Р Е Ш Е Н И Е № 1264
06.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 09.10.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1666 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано
по въззивна жалба, подадена от Т.Р.Р.,
ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адвокат А.К., против решение № 2296 от 06.06.2019г. на РС –
Пловдив, по гр. д. № 5899/2018г., с което е признато за установено , че
жалбоподателят дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ул. „Шести септември“ № 250, сумата от 462.52 лв. - главница, представляваща
незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода от 17.01.2014г. до 16.03.2016г. за обект, находящ се в гр.Пловдив, ул.
„***” № 31, ап.13, с абонатен номер **********, сумата в размер на 102.70 лв. -
обезщетение за забава за периода от 31.03.2014г. до 30.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
– 19.12.2017г., за които суми е издадена заповед № 140 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.01.2018г. по ч.гр.д. № 20182 по описа на ПРС за
2017г.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на решението. Търси се отмяната му и отхвърляне на претенцията. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна - „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив, ЕИК: *********, изразява становище за правилност
на решението, което се иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо. Предвид
горното и в съответствие с разпоредбата на
чл.269, ал.2 от ГПК следва
да се провери правилността
му по изложените във
въззивната жалба доводи,
като въззивната инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
Първоинстанционното производство е
образувано по искове правно основание чл. 422 от ГПК
за установяване на вземането на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД –
Пловдив, ЕИК: *********, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 20182/2017г. на РС-Пловдив, срещу длъжника Т.Р.Р., ЕГН **********, за сумата от 462.52 лв. - главница,
представляваща незаплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 17.01.2014г. до 16.03.2016г. за обект, находящ се в
гр.Пловдив, ул. „***” № 31, ап.13, с абонатен номер **********, сумата в размер
на 102.70 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.03.2014г. до
30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 19.12.2017г. Твърди се в исковата молба, че
ответникът е абонат на ищцовото дружество и за посочения период дължи заплащане
на доставени ВиК услуги по партида с абонатен № **********, за периода от
17.01.2014г. до 16.03.2016г. за обект, находящ се в в гр.Пловдив, ул. „***” № 31, ап.13.
В
предвидения в чл.131 ГПК едномесечен преклузивен срок по делото ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил възражение и
не е ангажирал доказателства.
Липсва спор, че ищцовото дружество е
"ВиК оператор" по смисъла на чл. 198
"о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. В чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите
на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която
постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на
оператора, според които потребители на
ВиК услуги са юридически или физически лица– собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според чл. 2, ал. 3 от Общите
условия, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
ВиК услуги. По делото е безспорно установено, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги,
доставяни от ищцовото дружество във водоснабден имот, находящ се в
гр.Пловдив, ул. „***” № 31, ап.13, за периода от 31.03.2014г. до
30.11.2017г., в качеството му на наемател на посочения недвижим имот по договор
за наем на общинско жилище №4-2958/25.02.2008г. и допълнителни споразумения към
него.
Като потребител на ВиК услуги ответникът
дължи заплащането на ищеца на одобрената от КЕВР цена на потребени В и К услуги
в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, а при неизпълнение на това задължение дължи обезщетение в размер
на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Фактът на извършена доставка и начисленият
размер ВиК услуги не е оспорен от ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е
подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил възражение и
не е ангажирал доказателства.Тези обстоятелства не са били оспорени от
ответната страна и в първото по делото съдебно заседание, в което и с оглед
липсата на спор между страните съдът не
е назначил и поисканите от ищеца СТЕ и ССЕ. От ответника не са оспорени и
приетите като доказателства по делото карнети и констативни протоколи, представени
от ищцовата страна с оглед доказване факта на извършена доставка на ВиК услуги
в процесния размер. При липсата на отговор в първото по делото съдебно заседание,
в което във връзка с дадените в доклада указания страните имат възможност да
направят доказателствени искания, настъпва процесуалната преклузия за
възражения срещу иска. Преклузията на чл. 133 ГПК
обхваща възраженията, които са твърдения за факти
относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право,
изключение правят правните изводи, които ответникът прави въз основа на
установените по делото факти, какъвто не е настоящия случай. Заявените от
ответника едва в хода на устните състезания възражения срещу факта на извършена
доставка и нейния размер , както и за погасяване на вземането на ищеца по
давност , не следва да бъдат обсъждани от съда
като преклудирани.
Въз основа на горното съдът приема за
доказана доставката на начислените количества ВиК услуги и съответно качеството
на ищцовото дружество като изправна страна по договора. При наличие на
осъществена в изпълнение на договора между страните услуга възниква задължението
на ответната страна за плащане. В случая не се твърди и установява да е
извършено плащане на процесните суми,
поради което исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
Поради изложеното решението на районния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените
от „ВиК“ЕООД разноски по делото в размер
от 300 лева, както и сумата от 100 лева-юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2296 от 06.06.2019г. на
РС – Пловдив, по гр. д. № 5899/2018г.
ОСЪЖДА Т.Р.Р.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, сумата от 300 лева-разноски по делото, както и сумата от 100
лева-юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.