Р Е Ш Е Н
И Е №
35
гр. Пловдив, 24.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 760
по опИ.за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата Р.Р.Ю., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника ѝ адв. Я.С. със съд. адрес:***,
кантора „С.“, е предявила срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП,
с цена на иска 100 000 лв.
Твърди, че
на ** г. пътувала като пътник на задната седалка на лек автомобил „ВАЗ 21061“ с
рег.№ К 8749 АХ, управляван от водача С.Ю.Ю., ЕГН **********.
Лекият автомобил се движил в с. **, област **, по главен път ** с посока на
движение от **към **. Валял силен дъжд и при навлизане в ляв завой в края на
селото автомобилът загубил устойчивост, а водачът му изгубил контрол над него.
Лекият автомобил се завъртял наляво и с водеща дясна странична част напуснал
платното за движение и се ударил бетонен електрически стълб край пътя.
В резултат на удара ищцата усетила
силни болки по цялото тяло, краката и ръцете си. Краката ѝ били
затиснати, а горната част на тялото ѝ – изкривено извън колата. Била
транспортирана с линейка до УМБАЛ „**“ – **, където била претърпяла тежка
операция на бедрените кости на двата крака с поставяне на метални импланти, операция на глезена на левия крак и операция на
разкъсани сухожилия на втори и трети пръст на лявата ръка, както и оперативно
зашиване на рана на дясната буза. По време на болничното ѝ лечение там
претърпяла множество манипулации и облъчвания, а след изписването ѝ на
04.07.2016 г. продължила да се лекува в домашни условия. Била изцяло
обездвижена, като съпругът ѝ М.Ю. я обслужвал с помощта на инвалиден
стол. В периода 17.08.2016 г. – 24.08.2016 г. ищцата се лекувала в отделението
по „Физикална рехабилитация и медицина“ при МБАЛ „**“
– **, както и в „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“
ЕАД – **, Филиал ** през периода 26.02.2017 г. – 05.03.2017 г., след което
лечението ѝ продължило амбулаторно.
В периодите 14.12.2016 г. – 20.12.2016
г. и 19.06.2017 г. – 22.06.2017 г. ищцата постъпила на лечение в УМБАЛ „**“ – **,
където претърпяла две нови тежки операции на десния крак. Същевременно
интензивно продължавала да се лекува амбулаторно при различни специалисти, като
прегледите и процедурите са подробно и хронологично описани в ИМ.
След ПТП ищцата била неработоспособна в
продължение на 180 дни, за което са издадени 12 болнични листа, като с ЕР на
ТЕЛК и е определена 60 % загубена работоспособност за срок от 3 години. В
резултат на всичко това ищцата загубила работата си и била съкратена от работа
в „**“ ЕООД – **. Поради нанесените ѝ телесни увреждания ищцата изпитвала
силни физически и психически болки и страдания – изпаднала в стрес и не можела
да спи нощем; сънувала кошмарни сънища с автомобилни катастрофи; получавала
психически нервни кризи, тъй като освен че загубила баща си при процесното ПТП,
останала прикована на легло, а за нея се грижили съпругът ѝ М.Ю., който
също загубил работата си в **, за да се грижи за съпругата си, синът им, близки
и приятели на семейството.
Независимо, че от деянието са изминА.повече от 2 г., ищцата все още не може да се справя
сама с ежедневието си и има нужда от помощ, като се придвижва с патерици, а
предстоят и нови операции за изваждане на металните импланти.
Допълнително се дестабилизира емоционалното ѝ състояние от загрозяващия
белег на лицето на ищцата, който ѝ създава чувство на малоценност и
изключително неудобство при срещи с хора.
По случая е образувано н.о.х.д.№ 1296/2017 г., ПОС, като с влязла в сила
Присъда № 66/04.09.2017 г. водачът С.Ю.Ю., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ** г. при управление на лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег.№ К
8749 АХ, по главен път ** **– ** в с. **, област **, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Р. И.М.; средна телесна повреда на А.А.М.,
както и 3 средни телесни повреди на Р.Р.Ю. (ищцата),
изразяващи се в счупване на тялото на лява бедрена кост и счупване на левия
външен глезен, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за
повече от 30 дни; счупване на тялото на дясна бедрена кост, довело до трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за повече от 30 дни; лезия на сухожилията на втори и трети пръст на лява ръка, довело
до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за повече от 30 дни, с
което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.„А“ и
б.„Б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което са
му наложени съответни наказания.
