Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 287 25.09.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На трети септември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Жана Кметска
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 490 по описа за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от Х. С. Ю., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв. Галина Дойчева от АК-София, с адрес на кантората: гр.
София, ул. „Лайош Кошут“ № 16 против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. М. Мариан
Илиев Гочев от АК-София, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата
от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Ю. Шакир
Ю. в резултат на настъпило на 20.07.2016 год.
ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
автомобил – А. А. С., с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от момента на увреждането – 20.07.2016 г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.
Според изложеното в исковата молба, с влязла в сила на 15.02.2019 г. присъда № 24/ 22.02.2018г. по НОХД № 25/2018г. по описа на ОС-Пловдив, изменена с решение № 159/ 07.06.2018г. по в.н.о.х.д. № 236/2018г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и решение № 243/ 15.02.2019г. по НД № 879/2018г. на ВКС, ІІ н.о., Ангел Арсенов Салчев е бил признат за виновен затова, че на 20.07.2016 г. на главен път І-6, км 240+560 от републиканската пътна мрежа, в землището на с.Кърнаре, област Пловдив, при управление на МПС лек автомобил м.“Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 96 06 МС, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Ю. Шакир Ю., поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.1, б.“б“, предл.1, вр.ал.1, б.“в“, предл.1, вр.чл.342 ал.1, вр.чл.58а от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 5 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 9 години. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Ю.Ю. – дядо на ищцата. Същата била неразделна със своя дядо, който я взимал със себе си навсякъде. Година преди смъртта си, Ю. изтеглил кредит и дал парите на внучката си, за да отвори магазин за дрехи в Слънчев бряг. Смъртта му отнела сигурността на Х.Ю., предизвикала стресови състояния, вътрешна опустошеност, безсилие в живота. Ищцата и сега – 2 години след смъртта на дядо си, продължава да изпитва болка от липсата му.
Отговорността на ответното дружество произтича от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, но не посочи номер на полица или друг индивидуализиращ признак.
Според ищцовата страна, обезщетителният характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност са с граници, определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 226 от КЗ (отм.) увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя. Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължава да търпи ищцата, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близкият ѝ роднина Ю.Ю..
В постъпилия писмен отговор от ответника, претенцията се оспори изцяло както по основание, така и по размер. От страна на дружеството липсва потвърждение за наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Пълномощникът на „Бул инс“ АД счита, че ищцата не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като не е налице твърдяната близост със загиналия, съотв.не са налице предпоставките според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ВКС. Ответната страна прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищцата, като се позовава на заложените в решение № 83/2009г., ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 795/2008 г. критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.
Направено е възражение за погасяване на претендираното обезщетение за лихви поради настъпила давност на основание чл.197 от КЗ (отм.). Спрямо същите давността е настъпила и на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД, предвид изтичането на по-краткия 3-годишен срок.
Накрая ответната страна обосновава неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, тъй като §.96 ал.1 от ЗИД на КЗ (ДВ бр.101/ 07.12.2018г.) ограничава размерите на обезщетенията на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ до 5000 лв., след като все още не е приета наредба за утвърждаване на методика по чл.493а ал.2 от КЗ. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.
Процесуалният представител на ответната страна поддържа направените възражения. В пледоарията си обоснова защитната си теза.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104, т.4 и чл.115, ал.2 от ГПК. Възражението на ответната страна за липса на процесуална легитимация на ищцата, тъй като не е в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, беше разгледано в определение № 605/ 24.06.2020г. и към настоящия момент не се налага промяна в становището на съда, а степента на близост със загиналия е въпрос по съществото на спора.
Предявените искове са с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, а видно и от приложените удостоверение за родствени връзки изх.№ 02-ГС-1395/ 12.04.2019г. (л.37 по гр.д.№ 8556/2019г. по описа на СГС), издадено от Община Айтос, област Бургас, ищцата Х.Ю. е внучка на починалия Ю.Ю.. Изясни се и наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и водача Ангел Салчев по повод ЗЗГО полица № 02/115002246616 (л.28), със срок на покритието 02.09.2015 г. – 03.09.2016 г. (непредставена). Съставен е бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 48/ 20.07.2016г. (л.6 по гр.д.№ 8556/2019г. по описа на СГС), с описани участници и пострадали лица.
Според приложената влязла в сила на 15.02.2019 г. присъда № 24/ 22.02.2018 г. по НОХД № 25/2018г. по описа на ОС-Пловдив, изменена с решение № 243/ 15.02.2019г. по НОХД № 879/2018г. по описа на ВКС, II н.о. (л.20-35 по делото пред СГС), Ангел Салчев е бил признат за виновен затова, че на 20.07.2016 г. на главен път I-6, км 240+560 в землището на с.Кърнаре, област Пловдив, при управление на МПС л.а. с рег. № РВ 96 06 МС, марка „Фолксваген Голф“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Ю. Ш. Ю. с ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 2.54 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343 ал.3, пр.1, б.“б“ пр.1, вр. чл.343 ал.1, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 5 години и 4 месеца и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 8 години. Или безспорно е установено на основание чл. 300 от ГПК по делото, че при ПТП на 20.07.2016 г. е била причинена смъртта на Ю.Ю. по вина на водача на МПС л.а. с рег. № РВ 96 06 МС, марка „Фолксваген Голф“ – Ангел Салчев. Последният е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю.Ю.. Механизмът на ПТП е изследван по наказателното дело и подробно обсъден в приложените към присъдата мотиви на ОС – Пловдив и ВКС.
