Решение по дело №560/2020 на Районен съд - Ловеч

          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 25.09.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 560 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №20 – 0906 - 000055 от 27.01.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., са наложени на И.П.Н., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП -  глоба в размер на 100,00 лева, като е посочено, че на осн. чл.53, ал.2 от ЗАНН е установено по безспорен начин извършеното нарушение. Като в АУАН е допусната техническа грешка в изписването на нарушения чл.150А, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 19.01.2020 год. в 20.46 часа в Община Ловеч на път трети клас №401 като водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. №Х389HFE, държава Нидерландия при обстоятелства: на път 401 км 4+200 управлява л.а. Ф.Г.с рег. №…… с посока на движение към ПП I-4 като при проверката не представя СУМПС и СРМПС. От извършената справка с РСОД установих, че водача е неправоспособен /СУМПС отнет със съдебен акт/, с което е извършил:

            1. Не носи Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;

            2. Управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.П.Н., който го обжалва в срок сам и чрез адв. И. от ЛАК, и излага, НП е неправилно и незаконосъобразно и моли последното да бъде отменено. Излага, че не е посочено с какъв акт е отнето СУМПС и за колко време е това лишаване. Сочи, че е допусната техническа грешка при изписването на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, с което било очевидно нарушението на чл.42, т.5 от ЗАНН. Сочи, че липсва конкретизация  на нарушенията съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което възпрепятствало да се прецени дали не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Моли да се отмени НП.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. И. от ЛАК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмени бележки, в които е доразвил посочените в жалбата основания за отмяна на обжалваното НП.

            Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.Г.И. и Г.Ц.Г., от становището на жалбоподателят и неговия процесуален представител, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 19.01.2020 год. бил съставен АУАН Серия GA  №185801 за установяване на административно нарушение от св. И.Г.И. в присъствието на св. Г.Ц.Г.  срещу И.П.Н., ЕГН ********** *** за това, че на 19.01.2020 год. в 20.46 часа в Община Ловеч на път Микре – Ловеч /Кормянско – Малък Вършец/, при обстоятелства: на път 401 км 4+200 управлява л.а. Ф.П. с рег. №…..с посока на движение към ПП I-4 като при проверката не представя СУМПС и СРМПС. От извършената справка с РСОД установих, че водача е неправоспособен /СУМПС отнет със съдебен акт/, с което е извършил:

            1. чл.150 – управлява без да е правоспособен водач от ЗДвП;

            2. чл.100, ал.1, т.2 – не носи свидетелство да регистрация на МПС, което управлява от ЗДвП. 

С акта са иззети като доказателства: 2 бр. регистрационни табели с №…...

В акта е вписано в графа възражения „Нямам възражения”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.          

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. И., който към датата на съставяне на АУАН е  бил мл. автоконтрольор при Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай Васков Недялков на длъжност Началник Сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/27.01.2018г. От така цитираната приета и вложена като доказателство по делото заповед издадена от Министъра на МВР, се установява, че както актосъставителят, така и началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са упълномощени по надлежния ред, единия да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а другия да издава НП по същия закон.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

            От показанията на св. И. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че на посочената в акта дата получили сигнал за л.а. излязъл от пътното платно на път 401 от ОДЧ при ОД на МВР Ловеч, което с колегата му Г. посетили. Установява се, че при пристигането им на място заварили водача и автомобила, който бил излязъл в дясно от пътя. Установява се, че не констатирали повреди на пътя и прилежащите към него съображения, както и че водачът бил самокатастрофирал. Установява се, че поискали СУМПС на водача, който не представил такова и след направена справка с РСОД установил, че същият е неправоспособен, тъй като СУМПС било отнето със съдебен акт. Установява се, че не съставил акт за ПТП тъй като нямало материални щети или ранени лица, а само за неносенето на СРМПС и за управлението като неправоспособен водач. Идентични с тези на св. И. са и показанията на св. Г..

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. 

            Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят И. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта св. Г., също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на разпитаните по делото свидетели И. и Г., които не са очевидци на нарушението, не опровергаха възраженията на жалбоподателят. Нещо повече, от показанията на св. И. и св. Г. се установи, че не са видели жалбоподателят да управлява процесното МПС, но че последния не бил отрекъл, че „лично той е управлявал л.а.“. Установи се и че нито актосъставителят, нито АНО са провели разследване на спорните факти, а са се доверили единствено на това, че жалбоподателят не бил отрекъл, че той е управлявал процесния л.а. По мнение на съда – въпросното обяснение не представлява годно доказателствено средство, въз основа на което според правилата на административнонаказателното право да могат да се направят изводи за извършено административно нарушение. Обяснението по съществото си представлява самопризнание за извършено административно нарушение, като други доказателства относно извършено нарушение не са събирани. По този начин обяснението е единственият материал, въз основа на което наказващият орган е изградил своите изводи. Този подход за събиране на доказателства и изграждане на изводи относно наличие на нарушение, авторството му и неговите обективни и субективни признаци противоречи на основен принцип в наказателното производство регламентиран в разпоредбата на чл.116 ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, забраняващ повдигането на обвинение и осъждането на лице, само на база на неговите самопризнания. Самото съставяне на АУАН (ако същият условно бъде наречен „обвинение”, каквато роля на практика и изпълнява) е недопустимо единствено въз основа самопризнанията на обвиненото лице, още повече че в случая липса и направено от страна на жалбоподателят самопризнание в този смисъл, а единствено твърдение от страна на актосъставителят, че жалбоподателят не бил отрекъл, че е управлявал процесното МПС. Разследване на спорните обстоятелства по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не следва да се тълкува в тесния смисъл на това понятие, а като задължение на наказващият орган да изследва всички неизяснени моменти (в случая кое лице е управлявало процесния л.а.) и едва тогава да се произнесе със своя краен акт. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил заварен до процесния л.а. при отзоваване на сигнала от страна на полицейските служители може да се окачестви като индиция за извършено нарушение, като наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства. В конкретния случай не е имало никаква пречка АНО да влезе в контакт с лицето, което е подало сигнал на тел. 112 /според показанията на актосъставителят сигнала е бил подаден от лице различно от жалбоподателят/ и от тях да изиска необходимата информация – кой е управлявал процесния л.а., и какво точно се е случило. Нито актосъставителя (който е посетил сигнала), нито АНО обаче са предприели каквито и да е действия в тази насока, а са се позовали само на това, че жалбоподателят не бил отрекъл, че той е управлявал л.а., нарушавайки основен принцип при ангажиране на отговорността на субектите - осъдителното решение не може да почива единствено и само на самопризнания (Решение 601/30.03.2018г. по КАНД № 286/2018г. на АдмС-Бургас). В този смисъл е разпоредбата на чл.116 ал.2 от НПК съгласно която самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението им да събират други доказателства, което тълкувано с разпоредбата на чл. 52, ал.4 ЗАНН очертава задължение за АНО да събере и други доказателства извън него. Неизпълнението на тези регламентирани процесуални задължения е довело до недоказаност на обжалваното наказателно постановление, тъй като в хода на административнонаказателното постановление не са безспорно установени съставомерни факти от сочените за нарушени законови разпоредби.

На следващо място производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок (който както стана вече дума е инструктивен). Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с различно описание на съставомерните признаци – т.е. – на практика за различно деяние. 

В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.150 от ЗДвП, тъй като на процесната дата е управлявал ППС без да е правоспособен водач, а в обстоятелствената част на същото е описано, че водача е направоспособен /СУМПС отнет със съдебен акта/ . Същевременно в НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред. Очевидно в случая изначално описаните от актосъставителя обстоятелства освен, че не съставляват административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, сочат и на съществено противоречие между словесното описание на фактите и правната норма, под която тези факти са подведени. Описаното поведение на жалбоподателя не е съставомерно по чл.150 от ЗДвП, поради което и АУАН изначално не е в състояние да изпълни функцията си по „повдигане на обвинение“.

Очевидно АНО е констатирал това нарушение и е посочил в НП, че се касае за допусната техническа грешка.  По мнение на настоящия състав този подход е незаконосъобразен и цели заобикаляне на задължението на актосъставителя да опише в АУАН нарушението от фактическа страна и да даде вярната правна квалификация, обяснявайки пропуска с техническа грешка.

Горното нарушение на административнопроизводствените правила не може да се приеме за техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й (след измененията на 248а НПК в наказателния процес все пак е въведен институтът на ОФГ, но той е неприложим за настоящето производство). Несъответствието на посочената в наказателното постановление цифрова квалификация на нарушението с тази посочена в АУАН не следва да се приема в случая за техническа грешка, а за допусната нередовност на съставения АУАН, която представлява съществено процесуално нарушение и обуславя незаконосъобразността на издаденото впоследствие НП. Действително с разпоредбата на  чл. 53, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност за издаване на НП и при допусната нередовност на акта /АУАН/, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто не е настоящият случай. Посочената правна норма не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл.44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Недопустимо е по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение и посочената като нарушена правна норма, като за пръв път в НП се дава нова, различна от акта правна квалификация. С допуснатите нарушения се е достигнало до неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността за него да разбере естеството на вмененото му нарушение, коя конкретна разпоредба от кой нормативен акт е нарушил, за което е и бил санкциониран, да прецени срещу какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и  води до порочност на издаденото НП, а оттам и е основание за неговата отмяна. Отделно от това по дефиниция техническата грешка представлява неволен дребен пропуск – сгрешена цифра, сгрешена буква и т.н. Не може с институтът на техническата грешка да се подменя изцяло формата на деятелността и да се заменя „управлява ППС без да е правоспособен водач“ с „управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“, още повече, че законът прави ясна разлика между двете.

Съдът констатира и още едно противоречие в съставения АУАН и издаденото НП, изразяващо се в това, че в обстоятелствената част и на двата акта е посочено, че жалбоподателят е управлявал л.а. Ф.П.с рег. №…., като същевременно с това, и в двата акта е посочено, че нарушенията са извършени от жалблоподателят като водач на Ф.Г.с рег. №……….. Вписването на различни МПС, в един и същи акт, също съставлява  съществено нарушение на процесуалните правила и  води до порочност на издаденото НП, а оттам и е основание за неговата отмяна.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 500 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Ловеч като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№20 – 0906 - 000055 от 27.01.2020 г. на Николай Васков Недялков на длъжност Началник на Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г., с което са наложени на И.П.Н., ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 лева и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП -  глоба в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на И.П.Н., ЕГН ********** *** сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: