РЕШЕНИЕ
гр.София, 09.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на девети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Е.Иванова
Зл.Чолева
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 2 235 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 2337/09.01.2019 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
гр.София – действащо чрез пълномощника му юрисконсулт Сербезов, срещу действията
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20187900401875
по определяне на таксите, разноските и адвокатс-кото възнаграждение по постановление
по възражение за приети по делото разноски от 20.12. 2018 г., с което е
отказано същите да бъдат редуцирани.
В жалбата се излагат доводи, че адвокатският
хонорар на взискателя е прекомерен и се дължи само в размер на 200,00 лева,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а не в размер на 350,00 лева; че про-порционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена и следва да бъде нама-лена от
78,00 лева на 36,00 лева; че приетата такса по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48,00
лева следва да бъде отменена изцяло, тъй като постановлението на ЧСИ в тази
част противоречи на чл.78 ЗЧСИ, като се поддържа, че актът на съдебния
изпълнител е незаконосъобразен и в частта относно таксата по т.13 от ТТРЗЧСИ,
тъй като не съответства на разпоредбата на чл.460 ГПК и трябва да бъде отменена
изцяло. Моли въззивния съд да отмени атакуваното постановление на Р.М.с рег.№ 790
на КЧСИ по изп.дело № 20187900401875 в посочените части. Претендира присъждането
на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Г.Ц.Г., гр.София
е депозирала писме-но възражение в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК, в което се навеждат доводи за недопустимост на жалбата, поради подаването
й извън нормативния срок, както и такива за неоснователност на същата.
Претендира присъждането на разноски по производството.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 790 на КЧСИ – ЧСИ Р.М.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е изразено
становище за недопустимост на жалбата, като просрочена. В случай, че се приеме
жалбата за допустима е отразено, че постановле-нието за разноските е
законосъобразно и се подкрепя от доказателствените средства по дело-то и
нормативната база.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисквания-та на закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен
контрол по чл.435, ал.2 ГПК акт и е процесуално допустима.
Неоснователни са доводите на
взискателя и съдебния изпълнител, че жалбата е просрочена. Длъжникът по
изпълнителното е уведомен за постановлението по възражението му за разноските
по делото на 02.01.2019 г. чрез деловодител Ветова, а жалбата е подадена на
09.01.2019 г. – последният ден на едноседмичният срок по чл.436, ал.1 ГПК – в
ред. преди изм. с ДВ бр.100/2019 г. Ирелевантно към разглеждания въпрос е
обстоятелството, че същата е депозирана в СГС, а не пред съдебния изпълнител,
тъй като именно този съд е компетен-тния орган да разгледа същата. Само за
пълнота следва да се отбележи, че дори жалбата да беше подадена в друг съд или
в прокуратурата с оглед общата разпоредба на чл.62, ал.2, изр. 2 ГПК срокът не би
бил пропуснат. Изискването жалбата да се подава чрез съдебния из-пълнител е
свързано със задълженията на последния относно нейното администриране, а не с допустимостта й.
Неоснователни са и доводите, че съдебният
изпълнител не е дължал произнасяне по възражението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД във връзка с раз-носките с вх.№ 24752/2018 г. по
описа на ЧСИ с рег.№ 790 на КЧСИ, поради това, че е просрочено. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.12.2018 г., а възражението за
прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение и за редуциране на размера и
вида на таксите по изпълнението е подадено от тази страна по пощата с пратка с
бар код **********, която съгласно данните от разписката към товарителницата с
този бар код, представена по делото с молба с вх.№ 20684/2020 г., е изпратена
на 18.12.2018 г. – пос-ледният ден на едноседмичния срок. Съгласно чл.62, ал.2,
изр.1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по
пощата.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Съобразно общите правила на Глава
Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване
на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един
адвокат, респ. юрисконсулт, ако е имал такъв, във връзка със също-то.
С нормата на чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от
същия акт – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпъл-нителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични взема-ния до 500,00 лева до 1 000,00 лева – 1/10 от съответното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от
този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били
осъщест-вени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и
други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване
на паричното вземане, с оглед на което на взискателя се дължат само
предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в по-сочения размер от 200,00
лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взис-кателя е
регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на съ-щия
възнаграждение. Посоченият в молбата за образуване на изпълнителното производство
изпълнителен способ не са действия по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата,
а част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител за определянето на
разноски по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля с атакуваното постановление
от 20.12.2018 г. са незаконосъобразни и че адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя следва да се намали до размера на сумата от 200,00
лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
При наличните данни по
разглежданото дело решаващият състав на СГС намира, че таксите за връчване на
уведомления за приключване на делото в размер на 48,00 лева – т.5 от ТТРЗЧСИ, е
неправилно определена. Начислена е такса от 48,00 лева, а предвид нормата на
чл.435 ГПК право да обжалва приключването на принудителното изпълнение има само
взис-кателят, но не и другите участници в изпълнителния процес, предвид което
само на него следва да бъде изпратено съобщение за приключване на делото. Взискател
по делото в даде-ния казус е само един, с оглед на което дължимата се такса на
разглежданото основание е в размер на 24,00 лева с ДДС.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за пълна недължимост на тази такса. За да може да упражни правото
си по чл.435, ал.1, т.3 ГПК в срока по чл.436, ал.1 ГПК на взискателя следва да
бъде изпратено съобщение за постановлението за прекратяване.
Неправилно е начислена в случая такса по т.13 от ТТРЗЧСИ за разпределяне
на пос-тъпилите суми в размер на 36,00 лева. По силата на нормата на чл.460 ГПК
разпределение се изготвя, ако събраната сума по изпълнителното дело не е
достатъчна да удовлетвори всички взискатели. Както бе отбелязано по-горе в
конкретната хипотеза има само един взискател и разпределение на постъпилата сума
по смисъла на цитираната разпоредба от ГПК не се из-вършва, съобразно което такса
по т.13 от ТТРЗЧСИ не следва да събира.
В нарушение с изискванията на т.26 от ТТРЗЧСИ
и ЗДДС е определена и пропор-ционалната такса за изпълнение на парично вземане.
В т.26, б.”б” от р.ІІ „Пропорционални такси” на ТТРЗЧСИ е регламентирано, че за
изпълнение на парично задължение се събира такса върху събраната сума от 100,00
до 1 000,00 лева – 10,00 лева + 10 на сто за горницата над 100,00 лева,
като съгласно т.4 от р.”Забележки” към нея в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. В базата за определянето на обсъжданата такса освен
су-мата-предмет на принудително изпълнение по изпълнителния лист на взискателя
от 300,00 лева, се включва и адвокатското възнаграждение за изпълнителното
производство на същия в размер на 200,00
лева, тъй като разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ предвижда, че тази такса се
събира върху събраната сума, а съгласно чл.78, ал.1, т.1 ЗЧСИ и чл.83, ал.1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционал-ните такси се събират в процент според материалния
интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява напра-вени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират
наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съот-ветното изпълнително
действие. Поради това, направените от взискателя разноски за запла-тено
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в
поня-тието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ,
така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ, която е събрана чрез извършването
на съответното изпълнително действие – чл.78, ал.1,
т.1 ЗЧСИ. В т.см. и решение № 278/25. 06.2012 г. по гр.д.№
414/2012 г. на ВКС, ІV ГО.
С оглед изложеното дължимата се такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ, формирана върху су-мата от 500,00 лева, възлиза на 50,00 лева без ДДС, съотв. 60,00
лева с ДДС, до който размер същата се дължи от длъжника, а не в размер на 78,00
лева с ДДС, както е прието в атакува-ното постановление.
Поради липсата на доказателства
за дължимост от страна на жалбоподателя на уста-новено в нормативната база,
регламентираща разглежданата материя, основание, на част от адвокатското
възнаграждение и на таксите по процесното изпълнение по посочените по-горе
пунктове, съотв.: над действителните стойности на същите или изцяло, действията
на съдеб-ния изпълнител в тези части трябва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.
В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Приетите такси в изпълнителното
производство за образуване на същото в размер на 24,00 лв. с ДДС – т.1 от
ТТРЗЧСИ; за връчване на покана за доброволно изпълнение на длъж-ника в размер
на 24,00 лева с ДДС – т.5 от ТТРЗЧСИ и за налагане на запор върху банкова
сметка ***,00 лева с ДДС – по т.9 от ТТРЗЧСИ не са предмет на жалбата и не под-лежат
на обсъждане в производството.
Съобразно изхода на спора – на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащане
на правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по производството съобразно уважената част от жалбата в размер на 61,96
лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, изчислено при на-чален
размер от 50,00 лева.
Разходите за такси, заплатени по ТТРЗЧСИ,
не са разноски по съдебното произ-водство и не подлежат на възстановяване по
реда на чл.78 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от жалбата на
ответника по нея се дължи сумата 34,78 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ действията на Р.М.с рег.№ 790 на КЧСИ по изп.дело № 20187900401875,
инкорпорирани в постановление по възражение за приети разноски от 20. 12.2018
г., с които в тежест на длъжника „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД са определени разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на
взискателя за разликата над сумата от 200,00 лева до пълната начислена стойност
от 350,00 лева, както и такси по изпълнението: за разликата над сумата 24,00
лева с ДДС по т.5 от ТТРЗЧСИ до на-числения размер от 48,00 лева с ДДС –
съобщения за приключване на делото; за разликата над сумата 60,00 лева с ДДС по
т.26 от ТТРЗЧСИ до начисления размер от 78,00 лева и изця-ло таксата от 36,00
лева с ДДС по т.13 ТТРЗЧСИ, като незаконосъобразни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
„Агенция за контрол на просрочени задъл-жения“ ЕООД в останалата й част,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.Ц.Г., ЕГН ********** и адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”********на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК сумата 61,96 лева
/шест-десет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ”********да ЗАПЛА-ТИ на Г.Ц.Г., ЕГН ********** и
адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 34,78 лева /тридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ –
разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.