№ 474
гр. Благоевград, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20221200100157 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от Л.. Г. Л.. за
признаване за установено, че не дължи на „Б.Г.С.“, ООД сумата от 85 865,34
лв., поради изтекла погасителна давност за периода от 19.7.2008 г. до
19.7.2013 г.
Ищецът сочи, че вземанията предмет на принудителното изпълнение за
които са били образувани изп.д. 62/2008 г. и изп.д. 685/2013 г., въз основа на
изпълнителен лист са погасени по давност, предвид изтеклия петгодишен
срок от 19.7.2008 г. до 19.07.2013 г., през който взискателят, който е
ответник по настоящото дело - е бездействал.
Ответникът не оспорва, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност. Изтъква, че изпълнителното дело образувано през 2013
г. е образувано от адвокат, който той не е упълномощил. Счита иска за
недопустим, тъй като към момента няма висящо изпълнително дело.
Въз основа на тезите на страните, събраните по делото доказателства и
закона съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от издадения изпълнителен лист на 28.11.2005 г. от РС-
Кюстендил по гр.д. 1411/2005 г., Л.Л. е осъден да заплати на Г.И.С.,
собственик на ЕТ „Б.Г.С.“ сумата от 28 686, 88 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.5.2005 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 578,74 лв., представляваща заплатена държавна такса.
Въз основа на изпълнителния лист, е образувано изп.д. № 62/2008 г. по
описа на ЧСИ с рег. №743 и район на действие КОС, по което последното
изпълнително действие е извършено на 18.7.2008 г. Изп. дело е прекратено от
ЧСИ с постановление от 27.8.2013 г. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК,
1
поради перемпция - непредприемане на изпълнителни действия от взискателя
в продължение на две години.
Според ищецът от 19.7.2008 г. до 19.07.2013 г. е изтекъл период от 5
години, през който взискателят, който е ответник по настоящото дело е
бездействал, поради което вземането му е погасено по давност.
Установява се, че на 12.09.2013 г., въз основа на същия изпълнителен
лист - е образуваното ново изпълнително дело под № 685/2013 г. пред същия
ЧСИ.
Според съобщение по изп. д. 685/2013 г. до длъжника Л.Г., с което е
уведомен за наложен запор върху трудовото му възнаграждение в „Е.м.***“,
ЕООД, актуалното му задължeние към 31.5.2018 г. възлиза общо на 75 448,17
лв., ведно със законната лиха върху главницата до пълното погасяване на
дълга.
В запорното съобщение до „Е.м.***“, ЕООД е посочено че сумата от
75 448,17 лв. е формирана от главница в размер на 28 686, 88 лв., ведно със
законната лихва от 1.6.2018 г., със законна лихва в размер на 41 916,58 лв. за
периода 26.5.2005 г. -31.5.2018 г., 42 лв. разноски по изпълнителното дело и
пропорционална такса в полза на ЧСИ в размер на 4 802,71 лв. към 31.5.2018
г. Към момента производството е прекратено, а събраните по него суми -
върнати на ищеца.
Ищецът с предявения по чл. 439 ГПК иск моли да се признае за
установено, че не дължи сумите на взискателя, поради погасяването им по
давност.
Ответникът е възразил срещу допустимостта на иска.
Възражението му, че няма висящо изпълнително производство и затова
искът е недопустим, тъй като липсва правен интерес, съдът счита за
несъстоятелно. Изрично по въпроса се е произнесъл ВКС с Р. 60282/19.1.2022
г. по гр.д № 903/2021 г., 3 г.о. като е приел, че длъжникът има правен интерес
от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за
което е налице изпълнително основание – влязло в сила съдебно решение, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е
налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в
полза на кредитора, въз основа на който той може да иницира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска
установяване, че вземането му е погасено по давност. Тезата е аргументирана
с невъзможността съдебният изпълнител да зачете давността, дори длъжникът
да се позове на нея по изп. дело и възможността да се постанови от съда
решение при признание на иска.
По изложеното БлОС счита предявения иск за допустим.
Въз основа на приетите за установени факти, по които страните не
спорят, според БлОС незаконосъобразно се поддържа от ищеца, че давността
е изтекла за времето от 19.7.2008 г. до 19.7.2013 г.
Според чл. 117, ал. 2 от ГПК давността за всички вземания, установени с
влязло в сила решение е 5 години.
2
От последно извършеното от взискателя изпълнително действие на
18.7.2008 г. или от 19.7.2008 г. до 19.7.2010 г. е изтекъл период от 2 години,
през който взискателят по изпълнително дело №62/2008 г. е бездействал, от
когато е настъпило прекратяването на изпълнителното дело на основание т. 8
на чл. 433, ал. 1 от ГПК поради перемпция. Постановения от ЧСИ акт –
постановление на 15 юли 2013 г. - е без значение, тъй като акта е с
констативно значение, необвързващо съда за момента на прекратяване на
изпълнителното дело на посоченото основание.
Този двегодишен период от 19.7.2008 г. до 19.7.2010 г. обаче не се включва
в периода на давността, тъй като докато трае изпълнителното дело давност не
тече.
Изрично по въпроса ППВС 3/1980 г.
Обявяването на ППВС 3/1980 г. за изгубило сила с т. 10 на ТР 2/26.6.2015 г.
по т.д.2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е основание за друг извод. ВКС с Р.
170/17.9.2018 г. по гр.д. 2382/2017 г. и Р. 51/21.02.2019 г. по гр.д 2917/2018 г.
– е уеднаквил съдебната практика по въпроса като е застъпил тезата, че
отмяната на ППВС 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 на ТР 2/26.6.2015 г. по
т.д.2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - поражда действие от датата на обявяването
на ТР и се прилага от тази дата спрямо висящите към този момент
изпълнителни производства, не и към приключилите преди това.
Следователно давността за вземанията , предмет на издадения
изпълнителен лист от РС-Кюстендил, е започнала да тече от 20.7.2010 г. като
до 20.7.2013 г. е изтекъл период от 3 г., а не необходимия от 5, при
съобразяване, че към 12.9.2013 г. - датата на образуване на изп. д. 685/13 г., 5
годишния период също не е изтекъл.
В случая обаче БлОС счита, че следва да зачете становището на
ответника по иска.
Видно е, че той признава иска т.е. признава правото на ищеца, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност /без да уточнява
периода на давността/, посочвайки и неизгодния за себе си факт, че
образуваното ново изпълнително дело на 12.09.2013 г. под № 685/2013 г.
пред същия ЧСИ, след прекратяване на изп.д. 62/2008 г. е по молба на
пълномощник, който той не е упълномощил.
Ето защо като се зачетат последиците от признанието на иска и
последиците от признатия от ответника неизгоден факт, съдът счита че
започналата да тече на 20.07.2010 г. 5 годишна давност спрямо вземанията, за
които е издаден изпълнителен лист - е изтекла на 20.7.2015 г. Затова съдът
счита иска за основателен.
По отношение на конкретния размер, за които иска е основателен съдът
съобрази следното:
Предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е
съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, от което следва
че съществуването на правото на принудително изпълнение се преценява
3
спрямо вземанията, за които е издаден изпълнителен лист. Видно от
запорното съобщение до ищеца по изп. д. 685/2013 г. по описа на ЧСИ с рег.
№ 743 с район на действие – КОС до Л.Г. и до „Е.м.***“, ЕООД сумата от 75
448,17 лв. е формирана от главница в размер на 28 686, 88 лв., ведно със
законната лихва от 1.6.2018 г., със законна лихва в размер на 41 916,58 лв. за
периода 26.5.2005 г. -31.5.2018 г., 42 лв. разноски по изпълнителното дело и
пропорционална такса в полза на ЧСИ в размер на 4 802,71 лв. към 31.5.2018
г. Или задължението по изпълнителния лист без такси и разноски по
изпълнителното дело възлизат на 71 182, 20лв., формираща се главницата от
28 686, 88 лв., законната лихва върху нея, считано от 26.5.2005 г. до
окончателното й плащане, която до 31.5.2018 г. е в размер на 41 916,58 лв., и
за сумата от 578,74 лв. представляваща заплатена държавна такса.