За управлявания от виновния водач С.Ю.Ю., ЕГН **********, лек
автомобил „ВАЗ 21061“ с рег.№ К 8749 АХ, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, обективирана в застрахователна полица/договор № BG/30/116001036538, с период на действие 04.04.2016 – 04.04.2017 г.
На 21.03.2018 г. ищцата предявила по реда на чл. 380 от КЗ застрахователна
претенция вх.№ 752/21.03.2018 г., като на 30.03.2018 г. била уведомена с
писмо рег.№ 1410 от ответника, че претенцията ѝ за имуществени вреди в
размер на общо 8 096 лв. е уважена изцяло, а за претърпените неимуществени
вреди ѝ е определено обезщетение в размер на 30 000 лв., като за
разликата до предявените 130 000 лв. искането е отхвърлено като прекомерно
завишено по размер.
С Уведомление изх.№ 254/12.06.2018 г. по описа на адв.
кантора „С.“ ищцата е уведомила ответника, че не е съгласна с така определеното
ѝ и изплатено обезщетение за неимуществени вреди и желае да върне същото,
но ответникът е заявил, че не желае връщане на платените суми с уведомително
писмо № 2428/18.06.2018 г.
Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да осъди ответника в качеството му
на застраховател по цит. застрахователна полица да
ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 100 000 лв.
– физически и душевни болки и продължителни страдания, причинени в резултат на
ПТП на ** г., ведно със законната лихва от датата на деликта
до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
Ответникът „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – ***,
ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. Д.С. със
съд. адрес:*** , е подал отговор, в който заявява, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан.
Твърди, че на 30.03.2018 г. е изплатил на ищцата 8 096 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, както и 30 000 лв. – обезщетение за за неимуществени вреди, което счита за справедливо по
размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която не е била с поставен предпазен колан при процесното ПТП, като
счита, че съпричиняването е в размер на 50 % от
настъпилите вреди. Отделно от това, счита, че е налице съпричиняване на вредите
и от липсата на странични въздушни възглавници в лекия автомобил, както и че
претендираното обезщетение е прекомерно завишено по размер. Оспорва твърденията
за изпадане на ищцата в нервна криза и за наличието на психологически проблеми,
тъй като по делото няма данни за извършени прегледи и проведено лечение в тази
насока. Оспорва и твърдението, че ищцата все още не се е възстановила от
травмите, както и обема на претърпените от нея болки и страдания.
Възразява и относно претенцията за лихви и счита, че такива се дължат от
датата на уведомяване на застрахователя, а в случая той е определил и изплатил
на ищцата съответни обезщетения в предвидените за това срокове по КЗ, поради
което не е налице забава от негова страна.
Ето защо, моли иска да се отхвърли изцяло като неоснователен, ведно с
присъждане на разноски. Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си
и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не
ангажира доказателства.
Ищцата е подала допълнителна искова молба, в която оспорва твърденията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и за недължимост
на обезщението за забава, като поставя допълнителни
въпроси към СМЕ и представя нови писмени доказателства.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори за факти, а и от
приложените писмени доказателства, от приобщеното н.о.х.д.№ 1296/2017 г., ПОС, и от заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Г.С.,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните, се установява, че на ** г. водачът С.Ю.Ю.,
ЕГН **********, управлявал лек автомобил „ВАЗ 21061“, рег.№ К 8749 АХ, по платното
за движение на ул. ** в с. **, област **, (главен път ** **– **) в посока от
изток на запад. В него пътували 4 пътници, като пътник отдясно на задната
седалка пътувала ищцата Р.Ю.. Валял дъжд и асфалтовата настилка била мокра. В
един момент в зоната на ляв завой водачът на „ВАЗ 21061“, рег.№ К 8749 АХ – С.Ю.,
загубил управление и автомобилът се отправил наляво (юг), напускайки платното
за движение. Между лекия автомобил и крайпътен бетонен стълб, южно разположен
от платното за движение, настъпил удар в дясната част на лекия автомобил – в
зоната на предна дясна врата, като скоростта му на движение била около 66,20
км./час.
Причина на стъпване на ПТП от
техническа страна е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „ВАЗ 21061“,
рег.№ К 8749 АХ – С.Ю., загубил управление над машината на място и по начин,
когато това не е било безопасно.
По принцип лекият автомобил „ВАЗ 21061“
е фабрично оборудван с 5 бр. триточкови предпазни колани за всеки пътник в
автомобила, включително и за пътника отдясно на задната седалка. Не е оборудван
с предпазни въздушни възглавници. Няма данни за неизправно техническо състояние
или увреда от удара на десния предпазен колана на
задната седалка на процесния лек автомобил с рег.№ К 8749 АХ. Предпазният колан
предпазва основно при челен удар, като при страничен, заден или удар отгоре или
отдолу на купето, при висока скорост или удар с тяло с голяма маса и скорост,
защитата на водача или на пътниците с предпазни колани е почни без значение за
настъпване на травмите, но правилно поставен предпазен колан ограничава
движението на тялото за изпадане от купето на автомобила.
При процесното ПТП пътник отдясно на
задната седалка следва да се отправи
надясно и напред – с направление, обратно на реактивната ударна сила на
бетоновия стълб. Предвид настъпилата ротация на автомобила преди удара –
променена траектория наляво, тялото на пострадалата Р.Ю. следва да се наклони
надясно и да започне въртеливо движение в салона на автомобила. В самия удар в
бетонния стълб тялото на пострадалата е контактувало със задна дясна врата и
предна дясна седалка, като е напълно възможно да бъде застигнато от друг пътник
на задната седалка и/или предмет с контакт – удар в лявата страна на
пострадалата, след което с горната си част на тялото пострадалата частично е
изпаднало през задната дясна врата.
По делото е установено, че към момента
на удара пострадалата Р.Ю. е била без поставен предпазен колан, както твърди и
самата тя, тъй като частично или пълно изпадане от салона на автомобила на
пътник на задна седалка отдясно в изследваното ПТП не може да настъпи при
правилно поставен предпазен колан.
За процесното ПТП е установено с влязла в сила Присъда № 66/04.09.2017 г. по
н.о.х.д.№ 1296/2017 г., ПОС, че водачът на лек автомобил „ВАЗ 21061“, рег.№ К 8749 АХ - водачът С.Ю.Ю., ЕГН **********, е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. И.М.;
средна телесна повреда на А.А.М., както и 3 средни
телесни повреди на Р.Р.Ю. (ищцата), изразяващи се в
счупване на тялото на лява бедрена кост и счупване на левия външен глезен,
довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за повече от 30
дни; счупване на тялото на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване
движенията на долен десен крайник за повече от 30 дни; лезия
на сухожилията на втори и трети пръст на лява ръка, довело до трайно
затрудняване движенията на горен ляв крайник за повече от 30 дни, с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.„А“ и б.„Б“, пр.
1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, и за което са му
наложени съответни наказания.
Няма спор, че за управлявания от виновния водач С.Ю.Ю., ЕГН **********,
лек автомобил „ВАЗ 21061“ с
рег.№ К 8749 АХ, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, обективирана в застрахователна полица/договор
№ BG/30/116001036538, с период на
действие 04.04.2016 – 04.04.2017
г., видно и от приложената застрахователна полица.
От приложената по делото медицинска
документация на ищцата – епикризи, амбулаторни
листове, болнични листове и решения на ТЕЛК за продължаване на болничните,
както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице ** К.С.П. – ** в УМБАЛ „**“ ЕАД - **, което съдът възприема като
компетентно и безпристрастно изготвено, макар и частично оспорено от ответника,
както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебна заседание на 11.04.2019
г., се установява, че вследствие на удара при процесното ПТП ищцата Р.Ю. е била
приета за болнично лечение в увредено общо състояние, като са ѝ причинени
счупване на двете бедра и ляв фибуларен малеол, лезия на екстензорното сухожилие на втори и трети пръст на лява
ръка, разкъсно - контузна
рана на дясна буза. Пострадалата е била оперирана, извършено е кръвно
наместване на фрактурите на двете бедра и метална остеосинтеза,
наместване и гипсова имобилизация на ляв фибуларен малеол, хирургична
обработка на раните на лява ръка и зашиване на екстензорните
сухожилия, хирургична обработка на раната на дясна буза. Следоперативно е
настанена в КАИЛ (Клиника за реанимация) до 21.06.2016 г., а след това е
лекувана в Клиника по травматология до 04.07.2016 г. с антибиотици, аналгетици и антикоагуланти, като
интравенозно са вливани кръв и водно-солеви
разтвори.
При процесното ПТП на ** г. ищцата Р. е
пътувала на задната дясна седалка, когато лекият автомобил се е ударил в
крайпътен стълб с дясната си страна, като се огънал силно. При удара краката
ѝ са били затиснати от предната дясна седалка и деформираната дясна
колона на колата. Тялото ѝ е било изхвърлено навън от дясната задна врата
от инерционните сили на усукване, получили се при завъртането на колата и удара
в стълба. Тялото на пострадалата е било усукано наляво от инерционните сили и
изхвърлено навън, а краката ѝ са били фиксирани и притиснати от седалката
и деформираната колона. По торзионен и огъвачен механизъм е счупено ляво бедро, ляв фибуларен малеол и дясно бедро, а
тялото е изхвърлено през вратата.
Поставен предпазен колан би задържал
тялото ѝ на седалката, а крайниците биха се счупили по друг начин –
десният крак би могъл да бъде счупен по огъвачен
механизъм от изкривената назад колона на вратата; левият крак би могъл да
пострада от предната седалка, която е отишла назад, но не би се получило такова
тежко счупване на левия крак, каквото има ищцата.
Срязаните екстензорни
сухожилия на втори и трети пръст на лява ръка и лява буза са причинени от
счупените стъкла на автомобила.
Периода на лечение на получените при
ПТП травми е продължителен и свързан с болки и страдания за пострадалата, като
счупването на бедрените кости зараства за около 1 – 2 години; счупен глезен
зараства за 2-3 месеца; екстензорните сухожилия се
възстановяват за около 2 месеца, като продължителен период от време
пострадалата не е могла да ходи, поради счупване на двата крака, и е имала
нужда от грижи и гледане в дома. Провеждала е многократно физиотерапия и
рехабилитация, лекувана е допълнително оперативно с костна пластика на дясно
бедро и изваждане на метални импланти.
Към момента на прегледа от вещото лице **
К.П. пострадалата ищца се е възстановила в значителна степен - ходи с помощни
средства (бастун), като левият ѝ крак е дефинитивно скъсен с 2 см.; има и
на двете бедра големи оперативни белези: на дясно бедро – три белега странично
с дължина 7, 12 и 4 см.; на таза вдясно има белег 6 см. след вземане на кост за
костна пластика; на ляво бедро странично има оперативен белег с дължина 28 см.
Оплаква се от бърза умора при ходене и от периодични болки в двете бедра, които
се засилват при промяна на времето и е необходимо да се приемат аналгетици. Лявото коляно не се свива в пълен обем, а до 90
градуса, вместо до 120 градуса. В момента има костно срастване на костите на
двете бедра, но са останали метални импланти за остеосинтеза, които предстои да се извадят оперативно и от
двете бедра в планов порядък.
При процесното ПТП пострадалата Р. е
получила и разкъсно-контузна рана на дясна буза, като
към момента белегът е около 4 см., започващ от десния ъгъл на устата и
продължаващ странично, с ширина около 2 см. Белегът не представлява
обезобразяване на лицето, а е козметичен дефект в резултат на злополуката и е
възможна оперативна пластична корекция.
Във връзка с частичното оспорване на
СМЕ е назначена повторна такава, изготвена от вещото лице ** И.Г.К. – ** в
УМБАЛ „**“ ЕАД – **, което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните. Според СМЕ и обясненията, дадени от вещото лице ** К. в съдебно
заседание на 29.05.2019 г., при процесното ПТП по никакъв начин с поставянето
на предпазен колан не е било възможно да се предотвратят счупванията
на двете бедра и на левия малеол, тъй като тези
травми са в резултат от деформацията на купето и преместването на седалката на
пътника до шофьора значително по-назад към пострадалата. Счупването на бедрата,
според вещото лице, не може да се получи от усукване на тялото и от свободното
му движение, тъй като естеството на счупването е такова, че то е получено при
директен удар. Поставянето на предпазен колан би предотвратило провисването на
тялото на ищцата извън купето на колата, но това увисване има отношение само
към самия механизъм на счупване на бедрените кости и раните, които пострадалата
е получила по лицето и ръката, но самото счупване на бедрената кост не зависи
от поставянето на предпазен колан.
От делото е прието заключението и на
съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещото лице А.Я.Д., което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните.
От него се установява, че при процесното ПТП през **г. ищцата е пострадала и
същевременно е загубила баща си, който също е пътувал с нея. Била е принудена
да се подложи на наложителни оперативни интервенции, терапевтични и рехабилитационни процедури за продължителен период от
време, като и към момента физическото ѝ здраве не е възстановено напълно.
Във физически аспект ПТП е нарушило здравословното състояние на ищцата, което е
променило обичайното ѝ ежедневие, навици, стереотипи, функционалност.
Наличните физически увреждания са повлияли ежедневието ѝ до степен да не
може да съществува пълноценно сама, а първоначално – дори и да се самообслужва.
В професионален аспект ищцата е
съкратена от работното си място, където преди ПТП функционира пълноценно и
успешно, като сегашното ѝ физическо състояние не ѝ позволява да
изпълнява задълженията си. Наложените професионални ограничения довеждат и до
финансови такива, като влошеното ѝ физическо състояние е наложило и съпругът
ѝ също да прекъсне работа за известно време, за да я обслужва, което
допълнително ограничава финансовата стабилност на семейството. Принудителните
финансови ограничения са нарушили социалния стереотип на ищцата, ограничили са
се социалните ѝ контакти и функциониране.
Всички тези обстоятелства, предвид
интензитета на проявление, както и продължителността на последствията, са
повлияли значително емоционалното състояние на ищцата. Преживяното събитие и
неговите последствия спрямо нея формират стресови фактори, чието наслагване
увеличава интензитета на проявление и намалява прагът на емоционален толеранс.
Ищцата не е посещавала специалист – психиатър или психолог, като се е справяла
с негативните си емоционални състояния според капацитета на личността си, на
базата на своите собствени изградени във времето механизми за справяне в
кризисни ситуации и начини на отреагиране.
ПТП се е отразило на емоционалното
състояние на ищцата във физическо, социално, професионално, финансово,
емоционално и личностово функциониране. Възможно е в
резултат на ПТП и сега да съществува влошено психо-емоционално
състояние на ищцата, тъй като физическото ѝ здраве не е възстановено, а
степента и продължителността на влошеното физическо здраве повлиява и психо-емоционалното състояние. Към момента при ищцата е
налице видим белег от разкъсно-контузна рана на
лицето в областта на дясната буза, което предизвиква у нея малоценностни
изживявания и оказва негативно влияние върху емоционалното ѝ състояние,
като се накърнява себеусещането ѝ за физическо
благополучие.
По делото са разпитани свидетелите В.В.Д.– съседка на ищцата, и Д.М.Ю. – син на ищцата, показанията
на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, по при
условията на чл. 172 от ГПК по отношение на втория свидетел, предвид близката
им родствена връзка и възможната му заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на първата свидетелка се
установява, че „След болницата тя се
прибра в къщи. Беше на легло. Посещавала съм я почти всеки ден. Тя беше на
легло, на подлога. Мъжът ѝ я сваляше на ръце, когато можеше, да вземе
глътка чист въздух навън. Дълги месеци, да кажем около година, година и половина беше така обездвижена. После започна с проходилка, с канадка, с бастун. Мъжът ѝ я сваляше с
инвалидната количка в колата, за да я разхожда. Слагаше я в багажника жената,
защото не можеше да седне на седалката. …Много я болеше, тя и до сега има
болки. Аз съм ѝ помагала по някой път за тоалет, за банята.
Според мен и моите виждания тя беше съвсем друг човек, от преди я познавам.
Сега е коренно различна. Тя беше един жизнерадостен, трудолюбив човек, всяка
сутрин или преди работа е споделяла, че спортува, даже съм я виждала да тича по
алеата около блока, усмихната, наперена, добре
изглеждаща. Сега е много по-затворена, не иска да се среща с хора, срамува се
от лицето си, от белега, прави всички възможни терапии и процедури да го заличи
този белег. Различна е в момента, не е тя. Страхува се да се вози в кола. Това
ми е споделяла, Не иска да се качва в лека кола, на сила казва, че трябва да се
случат нещата, за да се качи. Освен мен, съпругът ѝ и синът ѝ се
грижиха за нея.
След като остави инвалидната количка се придвижваше в къщи с проходилка, но винаги навън е била с придружител. И аз съм
ѝ помагала, включително и с проходилката.“
От показанията на свидетеля Д.Ю. се
установява, че след ПТП майка му (ищцата) била 1 седмица в Интензивно отделение
(КАИЛ) на УМБАЛ „**“ – **, а след това „беше
горе в стаята и там я лекуваха. Там вече я посещавахме всеки ден. Аз стоях,
баща ми, леля ми, близки роднини.
Тя беше полу-човек, бузата ѝ беше наранена,
имаше белег, беше превързана. По краката имаше огромни лепенки, наранявания,
белези …Единият крак беше в гипс, левия, …На лявата ръка също имаше гипс.
Нямаше желание да общува. Постоянно питаше как е дядо. Обаче ние не можехме, не
считахме, че е редно да ѝ споменем, че дядо е починал на мястото на
катастрофата и го премълчавахме известно време. Тя постоянно се оплакваше, че
има болки. Постоянно ми задаваше въпроса: „Аз кога ще се оправя, ще мога ли да
се движа както преди?“
След изписването се прибрахме в къщи, беше голямо ходене по мъките след
това. Бяхме в много различни болници след това….бяхме на много физиотерапии. В
къщи ежедневно ѝ помагахме аз и баща ми …., тъй като тя беше прикована в продъжение на 6-7 месеца в леглото, нейните потребности аз
като син ѝ подлагах подлогата. За изкъпването, за преобличането помагах,
защото на нея ѝ беше абсолютно забранено да прави всякакви движения от
кръста надолу.
След тези 6-7 месеца прикована на легло след това беше в инвалидна количка.
Поне 4-5 месеца след това тя беше в количка. Придвижването ставаше все на ръка,
от ръка на количка. Нямаше как да я сложим на предната или на задната седалка,
защото тя имаше много големи болки, тогава колата ни беше комби
и я слагахме принудително в колата, в багажника и тя започваше да плаче,
казваше, че не иска да стои там, че не е животно, че не е куче, че иска отпред.
Много трудно го преживяваше.
След количката ѝ направиха костна пластика в „**“ и самият лекуващ
лекар ѝ вдъхваше увереност, че тя вече трябва лека-полека да стъпва на
краката си и трябва да се движи. Тогава тя беше на проходилка
и това беше много щастлив миг за нея, видях щастието в лицето ѝ, че може
евентуално да стъпи на краката си. След проходилката
премина на патерици, полека – лека. И сега е в това състояние, в което я
виждате – на бастун. От болки се оплакваше от началото до ден днешен. …в
началото болката беше много по-голяма, но има някакво подобрение, зарастване на
раните. Вече ще минат приблизително 3 години. Постоянно се оплаква, постоянно
сме по лекари, с лекарства, с физиотерапия.
Майка преди беше супер поддържана жена. Ние като излизахме заедно никой не
вярваше, че ми е майка, всеки мислеше, че ми е сестра. Тя всяка сутрин излизаше
да тича. До нас има игрище, ходеше на фитнес, спортуваше. След това тя се
затвори в себе си, искаха нейни приятелки да идват на гости, тя не искаше никой
да я вижда в това състояние….Беше затворена в себе си. …Сега пътува с кола, но
постоянно е в някакъв стрес, постоянно се оглежда, не иска да се качва,
постоянно пита налагали се да ходим еди къде си,
постоянно казва да гледам внимателно пътя.
Тази жена загуби всякакво самочувствие, …направо я гледам как е супер
смачкана….Смятам, че тя е загубила всякакво самочувствие и самоувереност,
причинени от белега на лицето ѝ. Не може да гледа хората в очите, усещам
я как гледа в земята или встрани. Тя не може да се държи и да се облича, да
излиза, да спортува като преди, да живее като преди, в къщи постоянно изпада в
състояние на рев, за това защо така изглежда, дали е направила нещо лошо на
някого, за да изглежда така, Господ ли я наказва по този начин. Плаче много
често.
Аз и баща ми се грижихме за майка ми. Наложи се баща ми да напусне работа,
той работеше в чужбина, в **, и той по цял ден помагаше на майка ми, а аз
работех до 5 часа и след 5 ч. имах възможност да се грижа за майка ми. Леля ми,
снаха ми също, постоянно и комшиите идваха и всеки искаше да помогне, кой с
каквото може…..майка ми имаше преди това много добър доход, както и баща ми
имаше още по-хубав доход, ние в рамките на година и половина ние просто
паднахме финансово на нулата.“
Няма спор, че ищцата е заявила пред
ответното застрахователно дружество претенция вх.№ 752/21.03.2018 г. за обезвреда на имуществени и на неимуществени вреди,
причинени в резултат на процесното ПТП, като е образувана Щета №
0801-000673/2018-05 и претенцията за имуществени вреди е уважена в пълния
предявен размер от 8 096 лв., а претенцията за неимуществени вреди – в
частичен размер от 30 000 лв. от претендираните
130 000 лв., като обезщетенията са изплатени на ищцата по банков път на
30.03.2018 г., за което ищцата е била уведомена чрез пълномощника си на
03.04.2018 г.
На 12.06.2018 г. същата е уведомила
застрахователното дружество, че не е съгласна с така определеното и заплатено
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. и желае да върне същото
на ответника.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е процесуално допустим, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр.
чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалата и застрахователя по застраховка „ГО на
автомобилистите“ на виновния водач и е изтекъл 3-месечния рекламационен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията.
По
същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установи, че
по повод на процесното ПТП на ** г. в с. **, област **, е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413,
ал. 2 от НПК и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, влязлата
в сила Присъда № 66/04.09.2017
г. на наказателния съд по н.о.х.д.№ 1296/2017 г., ПОС, е задължителна
за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат на неправомерното поведение от страна на
прекия причинител на деликта - водача на лекия автомобил „ВАЗ 21061“ с
рег.№ К 8749 АХ - С.Ю.Ю., ЕГН **********, на ищцата
Р.Ю. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени значителни психически и
физически болки и страдания и продължителен дискомфорт,
вследствие на понесените 3 средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
тялото на лява бедрена кост и счупване на левия външен глезен, довело до трайно
затрудняване движенията на долен ляв крайник за повече от 30 дни; счупване на
тялото на дясна бедрена кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен
десен крайник за повече от 30 дни; лезия на сухожилията
на втори и трети пръст на лява ръка, довело до трайно затрудняване движенията
на горен ляв крайник за повече от 30 дни, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, съгласно неоспорените СПЕ
и две СМЕ.
Тъй като за управлявания от виновния водач С.Ю.Ю., лек автомобил „ВАЗ 21061“ с
рег.№ К 8749 АХ, има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с ответника „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, обективирана в застрахователна
полица/договор № BG/30/116001036538,
с период на действие 04.04.2016 – 04.04.2017 г., е налице хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ, съгласно която увреденото
лице /ищцата/,
спрямо когото застрахованият
причинител на вредата е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността
на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално обусловена и произтича от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането,
като увреденото лице има право да
избере срещу
кого от тях
да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която предвижда специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалата срещу застрахователя
на ГО на виновния водач – изтичането на 3-месечен рекламационен
срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалата и застрахователя по повод заплащане
на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ
изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния
водач, каквато в случая е налице по образуваната Щета № № 0801-000673/2018-05, като претенцията
за имуществени вреди на пострадалата е била уважена в пълен размер от
8 096 лв., а претенцията за неимуществени вреди – в частичен размер от
30 000 лв. от претендираните общо 130 000
лв. Обезщетенията са изплатени на ищцата по банков път на 30.03.2018 г., като
на 12.06.2018 г. пострадалата е уведомила застрахователя, че не е съгласна с
така определеното и заплатено обезщетение за неимуществени вреди, поради което
и след изтичане на 3-месечния рекламационен срок в полза
на ищцата като увредено лице е възникнало правото ѝ на пряк иск срещу
застрахователя на виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на причинените на ищцата Р.Р.Ю. значителни физически и
психически
болки и страдания в резултат на трите средни телесни повреди, както и белег от разкъсно-контузна рана на лицето, причинени при процесното ПТП на ** г., и съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД,
съдът намира,
че сумата от общо 75 000 лв. би репарирала претърпените от нея неимуществени вреди, от която сума 35 000
лв. – обезщетение за счупване на тялото на лява бедрена кост и счупване на левия
външен глезен с последваща оперативна костна пластика
на ляво бедро; 25 000 лв. - за счупване на тялото на дясна бедрена кост;
12 000 лв. - за лезия на сухожилията на втори и
трети пръст на лява ръка; 3 000 лв. - за разкъсно-контузна
рана на дясна буза, съставляваща
козметичен дефект - белег от 4 см., започващ от десния ъгъл на устата и
продължаващ странично, с ширина 2 см., като от тази сума
следва да се приспадне доброволно платеното обезщетение от застрахователя в
размер на 30 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид обстоятелствата,
че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст; претърпяла е няколко оперативни интервенции и предстоят
нови такива за изваждане на металните импланти;
предвид обема и тежестта на травмите лечението на ищцата е продължило
значителен период от време, в резултат на което тя е изгубила работата си;
дълго време е била неподвижна и не е могла да се придвижва и обслужва сама; възстановителният
период след повече от 3 г. от ПТП все още не е приключил, като левият крак на ищцата е дефинитивно
скъсен с 2 см. и тя се придвижва с бастун, а по тялото ѝ има големи
оперативни белези: 3 белега на дясно бедро с дължина 7, 12 и 4 см.; белег от 6
см на таза след вземане на кост за костна пластика; белег от 28 см. на ляво
бедро, както и белег от 4 см. на дясна буза, като физическите травми са довели и до негативни последици в психо-емоционално състояние на ищцата.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради непоставен
предпазен колан, съдът намира за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. От заключенията и на
двете СМЕ се установи, че при процесното ПТП с поставянето на предпазен колан
не е било възможно да се предотвратят счупванията на
двете бедра и на левия малеол, тъй като тези травми
са в резултат от деформацията на купето и преместването на седалката на пътника
до шофьора значително по-назад към пострадалата.
Поставянето на предпазен колан би
предотвратило провисването на тялото на ищцата извън купето на колата, но това
увисване има отношение само към механизма на счупване на бедрените кости и на раните,
които пострадалата е получила по лицето и ръката, като самото счупване на
бедрената кост не зависи от поставянето на предпазен колан.
Ето защо, съдът намира, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 50 %, тъй
като тя е пътувала без поставен предпазен колан, респ. пътувала е в автомобил,
в който са липсвали фабрично монтираните предпазни колани на задната седалка,
съгласно САТЕ, по отношение на причинените ѝ травми лезия на сухожилията на втори
и трети пръст на лява ръка и разкъсно-контузна рана
на дясна буза, като
обезщетенията за тях следва да се намалят съответно от 12 000 лв. на 6 000 лв. и от 3 000 лв. на 1 500 лв.
Предвид гореизложеното, искът за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на понесените от нея при ПТП 3 средни телесни
повреди и разкъсно-контузна рана на лицето, предявен срещу предпочетения ответник - застрахователя, следва да се
уважи на
основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ в размер на общо 67 500 лв., като се осъди ответника да ѝ заплати
обезщетение за разликата от 30 000 лв. до 67 500 лв. или още 37 500 лв., освен доброволно платените
30 000 лв., като до пълния предявен размер от общо 130 000 лв. (иск за 100 000 лв. + доброволно платените 30 000 лв.) искът се
явява прекомерно завишен, недоказан и неоснователен, поради което следва да се
отхвърли.
Тъй като главният иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и доказан, макар и частично, то и акцесорната претенция за лихви се явява
основателна и следва да се уважи, като се присъди обезщетение
за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху присъдената главница от 45 000 лв. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ, т.е. от 06.04.2018 г., тъй като претенцията е заявена на 21.03.2018 г., до окончателното плащане.
Ищцата е освободена на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК от внасяне на
такси и разноски по делото, и тъй като няма данни за направени от същата разноски
за адвокатска защита, такива не се присъждат.
Искането на адв. Я.С. за присъждане на адвокатски
хонорар за оказана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. следва да се остави без уважение, тъй
като по делото не е представен договор за правна помощ с ищцата, в който да е
отразено, че правната помощ е безплатна, а също така няма данни (напр.
декларация), че ищцата е материално затруднено лице по смисъла на ЗАдв.
Ищцата следва да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от него разноски по съдебното
производство в размер на общо 3 800 лв., от които 800 лв. – за 3
експертизи и 3 000 лв. – платено адв.
възнаграждение, но съразмерно с отхвърлената част от иска или общо 2 375
лв.
Ответникът следва да заплати на
държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса в размер на 1
500 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – София, ЕИК
*********, със съд. адрес:***, чрез адв. Д.С., да
заплати на Р.Р.Ю., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:***, кантора „С.“, чрез адв. Я.С., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД освен доброволно платените 30 000 лв., допълнително още 37 500 лв. (тридесет
и седем хиляди и петстотин лева), представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в значителни физически и психически болки и страдания в резултат на 3 средни телесни повреди и белег от разкъсно-контузна
рана на лицето, част от тях съпричинени при процесното ПТП на ** г. в с. **,
област **, за което виновният водач на лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег.№ К 8749 АХ - С.Ю.Ю., ЕГН **********, е осъден с влязла в сила Присъда № 66/04.09.2017 г. по н.о.х.д.№ 1296/2017 г., ПОС, ведно със законната
лихва, считано от 06.04.2018 г. до окончателното плащане, като до пълния
предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от общо 130 000 лв.(иск за 100 000
лв.+ доброволно платените 30 000 лв.) ОТХВЪРЛЯ иска като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.Р.Ю., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, кантора „С.“,
чрез адв. Я.С., да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – София, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, чрез адв. Д.С., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 2 375 лв. (две хиляди триста седемдесет и пет лева) –
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – София, ЕИК
*********, със съд. адрес:***, чрез адв. Д.С., да
заплати на държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК държавна такса в размер на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/