№ 1358
гр. София, 21.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500777 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№
11493/29.04.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение в частта
за разноските, подадена от адвокат С. Н..
Счита, че неправилно не му е определено никакво възнаграждение в
качеството му на надлежно упълномощен адвокат по делото. Моли съда да
подходи обективно, да приложи комплексния критерий по преценка за
фактическата и правна сложност по делото, като се съобрази с практиката на
ВКС за опреД.е на обосновано възнаграждение и да спази законовото
изискване за преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от
адвокат труд. Позовава се на практика на ВКС и СЕС. Поддържа, че е
представлявал доверителката си по делото пред съд и е извършил
необходимата правна защита, за да защити пълноценно и ефективно
интересите й, според собствените му виждания и договорената линия за
защита, поради което съдът следва да спази законовото изискване на
преследваната цел за справедливо възмездяване на положения от адвокат труд
на основание чл.36, ал.2 от ЗА и да му присъди справедливо възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответната по молбата
страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД чрез процесуалния представител адвокат
М. с надлежно учредена по делото представителна власт.
Моли съда да остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК като
1
неоснователна. Поддържа се, че изложените аргументи и твърдения са
неотносими, а по същество неоснователни. Поддържа се, че тъй като
процесуалният представител на въззиваемата не е извършил нито едно
процесуално действие, то не му се дължи никакво възнаграждение. Счита, че
това представлява злоупотреба с права. Твърди се, че е недопустимо при
абсолютно отсъствие на каквито и да е процесуални действия да се присъжда
каквото и да е възнаграждение, било то и по реда на чл.38 от ЗА.
Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:
Молбата е процесуално допустима, подадена в едномесечния срок по
чл.248, ал.1 от ГПК, за обжалване на решението, а по същество е
неоснователна.
Въззивният съд се придържа към аргументите, изложени в
постановеното по делото решение за недължимост на адвокатско
възнаграждение на адвокат Н..
Следва да се добави, че Съдът дължи да овъзмезди положения от
адвоката труд, както сочи и молителят и именно, защото не се установява пред
настоящата инстанция адвокат Н. да е положил труд в качеството му на
процесуален представител на въззиваемата, то и съдът не може да определи
обосновано възнаграждение.
С опреД.ето на такова ще се генерират разноски в полза на страната, без
реално процесуалният представител да е положил труд, без реално да е
извършил работа по делото или поне такава не може да се установи и докаже с
оглед на изложеното в мотивите на съдебното решение - (не е подаден отговор
на въззивната жалба, не се е явил в нито едно от насрочените по делото
съдебни заседания, не е подал писмена защита, въпреки поисканата и
предоставената му от съда възможност за това).
В отношенията между адвокат и клиент важи принципът за свободно
опреД.е на адвокатското възнаграждение. Уговореното между тях адвокатско
възнаграждение, както и определеното от съда по реда на чл.38 от ЗА обаче
рефлектира и върху трето за тези отношения лице – загубилата делото страна.
Основното правило на разпределението на разноските в съдебния процес е че
страната, която е загубила делото, е длъжна да плати всичко - държавната
такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат,
2
възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при
условие че те са направени разумно, че са били необходими и адекватни на
извършените процесуални действия.
Съдът и при възражения от загубилата делото страна относно
дължимостта на разноски за заплатеното от противната страна адвокатско
възнаграждение, респ.техния размер, съответно следва да определи размерът
на възнаграждението, при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, каквато в
конкретния случай не се установява.
По горните съображения въззивният съд намира, че молбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Апелативен съд –
София, 8-ми граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с правно
основание чл.248 ГПК с вх.№ 11493/29.04.2025 г. за изменение постановеното
по делото Решение в частта за разноските, подадена от адвокат С. Н., с искане
съдът да му определи справедливо такова по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 от ГПК
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3