Р Е Ш Е Н И Е
№
671
гр.
Перник, 05.09.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети август две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 00831 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Л.Й.И. срещу “Топливо – 2” ЕООД, искове
с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 225 КТ, с които се иска признаване за незаконно уволнението,
извършено със заповед № 4412 от 19.12.2016 г. и неговата отмяна, възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение в размер на 1653 лева за периода от 19.12.2016
г. до 22.03.2017 г., през който ищцата е останала без работа поради уволнението.
В
исковата молба е посочено, че страните се намирали в трудово правоотношение,
като в съдебно заседание пояснява, че ищцата заемала длъжността „*****”. Излага
съображения, че трудовият договор е прекратен незаконосъобразно със заповед №
4412 от 19.12.2016 г., тъй като липсвало намаляване обема на работа в
предприятието. Твърди, че в резултат на уволнението ищцата останала без работа
за периода от 19.12.2016 г. до 22.03.2017 г.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Посочва
се, че ищцата е работила като “*****” – база склад строителни материали, гл.
път Е 79 – Д.. С предизвестие № 6 от 17.11.2016 г. и заповед № 4412 от
19.12.2016 г. ищцата била освободена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ,
поради намаляване обема на работа в магазина. Според ответника за периода от
месец януари до месец декември 2016 г. оборотът в търговския обект е намалял с
над 10 %, което представлявало трайно намаляване обема на работа в обекта,
където ищцата полагала труд.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че
страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата работила в
ответното дружество на длъжността “*****”.
Безспорно е още, че местоработата на ищцата се намирала в база склад строителни материали, находящ се на
главен път Е 79 – село Д., община Перник.
От
приложените към делото допълнителни споразумения № 11 от 01.01.2016 г. и № 12
от 01.07.2016 г. към трудовия договор се установява, че уговореното между
страните трудовото възнаграждение е в размер на 545 лева, като върху него се
начислява 6,60 % за професионален опит и квалификация.
Видно е от приетата като
доказателство по делото длъжностна характеристика на ищцата, нейните трудовизадължения
се изразяват в следното - консултация и обслужване на клиенти при продажба на стоки; поставяне на
етикети върху стоката; поддържане хигиената в търговския обект; поддържане на стоката в добър търговски вид,
както и издаване на касови бележки и боравене с пари при продажба на стоки.
Видно от писмените доказателства
по делото, работодателят е отправил към ищцата едномесечно предизвестие № 6 от
17.11.2016 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ.
Същото е връчено на ищцата на 17.11.2016 г. при условията на отказ от
получаване, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 4412
от 19.12.2016 г. на управителя на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ
- поради намаляване обема на работа.
От приетото и неоспорено
заключение на съдебно – икономическата експертиза, както и от показанията на
свидетелките С.М. и С.В., съдът достига до извод, че стокооборотът в търговския
обект (склад и магазин) в село Д. постепенно е намалявал от месец януари 2016
г. до месец декември 2016 г. От заключението на експерта и поясненията му в
съдебно заседание се установява още, че стоковият паричен оборот на касата в
обекта (плащанията в брой) се е увеличавал за периода от месец януари до месец
октомври 2016 г., а за последните два месеца от 2016 г. същият е намалял.
От показанията на свидетелките С.М.
и С.В. съдът приема, че основната причина за намаляване оборота в търговския
обект е поведението на ищцата. Според двете свидетелки спадът на работата в
обекта се дължал на лошото обслужване на клиентите от страна на Л.И., за което посочват извършени от ищцата различни
нарушения на трудовата дисциплина. От значение са показанията на свидетелката С.М.,
която изрично пояснява, че спадът на оборота в магазина и склада не се дължи на
някакви икономически обстановки в страната или на други подобни фактори,
свързани с продажбата на строителни материали, а се дължи само и единствено на
поведението на продавач – консултаните и по – конкретно поведението на ищцата. В подкрепа на изложеното е заявеното от свидетелката
С.В., от което става ясно, че след уволнението на ищцата, оборотът веднага се е
увеличил, тъй като недоволните клиенти отново започнали да посещават търговския
обект. В тази част техните показания са последователни и непротиворечиви. Освен
това двете свидетелки са детайлно запознати с естеството на работата в
търговския обект и причините довели до намаляване на оборота (едната е
управител, а другата - „продавач – консултант”), поради което съдът им дава
вяра на показанията им в обсъжданата част.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Прекратяването на
трудовия договор с предизвестие е субективно потестативно право на работодателя
да прекрати трудовия договор по своя инициатива, но само на посочените
изчерпателно от закона случаи. Работодателят трябва да определи кое от тях да
приложи в съответствие с фактите от действителността. В настоящия случай трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. В тази
връзка в тежест на ответника е установяването на намаляването на обема на
работа, което е послужило като основание за прекратяване на трудовия договор.
Намаляване обема на работата по
смисъла на чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ
представлява намаляване на производствената програма, количеството на
продукцията, обема на стокооборота, обема на услугите и други подобни. Това
състояние задължително трябва фактически да съществува и да е трайно, а не
временно или инцидентно. То обаче не следва да
се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция. Следва да бъде установено как
намаляването на обема на работата в предприятието се е отразило на дейността, в
която е бил зает до уволнението съответния работник или служител, т. е. необходимо е установяване дали
уволнението е предизвикано и обусловено от настъпилото реално намаление в обема
от работа.
От
показанията на свидетелките С.М. и С.В. се установява, че липсва
трайно състояние на намаляване обема на работа. От показанията им става ясно,
че причина за спада на работата е намаляването на стокооборота в обекта. Това
намаляване на стокооборота се дължи на поведението на ищцата (системно
неизпълнение на трудовите задължения). От показанията на свидетелката С.В. се установява още, че оборотът в обекта
веднага се е увеличил след уволнението на ищцата, т. е. налице е увеличаване
обема от работа. Началото на това увеличение е през първите месеци на годината,
през който период според свидетелките продажбите на строителни материали са най
– малко. В този смисъл съдът приема, че намаляването обема на работа е
временно, а не трайно състояние. Това състояние е свързано с лошата трудова
дисциплина на ищцата, за което работодателят е имал представа, тъй като поради
тази причина е предприел действия по уволнение на ищцата. Показателно за
временния характер на намаления обем от работа е това, че същият веднага се е
увеличил след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Единствено
за допълнение следва да се отбележи, че не се доказа връзката на временното
намаление на работата с трудовата функция на ищцата. В тази връзка следва да се
отбележи, че от заключението на вещото лице става ясно, че е налице увеличение
на паричния поток свързан с плащането в брой (с изключение на месец ноември и
декември на 2016 г.), за която дейност са отговаряли служителите на длъжност “*****”,
т. е. липсва спад на работата с обслужването на клиенти на каса в обекта.
Съдът приема, че дори да е имало
известно намаляване обема на работата, то е било временно и по-скоро свързано с поведението на ищцата, а не трайно намаляване, каквото
законът предвижда. В този смисъл не е налице основанието по
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, което води до извод за незаконосъобразност на уволнението
и като такова следва да се отмени.
С оглед уважаване на главния иск,
то следва да се уважи и акцесорният такъв, и ищцата следва да бъде възстановена
на заеманата от нея преди уволнението длъжност.
Съдът
намира за неоснователен исковата претенция по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ. Съгласно
разясненията дадени в тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС в
доказателствена тежест на ищеца е установяването на факта, че след уволнението
ищцата е останала без работа и не е получавала трудово възнаграждение. По
делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод за
оставяне без работа за периода от 19.12.2016 г. до 22.03.2017 г. Представеният
от ответника препис на трудовата книжка не може да доведе до друг извод, тъй като
този препис отразява състоянието на книжката към момента на прекратяване на
трудовия договор и нейното предаване на служителя. Ищецът не представи в
съдебно заседание трудовата книжка, от която да се направи констатация за
липсата на вписано последващо трудово правоотношение. Като допълнение следва да
се отбележи, че видно от декларация от 19.01.2017 г., която е подписана от
ищцата, се установява извънсъдебно признание на факт от ищцата за започване на
работа на 19.01.2017 г.
По
разноските:
Ищцата
по делото е направила разноски в размер на 500 лева за адвокатски
възнаграждение. Предвид частичното уважаване на исковите претенции, следва да й
се присъди за разноски сумата от 353,79 лева.
Ответното дружество претендира разноски
в размер на 600 лева за адвокатски хонорар, но с оглед отхвърляне на исковата
претенция по чл. 344, т. 3 КТ, то следва да се присъди сумата от 175,45 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответното дружество следва да заплати по сметка на съда сумата в размер на 150
лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице, както и дължимата
държавна такса от 160 лева за двете уважении искови претенции.
в тежест на е
да заплати по сметка на съда
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 4412 от 19.12.2016 г.
на Управителя на “Топливо – 2” ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хайдушка гора” № 38, ет 1, с
която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 19.12.2016 г. е прекратено трудовото
правоотношение с Л.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***,
и
като такова го ОТМЕНЯ, като
възстановява Л.Й.И., ЕГН **********
на предишната,
заемана преди уволнението, длъжност “*****”.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу “Топливо – 2” ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Хайдушка гора” № 38, ет 1
иск за заплащане на сумата в размер на 1653
лева, представляваща обезщетение за периода от 19.12.2016 г. до 22.03.2017
г., през който ищцата е останала без работа поради уволнението.
ОСЪЖДА “Топливо –
2” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Хайдушка гора” № 38, ет 1 да заплати на Л.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 353,79 лева, представляваща направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.Й.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на “Топливо – 2” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Хайдушка гора” № 38, ет 1 сумата в размер на 178,45 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА “Топливо –
2” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Хайдушка гора” № 38, ет 1 да заплати по сметка на Пернишки
районен съд сумата в размер на 150 лева,
представляваща заплатено от съда възнаграждение за вещо лице, както и сумата от
160 лева – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
05.09.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :