МОТИВИ към присъда по НЧХД № 2475 по
описа на ВРС, VІ-ти наказателен състав за 2020год.
Срещу подс. М.Л.П. ЕГН **********
във ВРС е постъпила частна тъжба от Д.Е.Д. ЕГН **********, с която подсъдимият
е обвинен за това, че на 28.05.2019год. в гр.Варна е причинил на Д. лека
телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129
от НК – сътресение на мозъка, счупване на носните кости, разкъсно-контузна
рана на долната устна, кръвонасядания на шията, двете
мишници и левия долен крайник, обусловили в своята съвкупност временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Във фазата по съществото на делото повереникът на частният
тъжител – адв. Е. изразява становище за безспорна
доказаност на обвинението повдигнато с частната тъжба и моли подсъдимият да
бъде признат за виновен като претендира присъждане и на сторените по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимия - адв. А.
в пледоарията си по съществото на делото пледира за оправдателна присъда като
изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен
начин. Алтернативно в случай че съда прецени ,че обвинението е доказано моли
подзащитния му да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият отказва да дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, а в дадената му последна дума заявява,
че съжалява за случката, че два пъти са правили опит да постигнат споразумение
с тъжителя, но той поставял финансови искания за връщане на определена сума
пари, че съжалява за случката и и би поднесъл извинения на тъжителя, както и че
многократно го бил спасявал.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител и подсъдимият се познавали и били в
приятелски отношения. Подсъдимият стопанисвал автосервиз, находящ се в
промишлената зона под Аспаруховия мост в гр.Варна в близост до наказателния
паркинг.
На 28.05.2019год. през деня частният тъжител и св. Н. били
заедно като с колата на тъжителя ходили извън територията на гр.Варна. На
връщане тъжителят решил да мине през сервиза на подсъдимия за да си вземе
някакви части останали там от ремонт на негов автомобил. Така и направил, с автомобила
си двамата със св. Н., след обяд около 15:00-16:00ч, отишли до сервиза на
подсъдимия. Тъжителят влязъл в сервиза, а св. Н. останал отвън както вратата на
сервиза била затворена. Вътре в сервиза тъжителят и подсъдимият се скарали.
Подсъдимият се нахвърлил върху тъжителя. Бутал го. Хванал го с ръце за шията и
го стискал, удрял го с ръка в областта на устата и носа, блъскал го в околни
предмети, при което тъжителят паднал върху наредени една върху друга
автомобилни гуми. Шума от разправата вътре бил чут от св. Начев, който веднага
отворил вратата на сервиза и влязъл вътре. Същият видял тъжителят паднал върху
наредени една върху друга гуми с глава в отвора образуван от гумите. Попитал
какво става и подсъдимият му казал „Помагай му там да си взема частите“. Св. Н.
се приближил до тъжителя и му помогнал да се изправи. Тъжителят изохкал. Същият
бил замаян, имал кръв на устата си. Попитал къде му е пружинката и двамата със
св. Н. започнали да я търсят. В един момент обстановката пак се нажежила като
тъжителят и подсъдимия започнали да викат. Подсъдимият тръгнал към тъжителя
като казал на св. Н. да си стои на мястото си, че ще го убие. Двамата
(тъжителят и подсъдимия) се хванали за реверите и продължавали да си крещят. В
този момент св. Куртев, които също бил този момент в сервиза и легнал работел
по мотори си се изправил и свадата била прекратена. Тъжителят и св. Н. излезли
от сервиза и се насочили към автомобила на тъжителя. Тъжителят плюел кръв. Св. Н.
предложил на тъжителя той да управлява автомобила. Последният първоначално
отказал и седнал на шофьорското място, но след като излезли с автомобила от
двора в който се помещавала сградата на сервиза, до оградата на мястото, спрял
МПС-то и казал на св. Н., че не може да управлява и двамата си разменили
местата. Св. Н. откарал тъжителят до дома му като по пътя последният му казал,
че подсъдимият го е бил и го попитал дали има нещо на шията си. Тогава св. Н.
видял че там има синини. В дома си тъжителят разказал за случилото се в сервиза
и на св. С., с която живеел на семейни начала. Последната видяла че устата му е
леко надута и има кърваво зацапване в същата област, както и петна по шията и
го помолила да отидат на лекар, но тъжителят отказал. Вечерта последният
започнал да се оплаква от главоболие и световъртеж, на няколко пъти през нощта
ставал заради гадене и повръщане и сутринта Св.С. настояла да отидат на лекар.
Отишли в спешния център на МБАЛ „Св.Анна“ в гр.Варна където тъжителят бил
прегледан, а след това бил настанен и на стационарно като бил изписан на
31.05.2019год.. На същата дата след като бил изписан от болницата тъжителят бил
освидетелстван и от съдебен медик. За случая в сервиза по сигнал на тъжителя
била образувана прокурорска преписка, а след това и д.п. № 351/2019год., което
с постановление на прокурор при ВРП Лилия Русева от 24.01.2020год. било спряно
с мотив, че се касае за престъпление от частен характер като на тъжителя било
указано че може в 6-месечен срок от получаване на постановлението да подаде
тъжба до РС Варна. На 24.06.2020год. тъжителят подал такава тъжба, с която е
инициирал и производството по настоящото дело.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от
съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена СМЕ изготвена от
вещите лица д.р Д.Д. съдебен медик и М.Б. –
специалист образна диагностика на инкриминираната дата тъжителят е получил
мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости, разкъсно-контузна
рана по долната устна, кръвонасядания по шията, двете
мишници, лявото бедро и лявата подбедрица, които
увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в
гореописаните анатомични области, които са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на съдебното
следствие свидетели – П.Н., С.С. и Здравко Куртев,
показанията на вещите лица д-р Д. и д-р Б., заключение по съдебно-медицинска
експертиза, медицинска документация по ИЗ № 8829/2019 изпратена с писмо
Изх. № 1498/13.08.2020 година от изп. директор на
МБАЛ „Св.Анна - Варна“ - лист за преглед на пациент в кансултативно-диагностичния
блок/спешно отделение, скала за оценка на коми по glasfow, информирано съгласие за
медицински и хирургически процедури, декларация за информирано съгласие, декларация за информираност и съгласие на
пациента по отношение източника на заплащане на диагностика и лечение на негово
заболяване, експертно решение № 1693 резултати от отделение образна
диагностика, епикриза от клиника по неврохирургия,
искане за клинико-лабораторни изследвания, резултати
от обективно състояние при наблюдение на болния (л.41-54 от делото), както и СД
с образно изследване изпратен с писмо изх.№ 2020/06.11.2020год. на изп. Директор на МБАЛ „Св. Анна – Варна, постановление за
образуване на досъдебно производство от 16.10.2019год., медицинско
удостоверение № 485/2019год. издадено от
д-р Д.Д., както и постановление за спиране на
наказателно производство от 24.01.2020год., справка за съдимост, като така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие от правна страна следното:
Подсъдимият М.Л.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл.130, ал., от НК, тъй като на 28.05.2019год.
в гр.Варна, причинил на Д.Е.Д. разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, а именно мозъчно сътресение, счупване на крилата и носните
кости, разкъсно-контузна рана по долната устна, кръвонасядания по шията, двете мишници, лявото бедро и
лявата подбедрица, обусловили в своята съвкупност
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Обект на това престъпление са обществени отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия –
нанасяне на удари на тъжителя, в областта на устата и носа, стискане в областта
на шията и ръцете (мишниците), блъскане в околни предмети, в резултат на което
последният е получил мозъчно сътресение, счупване на крилата на носните кости, кръвонасядания в областта на шията, двете мишници лявото
бедро и лявата подбедрица, обусловили в своята
съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и ги е искал.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия е изразил
становище за недоказаност на обвинението като акцентира на несъответствия в
часовете на представената по делото медицинска документация касаеща престоя на
тъжителя в болницата и отразяванията в ИЗ, като излага становище, че
документите били съставени пост фактум за целите на
производството което становище освен посочените часови несъответствия и
неспазване на медицинските стандарти за записвания в ИЗ аргументира с това, че
счупването на костите не било отразено в медицинското удостоверение издадено от
съдебния медик и се било появило едва в компютърно томографското
изследване, а при удар в носа всякога се получавал кръвоизлив, чието спиране
отнемало най-малко 5-10 минути.
Това становище на защитата не се споделя от съда по
следните съображения: Действително при проверка на представените от МБАЛ
„Св.Анна“ медицински документи касаещи престоя на тъжителя в лечебното
заведение се установява, че има известни несъответствия свързани с часа на
напускане на спешния кабинет и приема в съответното отделение по неврохирургия
– в ИЗ (л.42 от делото) е посочено, че тъжителят е постъпил в болницата в
09:19часа на 29.05.2019год., а в отделението в 09:39ч. на същата дата, а в
листа за пациента на преглед в спешно отделение (л43 от делото) е отбелязано
постъпване там в 09:00ч. и напускане в 10:00ч на същата дата. Тези
несъответствия обаче сами по себе си не могат да обусловят извод, че тъжителят
изобщо не е посещавал болница на 29.05.2020год., че не провеждал стационарно
лечение там и пр. първо защото и в двата документа часовете са изписани ръчно,
а не са генерирани автоматично, което сочи, че може да има допусната техническа
грешка при изписването, а дори и не техническа грешка, а просто неточен
часовник по който е отчитано времето и то точно в спешния център с оглед
приложената към документите справка за здравноосигурителния статус на тъжителя
(л.44 – гърба), която няма никакво съмнение, че се изготвя при постъпване на лицето
в болница. За преглед в спешено отделение такава информация не е необходима –
прегледът е безплатен дори и за здравнонеосигурено
лице. Видно от цитираната справка в нея е генериран час на отпечатване
09:19:21ч на 29.05.2019год. което несъмнено сочи, че тъжителят е бил приет в
болницата в този час, което е отразен и в ИЗ. На следващо място фактът, че на
29.05.2019год. сутринта тъжителят е посетил първо спешното отделение, а след
това е бил приет и в отделението по неврохирургия където е пролежал три дни се
установява и от показанията на св. С., които показания са в пълен унисон с
представената медицинска документация касаеща престоя на тъжителя в болницата.
Отделен е въпроса, че видно от медицинската документация същата касае вписвания
от различни лекари и е меко казано несериозно да се приеме, че всички те вкупом
са решили да направят „услуга“ на тъжителя като изготвят документи с невярно
съдържание в това число и такива за направени специфични изследвания и пр.
Що се касае до направения от защитата коментар на свидетел
(св. Н.) в частност че същият бил заявил, че на следващия ден бил видял
тъжителят в дома му, този коментар също е неточен и не кореспондира със
заявеното от свидетеля в съдебно заседание. В показанията си пред съда св. Н.
не сочи с категоричност конкретна дата (ден), а изказва предположение „може би
ден два след това видях Д.“, което колебание, предположение е и напълно
обяснимо с оглед на изминалия значителен период от време към момента на
депозиране на показанията – повече от година. По отношение на направения от
защитата коментар на показанията на св. Н. давани в хода на образуваното д.п.
съдът изобщо не намира за нужно да прави коментар доколкото тези показания са
без всякакво процесуална стойност в настоящото производство. Действително по
искане на тъжителя са били изискани и приобщени към настоящото дело препис от
материалите по д.п. . От тези материали обаче съдът кредитира единствено постановление
за образуване на досъдебно производство от 16.10.2019год., медицинско
удостоверение № 485/2019год. издадено от
д-р Д.Д., както и постановление за спиране на
наказателно производство от 24.01.2020год. Протоколите за разпит на разпитвани
в хода на д.п. наказателно производство свидетели съдът не цени, не кредитира,
доколкото това са протоколи съставени при събиране на гласни доказателства в
друго производство и ползването им в настоящото е недопустимо с оглед основните
принципи в наказателното производство на устност и
непосредственост, в каквато насока е налице и достатъчно константна съдебна
практика.
Фактът, че при първоначалното освидетелстване на тъжителя
не е било установено счупване на крилата на носните кости също намира логично
обяснение в показанията на вещите лица изготвили СМЕ. От същите се установява,
че това счупване е било установено при проведено след това компютърно томографско изследване като при получаване на увреждането
може и да няма кръвоизлив, както и че освидетелстването е било направено три
дни след датата на увреждането след проведен в този период болничен престой,
след проведено лечение. В кой момент пострадало лице ще реши да се
освидетелства от съдебен медик и дали изобщо ще реши да го направи зависи
единствено от неговата (на пострадалия воля). В тази връзка няма как да бъде
споделено, становището на защитата, че освидетелстването следвало да бъде
направено в момента на постъпване на пострадалия в болницата. Отделен е
въпроса, че очевидно щом се е наложило незабавно болнично (стационарно)
лечение, вземането на решение за освидетелстване от съдебен медик на по-късен
етап, след изписване от стационара, е напълно разбираемо.
От друга страна факта, че в сервиза е станал инцидент при
който тъжителят е бил удрян, блъскан, стискан и пр. от подсъдимия се установява
от събраните по делото класни доказателства, като точно този механизъм на
получаване на причиняване на уврежданията е посочен и от експертите в
заключението на СМЕ, както и в показанията на вещото лице съдебен медик дадени
в хода на съдебното следствие.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, както и изразеното от него в
последната му дума съжаление за станалото.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на подсъдимия съдът отчете степента
на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
подсъдимия и прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а от НК за
освобождаване на последния от наказателна отговорност, тъй като за извършеното
от него деяние е предвидено наказание „лишаване от свобода” до две години или
пробация, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ раздел ІV от НК,
от деянието не са настъпили имуществени вреди. И като отчете наличие само на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, както и това, че
извършеното е инцидентна проява в живота на подсъдимия съдът му наложи
административно наказание в размер на минималния предвиден в закона, а именно
ГЛОБА в размер на 1000лв. като прецени, че с това наказание ще бъдат постигнати
целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в
нормата на чл.12 от ЗАНН.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство
частният тъжител е направил разноски в размер на 912лв. (12лв. за образуване на
дело, 300лв. за СМЕ и 600лв. за адвокатско възнаграждение на повереник) които
суми се доказват по категоричен начин от приложените към делото вносни бележки
и договор за правна помощ съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати на частния тъжител посочената по-горе сума.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: