№ 66
гр. Ихтиман, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20231840200019 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. К. против Наказателно постановление №
22-1204-001645/26.09.2022 г. на началник група към ОДМВР София, сектор
„Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл.
178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление по
изложени подробни съображения. Депозирано е писмено становище, с което
доводите в жалбата са доразвити.
АНО (началник група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“) не
изразява становище. В придружителното писмо към преписката жалбата се
оспорва като неоснователна и се навежда възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е основателна. Административнонаказващият
орган е установил неправилно фактическата обстановка в обжалваното
наказателно постановление, което е резултирало в неправилно приложение на
материалния закон.
1
От фактическа страна:
На 06.09.2022 г. здравословното състояние на жалбоподателката Д. К. К.
било влошено. Тя имала болки в гърлото и висока температура. Същият ден
предприела пътуване от гр. София до гр. П. с цел посещение на медицински
център, тъй като била родом от гр. П., но живеела в гр. София, поради което
използвала медицински услуги в родния си град. За здравословното й
състояние била информирана и свид. Н. Т. – приятелка на жалбоподателката,
която същият ден и приблизително по същото време предприела пътуване от
гр. София към гр. П., като двете поддържали връзка по телефона.
Около 15.00 часа в района на АМ „Тракия“ 38-ми километър посока към
гр. П., землището на общ. Ихтиман било реализирано ПТП, което силно
затруднило движението. В двете активни ленти се образували колони с
автомобили, които се движели с много ниска скорост и на моменти спирали.
По същото време и място там се намирала и жалб. К., която управлявала лек
автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. № ********, който бил технически
изправен. Нямало пътници в автомобила. Докато стояла в задръстването
възприела множество автомобили, които преминавали през аварийната лента.
Предвид неразположението й, обусловено от високата температура, решила
също да предприеме движение в аварийна лента с автомобила си. Движението
на управлявания от нея автомобил било възприето от свидетелите К. Д. и Т.
Т., които по същото време изпълнявали служебните си задължения по контрол
на автомобилния транспорт към главна дирекция „Национална полиция: Със
светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил полицейските служители
спрели управлявания от жалб. К. автомобил и впоследствие я извели от
автомагистралата, където изчакали до появата на екип на ОДМВР – София,
компетентен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП. При проверката, която свидетелите извършили на жалб.
К., тя им обяснила за влошеното си здравословно състояние, че е с висока
температура и втрисане. Свид. Т. възприел и разпръснати лекарства по
предната дясна седалка до водача.
След пристигане на екип на ОДМВР-София свид. Г. Г. в качеството на
старши полицай при РУ на МВР – Ихтиман съставил срещу
жалбоподателката Акт № 211396 от 06.09.2022 г. за установяване на
административно нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
След съставянето му полицейските служители обяснили на
жалбоподателката К., че ако има здравословен проблем е необходимо
впоследствие да представи медицински документи за това състояние.
След съставяне на акта жалб. К. посетила УМБАЛ „П.“ в гр. П.. В 17.10
часа постъпила на преглед при д-р С. М., който след установил наличие на
температура от 38,5 градуса, назначил изследвания, терапия, предписал и
антибиотично лечение.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството
Наказателно постановление № 22-1204-001645 от 26.09.2022 г. на началника
група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на въззивника е
наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
2
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателката Д. К.,
показанията на свидетелите Г. Г., К. Д., Т. Т., Н. Т., докладна записка,
амбулаторен лист, рецептурна бланка, фактура и касов бон за извършени и
заплатени медицински изследвания.
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Те са взаимно допълващи се и не са оборени от други доказателства. Поради
това следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка
и констатираното деяние.
Изводите относно здравословното състояние се изграждат въз основа на
обясненията на жалбоподателката, които отлично хармонират както времево,
така и относно проявените симптоми, с медицинските документи
(амбулаторен лист и рецептурна бланка), както и разходните документи,
които потвърждават, че преглед на наказаната бил извършен в близко до
проверката от полицейските служители време. Обясненията й намират
подкрепа в показанията на свидетелите очевидци Д. и Т., които излагат, че тя
им е заявила, че не се чувства добре, като свид. Т. дори възприел разпръснати
лекарства върху предната пасажерска седалка. В подобен смисъл са и
показанията на свид. Т., която посочва, че през деня се е чувала по телефон с
наказаната и е знаела, че е болна. Доколкото изброените доказателства са
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, следва да бъдат
кредитирани в цялост.
Предвид изложеното следва да се счита, че доказателствената сила
АУАН, която притежава съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, е
категорично оборена.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
3
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е били
извършено вмененото нарушение.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Въззивният съд приема, че АНО е достигнал до необоснован
фактически изводи за липса на здравословен проблем на водача, което от своя
страна е обусловило неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП въвежда забрана за водача да се
движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача
или пътниците в превозното средство. Санкционната норма за неизпълнение
на задължението е установена в чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по
чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и
скоростен път.
В конкретния случай на 06.09.2022 г. около 15.00 часа в района на АМ
„Тракия“ 38-ми километър посока към гр. П., наказаната Д. К. имала
здравословен проблем и управлявала лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с
рег. № ******** в лентата за принудително спиране.
След като жалбоподателката е имала здравословен проблем към
момента на управление на моторното превозно средство в аварийна лента на
автомагистралата, деянието не представлява нарушение на чл. 58, т. 3 от
ЗДвП, тъй като влошеното здравословно състояние е едно от трите
изключения (другите две са влошено здравословно състояние на пътник и/или
пътници и техническа неизправност на моторното превозно средство), при
които движение в тази лента е разрешено. Като е приел обратното и е наказал
Д. К. на основание чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП АНО е допуснал неправилно
приложение на материалния закон. Това налага отмяна на наказателното
постановление на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на наказаната за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доказва се заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв.
Възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН е основателно. Делото не разкрива
висока фактическа и правна сложност, приключило е в едно заседание, като
4
не предполага съществени процесуални или фактически усилия за
осъществяване на процесуалното представителство. Ето защо следва да бъде
присъдено възнаграждение в минималния размер от 400 лв., установен в чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т.
1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1204-001645 от 26.09.2022
г., издадено от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна
полиция“.
ОСЪЖДА ОДМВР – СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., бул. „Д.“ № **, ет. 3, ап. 7 на сумата от 400 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5