РЕШЕНИЕ № 399
гр. Добрич, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четвърти състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №303 по описа за 2023 г. на ДАС, докладвано от административния съдия,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.С.Г. с ЕГН **********
***, представляван от процесуалния представител адвокат И.С. с адрес ***, офис
3, срещу Ревизионен акт №Р-03000822002358-091-001/09.12.2022 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №34/03.04.2023
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна
при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и се иска същият
да бъде отменен. Посочени са и допуснати нарушения на процесуалните правила. Основните възражения се свързват с липсата
материалноправните предпоставки за извършването на ревизията по особения ред.
Оспорват се изводите на органите по приходите, че са изпълнени условията по
чл.122 ал.1 т.1 и т.2 от ДОПК, както и чл.124а) от ДОПК. Твърди се извършването на неправилна
оценка на събраните в ревизионната преписка доказателства, довела до неправилно
приложение на закона. Установени са получени суми от трети лица, представляващи възстановени
средства за закупени строителни материали по повод на извършени ремонти в
собствените им жилища, като органите по приходите са приели, че те
представляват дейност на жалбоподателя като едноличен търговец и формират
данъчна основа за 2016 година за тези услуги в размер на 7950 лева; в
ревизионния акт е определена данъчна основа по ЗДДФЛ за 2016 г. като сбор от
декларираните доходи в размер на 7800 лева, данъчна основа за установен доход
по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ в размер на 430.29 лева (получени 220 евро чрез „КЕШ
ЕКСПРЕС СЕРВИЗ“) и данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК за извършвана
дейност като едноличен търговец в размер на 7950 лева. За 2017 година е
установено, че разходите на Г.С.Г.
превишават неговите
приходи, поради което при наличието на обстоятелствата по чл.122 ал.1 от ДОПК е
определено данъчната основа да бъде отчетена по особения ред на облагане и след
анализ на относимите доказателства по чл.122 ал.2 от ДОПК; затова за 2017
година данъчната основа е формирана от установеното несъответствие между
доходите и разходите на ревизираното лице в размер на 23602.07 лева и
недеклариран доход от други дейности в размер на 1000 лева, който е
квалифициран като доход по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ; с оглед на изложеното са
определени данъците върху доходите и задължителните осигурителни вноски в
посочените размери, както и съответните лихви за забава; неправилно като
източник на доходи е посочена съхраняваната в брой сума в размер на 35000 лева,
без да бъдат отчетени другите налични средства в размер на 25000 лева, които са
декларирани многократно в хода на административния процес; наличната сума е
била в размер на 60000 лева, а нейният произход е изрично деклариран, за което
свидетелстват и всички представени документи; трябва да бъдат взети предвид
получените през предходните години средства, включително от кредити, които са
били погасявани на вноски през 2016 г. и 2017 г.; настоява за цялостна отмяна
на оспорения ревизионен акт.
В писмената си защита жалбоподателят заявява,
че с отчитането на действително съхраняваните суми към началото на ревизирания
период не би имало превишение на разходите над приходите, което се установява в
хода на съдебното производство с приетата съдебно – счетоводна експертиза;
определянето на данък за този „недостиг“ представлява нарушение както на
нормите на приложимия материален закон, така и на основополагащите принципи на
ДОПК; от анализа на Тълкувателно решение №2/02.02.2022 г. по тълкувателно дело
№8/2020 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на ВАС става ясно, че сумите с недоказан
произход (или т.нар. „недостиг“ на средства) не представляват осигурителен
доход поради липсата на подобна законова презумпция и за тях не следва да бъдат
определяни осигурителни вноски, както е направено в обжалвания ревизионен акт; в
експертизата правилно и обективно са определени следните лихви за евентуално невнесени
в срок авансови вноски – за 2016 г. за „ДОО“ сумата от 22.65 лева, за „ДЗПО“
сумата от 8.85 лева и за „ЗО“ сумата от 14.16 лева, а за 2017 г. за „ДОО“
сумата от 14.28 лева и за „ДЗПО“ сумата от 5.62 лева; в обжалвания ревизионен
акт са определени окончателни изравнителни задължителни осигурителни вноски
върху доходи от продажба на земеделска продукция, които не подлежат на годишно
изравняване; недостигът на средства не е равностоен на действително получени
доходи от положен труд и би могъл да има отношение единствено към определянето
на задълженията за данъци, но не и за осигуровки; съгласно чл.6 ал.10 от
Кодекса за социално осигуряване регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска
продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази
дейност; в обжалвания ревизионен акт горната разпоредба на кодекса не е
съобразена, вследствие на което са определени задължения, представляващи
окончателни изравнителни вноски и за тези доходи; прилагането на разпоредбата
на чл.6 ал.10 от Кодекса за социално осигуряване води до окончателен размер на
осигурителния доход за 2017 г. от 1000 лева, който е бил заплатен; неправилно
са установени и окончателните осигурителни вноски за 2016 година; настоява за
уважаването на жалбата, отмяната на издадения ревизионен акт и присъждането на
сторените разноски.
Директорът на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП чрез своя процесуален
представител в последното съдебно заседание е посочил, че жалбата трябва да
бъде оставена без уважение; мотиви
относно законосъобразността на така издадения ревизионен акт се съдържат в
мотивите на потвърдителното
решение, които изцяло поддържа; настоява за присъждането в полза на дирекцията на разноските в размер на 2101.15 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване ревизионен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е частично основателна.
Предмет на обжалване в настоящото
производство е издаденият
ревизионен акт в цялост.
При извършването
на задължителната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден в определения срок и от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане
на ревизия, заповедите за изменение на заповедта за възлагане на ревизия,
ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издалите ги органи на
приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява чрез
представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните
услуги.
Ревизионният акт е издаден при
спазването на процесуалните правила и основните принципи на данъчното
производство, посочени в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. От приобщените по делото
доказателства се установява, че органите по приходите са уведомили
жалбоподателя, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на
чл.122 от ДОПК; изискани са документи и писмени обяснения от ревизираното лице
и от трети лица, които са приобщени по съответния ред; извършени са анализи на
всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализи на относимите
за лицето обстоятелства по чл.122 ал. 2 от ДОПК. Ревизираният субект е упражнил
надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на
което не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалвания ревизионен
акт на това основание.
Въз основа на установените факти
и обстоятелства органите по приходите са приложили правилно материалния закон
относно установените задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, за данък по
чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, за държавно обществено осигуряване на самоосигуряващо се
лице, за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице и за универсален
пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2016 година, както и дължимите
лихви за тях. В хода на ревизията безспорно е установено, че жалбоподателят е
осъществявал през посочената година стопанска дейност като търговец без
наличието на необходимата регистрация – извършвал е по занятие ремонтни
дейности – шпакловка, слагане на гипсокартон на тавани, боядисване, ремонт на
бани, поставяне на плочки и санитария, фуги и други подобни. Това става ясно както от изисканите документи за получени
парични преводи, от становищата на третите лица – възложители, така и от
последвалите лични обяснения на жалбоподателя, които се намират на лист 103 и
лист 108 от приложената към настоящото производство административна преписка. В
собственоръчно написаните писмени обяснения той е посочил каква част от
получените суми представлява негов личен доход след приспадане на разходите за материали
и наета работна ръка. Именно тези посочени от Г.С.Г. суми като чист доход са
взети предвид от данъчните органи, които са ги зачели като облагаем доход за
2016 г. по реда на чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 7950 лева, като е определена
по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчна основа в същия размер. След приспадане
на дължимите от самоосигуряващото се лице вноски по реда на КСО в размер на
2611.26 лева и по реда на Закона за здравното осигуряване в размер на 1173.60
лева е определена данъчна основа за облагане в размер на 4165.14 лева, за която
дължимият съгласно чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ данък е в размер на 625 лева, а лихвата
за периода от 03.05.2017 г. до 09.12.2022 г. е в размер на 355.76 лева. На лист
227 от административната преписка се намира документ за преведени от OMER OZTSAN суми в размер на 70 евро на 20.12.2016
г. и в размер на 150 евро на 15.11.2016 г. (с левова равностойност 430.28 лева), които
правилно са приети за облагаем доход по смисъла на чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, като е
определен данък за довнасяне в размер на 43 лева и следващата се лихва в размер
на 20.12 лева за периода от 01.05.2016 г. до 09.12.2022 г. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че за 2016 г. задължителни осигурителни вноски на
самоосигуряващо се лице е следвало да бъдат определяни единствено за дните или
месеците, когато е имало получени парични преводи, доколкото от самите дати
(между 22.03.2016 г. и 22.11.2016 г.) и декларираният характер на извършената
работа (строително – ремонтни дейности в широк обем) става ясно, че същата е
извършвана целогодишно. В този смисъл е и посоченото в мотивите на Тълкувателно
решение №2/02.02.2022 г. по тълкувателно дело №8/2020 г. на Общото събрание на
съдиите от I и II колегия на ВАС, че не съществува
противоречива съдебна практика относно облагането по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, включително и в частта на задължителните осигурителни вноски по чл.124а)
от ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл.56 и сл. от Търговския закон,
както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са
регистрирани; за тях при провеждането на ревизия при наличието на обстоятелствата
по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК съдебната практика приема, че установената в
хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на
разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната
търговска дейност, която е и трудова, и за нея се дължи не само данък, но и
задължителни осигурителни вноски съгласно чл.124а) от ДОПК.
