МОТИВИ към ПРИСЪДА № 27

по НОХД № 210/2018 год. по описа на РС - В.Т.

 

Районна прокуратура - гр. В. Т. е повдигнала обвинение срещу К.И.К. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, затова, че на 16.10.2017 год. в гр. К., общ. В.Т., ***, запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „*****“ с peг. № ***, на стойност 10 900 лева, собственост на Б.К.А. ***. Т., с което причинил на А. вреди в общ размер 10 900 лева, в резултат на унищожаването на посочения лек автомобил - престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

По делото е предявен граждански иск от Б.К.А., представляван по пълномощие от адв. Б.З. от ВТАК, срещу подсъдимия К.И.К., в размер на сумата от 10 900 лева (десет хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените от А. имуществени вреди и представляващи стойността на запаленото и унищожено имущество (лек автомобил). Направено е и искане за конституиране на пострадалия в качеството му на частен обвинител.

По делото преди разпоредително заседание, представителя на прокуратурата е представил писмено становище по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК.

По делото преди разпоредително заседание, защитника на подсъдимия - адв. Р.Х. ***, е представил писмено становище (молба) по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, като със същото е направено искане наказателното производство да бъде разгледано по реда на Глава 27-ма от НПК (съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК).

В разпоредително заседание представителя на прокуратурата поддържа писменото си становище по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, като счита, че няма допуснати процесуални нарушения в хода на ДП и счита, че няма процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.

В разпоредително заседание повереника на пострадалия също счита, че няма допуснати процесуални нарушения в хода на ДП и счита, че няма процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.

Защитника на подсъдимия поддържа писменото си становище по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК, като счита, че няма допуснати процесуални нарушения в хода на ДП и поддържа искането делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.

След изслушване становищата на страните по предявения граждански иск и искането за конституиране на пострадалия в качеството му на частен обвинител, съдът счете, че така предявеният граждански иск отговаря на изискванията на чл. 84 и следващите от НПК и на изискванията на ГПК. Същият е своевременно предявен от активно легитимирано лице, в предвидените от закона срокове, както и съдържа необходимите реквизити. Поради това съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявения от пострадалия Б.К.А. против подсъдимия К.И.К. граждански иск за сумата от 10 900 лв. (десет хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за причинените на пострадалия имуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия престъпление по чл.330, ал.1 от НК и конституира пострадалия Б.К.А. с ЕГН ********** в качеството му на граждански ищец в настоящото наказателно производство.

Съдът конституира пострадалия Б.К.А. с ЕГН ********** в качеството му на частен обвинител в настоящото наказателно производство.

Настоящият съдебен състав след като се произнесе по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК и след като установи, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила - по реда на Глава 27-ма от НПК, съкратено съдебно следствие, на основание чл.252 ал.1 от НПК премина незабавно към разглеждането на делото по този ред след приключване на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Счита, че повдигнатото на К. обвинение е доказано по безспорен начин, поради което моли същия да бъде признат за виновен. Прокурора счита, че  като смекчаващи обстоятелства за наказателната отговорност на подсъдимия следва да се приемат направеното самопризнание, критичното му отношение към извършеното деяние, както и чистото му съдебно минало, а като отегчаващи такива намира, че следва да се приемат дръзкият начин, по който е извършено деянието, както и настъпилите вредни последици в размер на 10 900 лв., които не са част от съставомерния настъпил резултат. Предвид това, представителя на прокуратурата счита, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, като в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Предлага на съда след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да се наложи наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Прокурора счита, че това наказание ще постигне целите, предвидени в чл. 36 НК, както и ще има възпитателен и поправителен ефект. По отношение на гражданския иск, представителя на ВТРП счита, че същият е основателен и моли същия да се уважи в пълния му размер. По отношение на веществените доказателства, предлага ВД № 1 – стопилки, запечатани в стерилен стъклен буркан, да се унищожат като вещи без стойност, а по отношение на ВД № 2, 3 и 4 – същите предлага да се върнат на собственика – подсъдимия К.. Счита, че  на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимия следва да се възложат направените в хода на наказателното производство разноски.

Процесуалния представител на частния обвинител и гражданския ищец счита, че обвинението срещу подсъдимия е доказано. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание, като не се противопоставя изпълнението на същото да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК. Счита обаче, че предложения от прокурора размер на наказанието е твърде малък и моли да бъде наложено по-тежко наказание, като излага доводи в тази насока и предлага след приложението на разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода с четири години изпитателен срок. По отношение на гражданския иск адв. З. го поддържа и моли същия да бъде уважен в пълен размер както е приет.

 Подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Признава се за виновен по повдигнатото му обвинение и съжалява за постъпките си, като моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия – адв. Р.Х. ***, не оспорва фактите и авторството на деянието на подзащитния си. Моли съда да определи наказание съм предвидения в закона минимален размер, което да бъде намалено съгласно разпоредбата на чл. 58 „а” от НК с една трета, като счита дори, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива, което е само едно и което е съобразено с конкретиката на самото деяние, поради което счита, че може да бъде наложено наказание на подзащитния й към предвидения в закона минимален размер.

Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.И.К. ***. Работи. Същия е със средно образование и не е осъждан.

          Пострадалият Б.К.А. имал постоянен адрес ***. Т., но от известно време живеел заедно със семейството си в *****. Същият притежавал лек автомобил „*****“ с peг. № *** и товарен автомобил „*****“ с peг. № *****. Пазарната стойност лек автомобил „*****“ с peг. № *** била 10 900 лева, а на товарен автомобил „*****“ с peг. № ***** била 3 250 лева.

Пострадалият Б.А. бил с отнето свидетелство за управление на МПС и поради тази причина собствения му лек автомобил „*****“ с peг. № *** се управлявал от неговия син свидетеля *****. Последният обичайно го паркирал в близост до техния дом, в *****.

          На 14.10.2017 год. около 18,00 часа пострадалият Б.А. и неговият син свидетеля ***** се прибрали в гр. К. с лек автомобил „*****“ с peг. № ***. Ю. паркирал автомобила на обичайното му място, а пред него на около метър и половина, в южна посока, паркирал товарния автомобил „*****“ с peг. № *****.

          Подсъдимият К.И.К. не познавал лично пострадалия Б.А., но от свои познати имал информация кой е и как изглежда, тъй като преди време няколко пъти го видял в гр. L=. Тогава забелязал, че А. управлява л.а. „*****”, за който научил, че е негова собственост, както и обстоятелството, че същия живее в центъра на гр. К., общ. В. Т.. Освен това разбрал, че А. има строителна фирма, чрез която е измамил различни хора с големи суми пари. Сред тези хора, К. имал познати и приятели, които били от гр. L= и от региона. От проведени разговори с тях, К. научил, че А. ги е измамил, тъй като не е свършил работата, за която са му платили.

          Една вечер подсъдимият К. и негови приятели отново провели разговор, при който последните се оплакали, че са претърпели вреди от Б.А.. От думите им К. затвърдил мнението си, че А. е измамник и мошеник, и живее на гърба на хората. Поради тази причина на 15.10.2017 год. подсъдимият взел решение да отиде в гр. К. и да запали лекия автомобил „*****“ с peг. № ***, собственост на А.. По този начин искал да го сплаши, за да спре да лъже и мами хората. Тъй като К. не притежавал свидетелство за управление на МПС се обадил на своя приятел - свидетеля Х.М. от гр. L=. Помолил го още същия ден да го закара до едно населено място, в близост до гр. В. Т.. Обяснил му, че там трябва да се срещне с някакъв човек по работа. М. се съгласил и вечерта на 15.10.2017 год., със собствения си л.а. „*****” с peг. № *****, отишъл до дома на К.. Преди да потеглят, подсъдимият поставил в багажното отделение на автомобила една непрозрачна торба, в която предварително сложил две бутилки от минерална вода, всяка с вместимост от 1,5 литра, в които имало дизел. В себе си подсъдимия носел и кибрит. Тъй като М. не знаел къде точно отиват, К. му казал да кара по магистралата L= - София, в посока гр. В. Т.. По време на пътуването двамата говорили общи работи, като подсъдимият не казал на М. какво е решил да извърши. Когато стигнали западния пътен възел в началото на гр. В.Т., поели в посока към гр. Стара Загора. Известно време след полунощ, вече на 16.10.2017 год., пристигнали в гр. К.. Там К. казал на М. да шофира по улиците, като имал за цел да разбере къде е спрян л.а. „*****”, собственост на А.. Докато обикаляли в града, подсъдимият забелязал посочения автомобил, който бил спрян в централната част на града, на ул. ********. Разпознал автомобила по цвета и марката. Посочил на М. къде да спре и му казал да го изчака, като обяснил, че ще се върне малко по-късно. Преди да тръгне, К. взел от багажното отделение на автомобила торбата с бутилките дизел, след което пеша се придвижил до паркирания л.а. „*****”, собственост на А.. Мястото около него било осветено и подсъдимият се огледал дали наблизо има други хора, но не забелязал такива. Направило му впечатление, че в близост до лекия автомобил „*****“ с peг. № *** е спрян товарен автомобил, който бил марка „*****“ с peг. № *****. Когато се убедил, че няма опасност да пострадат хора, подсъдимият К. сложил парцали върху предните гуми на лекия автомобил „*****“ с peг. № ***, след което върху тях излял едната бутилка с дизел, а втората бутилка с дизел излял върху предния му капак. След това с клечка кибрит запалил парцала напоен с дизел, който бил на предна дясна гума. Автомобила бързо се възпламенил в предната си част, като пламъците станали все по-големи и огъня се разгарял все повече. Подсъдимият К. се изплашил да не се запали и побягнал с вече празните бутилките, които впоследствие изхвърлил заедно с кибрита.

          Възникналият пожар бил забелязан от съседи на свидетеля Б.А., които с виковете си го събудили. От терасата на домът си А. видял, че гори собствения му лек автомобил „*****“ с peг. № ***. Веднага излязъл навън и преместил товарния автомобил „*****“ с peг. № *****, на безопасно разстояние, тъй като имало опасност пожарът да се разпростре и върху него заради близостта му до горящия автомобил. А. и негови съседи се опитали да загасят запаления автомобил, но същия вече бил обхванат изцяло от пламъците, като огънят бил с голям интензитет. Свидетелите Ю. и А., както и други събрали се на място хора позвънили на телефон 112 и сигнализирали за случая. На място бил изпратен екип на Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ В.Т., който загасил пожара, но автомобила бил изгорял напълно.

          След като подсъдимият извършил палежа се върнал при М., който го чакал в автомобила си, качил се и му казал да тръгва. М. забелязал, че К. изглежда притеснен и го попитал какво е станало. Подсъдимият му казал, че е направил беля и е запалил един автомобил. М. също се притеснил и попитал каква е причината да направи това, а К. му отговорил, че собственика на автомобила бил циганин от К., който лъжел и мамел хората. Понеже и двамата не познавали пътя, подсъдимият казал на М. да кара напред, след което излезли на главен път и следвали указателните пътни знаци. На връщане към гр. L= минали през следните населени места: Соколово, Въглевци, Глушник, Венец и Айтос. Когато пристигнали в гр. L= било рано сутринта на 16.10.2017 година.

          На 17.10.2017 год. подсъдимият К. бил установен от полицейски служители в дома си в гр. L= и впоследствие бил задържан. Обяснили му, че са го задържали заради палеж на автомобил в гр. К., общ. В. Т., при което той направил признания за извършеното от него престъпление.

          В хода на разследването е била изготвена пожаро-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице ст. инспектор инж. Е.С.С. - Началник група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ при PC ПБЗН - гр. В. Т.. От заключението на това вещо лице, се установява, че огнището на пожара е около предна дясна гума, разпространявайки се към двигателния отсег на лекия автомобил и купето. Вещото лице посочва в заключението си, че от характера на развитие на пожара и от направените самопризнания се установява, че са използвани леснозапалими материали и течности. Според вещото лице след възникването на пожара и развитието му под въздействието на конвективния топлообмен и лъчистата температура на горящия лек автомобил при свободно развитие на пожара е имало опасност да се разпростре върху съседни имоти. Такъв имот представлява паркирания в близост до изгорелия автомобил, товарен автомобил „*****“ с peг. № *****, собственост също на Б.А.. Вещото лице посочва, че най-вероятната причина за възникване на пожара в лек автомобил „*****“ с peг. № ***, паркиран на ул. ******в гр. К. е умишлен палеж.

          В хода на разследването е бил проведен и следствен експеримент с участието на подсъдимият К.И.К. с цел проверяване достоверността на обясненията му, при който същият посочил начина и механизма на извършеното от него престъпно деяние.

          В хода на разследването по ДП е изготвена и физико-химична експертиза, изпълнена от вещото лице инж. хим. Т.Н.Б. - инспектор в сектор „Пожаротехнически експертизи“ към отдел ЦИЕ на ДКИПК при ГДПБЗН-МВР. В заключението си това вещо лице посочва, че в представената за изследване проба Обект № 1- стопилки, иззети в областта около предна дясна гума на опожарен лек автомобил „*****“ с peг. № ***, е установено наличие на дизел.

          От заключенията на назначените в хода на разследването оценителни експертизи се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „*****“ с peг. № *** е 10 900 лева (който бил изгорял напълно и не подлежал на възстановяване), а пазарната стойност на товарен автомобил „*****“ с peг. № ***** е 3 250 лева.

          В хода на разследването по ДП, при условията на чл. 222 от НПК, обвиняемият К.И.К. в качеството на обвиняем е бил разпитан пред съдия от ВТРС при условията на чл. 222 от НПК, където той е дал подробни обяснения за извършеното от него престъпление и е изразил съжаление за същото.

Съдът намира, че          описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП пред съдия от ВТРС, а така също и от самопризнанията му в хода на съдебното следствие. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно оценъчна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда за пълно компетентно и вярно, се установява, че пазарната стойност на всички отнети вещи възлиза на сумата от 665.36 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство доказателства: обясненията на подсъдимия дадени в хода на ДП пред съдия от ВТРС, а така също и от самопризнанията му в хода на съдебното следствие; извършените огледи, от разпитаните на ДП свидетели; извършен следствен експеримент; от заключенията на назначените в хода на ДП пожаро-техническа, физико-химична и оценителни експертизи, както и от всички останали приложени по делото писмени и веществени доказателства (всички приобщени по реда на НПК). Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени и други доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият К.И.К. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 330 ал. 1 от НК, доколкото на 16.10.2017 год. в гр. К., общ. В.Т., ***, запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „*****“ с peг. № ***, на стойност 10 900 лева, собственост на Б.К.А. ***. Т., с което причинил на А. вреди в общ размер 10 900 лева, в резултат на унищожаването на посочения лек автомобил. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие, изразило се във запалване на имущество на значителна стойност - лек автомобил, чиято стойност от 10 900 лева е над размера на 14 минимални работни заплати за страната, приети от съдебната практика, като критерий при определяне на значителните имуществени вреди, както и на имущество със значителна стойност по смисъла на чл. 330, ал.1 от НК. От доказателствата, събрани в хода на ДП действително съгласно пожаро-техническата експертиза действително се установява, че е имало опасност пожара да се разпростре и върху съседни имоти, каквото представлява паркираното в близост до опожарения лек автомобил „*****“ друго МПС - товарен автомобил „*****“ с peг. № *****. Стойността на последното е 3 250 лева, т.е. под размера на 14 минимални работни заплати за страната, като това обстоятелство изключва съставомерност на деянието по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК, т.к. за тази квалификация се изисква имота, спрямо който има опасност пожара да се разпростре, също да е със значителна стойност.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Като призна за виновен подсъдимия К.К., съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата собственост и стремеж да навреди на пострадалия А. заради неуредени отношения между самия А. и приятели на подсъдимия.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият престъпен резултат се отличава с тежест - запален и опожарен е лек автомобил с висока стойност от 10 900 лева, като дори е имало опасност пожара да се разпростре и върху други имоти (въпреки, че това обстоятелство е влияе на квалификацията на деянието).

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете, пълното му съдействие за установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното, чистото му съдебно минало и изразено съжаление за извършеното.

Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете начина, по който е извършено деянието, както и настъпилите вредни последици в размер на 10 900 лева.

Съдът намира за неоснователни изложените от защитника на подсъдимия доводи относно наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и особен превес на смекчаващите над отегчаващите такива. Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.   

          Предвид установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи на подсъдимия Георгиев наказание лишаване от свобода над минималния предвиден от закона размер от две години. След това изхождайки от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК, като намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

          Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения, не е наложително той да изтърпи така наложеното наказание, като подсъдимия освен това не е осъждан. Поради това и на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено на подсъдимия К. наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.

          Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото според съда ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.

По отношение на предявения граждански иск от пострадалия Б.А., съдът намери, че същия е доказан по своето основание и размер от 10 900 лева, доколкото А. е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия. Безспорно установено е, подсъдимия К. е запалил лекия автомобил, собственост на пострадалия А., в резултат на което същия напълно е изгорял и е бил напълно унищожен. Поради горните обстоятелства, съдът счете, че така предявения от пострадалия Б.А. граждански иск е основателен и доказан по размер до размера на обвинението – 10 900 лева, поради което осъди подсъдимия К.К. да заплати на Б.К.А. с ЕГН ********** ***. Т., сумата от 10 900 лева (десет хиляди и деветстотин лева), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 330 ал. 1 от НК.

По отношение на иззетите по делото веществени доказателства, съдът прие, че вещественото доказателство - стопилки, запечатани в стерилен стъклен буркан поставени в хартиен кашон, като вещи без стойност, следва да бъдат унищожени.

По отношение на иззетите по делото веществени доказателства: един чифт маратонки „Найк“ № 42, черен цвят с бяла емблема; един брой долнище на анцуг, черно на цвят, без надписи, с три броя кантове по крачолите на долнището, запечатани в хартиен плик, с картон с подписи на поемните лица и един брой горнище на анцуг, черно на цвят, без надписи, с три броя кантове по ръкавите и един брой черна шапка с надпис с козирка, с надпис на нея „Sport“, запечатана в хартиен плик, с картон с подписи на поемните лица - всички на съхранение при домакина на РУ - В. Т., съдът прие, че следва да бъдат върнати на собственика им - подсъдимия К.И.К..

При този изход на делото, съдът осъди подсъдимия К.К., да заплати на Б.К.А. с ЕГН ********** ***. Т., сумата от 500.00 лева (петстотин лева), представляваща направени от А. разноски по делото за процесуално представителство. Освен това съдът осъди подсъдимия К. да заплати по сметка на ВТРС сумата от 436.00 лева, представляваща ДТ върху уважения граждански иск срещу него.

При този изход на делото съдът осъди подсъдимия Георги Георгиев, на основание чл. 189 ал. 1 и ал. 3 от НПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 488.26 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки), както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

  

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                                                         

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                                  / Емил Бобев /