Р Е Ш
Е Н И
Е
№ ...........
град Шумен, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив. Велчева
и с участие на прокурор М.
Георгиева от ШОП
като разгледа докладваното от
административен съдия Б.Бойн КАНД №263 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н.С.С.
с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 426/05.07.2019г., постановено по ВНАХД № 1238/2019г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 46-0000109/22.04.2019 год. на Началник ОО „АА“ гр. Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.3 т.1 предл.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 /хиляда/
лева за извършеното нарушение на чл.139
ал.1 т.2, предложение второ от ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил
правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се
установявало безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушението, за което
е санкциониран. Сочи, че в процеса не било доказано дали техническото средство,
с което е било извършено измерването на товара отговаря на изискванията на
Закона за измерванията и че относно водача е установено друго нарушение,
изискващо разрешение за движение с по-голям от допустимия товар, за което не е
санкциониран. С оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото
с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован
не се явява.
Ответникът по касация- ИА „АА“ гр.Шумен
не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и не изразява
становище.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 46-0000109/22.04.2019год. на
Началник ОО „АА“ гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 77 ал.3
т.1 предл.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършеното нарушение на чл.139 ал.1 т.2, предложение
второ от ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ.
Въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че жалбоподателят на 27.03.2019г. управлявал
товарен автомобил /влекач/ от категория
N 3, марка „Волво Ф 12“ с рег. № В2029РТ, в композиция с прикачено полуремарке
от категория 04, марка „Лангендорф СКА 24 29“ с рег. № В 07 69 ЕН, и двете
собственост на „Фъц 1“ ЕООД. Автомобилът извършвал обществен превоз на товари с
маршрут от с.Добромир, обл.Бургас до с.Троица обл. Шумен с товар „фракция“.
Около 14.30 часа на път II-73, км 10+912, извън населено място, след разклона
с.Ивански, обл. Шумен в посока гр. Шумен, водачът бил спрян за проверка от
служители при Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Шумен. В хода на
проверката, жалбоподателят представил Пътен лист сер. Е № 743356/27.03.2019г.,
Товарителница сер. М № 614616/27.03.2019г. и Кантарна бележка
№5747/27.03.2019г. При прегледа на представените документи проверяващите
констатирали, че на същите е отбелязано, че брутният товар на автомобилната композиция
е 42 060 кг. или надвишаващ норчите на допустима маса на ППС за движение
по пътищата. За така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение сер.
А-2018, бл. № 262620 от 27.03.2018 г., в който като нарушени били посочени разпоредбите на чл.139
ал.1 т.2, предложение второ от ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и бил подписан с възражения. Впоследствие не било депозирано писмено
възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно
Постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- Началник ОО „АА“ Шумен, съгласно чл. 166 ал.1 т.1 от ЗДвП. В акта за установяване на административно нарушение, а
в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно
и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво
конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и
да организира пълноценно защитата си.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи. Съгласно
препращащата норма на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС трябва
да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно разпоредбата
на чл.6 ал.1 т.3 б. "а" от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване е за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с
три и повече оси- 40 t. Според чл.177 ал.3 пр.2 от ЗДвП- административнонаказателната
разпоредба на основание на която е ангажирана отговорността на касатора, който
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазва установения за това ред, се наказва с глоба от
500лв. до 3000лв.
По отношение на възражението за
недоказаност на извършеното нарушение, предвид факта, че не било извършено
измерване от служителите на АА, а същото е установено единствено с кантарна
бележка, съдът намира същото за неоснователно. По делото не са ангажирани
доказателства, че записаният в бележката тонаж е различен, още повече че се
касае за документ представен от касаторът при проверката. Извършената проверка
в настоящия казус, не е за съответствие по смисъла на чл.35 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001
г. на
МРРБ, при което се изисква замерване от контролните органи със средства
отговарящи на изискванията на Закона за измерванията. Във въвеждащата
задължението норма на чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП се визира само изискването
размерите, масата или натоварването на осите на ППС да не надвишават
съответните норми, но не и необходимостта от разрешение за движение, когато
тези норми са надвишени. Разрешението за движение по пътищата на извънгабаритни
и тежки превозни средства и реда за получаването му е уредено в раздели III-ти и IV-ти от Наредба №11/2001г. и движението на извънгабаритно
ППС без разрешение осъществява състав на нарушение по чл. 26 ал.2 т.1 б. "а" от
Закона за пътищата, като съответната санкционна норма за него е по чл.53 ал.1 т.2 от същия закон, каквото нарушение не е било
установено в процесния случай. Твърденията в касационната жалба, че актът е бил
съставен за управление без разрешение на ППС с по-голям от допустимия товар са недоказани.
Първоинстанционният съд правилно е
приел, че касаторът като е управлявал ППС, което надвишава нормите установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройство е извършил нарушение на
чл.139 ал.1 т.2 предл. 2-ро от ЗДвП, във връзка с чл.6 ал.1 т.3 б. "а" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което законосъобразно с НП е ангажирана
неговата административно наказателна отговорност.
Правилна е преценката на Районен
съд Шумен за законосъобразността на определеното наказание като вид и размер.
Действително в случая е налице превес на смегчаващите обстоятелства, което
правилно и в съответствие с чл. 27 от ЗАНН е съобразено от наказващия
орган. Наложеното административно наказание е към минималния, предвиден в
санкционната норма размер, при съобразяване тежестта на нарушението, а именно,
че отклонението над допустимата маса не е съществено- с 2 060кг., но че
същото може да създаде опасност на движението на пътя.
Процесното административно нарушение не може да се определи като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
В съответствие със задължението на съда при преценка на законосъобразността на
НП и в частност при преценката за правилното приложение на материалния закон да
извърши проверка за наличието на предпоставките за квалифицирането на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
който се прилага на основание чл.11 от ЗАНН,
настоящият касационен състав намира, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
е неприложима в случая.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата
пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата
отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за
нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с
материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 426 от 05.07.2019г., постановено
по ВНАХД № 1238/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. .......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 30.10.2019г.