Присъда по дело №290/2022 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 74 |
| Дата: | 4 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.) |
| Съдия: | Радостина Методиева |
| Дело: | 20223110200290 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 25 януари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 290 ОПИСА НА ВАРНЕСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2022 ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.
На 24.01.2022 год. адм. ръководител на РП Варна е внесъл във ВРС
обвинителен акт № 53 по който на 25.01.2022год. е било образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Й. Н. Й. с оглед
извършени от него две престъпления от общ характер наказуеми както
следва:
Престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК за това, че на 20.10.2021г. в гр.
Варна, управлявал моторно превозно средство лек автомобил "Сеат" с peг. №
В7889РР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,54 на
хиляда, установено по надлежния ред техническо средство „Алкотест Дрегер
7510" с фабричен номер ARNA 170, проба номер 4044;
Престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. чл. 354а, ал.3, т.1 от НК за това, че
на 20.10.2021г. в гр. Варна без надлежно разрешително, съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
високорискови наркотични вещества: марихуана с нетно тегло - 0,19 грама,
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол -10,47 %, на
стойност 1,14лв., като случаят е маловажен.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава 27-ма от НПК -
чл.373, ал.1 от НПК като съдът е одобрил изразено от подсъдимия и неговия
защитник съгласие да не бъдат непосредствено изслушвани от съда
свидетелите Б.К., В. П. и С. С. а при постановяване на присъдата да бъдат
ползвани показанията им до съдебното производство.
В съдебното заседание представителят на ВРП поддържа така внесеното
срещу подсъдимия обвинение и счита, че същото е доказано по безспорен и
категоричен начин. Моли подсъдимия да бъдат признат за виновен в
извършване и на двете престъпления за които е предаден на съд като предлага
да му бъдат наложени наказания за всяко от тях в размер на минималния
предвиден в закона предвид чистото му съдебно минало.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия Йотов -
адвокат С. И. пледира за оправдателна присъда като по отношение на
обвинението за престъплението по чл. 354а, ал.5 от НК счита, че същото е не
е доказано по безспорен и категоричен начин, а алтернативно излага
становище за хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК. По отношение на второто
повдигнато на подзащитния му обвинение – това по чл. 343б, ал.1 от НК
защитникът също изразява становище, че не са налице безспорни и годни
доказателства в подкрепа на това обвинение, тъй като показанията и на
тримата разпитани свидетели били идентични, на принципа „copy paste“.
Счита, че евентуално би могло да се кредитират само тези показания, които
1
са дадени първи по време. В условията на евентуалност моли за налагане на
наказание за това престъпление в хипотезата на чл. 55 от НК като акцентира
на младата възраст на подсъдимия и съдействието му органите на
досъдебното производство.
Подсъдимият Й. се възползва от правото си да не дава обяснения по
повдигнатото му обвинение, а в дадената му последна дума заявява „каквото
каза защитата“.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й. бил неосъждан. Същият бил правоспособен водач на
МПС от 02.09.2015год. когато му било издадено СУМПС от кат.В.
На 20.10.2021год. около 01:10ч., след като консумирал алкохол,
подсъдимият управлявайки л.а. движел л.а."Сеат Леон" с рег.№В 7889 PP, се
движел по ул. „Мечтание“ в гр.Варна в посока към бул. „Ян Хунияди“. По
същото време свидетелите В. П. и неговия колега Б. Г., и двамата полицейски
служители в сектор СПС при ОД на МВР Варна, изпълнявали служебните си
задължения като се били позиционирали на същата улица в близост до бл.
115. Същите спрели за проверка подсъдимия тъй като автомобилът който
управлявал бил без включени светлини. В хода на проверката полицейските
служители установили самоличността на подсъдимия, който бил сам в
автомобила. Тъй като от автомобила се носела миризма на алкохол и
марихуана полицаите попитали подсъдимия дали има нещо забранено у себе
си и дали е употребил алкохол. Подсъдимият потвърдил, че е пил бира и е
пушил марихуана, както и че у себе си има половин цигара с марихуана. Св.
Петров съставил протокол за доброволно предаване и приел от подсъдимия
1бр. цигарена кутия „Marlboro“ в която имало половин саморъчна свита
цигара за която вписал в протокола, че от нея се носела силна миризма на
марихуана. Двамата полицаи докладвали за случая на ОДЧ на ІІІ РУ при ОД
на МВР Варна и поискали съдействие от екип от автоконтрольори. На място
пристигнал такъв, в чийто състав участвал св. С. Ст.. Св. С. тествал подс. Й.
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабр.
