№ 658
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110212521 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12521 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. СТ. Б. срещу Наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-
С-21-07-090 от 05.08.2021 г., издадено от кмет на СО, с което на жалбоподателя на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са допуснати
1
нарушения на процесуалните правила и действителната фактическа обстановка не
съответства на отразената в НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на
обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 05.05.2021 г. М.В. – инспектор в Столичен инспекторат към СО съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на същата дата нарушение по чл. 209а, ал.1 от ЗЗ в присъствие на нарушителя и на един
свидетел. Нарушителят подписала АУАН като посочила, че е поставила предпазна маска,
след като и е било казано.
Въз основа на АУАН на 05.08.2021 г. Й.Ф. – кмет на СО издала НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗ и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна
на НП.
По отношение на доводите за липса на законово основание за налагане на
административно наказание, към момента на констатиране на нарушението, посочената в
НП заповед е била в сила и същата е създала задължения и непосредствено е засегнала
права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Заповедта на Министъра на
здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Заповедта е
общ административен акт, съгласно чл. 65 от АПК, като не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация покрай настъпилата
актуална и конкретна пандемия с COVID-19. АПК не предвижда обявяване на общите
административни актове в Държавен вестник, а е уредено специално производство във
връзка с тяхното приемане и оповестяване. В тази връзка следва да се посочи, че всички
заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове,
в хипотезата на чл. 73 от АПК, който изрично позволява да се издаде общ административен
акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е
настъпилата пандемия. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет,
на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие, в
какъвто смисъл е и оформилата се трайна съдебна практика.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 05.05.2021 г. служители на СИ към Столична община извършили проверка на
бензиностанция на "Лукойл" в гр. София, бул. "Шипченски проход" №74. При влизане в
бензиностанцията нямало клиенти и служители, като жалбоподателката С.Б. – служител на
бензиностанцията, била отвън и влязла след инспекторите на СИ и застанала зад касата, на
2
която имало предпазно стъкло. Служителката носела предпазна маска на брадичката си.
След като служителите на СИ се представили и направили забележка да постави правилно
маската си, тя си сложила маската така че да покрива носа и устата и. Служителите на СИ
приели, че С.Б. е извършила нарушение на ЗЗ, за което й бил съставен и процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена след анализ
на показанията на свидетеля В. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и
непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателят формално е осъществил състава на административно нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като с тази разпоредба е
предвидено както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се
санкция за нарушаването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Въз основа на тази
разпоредба е издадена и заповед № РД-01-273 от 29.04.2021 г. на министъра на
здравеопазването мярка, в сила от 01.05.2021 г. С т. I.7 се задължават всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или
имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др. да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3. В т. 1. От приложение № 3 е посочено, че защитната маска трябва да
покрива изцяло носа и устата - от основата на носа до брадичката.
По делото бе установено, че на процесната дата жалбоподателката е влязла в закрито
обществено място без да има поставена защитна маска за лице, така че да покрива изцяло
носа и устата й. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателката от обективна страна е
нарушила посочената разпоредба.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателката при форма на
вината непредпазливост - тя е била длъжна и е могла да знае, че при влизане в
бензиностанцията, маската й трябва да бъде поставена, така че да покрива лицето й, но не е
сторила това.
За така констатираното нарушение обаче се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото се отличава с ниска степен на обществена
опасност. При преценката си съдът следва да отчете характера и вида на засегнатите
обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства. Съдът взе предвид, че вмененото задължение има за цел да
предпази разпространение на COVID-19 на обществени места, но в случая в
бензиностанцията е нямало клиенти или други служители, чиито живот и здраве да бъдат
застрашени, а жалбоподателката е била навън и след влизане и отправяне на забележка от
служителите на СИ незабавно е поставила коректно предпазната си маска, като работното и
3
място е било допълнително оборудвано със стъклена преграда. При тази фактическа
обстановка според настоящата инстанция степента на обществената опасност на
нарушението е по-ниска от тази на типичните случаи на нарушения от този вид. Налагането
на административно наказание, дори и в минималния размер не би отговорило на
заложените в чл. 12 ЗАНН цели, като именно за тази хипотеза е предвидена правомощието
на АНО по чл. 28 от ЗАНН да не наказва нарушителя, а да го предупреди писмено. Съгласно
ТР № 1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК – ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не
ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП, като това правомощие на
съда е установено и в действащата разпоредба на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. В настоящия случай
с оглед гореизложените правни изводи съдът следва и да предупреди жалбоподателя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, които въззиваемата страната следва да заплати на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-С-21-07-090 от 05.08.2021 г.,
издадено от кмет на СО, с което на С. СТ. Б. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за
извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. СТ. Б., ЕГН ********** сумата от 300
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4