Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на двадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч.гр.дело №8483 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба от 20.07.2020 год. на длъжника Н.П.П. срещу действията на частен
съдебен изпълнител Р.А., с рег.№848 на КЧСИ, по изпълнително дело №20208480400295,
по насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху
вземанията на длъжника за
трудови възнаграждения.
Жалбоподателят
поддържа, че узнал за наложения запор на 15.07.2020 год., когато на
работодателя му „Д.****“ ЕООД било връчено запорно съобщение. От последното
научил, че срещу него има издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №58829/2019 год. по описа на
СРС, ГО, 120 с-в. Не дължал сумите, за които била издадена процесната заповед
за изпълнение, като не бил уведомен за воденото срещу него заповедно
производство. През последните месеци бил водил преговори с „Юробанк България“
АД за привеждане на кредите в редовност и за евентуалното му преструктуриране.
Бил му даден срок до 15.07.2020 год. за извършване на частични плащания, за да
не се предприемат изпълнителни действия. Сега, предвид наложените запори и
възбрани, не било възможно да бъде осъществено рефинансиране от друга банка.
Нямало основания за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
липсвало решение на управителния орган на банката за предприемането на действия
срещу него, както и валидно решение за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. В заповедта за изпълнение не била отразена сметката, по която се
водел дълга му. Не дължал и разноските, определени в издадената заповед за
изпълнение. В момента получавал заплата в размер, който бил малко над
минималната работна заплата за страната. Имал малко дете и съпругата му била в
майчинство. Запорът върху заплатата му го оставял практически без доходи. Запорирано
било цялото му трудово възнаграждение, което било в разрез със закона, който
предвиждал минимална несеквестируема част от трудовото възнаграждение,
съобразно доходите и броя на членовете на семейството. От м.март 2020 год. и до
момента страната била в извънредна епидемиологична обстановка, която пречела на
по-голяма част от гражданския оборот, като в този смисъл била налице хипотеза
на форсмажор – невъзможност за реализира приходи в достатъчен размер, за да
изплаща месечните вноски в желания от банката размер. Ако изпълнителните
действия продължавали, то апартаментът – обезпечение щял да бъде продаден на
безценица, тъй като в момента пазарът на недвижими имоти се бил сринал.
Практически размерът на дълга щял да бъде намален в много по-малка степен,
отколкото при нормален пазар и липса на форсмажор.
Взискателят
„Юробанк България“ АД счита, че жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, евентуално – без уважение.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е недопустима, евентуално неоснователна. Съгласно чл. 466 ГПК, третото
задължено лице – работодателят на длъжника следвало да изпълнява запора в
предвидените в закона размери и да прави удръжки само на частта от
възнаграждението, която се явява секвестируема. А описът на недвижимия имот бил
извършен на 31.07.2020 год., т.е. след отпадане на ограниченията, въведени със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 год.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възражението
на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Процесното изпълнително дело е било образувано по молба от 12.03.2020 год.
на „Юробанк България“ АД, въз основа на
изпълнителен лист от 13.11.2019 год., издаден с оглед заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №58829/2019 год. по описа на СРС, ГО, 120
с-в, в полза на взискателя солидарно срещу Н.П. П., Д.Н. П. и П. Н. П. за
следните суми: 325 219.86 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 14.10.2019 год. до окончателното плащане, 11 002.02 лв. –
мораторна лихва за периода от 06.12.2018 год. до 09.10.2019 год., 191.90 лв. –
застраховка за периода от 16.03.2018 год. до 09.10.2018 год. и 622.80 лв. –
разноски за периода от 05.12.2018 год. до 09.10.2019 год., както и 12 621.17
лв. – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С
молбата на частния съдебен изпълнител е било възложено на
основание чл. 18 ЗЧСИ да извърши действия по делото за събирането на сумите,
като е било поискано също така налагането на възбрани, извършването на опис и
продан на ипотекирани в полза на банката недвижими имоти, както и налагането на
запори на трудовите възнаграждения на двама от длъжниците /в т.ч. на
жалбоподателя/.
На 15.07.2020 год. на длъжника /жалбоподателя/ била връчена покана за доброволно
изпълнение за заплащане на горепосочените суми.
На 03.07.2020 год. било изпратено запорно съобщение до „Д.****“ ЕООД, за
което са били събрани данни, че е работодател на Н.П.П. – получено на
15.07.2020 год., с което бил наложен запор върху трудовите му възнаграждения,
като на третото задължено лице било указано удръжките да се правят ежемесечно
при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. На 20.07.2020 год. „Д.****“ ЕООД е
подало отговор, в който е посочило, че Н.П. получава трудово възнаграждение под
размера на минималната работна заплата, след приспадане на дължимите
осигурителни вноски за фондовете на ДОО, НЗОК, ДЗПО в УПФ и ДДФЛ, както и че
при промяна на възнаграждението ще удържа своевременно дължимите суми, като е
приложен и фиш за брутния и нетния доход на длъжника за м.юни 2020 год.
На 03.07.2020 год. било изпратено запорно съобщение до „Х. А.“ ЕООД –
работодател на длъжника, получено на 23.07.2010 год., с което бил наложен запор
върху трудовите му възнаграждения, като на третото задължено лице било указано
удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК. На 30.07.2020
год. „Х. А.“ ЕООД е подало отговор, в който е посочило, че получаваното от
длъжника месечно брутно трудово възнаграждение възлиза на 773.22 лв., както и
че превежда всеки месец удръжка в размер на 163.22 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в рамките на
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал.
2, т. 2 ГПК /насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху имущество
в нарушение на чл. 446, ал. 1 ГПК, за което жалбоподателят е узнал на 15.07.2020
год./, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1, 3 и 13 от
Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК,
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника
с налагането на запор или възбрана върху този обект. Не е допустимо налагането
на запор върху несеквестируема потребима вещ, както и върху изцяло
несевестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху
което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично
несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща
само секвестируемата част. Наложеният запор върху трудово възнаграждение или
друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, не обхваща нито вземането
на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна
заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че несеквестируемостта
на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова
запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл
я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение
за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в
размер на минималната работна заплата, която от началото на 2020 год. и до
момента е в размер на 610 лв. Ако третото задължено лице погрешно плати на
съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на
длъжника.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че преценката за
несеквестируемата и секвестируемата част от трудовото възнаграждение е
обусловена от неговия размер за съответния месец /и съответно задължението на
съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за размера на получаваното от длъжника трудово възнаграждение – след
приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/,
за който в частност нито са наведени конкретни твърдения от Н.П.П. в изпълнителното
производство или в подадената жалба – същият е посочил единствено, че има
малолетно дете, което издържа. В изпратените запорни съобщения частният съдебен
изпълнител изрично е указал на третите задължени лица – работодатели на длъжника,
че удръжките от трудовото възнаграждение следва да се правят ежемесечно при
спазване на правилата на чл. 446 ГПК. В отговора си от 20.07.2020 год. „Д.****“
ЕООД е съобщило, че длъжникът получава трудово възнаграждение, което е в
по-нисък размер от минималната работна заплата, което означава, че доходът е
изцяло несеквестируем, а в отговора си от 30.07.2020 год. „Х. А.“ ЕООД е заявило
готовност да прави месечни удръжки от 163.22 лв., което означава, че този доход
е частично, а не изцяло несеквестируем.
При липсата на доказателства в разглеждания случай, че в резултат на запора
на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, получавано от „Д.****“ ЕООД, са
били реално направени удръжки както и такива, че запорът, в резултат на който
работодателят „Х. А.“ ЕООД е превел сумата от 163.22 лв., засяга пропорционално
определената несеквестируема част от вземането по правилата, установени в
разпоредбите на чл. 466, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 446, ал. 2 ГПК, следва да се
приеме, че същите са наложени законосъобразно.
Ето защо подадената от длъжника жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н.П.П. срещу действията на частен
съдебен изпълнител Р.А., с рег.№848 на КЧСИ, по изпълнително дело
№20208480400295, по насочването на изпълнение чрез налагането на запор върху вземанията на
длъжника за трудови възнаграждения.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/