Въз основа на установените факти
и обстоятелства органите по приходите са приложили неправилно материалния закон
относно установените задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, за държавно
обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице, за здравно осигуряване на
самоосигуряващо се лице и за универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се
лице за 2017 година, както и дължимите лихви за тях. В отговора си на задача №5
вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза е посочило, че ако
бъдат взети предвид декларираните от Г.С.Г. налични средства към началото на
ревизирания период в размер на 60000 лева, то не би имало превишение на
разходите над приходите, както и не биха се дължали довнасяне на данък върху
доходите на физическите лица и съответно лихви за 2017 година (дори с отчитане
на недекларирания доход от други дейности в размер на 1000 лева, които са
квалифицирани като доходи по чл.35 т.6 от ЗДДФЛ). Установеното от данъчните
органи несъответствие между доходите на жалбоподателя и извършените от него
разходи е в размер на 23602.07 лева; то се получава като разлика между сбора на
признатите налични средства в началото на периода в размер на 35000 лева и
получените постъпления в размер на 58232.56 лева с извършените разходи през
2017 година в размер на 116625.41 лева (включително разходи за заплатени
данъци, осигурителни вноски, такси и други публични задължения в размер на
86248.31 лева). От материалите по цялата административна преписка в
действителност не се установява такова несъответствие да е било налице. На
първо място Г.С.Г. през 2017 година е заплатил големи публични задължения,
които очевидно се отнасят за предишни данъчни периоди; затова е напълно
нормално за заплащането им същият да е използвал в значителна степен именно
спестявания от тези предишни периоди, за които заплаща публичните задължения.
Заплащането на публични задължения в голям размер не бива да се тълкува във
вреда на ревизираното лице и само това обстоятелство да води до установяването
на несъответствие, както е в настоящата хипотеза. На следващо място става ясно,
че жалбоподателят активно е осъществявал по занятие строително – ремонтни
дейности; в предишни периоди е притежавал търговски дружества, които са се
занимавали с изграждането и продажбата на жилища, което е носело значителни
приходи; част от тези жилища са били придобити лично от него и впоследствие са
продадени на трети лица в периоди, предшестващи процесния; по различни изпълнителни
дела в един по-широк времеви период той също е получавал големи средства,
надвишаващи 240000 лева. Затова допускането на данъчния орган, че Г.С.Г. е
разполагал към началото на 2017 година с 35000 лева налични в брой, а не с
декларираните при проверката 60000 лева, е недоказано и неправилно. Жалбоподателят
е декларирал сред наличните при него средства дадени от майка му 25000 лева,
като това обстоятелство по никакъв начин не е опровергано от данъчните органи,
доколкото през годините тя е получавала рентни плащания в немалък размер, а и
също се е занимавала с покупко – продажби на недвижими имоти. С оглед на
изложеното в частта относно установените задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, за държавно обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице, за
здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице и за универсален пенсионен фонд
на самоосигуряващо се лице за 2017 година, както и дължимите лихви за тях,
оспореният акт следва да бъде отменен (ревизираното лице вече е внесло
дължимите пенсионни и здравни осигуровки за периода от регистрацията си като
земеделски стопанин до края на годината; през посочената година не е извършвана
друга търговска дейност по занятие, доколкото е осъществена ремонтна дейност
само на един обект на едно физическо лице).
Заради изхода
от спора и на основание на чл.161 ал.1 от ДОПК на жалбоподателя трябва да бъдат
присъдените сторените и поискани разноски съразмерно на уважената част от
жалбата в общ размер на 1841.65 лева (от 10 лева внесена държавна такса, първоначално
внесен депозит в размер на 500 лева и довнесен депозит в размер на 155 лева за изготвянето
на съдебно – счетоводната експертиза, както и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2100 лева), а на ответника юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 771.62
лева (от определената по реда на чл.161
ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума в
размер на 2310.64 лева)
Водим от горното и на
основание на чл.160 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, представляван от
процесуалния представител адвокат И.С. с адрес ***, офис 3, срещу Ревизионен
акт №Р-03000822002358-091-001/09.12.2022 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №34/03.04.2023 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, за
данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, за държавно обществено осигуряване на
самоосигуряващо се лице, за здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице и за
универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2016 година, както и
за дължимите лихви за тях.
ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, представляван от
процесуалния представител адвокат И.С. с адрес ***, офис 3, Ревизионен акт
№Р-03000822002358-091-001/09.12.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение №34/03.04.2023 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, за
държавно обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице, за здравно
осигуряване на самоосигуряващо се лице и за универсален пенсионен фонд на
самоосигуряващо се лице за 2017 година, както и за дължимите лихви за тях.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП да заплати на Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, направените по административно дело №303/2023
г. по описа на ДАС разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер на
1841.65 лева (хиляда
осемстотин четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********
***, да
заплати на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП направените по
административно дело №303/2023 г. по описа на ДАС разноски съразмерно на
отхвърлената част от жалбата в размер на 771.62 лева (седемстотин седемдесет и един лева и
шестдесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: