№ 5
гр. С.З., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001432 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260528/07.06.2021 г. год. постановено по гр.
д. № 1586/2020 год. по описа на РС – С.З..
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С., с която
обжалва решението в частта, с която е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ХР. М. Б.
ЕГН **********, от с.Б., общ.Р., чрез адв.П.К.,съдебен адрес гр.К., ул."*****,
сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие травматични увреждания-
Черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсноконтузна рана на челото и лекостепенено мозъчно сътресение.
Контузии на гръдния кош, корема и крайниците, като контузиите са
причинили временно разстройство, неопасно за живота и представляват леки
телесни повреди, причинени на ищцата при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 11.10.2019г. около 00,55часа в с.Д., община С.З., ул.*****,
предизвикано от водача на застрахования при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност" лек автомобил „Ф.П." с рег.№ СТ **** АК,който
челно блъснал правомерно движещ се л.а. „О.А." с рег.№ СТ **** ВС, в който
ищцата бил пътник на предна дясна седалка, ведно със законната лихва от
1
деня на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2020 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатски
хонорар по чл. 38 ЗА, съразмерно с уважената част от иска в размер на
876/осемстотин седемдесет и шест/лева с ДДС за сумата над 328,50 лева, в
частта, с която ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С. е осъден да заплати възнаграждение
за вещи лица за сумата от 280 лева над горницата от 105 лева и за сумата от
320 лева държавна такса за горницата над 120 лева.
Счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано в
обжалваната му част, като излага подробни съображения. Моли съда да
отмени обжалваното решение. Претендира направените разноски.
Въззиваемата ХР. М. Б. е подала в законоустановения срок писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ХР. М. Б. , с която обжалва решението
в частта, с която е ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С., е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ХР.
М. Б. законната лихва от деня на подаване на исковата молба в съда -
27.05.2020 г. до окончателното заплащане на сумата. Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да определи
начален момент на законната лихва от 19.10.2019 г., в условията на
евентуалност от 10.12.2019 г.
Въззиваемият ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С. е подал в законоустановения
срок писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Обжалвано е и допълнително решение 260707/03.09.2021 г. по гр.д. №
1586/2020 г. по опис на РС – С.З. в частта, с която е отхвърлена претенцията
на ХР. М. Б. ЕГН **********, от с.Б., общ.Р., чрез адв.П.К.,съдебен адрес
гр.К., ул. "***** против „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве"АД, ЕИК 20299615,
седалище и адрес гр.С., бул."Г.М.ДИМИТРОВ" №1, представлявано от
изпълнителните директори Б.Г.И. и Ж.С.К., чрез юриск.Д.С. за заплащане на
законната лихва върху присъденото й обезщетение в размер на 8000/осем
хиляди/лева за причинени неимуществени вреди вследствие травматични
увреждания-Черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсноконтузна рана на челото и лекостепенено мозъчно сътресение.
Контузии на гръдния кош, корема и крайниците, като контузиите са
причинили временно разстройство, неопасно за живота и представляват леки
2
телесни повреди, причинени на ищцата при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 11.10.2019г. около 00,55часа в с.Д., община С.З., ул.*****,
предизвикано от водача на застрахования при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност" лек автомобил „Ф.П." с рег.№ СТ **** АК,който
челно блъснал правомерно движещ се л.а. „О.А." с рег.№ СТ **** ВС, в който
ищцата бил пътник на предна дясна седалка, за периода от 19.10.2019г. до
деня на подаване на искова молба в съда- 27.05.2020г. като неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба от ХР. М. Б. , с която обжалва решението
в посочената част. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
да постанови друго, с което да определи начален момент на законната лихва
от 19.10.2019 г., в условията на евентуалност от 10.12.2019 г.
Въззиваемият ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С. е подал в законоустановения
срок писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Поради идентитет на предмета на жалбите жалба вх. №
273893/16.07.2921 г. и жалба вх. № 275509/08.10.2021 г. на ХР. М. Б. относно
периода на законната лихва в решение № 260528/07.06.2021 г. год.
постановено по гр. д. № 1586/2020 год. по описа на РС – С.З. и допълнително
решение 260707/03.09.2021 г. по гр.д. № 1586/2020 г. по опис на РС – С.З.,
същите следва да бъдат решени с един съдебен акт.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. във
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Към датата на ПТП – 11.10.2019 г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за лек
автомобил „Ф.П." с рег.№ СТ **** АК по застрахователна полица №
BG/30/119001850317.
От ДП 1228зм-192/2019 г. по описа на ОД на МВР /прок.преписка №
6983/2019 г. на ОП-С.З./ се установява, че на 11.10.2019 г. около 0,55 часа в
с.Д., ул.***** в посока север, с е движил лек автомобил „Ф.П." с рег.№ СТ
**** АК, управляван от Б.Г.П., който до кръстовището с ул."Орехите"
навлязъл в насрещната лента за движение и ударил в предната част движещия
се в посока юг лек автомобил „О.А." с рег.№ СТ **** ВС, управляван от А.М.
3
Б. от с.Б., община Р.. При настъпилото ПТП пострадали водачът П. и
пътничката в л.а. О.А. - ищцата ХР. М. Б., като и двамата били настанени в
„неврохирургия" на УМБАЛ „П.К."-С.З. - с мозъчно сътресение. Двамата
водачи били тествани за алкохол с „Алкотест Дрегер 7510"- Б. имала
съдържание нула, а П. - съдържание 1,79%, като било образувано досъдебно
произвдство против П., затова че в пияно състояние, по непредпазливост
нарушил правилата за движение, като причинил средна телесна повреда на
Х.Б.. Видно от съдебномедицинската експертиза на труп № 223/2019г. след
приема на водача П. в болница, на същия е направена коремна операция да
овладяване на свободен излив на кръв в коремната кухина и разкъсване на
черен дроб, като починал на 12.10.2019г. към обяд. Съгласно съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни № 173/2020 г. на проведеното
лечение на П. в условията на спешност в болничното заведение на 11.10.2019
г. е било съобразено напълно с изискванията на добрата медицинска
практика, като настъпилата смърт и констатираните травматични увреждания
са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП на 11.10.2019 г.
С постановление от 24.11.2020 г. на ОП-С.З. по ДП 1228зм-192/2019 г.
по описа на ОД на МВР /прок.преписка № 6983/2019 г. на ОП-С.З./ се
установява, че досъдебното производство е прекратено, тъй като лицето,
против което е водено разследването - Бойко Геогиев П. е починало
вследствие произшествието.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза, ищцата е получила черепномозъчна травма, изразяваща се в
контузия на главата с разкъсноконтузни рани на лицето и лекостепенно
мозъчно сътресение; контузия на шията, контузия на гръдния кош; контузия
на корема и контузия на крайниците с охлузвания. В болница лицето е било 3
дни, като впоследствие – домашно амбулаторно - за един месец.
Оздравителният процес е в период от 4 седмици. Няма данни за усложнения,
освен периодично главоболие докладвано при преглед на 10.11.2020 г. - в
рамките на три месеца след травмата. На лицето на ищцата са налице
дискретни белези от повърхностни рани неманифестни козметични дефекти.
Обичайният период за възстановяване от такъв тип увреждания и травми е
три седмици, като няма данни по делото за настъпили усложнения в
оздравителния период.
4
Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че оздравителния период е
възможно да бъде 3 месеца с изразено главоболие. Сочи, че травмите на
лицето би могло да се получат с предпазен колан и без него. Не посочва от
данните, с които разполага дали пострадалата е била с предпазен колан.
От заключението на назначената по делото съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че ищцата е седяла на предна дясна седалка на
лекия автомобил О.А., както е отразено и в протокола за ПТП, като лекият
автомобил Ф. се е движил в попътната си лента, насочил се е на ляво и е
навлязъл в лентата за насрещно движение под ъгъл от 16 градуса спрямо оста
на пътя. Не е имало следи от спирачен път, като водачката на Опел- Астра не
е имала техническа възможност да предотврати процесното ПТП със спиране.
Причината за произшествието е навлизане на л.а. Ф. в лентата за насрещно
движене, най-вероятна причина - дезориентация на водача поради степента на
алкохолно опиянение, след ХЛИ - концентрация на алкохол в кръвта - 1,95%.
От показанията на свидетеля А.М.А. - баща на съжителя на ищцата и
свидетеля М.А.М. - живее на семейни начала с ищцата се установява, че след
инцидента ищцата е била хоспитализирана за период от 3 дни. Сочи, че е
имала наранявания по лицето и се е оплаквала от болки в гърдите и краката.
Била е около месец на домашно лечение, при което и е била необходима
помощ да се обслужва. Прекъснала е училищното обучение за период от 3
месеца. Изпитвала е страх при качване в кола. Изпитвала е болки в главата
около 2-3 месеца, като се е затворило и другото и око, освен нараненото.
От показанията на свидетелката А.М. Б. - сестра на ищцата, управлявала
л.а. „О.А." при инцидента се установява, че ищцата е пътувала на предна
дясна седалка с поставен предпазен колан. Твърди, че ударът между двата
автомобила ме бил челен, като л.а. „Ф.‘‘ се е движил с висока скорост с
включени светлини, като след удара л.а. „О.А." е бил изместен леко и назад, а
л.а. „О.А." се е установил напречно. Твърди, че сестра и е имала травма на
дясното око от удар във вратата на автомобила и охлузвания на долната част
на тялото.
От показанията на свидетеля Т.Р.Т. се установява,че съставител на
протокол от ПТП се установява, че лек автомобил „Ф.П." е бил в лявата пътна
лента в посока север и автомобилът, който беше в същата пътна лента в
посока юг беше л.а. „О.А.‘‘. Водачът на лек автомобил „Ф.П." е бил в тежко
5
състояние, като след направена проверка с дрегер 75-10 и констатирания
алкохол е бил 1,79 промила. Ищцата не е употребила алкохол. Откарани са в
,,Спешен център‘‘.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно е установено, че причина за настъпване на
процесното ПТП е навлизане на л.а. Ф. в лентата за насрещно движене, най-
вероятна причина - дезориентация на водача поради степента на алкохолно
опиянение, след ХЛИ - концентрация на алкохол в кръвта - 1,95%.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
6
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от
следните травматични увреждания, а именно: От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че ищецата е получила
черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата с
разкъсноконтузни рани на лицето и лекостепенно мозъчно сътресение;
контузия на шията, контузия на гръдния кош; контузия на корема и контузия
на крайниците с охлузвания. Като пост симптоми се е еповило и главоболие в
размките на 3 месеца.
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е мъж в млада възраст и
това е оказало негативни последици по отношение на външния вид и
самочувствие.
От значение е и факт, че пострадалата е прекъснала училищни занятия
за период от 3 месеца, което се е отразило негативно в подготовката и по
учебния материал.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра стресова реакция,
която е довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние.
Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява
значителен стресогенен фактор.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обезщетението за
неимуществени вреди е в размер на 8 000 лева.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
7
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Пострадалият не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20,
ал. 2, предл. 1 и 3 ЗДвП, както и разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, което се
установява от заключението на назначената по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. В настоящия случай,
ответникът не установи по делото дали пострадалата е била без поставен
предпазен колан, чиято е доказателствената тежест.
Поради това е не налице съпричиняване от страна на пострадалият на
вредоносния резултат.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая по отношение на иска за неимуществени вреди ищецът
претендира лихва за забава от 19.10.2019 г. /датата, на която изтича срока по
чл. 429, ал. 3 от КЗ/, а в условията на евентуалност от 10.12.2019 г.
От представените доказателства /известие за доставяне № ИД PS 6100
00GMI / се установява, че на 10.12.2019 г. ответното дружество е уведомено
за настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се
начислява лихва за забава.
8
Предвид гореизложеното съдът намира, че законната лихва върху
сумата, считано от 10.12.2019 г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане
на сумата.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в
частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца законната лихва от
деня на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2020 г. до окончателното
заплащане на сумата следва да бъде отменено, като се присъди законната
лихва от 10.12.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
По гр. д. № 1586/2020 год. по описа на РС – С.З.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски, съразмерно уважената част от иска.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. – 580 лв.
плюс 5 % за горницата над 5 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 830 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
9
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения
се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищците е в размер 996 лева с ДДС, като съразмерно
уважената част от иска за неимуществени вреди, адвокатското
възнаграждение е в размер на 876 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 320 лв. за държавна
такса, както и сумата от 280 лв. за възнаграждения на вещи лица, платена от
бюджета на съда, съразмерно уважената част от иска.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, включително
и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, видно
от списък с разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 25 , ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, съдът е определил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, което не се явява прекомерно, предвид
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищцата.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски в размер на 100 лева, съразмерно отхвърлената част от
иска.
По в.т.д. № 1432/2021 г. по описа на ОС – С.З.:
По възз. жалба вх. № 273627/09.07.2021 г. на ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД:
Въззивникът ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С. дължи на въззиваемата ХР. М.
Б. разноски пред настоящата инстанция с оглед изхода на спора.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
10
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. – 580 лв.
плюс 5 % за горницата над 5 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 830 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения
се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищците е в размер 996 лева с ДДС, като съразмерно
уважената част от иска за неимуществени вреди, адвокатското
възнаграждение е в размер на 876 лева.
По възз. жалба вх. № 273893/16.07.2921 г. на ХР. М. Б.:
Въззиваемият ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С. дължи на въззивника ХР. М. Б.
разноски пред настоящата инстанция с оглед изхода на спора.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното
представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
11
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 5 000 лв. до 10 000 лв. – 580 лв.
плюс 5 % за горницата над 5 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 830 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения
се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищците е в размер 996 лева с ДДС, като съразмерно
уважената част от иска за неимуществени вреди, адвокатското
възнаграждение е в размер на 876 лева.
По допълнително решение № 260707/03.09.2021 г. по гр.д. №
1586/2020 г. по описа на РС – С.З. в обжалваната му част, относно периода на
законната лихва, съдът е изложил мотиви по –горе, поради което същото
следва да бъде отменено в обжалваната му част и законната лихва да бъде
присъдена за посочения в мотивите на настоящото решение период.
Поради идентичност в предмета на обжалване във възз. жалба вх. №
273893/16.07.2921 г. и възз. жалба вх. № 275509/08.10.2021 г. на ХР. М. Б.
следва да бъде присъдено едно адвокатско възнаграждение, което е
определено по- горе.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ решение № 260528/07.06.2021 г. год. постановено по гр. д. №
1586/2020 год. по описа на РС – С.З. в частта, с която е осъден ЗАД
,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на ХР. М. Б. ЕГН **********, от с. Б.,
общ.Р., чрез адв. П.К., съдебен адрес гр. К., ул.***** законната лихва от
деня на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2020 г. до окончателното
заплащане на сумата и допълнително решение № 260707/03.09.2021 г. по
гр.д. № 1586/2020 г. по описа на РС – С.З. в частта, с която е отхвърлена
претенцията на ХР. М. Б. ЕГН **********, от с.Б., общ. Р., чрез адв.
П.К.,съдебен адрес гр. К., ул.***** да бъде осъден ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С.
ДА ЗАПЛАТИ на ХР. М. Б., ЕГН **********, от с. Б., общ. Р., чрез адв. П.К.,
съдебен адрес гр. К., ул.***** законна лихва за периода от 19.10.2019 г. до
деня на подаване на искова молба в съда- 27.05.2020 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ,,Д.Б.Ж.З.“ АД гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на ХР. М. Б. ЕГН
**********, от с. Б., общ.Р., чрез адв. П.К.,съдебен адрес
гр. К., ул. ***** законната лихва от 10.12.2019 г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260528/07.06.2021 г. год. постановено по
гр. д. № 1586/2020 год. по описа на РС – С.З. в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *********, да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес: гр. К., ул. ***** адвокатско възнаграждение в размер на 876 лева с
ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ по възз. жалба вх. №
273627/09.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК ,,Л.И.“ АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *********, да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес: гр. К., ул. ***** адвокатско възнаграждение в размер на 876 лева с
ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ по възз. жалба вх. №
13
273893/16.07.2921 г. и възз. жалба вх. № 275509/08.10.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14