Правото на принудителното изпълнение за тези вземания не
съществува, тъй като се погасени по давност. Такси и разноски в
изпълнителното производство не са визирани в изпълнителния лист, поради
което иска за съществуването на правото на принудително изпълнение
спрямо тях, посочени от ищеца като всякакви други вземания на кредитора
разноски и такси по изпълнителното дело е неоснователен.
Ето защо иска в частта над размера от 71 182, 20лв. до предявения от
85 865,34 лв. съдът отхвърля като неоснователен.
По отношение на претендираните от ищеца разноски.
На ищеца съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат от ответната страна
направените разноски по делото. Признанието на иска от ответника не е
основание за друг извод, предвид снабдяването на ответника с изпълнителен
титул, какъвто е изпълнителния лист.
Образуването на изпълнително дело без представителна власт на
адвоката, действал от името на взискателя, дори да се докаже за установено, е
факт без правно значение за отношенията на взискателя с длъжника, тъй като
касае отношения между представлявания взискател и представляващия го
адвокат – евентуално претенции за вреди от представителството без
представителна власт.
Следователно на ищеца се дължат разноските, които е направил за
настоящото дело. За присъждането им следва да са налице доказателства за
реалното им извършване. По делото ищецът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. Видно от пълномощното, те
са договорени за процесуалното представителство по двете изпълнителни
дела по описа на ЧСИ с рег. № 743 и район на действие КОС - № 62/2008 г. и
№ 685//2013 г. и за завеждане на гр. дело за установяване на изтекла
погасителна давност на всички вземания по тези изп. дела. Според договора
възнаграждението е платимо по банков път при подписване на договора по
визирана в него банкова сметка. По исковото производство обаче няма
доказателства, доказващи превеждане на сумата. След като няма
доказателства за реално извършване на разноските , то те не подлежат на
присъждане. Съгл. разясненията в т. 1 на ТР 6/6.11.2013 г. по т.д. 6/12 г.,
ОСГТК съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат ако
4
при вписан за начин на плащането им по банков път, са представени
доказателства за това плащане. Ето защо искането се оставя без уважение.
Това прави безпредметно обсъждането на довода на отетника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
плати държавна такса по сметка на БлОС в размер на 2 847,28 лв., изчислена
съразмерно уважения размер на иска от 71 182, 20 лв.
Водим от изоженото и на основание чл. 439 ГПК, БлОС
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между страните, че за ответника
„Б.Г.С.“, ООД, с ЕИК ********* не съществува право на принудително
изпълнение против Л.. Г. Л.., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул.
С. за сумите по издадения изпълнителен лист от 28.11.2005 г. от РС-
Кюстендил по гр.д. 1411/2005 г., а именно: за главница в размер на 28 686, 88
лв., за законна лихва върху главницата, считано от 26.5.2005 г. до
окончателното й плащане, която до 31.5.2018 г. е в размер на 41 916,58 лв., и
за сумата от 578,74 лв. представляваща заплатена държавна такса - поради
погасяването на вземанията по давност, като отхвърля иска в частта над
уважения размер общо от 71 182, 20лв. до предявения от 85 865,34 лв. като
неоснователен
Оставя без уважение искането на Л.. Г. Л.. за осъждане на „Б.Г.С.“,
ООД, с ЕИК ********* да му плати разноските по настоящото дело за
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв..
Осъжда „Б.Г.С.“, ООД, с ЕИК ********* да плати по сметка на
Окръжен съд Благоевград държавна такса в размер на 2 847,28 лв. в
двуседмичен срок от получаване на настоящия акт.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5