№ ARNA 0170, което отчело 1,54 промила в издишвания въздух. Св.С.
съставил на подсъдимия АУАН №524637/21г. за нарушение на чл. 5, ал.3, т-.1
от ЗДП, в който, в който били отразени посочените по-горе обстоятелства, а
именно управление на МПС след употреба на алкохол. Издаден бил и талон
за медицинско изследване № 085693 и подс. Й. бил отведен в
МБАЛ"Св.Анна" - Варна за даване на кръвна проба. Там обаче той отказал да
даде кръв за медицинско изследване.
На същата дата, в хипотезата на чл. 212 от НПК било образувано
досъдебно производство в хода на което св. П. с разписка предал на водещия
разследването цигарената кутия „Марлборо Голд“ съдържаща 6бр. цигари
Марлборо Голд и една собственоръчно свита цигара със специфична миризма
на марихуана.
2
Назначена била физикохимична експертиза от заключението на която се
установило, че в цигарената кутия с надпис „Marlboro“ предадена с протокол
за доброволно предаване от Й. Н. Й. се съдържала 1бр. саморъчно свита
цигара с обгорял край, като изследвания обект представлявал суха, зелена
растителна маса, премесена с тютюн. Според заключението на експерта
Растителната маса премесена с тютюн представлявала части от растението
„Коноп (марихуана) с нетно тегло на саморъчно свитата цигара 0.19гр. и
съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол в растителната
маса премесена с тютюн 10.47%.
На 20.10.2021год. била издадена ЗППАМ № 21-0819-001331 с която
било постановено отнемане на СУМПС на подсъдимия до решаване на
въпроса за отговорността с оглед извършено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от
ЗДП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда – 14.54 на хиляда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите В.П.и Ст. Ст., прочетени по реда на чл. 283 от
НПК, протокол за доброволно предаване от 20.10.2021год. (л.23 от д.п.),
разписка от 20.10.2021год. (л.24 от д.п.), АУАН № 524637/20.10.2021год.
издаден от Ст. Р. Ст. срещу подс. Й. Н. Й.; талон за изследване №
085693/20.10.2021год., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози Приложение 04 към чл. 14, ал.2; ЗППАМ № 21-0819-
001331/20.10.2021год.; разпечатка от показания на дрегер ARNA 0170 снети
на 22.10.2021год. за периода от 20.10.2021год.; Протокол за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери; Заповед №
8121з-1186/13.09.2017год. на министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител, както и справка за съдимост като така посочените доказателства
са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
съдът не кредитира показанията на св. Б. Г. К., давани в хода на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК с оглед процедурата по
която се провежда съдебното следствие, доколкото видно от протокола за
разпит на този свидетел в досъдебното производство (л. 17-18 от д.п.) същият
е бил проведен по метода „copy paste“ като съдържанието на протокола е
напълно идентично с това от протокола за разпит на св. В. П. Безспорно
свидетелите П. и К.описват едни и същи събития, но няма как, доколкото
всеки от тях възпроизвежда събитията съобразно собствените си възприятия и
собствените си психо-физически особености, техния словесен изказ да е
идентичен. Поради горното съдът счете, че така проведения в хода на
досъдебното производство разпит на св. Бо. К. е незаконосъобразен
доколкото противоречи на изискванията залегнали в чл. 139 от НПК, поради
което и го изключи от доказателствения материал.
3
Показанията на св. Вл. П. съдът няма причина да не кредитира първо
защото този свидетел е бил разпитван пръв по време в сравнение със св. К.,
съответно неговите показания са служили за основа на тези обективирани в
протокола отразяващ такъв на св. Костадинов, а не обратно, и второ защото
показанията на този свидетел са в пълен унисон както с показанията на св. Ст.
С. (за който възражението за разпит по метода „copy paste“ не важи, такъв не е
налице) както и с всички останали събрани в хода на съдебното следствие
писмени доказателства – протокол за доброволно предаване на вещи,
разписка, АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско
изследване и т.н. Съдът не възприема тезата на защита, че този свидетел също
бил разпитван на принципа „copy paste“, доколкото при обстоен преглед на
неговите показания от досъдебното производство горното не бе установено.
Свидетелят е разпитван повече от 10 дни след другите двама свидетели К.и П.
и свидетелства за обстоятелства и факти които лично е възприел, в това число
и за действия които лично е извършил, със съответните подробности, каквито
данни не са съобщени, и не се съдържат в протоколите за разпит на другите
двама разпитани по делото свидетели. По тези съображения и предвид на
това, че показанията на С. давани в хода на досъдебното са в унисон с
писмените доказателства приобщени по делото както с показанията на св. П.
съдът ги кредитира изцяло.
Писмените доказателства съдът кредитира изцяло като кореспондиращи
с гласните доказателства относими към предмета на доказване по делото и
като допринасящи за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
съдът не кредитира и заключението на назначената в хода на досъдебното
производство СХЕ изготвена от в.л. Цв.Г. в частта в която сочи, че активния
компонент тетрахидроканабинол в марихуаната е 10.47%, тъй като в
показанията си пред съда вещото лице сочи, че това процентно съдържание на
активен компонент е определено (изчислено) на база цялата растителна маса –
марихуана + тютюн, като какво е точното количество марихуана не може да
бъде установено и определено.
На следващо място съдът намира, че заключението по назначената в
хода на досъдебното производство СХЕ като цяло не може да установи
относими към предмета на доказване факти доколкото не е ясно изобщо кой е
притежател на обекта на изследване. В експертизата е посочено, че това била
суха зелена на цвят растителна маса, примесена с тютюн, съдържаща се в 1бр.
саморъчно свита цигара с обгорял край, като същата се намерила положена в
кутия за цигари с надпис „Marlboro“. Посочено е също така, че обекта бил
предаден на 20.10.2021год. с протокол за доброволно предаване.
Налице е обаче обосновано съмнение досежно това дали изследвания
обект действително е бил предаден от подсъдимия (както е отбелязано в
експертизата или не) като това съмнение се поражда от съществената разлика
между съдържанието на протокола за доброволно предаване на вещи съставен
4
от св. П. (л.23 от ДП) удостоверяващ това какво му предал подсъдимия и
разписката (л. 24 от д.п.) удостоверяваща на свой ред какво П. е предал на
водещия разследването.
Видно от протокола за доброволно предаване в него е удостоверено
предаване от страна на подсъдимия на св. П. „1 бр. цигарена кутия „Marlboro“
вътре в нея имаше половин цигара, собственоръчно свита от която се носеше
силна миризма на „Марихуана“.“
В същото време от разписката удостоверяваща вещите които св. П. е
предал на водещия разследването се установява, че същият е предал
„цигарена кутия Марлборо Голд, съдържаща 6бр. цигари Марлборо Голд и
една собственоръчно свита цигара със специфична миризма на марихуана“.
Разликата в съдържанието на двата документа досежно приетите и
предадени вещи е очевидна и то не само досежно наименованието отразено
на цигарената кутия (точната марка), а и досежно нейното съдържание. П. е
приел 1 цигарена кутия с налична в нея половин саморъчно свита цигара с
мирис на марихуана, а е предал на разследващия 1бр. цигарена кутия с
отразена върху нея същата марка, но със специфична модификация, с налични
в нея 6бр. цигари и 1 бр. саморъчно свита цигара (не половин такава) с мирис
на марихуана.
Посочените съществени противоречия между приетите от Петров от
подсъдимия вещи и предадени от него (Петров) на водещия разследването
вещи води до обосновано съмнение досежно това, че предадените от Петров
вещи може и да не са тези, които е получил от подсъдимия.
Съобразно така установената фактическа обстановка и след анализ на
писмените и гласни доказателствени средства съдът достигна до следните
правни изводи:
По пункт 1 от обвинителния акт.
Подсъдимият Й. Н. Й. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК тъй като на 20.10.2021г. в гр. Варна,
управлявал моторно превозно средство лек автомобил "Сеат" с peг. №
В7889РР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,54 на
хиляда, установено по надлежния ред техническо средство „Алкотест Дрегер
7510" с фабричен номер ARNA 170, проба номер 4044;
За да е налице от обективна страна престъплението по чл. 343б, ал.1 от
НК следва да е установено, че деецът е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. В случая съдът намира, че са налице
всички обективни признаци на състава на вмененото на подсъдимия
престъпление като авторството на престъплението и неговата обективна
съставомерност са установени по несъмнен и безспорен начин от показанията
на свидетелите В. П. и С. С., АУАН № 524637/20.10.2021год. талон за
изследване № 085693/20.10.2021год., протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози Приложение 04 към чл. 14, ал.2; ЗППАМ № 21-
5
0819-001331/20.10.2021год.; разпечатка от показания на дрегер ARNA 0170
снети на 22.10.2021год. за периода от 20.10.2021год.; Протокол за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери; Заповед №
8121з-1186/13.09.2017год. на министъра на вътрешните работи.
Св. П. сочи, че на посочената в обвинителния акт дата, в кв. Младост до
бл. 115 в гр.Варна е спрян за проверка движещ се л.а. „Сеат“ с рег.№
В7889РР, тъй като е бил без пуснати светлини. Сочи, че като водач на това
МПС бил установен подсъдимият който бил сам в автомобила. На свой ред
св. С. сочи, че е отишъл в кв. „Младост“ на ул. „Мечтание“ до бл. 115 за да
окаже съдействие на колеги от сектор СПС – Б. Ге. и В. П. по повод на лице,
което управлявало автомобил видимо употребило алкохол. Сочи, че на
мястото освен колегите си заварил там л.а. „Сеат“ с рег.№ В7889РР с водач
подсъдимия, който тествал за употреба на алкохол като техническото
средство дрегер ARNA 0170, което отчело 1.54 промила, проба 4044. Заявява,
че му съставил АУАН № 524637, че бил издаден талон за медицинско
изследване и подсъдимият бил откаран в спешния център от колегите му от
СПС, където отказал да даде кръвна проба.
Видно от приложената към делото разпечатката от показанията на
дрегер ARNA 0170 о за периода 20.10.2021год. в 01:40:55ч. е била извършена
проба 4044 която е дала резултат 1.54 промила като така установената
концентрация на алкохол е надхвърляла допустимата по НК от 1,2 на хиляда
и този факт от обективната страна на състава на престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК е установен по надлежния ред – с техническо средство, което е
било технически изправно.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при пряк
умисъл, видно от неговите действия: знаел е задължението си като водач на
МПС да не привежда в движение автомобил след употреба на алкохол, но не
се е съобразил с разпоредбите на закона и е осъществил деянието. По този
начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото с обвинителния акт престъпление.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. Й. Н. Й. за
престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, съдът установи като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, както и
младата му възраст, а като отегчаващо такова отчете предходно налагани
санкции за адм. нарушения по ЗДП. При така отчетените обуславящи
отговорността обстоятелства, съобразявайки разпоредбата на чл. 54 от НК
съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер към
минималния предвиден в закона, а именно в размер на ЕДНА ГОДИНА, както
и наказание ГЛОБА също в размер на минималния - 200лв..
И като отчете размера на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА от една страна и от друга данните за личността на подсъдимия (в
млада възраст, неосъждан до момента), прецени че за постигане целите на
6
наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е наложително същият
да бъде изолиран от обществото, поради което и приложи разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК и постанови отлагане изтърпяването на наказанието като
определи на подсъдимия изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия и наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА
ГОДИНА. И като отчете, че със ЗППАМ № 21-0819-001331/20.10.2021год.
подсъдимият е бил лишено от това право по адм. ред постанови при
изпълнение на това наказание да бъде зачетено времето през което
подсъдимият е бил лишен от това право по адм. ред. Съдът счете, че с този
размер на наказанията ще се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК и ще
се въздейства на подсъдимия превъзпитаващо и възпиращо от извършване на
други престъпления. Що се касае до отправеното от защитата искане за
налагане на наказание в хипотезата на чл. 55 от НК, то не бе възприето от
съда с оглед липсата както на многобройни, така и на изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка само чистото съдебно
минало и младата възраст на подсъдимия, на фона на налаганите санкции за
нарушения по ЗДП, сами по себе си не са достатъчни до обусловят извод, че в
случая дори и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
По пункт 2 от ОА.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност при решаване на въпросите по чл. 301 от
НПК съдът се ръководи от следните правни доводи:
С обвинителния акт против подс. Й. е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 354а, ал.5
вр. ал.3, пр.2 т.1 от НК за това, че на 20.10.2021год., в гр.Варна, без надлежно
разрешително съгласно ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество
– марихуана с нетно тегло 0.19грама, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент – тетрахидроканабинол 10,47%, на стойност 1.14лв. като
случаят е маловажен.
Съгласно теорията и константната съдебна практика при преценката
дали определено вещество може да бъде предмет на това престъпление не е от
значение съдържанието на активното вещество в него. Не е предвиден и
минимален праг, под който деянието да не е престъпление. Когато обаче
наркотичното вещество се съдържа като компонент на смес, или разтвор
тогава предмет на престъплението няма да е сместа или разтвора, а само
съдържащото се в него наркотично вещество.
Държането като форма на изпълнително деяние се осъществява чрез
упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението като за
осъществяване на деянието е без значение какво е намерението на дееца. Той
може да държи предмета както за себе си, така и за трето лице.
7
В случая на подсъдимия е предаден на съд за това че е държал
високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0.19гр.
Безспорно марихуаната е високорисково наркотично вещество (същата
фигурира в Списък І „растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях“) и може да
бъде предмет на престъплението по чл. 354а от НК. По делото обаче липсват
безспорни и категорични доказателства които да установят на първо място че
подсъдимият изобщо е държал марихуана. И това е така с оглед
недоказаността по категоричен начин, че изследваното от вещото лице
вещество (цигара) е именно това предадено от подсъдимия на св. Петров.
Коментар по този въпрос бе направен по-горе в мотивите, поради което и
съдът не намира за нужно да се преповтаря.
На следващо място дори е да се приеме, че в хода на досъдебното
производство е била изследвано именно веществото (угарката от цигара)
предадена от подсъдимия, то видно от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство СХЕ и показанията на в.л. Галева дадени
непосредствено пред съда, в цигарата която е била предмет на изследване са
се съдържали части от марихуана. Цигарата обаче е била направена от смес на
марихуана и тютюн като какво е точното количество марихуана вещото лице
не може да посочи. Сочи, че точното количество марихуана не може да бъде
установено, а грамажа който е посочен в експертизата е на цялата смес. При
това положение очевидно повдигнатото на подсъдимия обвинение, че е
държал 0.19гр.марихуана също остава недоказано. Нещо повече както бе
посочено по-горе в мотивите изобщо не може да бъде установено какво е
било количеството наркотично вещество като компонент от сместа от която е
била направена цигарата.
В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере
служебно и други доказателства относно фактическите положения включени
в предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за
събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза не се събраха. По изложените съображения и
съдът на основание чл. 304 от НПК оправда подс. Йотов да е извършил
престъплението за което е предаден на съд – престъпление по чл. 354а, ал.5
вр. ал.3, т.1 от НК, поради недоказаност на обвинението.
Следва да бъде отбелязано още, че дори и да се приеме, че вещото лице
е изследвало именно угарката от цигарата предадена от подсъдимия, и дори и
да би могло да се установи точното количество на марихуаната, то с оглед
незначителното количество наркотично вещество, което в никакъв случай не
е в посочения в обв. акт грамаж 0.19гр., а по-малко, то с оглед данните за
самоличността на подсъдимия и спецификата на конкретния казус случаят
изцяло попада в обхвата на чл.9, ал.2 от НК.
Съгласно цитираната разпоредба не е престъпно онова деяние, което
8
макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона
престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.
В случая се касае за държане на угарка - половин цигара както е
посочено в протокола за доброволно предаване съставен от св. Петров, от
неосъждано лице, което доброволно е предало угарката. В тази връзка следва
да се посочи, че реализирането на наказателната, съответно реализирането на
административнонаказателната отговорност не е самоцел на закона, тъй като
справедливо е предвидена възможност за оценка на обществената опасност на
конкретното деяние през призмата на неговата малозначителност и
предоставянето на възможност на конкретното лице да се поправи и
превъзпита. Реализирането на наказателната репресия в случай като този би
означавало да не се даде възможност на един човек да се развива без
обременености в житейския си път и да се развива като пълноценен член на
обществото ни, като в същото време не са предприети адекватни мерки за
преследване на тези негови членове, които разпространяват наркотичните
вещества. По тези съображения, въпреки, че с деянието е реализирана
обществена опасност (все пак е държано наркотично вещество) по степен тя е
явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените
отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие то
качеството на престъпление, т.е. е налице са критериите на втората хипотеза
на чл. 9, ал. 2 НК. В горната насока е и налице достатъчно константна съдебна
практика на ВКС - Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. №
242/2005 г., II н. о., Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. №
609/2008 г., III н. о., Решение № 414 от 26.10.2009 г. на ВКС по н.д. №
429/2009 г., ІІ н.о., Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
744/2009 г., НК, II н.о., Решение № 148 от 18.06.2013г. на ВКС по н.д.
370/13г., I н. о., Решение № 382 от 28.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1107/2014
г., II н. о., Решение № 68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 2000/2014 г., II н.
о., и много др.).
Същото разбиране е застъпено и в мотивите на ВОС към решения по
ВНАХД №1620/2015г., ВНАХД 365/2016г., ВНОХД №639/2016г., ВНАХД
№873/2016г., ВНАХД 333/2016г., ВНАХД №913/2016г., ВНАХД № 231/118г.
ВНАХД № 468/18г.; ВНАХД № 777/2018 г. и др.
По отношение на приложените като ВД опаковки от наркотично
вещество, съдържащи се в бял хартиен плик запечатан с печати на БНТЛ при
ОД на МВР Варна съдът постанови след влизане в сила на съдебния акт да
бъдат унищожени
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
9
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10