Разпореждане по дело №857/2016 на Районен съд - Асеновград

 

 

 

                  Р   А    З   П   О   Р   Е   Ж   Д   А   Н   Е

                               

                                По НЧХД № 857/2016 г. по описа на АРС ,ІІ н.с.

 

                                              гр. Асеновград    29.09.2016 г.

 

 

          Иван Бедачев – съдия-докладчик  при Асеновградския  районен съд, в разпоредително заседание , след  като се запознах с материалите по  НЧХД № 857/2016 г. по описа на АРС , ІІ н.с. и депозираната частна тъжба   от  Н.В.Г.  и Х.В.Б. , чрез адвокат Б.С.  и като обсъдих въпросите, предмет на проверката по чл. 248 ал.2 от НПК намирам:

         Тъжбата не отговаря на условията посочени в чл. 81 ал.1 и ал.3 от НПК относно задължителното и съдържание и приложения.

         На първо място същата не съдържа изискуемите и задължителни данни за лицето срещу което се подава ,като подсъдимият е посочен само с две имена без ЕГН и адрес , което изключва възможността за неговата индивидуализация. По силата на горната разпоредба индивидуализацията  на лицето срещу което се повдига обвинението с частната тъжба по делата от частен характер е задължение на частния тъжител. В случай ,че пострадалите не разполагат с такива данни следва да се възползват от правата си  по чл.83 от НПК , като поискат съдействие от МВР , но посочването на достатъчно данни за подсъдимия, така че да бъде установен и призован от съда  е част от задължително съдържание на тъжбата. 

         На второ място не е била заплатена и държавна такса за образуване на делото и съответно липсва задължителното приложение към тъжбата, а именно документ удостоверяващ внасянето и.

         На трето място доколкото  тъжбата е подадена и подписана и от процесуален представител липсва надлежно пълномощно удостоверяващо процесуалната легитимация на адвокат С. като повереник на частните тъжители.

        На четвърто място , тъй като основната процесуална функция на частната тъжба е да формулира частното обвинение, за да може да изпълни процесуалната си функция, в нейната обстоятелствена част трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства    от които се извличат  признаците от състава на  твърдяното престъпление. Тези обстоятелства не могат да се предполагат или да се извличат от нейния контекст по пътя на логиката , защото подсъдимия трябва  да може да разбере в какво точно е обвинен и съответно да реализира правото си на защита в процеса.

         В конкретния случай  от съдържанието на депозираната тъжба става ясно ,че с нея е повдигнато обвинение срещу П.К.  за умишлено причиняване  на леки телесни повреди на тъжителите Г. и Б.. Затова в нейната обстоятелствена част следва да бъде посочено в какво се е изразил съставомерният  резултат , а именно какви телесни увреди са били причинени на всеки от пострадалите , ако такива са били причинени или е било причинена само болка и страдание без разстройство на здравето. При това съдържание на тъжбата , наличните данни в нея не са достатъчни за да се направи юридическа квалификация на  описаното деяние.      

         Ето защо и при така констатираните пороци в съдържанието на тъжбата  

 

                                                

                                                 Р А З П О Р Е Ж Д А М :

 

          Оставям делото без насрочване.

        Да се изпрати съобщение на ЧТ  Н.В.Г., ЧТ Х.В.Б. и адв. Б.С.  в 7-мо дневен срок от съобщението да отстранят посочените пороци в съдържанието и приложенията на частната тъжба , като в против случай наказателното производството ще бъде прекратено. 

        Разпореждането е окончателно.

 

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: