към него пълномощно не
са ограничени до производството пред първоинстанционния съд. Нарочен договор за правна
защита и съдействие за производството пред въззивния съд, в което да е уговорено, че
правната помощ се осъществява безплатно, не е представен. Липсва и изрично пълномощно
за производството пред Софийски градски съд.
Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената
форма е за доказване, поради което липсата на писмен договор не е пречка да бъде
удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална
представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Последното
обстоятелство - договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се
презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Достатъчно за уважаване на
искането по чл.38, ал.2 от същия нормативен акт е правна помощ по делото да е
осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по
чл.36, ал.2 ЗАдв, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната
страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл дори отсъствието на
материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно
предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗАдв, тъй като
принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът му се определя от съда съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая е представен договор пред първоинстанционния съд
4
за представителство до приключване на делото за всички съдебни инстанции /с оглед
липсата на вписано ограничение/ и уговорено и заплатено по договора възнаграждение,
което е присъдено от първоинстанционния съд съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
Пред въззивния съд не е представен друг договор или пълномощно на процесуалния
представител на въззивника, поради което пълномощията на адвоката произтичат от
представеното пред първата инстанция пълномощно. Поради това следва да се приеме, че се
касае за едно упълномощаване до приключване на делото във всички съдебни инстанции,
извършено въз основа на един договор за правна защита и съдействие, по който е уговорено
и заплатено едно общо възнаграждение за всички съдебни инстанции.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 13601/06.08.2023 г. по гр.д. № 7940/2022 г. по описа на СРС,
III ГО, 89-ти състав, допълнено с Решение № 17862/01.11.2023 г., в частта, в която е
отхвърлена исковата претенция по чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за осъждане на
В. П. В., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетния си син М. В. В., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. А. К., ЕГН
**********, месечна издръжка за разликата над сумата от 250 лева до размера от 300 лева,
считано от 16.02.2022 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, да заплаща на М. В. В., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. А. К., ЕГН
**********, още 50 лева месечна издръжка (или общо 300 лева), считано от 16.02.2022 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 72 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5