Присъда по дело №382/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 27
Дата: 8 август 2018 г. (в сила от 31 декември 2018 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20182150200382
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 май 2018 г.

Съдържание на акта

     

                                                 ПРИСЪДА 

     27                             08.08.2018 година                 град Несебър 

                        

                              В    ИМЕТО   НА   НАРОДА 

                                                          

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осми август                                                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА МОЛЛОВА-БЕЛЧЕВА

                                             

Секретар: Красимира Любенова

Прокурор: Христина Апостолова

Като разгледа докладвано от председателя 

Наказателно общ характер дело № 382 по описа за 2018 година.

                                                            ПРИСЪДИ:

  

ПРИЗНАВА И.В.Л.- роден на ***г***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно образование, работи като поддръжка в хотел И.-гр.Свети Влас, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че  на 23.11.2017 г. около 23.56 ч. в гр.Свети Влас, община Несебър, ул.“Чайка“ срещу комплекс „Шипка“ в посока ул.“Свети Власий“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ланчия“ модел „Зета“ с рег.№ СТ .... ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,27 /две цяло и двадесет и седем/ на хиляда, установено по надлежния ред чрез Протокол за химическа експертиза № 836/27.11.2017г. на БНТЛ при ОД МВР Бургас, съгласно Наредба №/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техните аналози, в сила от 29.09.2017г., след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, с влязла в сила на 16.06.2010 г. присъда по НОХД № 394/2010г. по описа на Районен съд- Несебър, поради което и на основание чл. 343б, ал.2, вр. чл.54, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на основание чл.57,  ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, както и „ГЛОБА“ в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ лева, платими в полза на Държавата.

            ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.В.Л. с посочена по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР- Бургас сумата в размер на 47.73лв. (четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляващи направени по делото разноски в хода на досъдебното производство.

     ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.

                         

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 382/2018 г. по описа на РС- Несебър

 

Съдебното производство е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Несебър против И.В.Л., ЕГН **********, с обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК за това, че на 23.11.2017 г., около 23,56 ч., в гр. Свети Влас, община Несебър, на ул. „Чайка”, срещу комплекс „Шипка”, посока на движение ул. „Свети Власий”, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ланчия”, модел Зета, с рег.№ СТ .... ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,27 на хиляда, установено по надлежния ред чрез протокол за химическа експертиза № 836/27.11.2017 г. на БНТЛ при ОДМВР- Бургас, след като е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила на 16.06.2010 г. присъда по НОХД № 394/2010 г. по описа на РС- Несебър- престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура- гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и „Глоба” в размер на 1000 лв.

Подсъдимият не се явява като производството бе проведено по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК. Защитникът му излага доводи за налагане на наказание, отчитайки и смекчаващи вината обстоятелства, а именно съдействието на подзащитния му, семейното му положение, трудовата му ангажираност.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

И.В.Л. е със средно образование, осъждан, неженен, работи като поддръжка в хотел.

На 23.11.2017 г., за времето от 19.30 ч. до 07.30 ч. на 24.11.2017 г., свидетелите Н. и Х. били на работа като автопатрул по КАТ. В 23,56 ч. на 23.11.2017 г. в гр. Свети Влас, на ул. „Чайка”, срещу хотел „Шипка”, в посока ул. „Свети Власий”, спрели за проверка лек автомобил „Ланчия” с рег.№ СТ .... ВВ, водача на който установили като И.В.Л.. Последният бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, като апаратът отчел 1,70 промила съдържание на алкохол. Пробата била показана на водача, на който бил издаден и талон за медицинско изследване № 0129208. Л. бил съпроводен до Здравната къща, където му била взета кръв за анализ. Видно от протокола за химическа експертиза № 836/27.11.2017 г. в изпратената за изследване проба кръв, отбелязана като отговаряща на изискванията на Наредба № 1/2017 г., се доказало наличие на етилов алкохол с концентрация 2,27 на хиляда. На подсъдимият бил съставен акт за установеното нарушение.

От изисканата в съдебното производство актуална справка за съдимост на подсъдимия Л. се установява, че същият е осъждан за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД № 394/2010 г. по описа на РС- Несебър, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 от НК, е било отложено за срок от 3 години. По ДП е приложена справка от КАТ, от която е видно, че подсъдимия, към датата на инкриминираното деяние, е неправоспособен водач, които системно нарушава правилата за движение.

Изложеното се подкрепя изцяло от материалите по досъдебно производство № 304-ЗМ-2736/2017 г. по описа на РУ- Несебър, приети като доказателства по делото, показанията на разпитаните в хода на съдебното производство св. Н. и Х., акт за установяване на административно нарушение № 269412/24.11.2017 г., протокола за химическа експертиза № 836/27.11.2017 г. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си и с показанията на подсъдимия, разпитан в ДП в качеството му на обвиняем, в които той признава, че действително на процесната дата е бил зад волана на автомобила си след като е употребил алкохол. Показанията на свидетелите се потвърждават напълно и от писмените доказателства по делото.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед на така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът счита, че извършеното от Л. деяние, съставлява престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. На посочената дата- 23.11.2017 г., подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 промила, а именно 2,27 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза, след като е бил осъждан вече за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязъл в сила съдебен акт. Видно от приложеният по досъдебното производство протокол за химическа експертиза пробата е отговаряла на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. От изразеното от страна на подсъдимият в протокола за разпит от ДП се установява, че същият е съзнавал, че управлява МПС слез употреба на алкохол, като е изразил съжаление за стореното и желание да сключи споразумение с представителя на държавното обвинение. Изложил е аргументи за наличието на семейни проблеми, довели до извършване на престъплението. Наред с това същият е трикратно осъждан за престъпления по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК, поради което същия е съзнавал, че управлението след употреба на алкохол е престъпление, но пак е пристъпил към това. Предвид изложеното съдът намира, че може да се направи извод за субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено при форма на вината “пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК. Л. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. 

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При отмерване размера на предвидената в текста на чл.343б, ал.2 от НК санкция за подсъдимия, съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване от свобода до една до пет години и глоба от 500 лв. до 1500 лв. Наред с това, съдът взе предвид и степента на обществена опасност на личността на дееца- същият е осъждан трикратно и то само за престъпления по чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК, както и количеството алкохол, отчетено в кръвта на водача- 2,27 промила. Отчете се и обстоятелството, че в досъдебното производство Л. е направил самопризнания, с което е спомогнал за разследването. Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да намери приложение чл.54, ал.1 от НК, като на подсъдимия се наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, които следва да се изтърпят при първоначален „строг” режим на основание чл.57, ал.1 т.2, б.”б” от ЗИНЗС с оглед предишните осъждания на лицето. Наред с това се наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 1000 лв., които следва да бъдат заплатени в полза на Държавата. С оглед на това, че подсъдимият е неправоспособен водач, настоящата инстанция не се занима с приложението на чл.343г от НК.

Съдът намира, че така определените наказания по вид и размер се явяват адекватни на степента на обществена опасност на извършеното от Л. престъпление като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.

Накрая съдът възложи в тежест на подсъдимият направените по делото съдебно- деловодни разноски.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: