№ 4303
гр. София, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110147773
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата Р. СТ. В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: ...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата
в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на
продавача, което ответницата не е сторила, поради което претендира сумите, както следва:
443,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г.; 61,01 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.10.2020 г.; 23,35 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и
4,59 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2021 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р.
СТ. В., с който оспорва исковете.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – писмо от 15.02.2018 г. на Столична община, р-н
„Възраждане“, адресирано до ищеца, декларация по чл. 14 ЗМДТ от 03.06.2009 г. на
ответницата, съдържаща нейно изявление, че е собственик на апартамент № 55, находящ се
в ...., ап. 55, 2 броя писма, адресирани до „...., подадени от нея в качеството собственик на
апартамент № 55, за който се отнасят два абонатни номера, единият от които съвпада с
процесния такъв - 194516, както и заявление – декларация за откриване на партида от
19.02.2019 г. съдът приема, че в рамките на исковия период ответницата Р. СТ. В. се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася исковата
претенция, респ. същата се явява потребител на топлинна енергия по отношение на него. За
да достигне до този извод съдът съобрази най-напред данните, отразени в обсъдените по-
горе писмо на Столична община, р-н „Възраждане“ и декларация по чл. 14 ЗМДТ от
03.06.2009 г. /л. 9-12 от делото/, установяващи, че на 03.06.2009 г. именно ответницата В. е
декларирала пред данъчната служба в общината, че е собственик на процесния недвижим
имот. Посочените документи са съставени от длъжностно лице в кръга на възложените му
правомощия, поради което представляват доказателство за изявленията пред него и за
извършените пред от него и пред него действия – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. Нещо повече, от
страна на ответницата липсва оспорване относно верността на вписаните в тях
обстоятелства, още повече, че с отговора на исковата молба тя изобщо не е оспорила да е
била собственик на процесния имот в рамките на исковия период, респ. качеството си на
потребител на топлинна енергия по отношение на него. В случая, в подкрепа на извода, че
именно ответницата се легитимира като собственик на апартамент № 55 е и фактът, че от
нейна страна са подавани писма до ищеца, в които тя се легитимирала пред него именно
като лице, обитващо процесния недвижим имот, касаещ абонатен № 194516 /л. 13-17 от
2
делото/. В случая, не без значение е и фактът на подаване от страна на В. на молба –
декларация за откриване на партида, входирана при ищеца на 19.02.2019 г., отнасяща се
именно за апартамент № 55 с аб. № 194516 /л. 19 от делото/. В допълнение следва да се
отбележи, че видно от извършената в хода на процеса справка от „НБДН“ /л. 66 от делото/
Р.В. е адресно регистрирана на адреса на процесния апартамент № 55, което по естеството
си също представлява индиция, че именно тя го обитава. Следователно, анализирайки
липсата на оспорване в хода на процеса от ответницата на качеството на собственик на
процесния имот във връзка с фактите, които се извличат от останалите обсъдени по-горе
писмени доказателства, то съдът достига до съвкупния извод, че именно тя се явява
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ по отношение на него. Нещо повече, в
тази насока са и данните, удостоверени в представеното удостоверение за родствени връзки
от Столична община, р-н „Възраждане“ /л. 119 от делото/, според което баща - Стефан
Любомиров Виречев, посочен като притежател на апартамент № 55 в списъка на
обитателите във вход А на процесната сграда – етажна собственост /л. 27-29 от делото/, е
починал на 19.10.2005 г., което дава основание да се приеме, че на основание наследствено
правоприемство правото на собственост върху него е преминало именно в патримониума на
ответницата В.. По делото няма данни за осъществяването впоследствие на други
юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № 55, поради
което всички обсъдени по-горе доказателства по делото способстват за възприетия вече
еднозначен извод относно качеството на потребител на топлинна енергия по отношение на
него. Ето защо, следва да се приеме, че именно ответницата Р.В. се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата В. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тея е била носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № 55 съдът прави извод, че между нея
и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 27.09.2001 г., списък към него,
договор от 11.10.2001 г. /л. 30-32 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в
3
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ...., са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач -
.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е измервана
чрез определени от ЗЕ средства за измерване – 2 броя общи топломери – за долен и горен
кръг, които са отчитани в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати
от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответницата са
начислявани само суми за сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те
– на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем
обем на имота - 150 куб. м. и този на етажната собственост – 11 815 куб. м., възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общите топломери в абонатната станция са
преминали изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване
на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата количество топлинна
енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 443,79 лв., представляваща
сбор между прогнозно начислените суми по фактури /304,45 лв./ и сумите за доплащане от
абоната по изравнителните сметки /139,34 лв./, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. По отношение на
начислена от ищеца топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за
необходимо да изясни, че потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
като ирелевантно се явява реалното ползване или неползване на такава от собствениците и
носителите на вещни права. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ,
изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на
самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия,
то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като
4
заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение №
5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. Ето защо, съдът
приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са
установени по категоричен начин потребената в имота топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период. От страна на ответницата В. не се
твърди, а и не се доказва плащане на процесните суми, поради което следва да се приеме, че
главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019
г. се равнява на посочения по-горе размер от 443,79 лв., колкото е и заявеният такъв, поради
което предявеният главен иск за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 23,35 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
„.... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да
се приеме за доказана в горепосочения размер от 23,35 лв., поради което предявеният главен
иска за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.
се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.08.2021 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача. Ето защо, за вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., които съдът прие за
доказани по основание и размер, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
/така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Изчислен по реда
на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., попадащ в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на сумата от 93,56 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2018 г. до 12.10.2020 г. Ето защо, предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за сумата от 61,01 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 12.10.2020 г. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 18.08.2021 г. и касаеща
процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
5
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 4,59 лв. за периода от
31.10.2017 г. до 12.10.2020 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 460,99 лв. –
платена държавна такса, депозит за СТЕ, платена държавна такса за издаване на СУ и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът определи
в минимален размера юрисконсултското възнаграждение на ищеца на основание чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и фактическата и правна сложност на
делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като тя не претендира и не
доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. СТ. В., ЕГН **********, с адрес: ...., ап. 55, да заплати на „...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 443,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г.; сумата от 23,35 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2021 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 61,01 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 4,59 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 12.10.2020 г.
ОСЪЖДА Р. СТ. В., ЕГН **********, с адрес: ...., ап. 55, да заплати на „...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 460,99
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6