Номер 398013.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна24 състав
На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Геновева П. Илиева
Секретар:Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева П. Илиева Гражданско дело №
20203110109926 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК от „С.М.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София срещу „Е.П.П.” АД, ЕИК *********, гр. Варна за заплащане на сумата
от 19 лв., претендирана като платена на 20.07.2015г. при начална липса на основание такса
за възстановяване на ел. захранване на обект на потребление находящ се в ********, като
вземането е прехвърлено от абоната Р.И. на ищеца с договор за цесия от 17.01.2016г.
По силата на договор за цесия от 17.01.2019г. сключен с Р.И. придобил вземането
предмет на исковата претенция. На 26.03.2019г. уведомил ответника за извършената цесия.
Твърди, че придобитото вземане представлява такса за възстановяване на ел. захранване и
същата е платена от цедента на ответника на 20.07.2015г. Абонатът се сочи да е потребител
на ел. енергия по договор с ответното дружество, с адрес на потребление в ********.
Твърди, че плащането на таксата е било без основание, тъй като клаузата на чл. 37, ал. 1,
изр. 2 ОУ регламентираща дължимостта й се явява нищожна поради противоречие със
закона- чл. 122-124 ЗЕ, където не е предвидено като условие за възобновяване на
снабдяването заплащането на такса, а и неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП
като ограничаваща правата на потребителя, позволявайки на ответното дружество да
изисква предварително заплащане на суми и едностранно да определя техния размер.
Позовава се и на нарушаване нормата на чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП и чл.2, ал. 2 ЗЕ. Извън това
сочи и ответното дружество да не реализира разходи по повод прекъсване, респ.
възстановяване на ел.захранването. За събиране на вземането си снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение в срок. С това
обосновава и правния си интерес от така предприетата форма на защита. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
предявеният иск се признава, но се настоява разноските да останат в тежест на ищеца, тъй
като сумата от 19 лв. е заплатена от дружеството в срока за отговор на исковата молба.
Преди подаване на исковата молба „Е.П.П.“ АД не е уведомено за извършената цесия.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Направеното в отговора на исковата молба признание на иска, което е подкрепено с
1
доказателства сочи на основателност на претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Извършеното в срока по чл. 131 ГПК плащане на сумата от 19 лв. на 23.09.2020г.,
съставлява факт, който да бъде съобразен, тъй като е от значение за спорното право, на осн.
чл. 235, ал. 3 ГПК, имащ за последица отхвърляне на претенцията, поради погасяване на
вземането в хода на производството.
По разноските
Действителния спор между страните е досежно разноските. Ищецът настоява за
присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 410 лв., а ответникът
признава иска, но счита, че след като не е бил уведомен за извършената цесия, то същият не
е дал повод за завеждане на делото, поради което същите следва да останат в тежест на
цесионера „С.М.“ ЕООД.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В изрично уредения с чл. 78, ал. 2 ГПК случай ответникът, макар да е имал
неправомерно от материалноправна гледна точка извънпроцесуално поведение, не е дал
повод за завеждане на делото, поради което отговорността за направените в производството
разноски се възлага върху ищеца като санкция за неоснователно ангажиране на
правораздавателната власт. Предпоставките за това са освен липса на извънсъдебен спор по
съществуването на претендирано от ищеца право, ответникът веднага с отговора на
исковата молба да признае иска и да обезмисли провеждането на съдопроизводство, като
заплати претендираната с осъдителен иск сума.
В случая, ответникът макар да е бил длъжен да върне недължимо получената такса за
възстановяване на ел. захранването на потребителя, което не е сторил, то с поведението си
не е станал повод за завеждане на делото, тъй като не е уведомен за извършената цесия от
17.01.2016г. преди подаване на исковата молба – 18.08.2020г. Едва с получаване на препис
от исковата молба – 27.08.2020г. ответникът узнава, че носител на вземането вече не е
потребителят, а дружеството цесионер. Именно в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е върнал
недължимо получената сума по банкова сметка с банков превод от 23.09.2020г., посочена в
исковата молба.
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът приема, че с поведението си ответникът не
е станал повод за завеждане на делото и доколкото искът се признава, е налице основание за
приложение на разпоредбата по чл. 78, ал. 2 ГПК.
При така изложеното, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.М.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София срещу
„Е.П.П.” АД, ЕИК *********, гр. Варна иск за заплащане на сумата от 19 лв. /деветнадесет
лева/, представляваща платена на 20.07.2015г. при начална липса на основание такса за
възстановяване на ел. захранване на обект на потребление, находящ се в ********, което
вземането е прехвърлено от абоната Р.И. на ищеца с договор за цесия от 17.01.2016г.,
поради погасяване на вземането в хода на процеса.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3