Според показанията на свидетеля Р. Ш. – брат на ищцата, на датата на злополуката кацнал на летището в София и трябвало зет му и сестра му да го вземат, но вместо тях дошъл негов братовчед, който му разказал за инцидента. Дядо му бил вече починал когато стигнали в Пловдив, а сестра му била на системи. Тя му разказала, че срещу тях идвала кола и след сблъсъка с нея, Х.Ю. се оказала на пътя и викала за помощ, но никой не спрял. Опитала се да изкара дядо си от колота, но не успяла. Изписали я след десети дни от болницата. Но и сега имала страх от коли – не се качвала изобщо на кола, пътувала с влак или автобус. Ищцата била много близка с дядо си, много често била при него в село Тополица – на 12 км от Айтос. Обикаляла из страната с баба си и дядо си, защото се занимавала със земеделие. Починалият ѝ помогнал да отвори свой бизнес като изтеглил кредит. През последните 3 години не празнували вече празниците заради смъртта на Ю.Ю., който бил душата на компанията. Ищц;ата почти всеки ден била на село с дядо си. Иначе свидетелят и ищцата живеят в къща в Айтос.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на исковете. Съгласно чл. 226 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на лекия автомобил с рег.№ РВ 96 06 МС. С влязла в сила присъда № 24/ 22.02.2018 г. по НОХД № 25/2018г. по описа на ОС-Пловдив е установено, че при ПТП на 20.07.2016 г., Ангел Салчев като водач на застрахования автомобил е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Ю.Ю.. Механизмът на настъпилото ПТП е установен в мотивите на присъдата, както беше посочено.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк.д. №1//2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него, най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, които да водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания. Отбелязано е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В заключение е отбелязано, че за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, в тежест на ищцата Х.Ю. е да установи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка в резултат на която търпи от смъртта на дядо си Ю.Ю. продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото доказателства – гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира, тъй като в съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата страна на спора, се установява, че към момента на смъртта си Ю.Ю. е бил на почти 75 годишна възраст (л.28 по делото пред СГС), ищцата Х.Ю. на 25 години и 9 месеца. Починалият Ю.Ю. не е живеел заедно с ищцата, а в с.Тополица на около 12 км от гр.Айтос, където ищцата е живеела заедно с брат си. Отношенията между дядото и внучката били много близки. Ищцата понесла тежко загубата на дядо си, била променена. От така събраните гласни доказателства, се констатира, че починалият и ищцата са били много близки, каквито са характерни за тази родствена връзка. Не се установява, отношенията помежду им, да са били от такова естество, че да създадат връзка, по-дълбока или различна от обичайната между дядо и внучка. Описаните от свидетеля отношения между ищцата и починалия са естествени и общоприети за този вид родствена връзка и отговарящи в пълна степен на българската народопсихология на ромския етнос. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от ищцата морални болки и страдания от смъртта на дядо ѝ, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките – родителите. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса - ищцата скърби за своя дядо, но в случая не се установява тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на внучката.
С оглед изложените съображения настоящият съд счита, че предявените от Х.Ю. искове за претърпени неимуществени вреди са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на главните искове на ищцата Х.Ю., претенцията ѝ за лихва за забава също е неоснователна.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата дължи на ответника направените по делото съдебни разноски, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение, които според приложения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 2100 лв. адвокатско възнаграждение или 2520 лв. с включен ДДС.
Пълномощникът на ищците направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. Съобразно чл.78 ал.5 от ГПК това възражение е допустимо, но неоснователно. Цит.правна норма е предвидена за изключителни случаи, когато явно се цели злоупотреба с права от някоя от страните. Такава по делото не е налице. При това положение извършването на „преценка“ от страна на съда на работата на пълномощниците на страните, противоречи на самата идея за упражняване на адвокатската професия като свободна. Способността за договаряне на по-високо възнаграждение за положен квалифициран труд и получаването му, е част от личните уменията на всеки отделен адвокат. Затова искането на пълномощника на ищците за присъждане на разноски в полза на ответната страна за адвокатско възнаграждение в минималния размер, установен от Наредба № 1/ 2004 г., е поначало неоснователно, доколкото минималните размери са установи с цел защита на съсловни интереси на адвокатурата.
От друга страна, претендираното обезщетение за ищцата е 50 000 лв., към която сума биха се добавили и начислени лихви. Изчислено съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004 г., минималното възнаграждение на пълномощника на ответната страна би било 2030 лв. без ДДС. При това положение съдът приема, че не са налице предпоставките на закона за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 2520 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Х. С. Ю., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Галина Дойчева от АК-София, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 16 против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. Мариан Илиев Гочев от АК-София, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на нейния дядо Ю. Шакир Ю. в резултат на настъпило на 20.07.2016 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Ангел Арсенов Салчев, с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането – 20.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. С. Ю., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Галина Дойчева от АК-София, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 16 да заплати в полза на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез пълномощник адв. Мариан Илиев Гочев от АК-София сумата от 2520 лв. (две хиляди петстотин и двадесет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :