Р Е Ш Е Н И Е
№ 219 05.08.2014г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и трети юли две хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.
Секретар: Д.С.
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
административно наказателно дело № 392 по описа за 2014г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А.Д.Д.
с ЕГН **********, с едрас: гр.К., кв.”В.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, подадена
чрез адв.Б.П. ***, със съдебен адрес: гр.Б., ул.”С.” № ** против
Наказателно постановление № 14-0304-000898 от 10.06.2014г. на Началника на
РУП-гр.Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Д. са наложени административни наказания –
глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. Моли се
от съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно
и постановено при съществено противоречие с административно-производствените
правила.
В съдебно заседание жалбоподателят
Д. се явява лично и с процесуалния си представител, който поддържа подадената
жалба от името на доверителя си. Ангажира гласни доказателства.
За РУП-Несебър, редовно уведомени,
представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 31.05.2014г., около 08.50 часа,
в КК Слънчев бряг, в района на кръстовище „Какао”, органите по КАТ извършили
проверка на лек автомобил „Ауди А8” с ДК№ ****, управляван от жалбоподателя Д..
След извършената проверка по документи, водачът бил поканен до служебния автомобил
да бъде тестван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, с
фабр.№ 0106, но същият отказал. Поканен, жалбоподателят Д. отказал да даде и кръв
за анализ, както и да получи издадения му талон за медицинско изследване № 0402863.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. При
съставянето на акта било иззето свидетелството за управление на МПС и
контролния талон на жалбоподателя.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателя Д., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на
атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата възражения.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Съдът намира
за неоснователни твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя,
изложени в хода на съдебните прения, че жалбоподателят Д. не е управлявал
процесния автомобил в деня на проверката. Видно от показанията на акт.Д. –
мл.автоконтрольор при РУП-Несебър, присъствал при установяване на нарушението,
след подаване на сигнал със стоп-палка, автомобилът, който преди това се движел
с висока скорост, подминал проверяващите и спрял на 20 метра след тях. След
като се е приближил към автомобила, акт.Д. видял жалбоподателя Д. /който
актсъставителя категорично посочи в съдебно заседание/ да седи на шофьорското
място. След поискване, водачът представил на контролните органи шофьорската си
книжка и отишъл до служебния автомобил за проверка за алкохол, но впоследствие
отказал да бъде тестван с техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+”, с
фабр.№ 0106, както и да даде кръвна проба за химически анализ. Съдът не
кредитира показанията на свид.Илиева, в частта им, в която същата заявява, че
преди да бъде спрян автомобила тя е управлявала същия, както и че след
спирането му от контролните органи, двамата с жалбоподателя Дормуш са си
разменили местата вътре в автомобила, тъй като Илиева не си носела документите
за самоличност. Причина за това са близките й отношения с жалбоподателя, които
налагат извода за евентууална заинтересованост на свидетелката Илиева от изхода
по делото. Предвид на това, съдът приема, че на процесната дата, жалбоподателят
Д. е управлявал спрения за проверка лек автомобил „Ауди А8” с ДК№ ****.
Независимо от горното обаче, съдът
счита, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на
административно-производствените правила, налагащи неговата отмяна.
Съображенията за това са следните:
Налице е противоречие в
обстоятелствената част на наказателното постановление, довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Видно от същото, първоначално наказващият
орган е посочил, че водачът „отказва да бъде тестван с техническо средство
Дрегер 7410 № 0106, отказва талон за медицинско изследване № 0402863. Отказва
кръвна проба”. В същото време, непосредствено по-надолу сочи, че „отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му”. Алтернативното изброяване на горепосочените изпълнителни дейния,
предвидени в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, препятства жалбоподателят да
разбере за което от гореизброените нарушения са му наложени предвидените в
цитираната разпоредба административни наказания. Така констатираното от съда съставлява
съществено нарушение на административно-производствените правила и е достатъчно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдът счита
жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а наказателното
постановление – отменено, като постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до сериозно ограничаване
правото на защита на жалбоподателя до степен, да не може да разбере
извършването на какво всъщност нарушение му е вменено във вина.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 14-0304-000898 от 10.06.2014г. на Началника на РУП-гр.Несебър,
с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на А.Д.Д.
с ЕГН **********, с едрас: гр.К., кв.”В.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен
адрес: гр.Б., ул.”С.” № ** /чрез адв.Б.П. ***/, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - гр.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: