Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33
гр.Бургас, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5063 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.Т.*“ ЕООД, ЕИК ********, срещу Наказателно
постановление № 466361-F479227 от 24.09.2019 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на 118, ал. 1
ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ му е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер
на 500 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното
НП.
ТД на НАП – Бургас, редовно уведомени, представляват се
от юк. С.. Оспорва жалбата и моли НП като
законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 26.03.2019 г. в 10:25 часа С.Х., служител в НАП, участвала в проверка на
търговски обект – закусвалня „С.С.”, находящ се в гр. Бургас, *******, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. В хода на проверката била извършена контролна покупка
на един малък айрян, един лахмаджун
(закуска), един чорек (закуска), на обща стойност
4,70 лв. Срещу заплатената от С.Х. сума в брой не била издадена фискална касова
бележка от работещо в обекта фискално устройство. Покупката била извършена в
присъствието на П.К. – служител в НАП. След като се легитимирали служителите на
НАП извършили проверка, като изискали електронна
контролна лента, от която се установило, че на 26.03.2019 г. в 10:25 часа не е
била регистрирана продажба на стойност 4.70 лева.
За констатираното нарушение свидетелката Х. съставила
срещу дружеството-жалбоподател АУАН № F479227 от 27.03.2019 г., а впоследствие било издадено
и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на
свидетеля Х. са обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят
напълно от събраните писмени доказателства.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (упълномощен с заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал.
3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Не се установяват цитираните в жалбата нарушения на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Видно от протокол за извършена проверка № 0341213 от 26.03.2019г. по време на
проверката е присъствал П.К., който впоследствие е подписал АУАН като свидетел,
присъствал при извършване и установяване на нарушението. Ето защо в случая не е
била налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а АУАН е съставен при
спазването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Твърденията на жалбоподателя в обратната
насока не намират опора в събраните доказателства. Не се констатира нарушение
на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй като смисълът на тази норма е съответният свидетел
да може да бъде индивидуализиран, за да се призове при необходимост за разпит в
съдебното производство. Същият е индивидуализиран по достатъчно пълен начин в
АУАН и в протокол за проверка, а самият жалбоподател не е поискал да бъде
разпитан като свидетел по делото, поради което правата му не са нарушени по
никакъв начин.
В НП като нарушена е цитирана нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, според която всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства са уредени случаите, при които задължително следва да се
издаде касова бележка. Същевременно жалбоподателят не е издал „фискален бон“ от
регистрирано ФУ за извършено плащане. Т.е. цитираните правни норми са в пълно
съответствие с установените от наказващия орган факти.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира,
че жалбоподателят е извършил процесното нарушение, за което му е съставен акт и
съответно издадено наказателното постановление, предмет на обжалване в
настоящото производство. От доказателствата и в частност от показанията на
свидетеля Х., изготвения протокол за проверка и от електронна контролна лента по
безспорен начин се установява, че при извършено плащане на 26.03.2019 г. в
10:25 часа от свидетелката Х. на сумата от 4.70 лева в търговски обект закусвалня „С.С.”, находящ се в гр. Бургас, ул**********,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, не е бил издаден фискален бон. На
място в обекта е функционирало в работен режим фискално устройство. Не може да
се приемат и доводите в жалбата, че не е установено качеството на лицето,
приело плащането, като същото не било продавач-консултант, а хигиенист в
обекта. Релевантен за осъществяване на процесното нарушение е фактът, че лицето
И.А. е приело в стопанисвания от жалбоподателя обект плащане на посочената сума
и не е издало фискален бон. Ето защо по този начин е осъществено посоченото
в АУАН и НП нарушение.
Извършеното нарушение е подведено от АНО и под правилната
санкционна норма - на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, в която за търговците се предвижда
наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв. На дружеството
– жалбоподател е била на наложена санкция в предвидения минимум от 500 лева. Съдът
намира, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 466361-F479227 от
24.09.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ
на НАП, с което на „Б.Т.*“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС
за извършено нарушение на 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:З.К.