Решение по дело №11311/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№................

гр. София, 31.03.2016г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                         Председател:  ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

                                                                        ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 11311 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, образувано по жалба на „Е.“ АД срещу въвод във владение на недвижим имот, за който е съставен протокол от 26.06.2015г. по изп.д. №20157830400359 на ЧСИ с рег. №783.

Възраженията на жалбоподателя са, че въводът е извършен в нарушение на чл. 523, ал. 1 ГПК (съдебният изпълнител е извършил въвод без да събере доказателства относно владението върху имота) и в нарушение на чл. 523, ал. 2 ГПК (жалбоподателят е лишен от възможността да поиска спиране на изпълнението върху недвижимия имот от съда по реда на цитираната разпоредба, въпреки че е заявил и доказал самостоятелни права върху имота).

Взискателите Инка Б., И.Б. и В.И. оспорват жалбата с възражения, че жалбоподателят „Е.“ АД не е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 5 ГПК, а правоприемник на длъжника „Т.“ ООД, който съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК е обвързан от обективните и субективни предели на изпълнителната сила на съдебното решение, за чието изпълнение е образувано процесното изпълнително производство.

Идентични са изложените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви на съдебния изпълнител относно законосъобразността на обжалвания въвод.

Съображенията, изложени от страните и съдебния изпълнител относно правата на жалбоподателя върху процесния имот и действието на изпълняваното съдебно решение, с което праводателят на жалбоподателя е осъден да предаде владението върху имота на взискателите, поначало е безпредметно да бъдат обсъждани в рамките на настоящото производство, тъй като са релевантни за материалната законосъобразност на обжалвания въвод (съответствие между действителните материални права на страните и последиците на предприетите изпълнителни действия), но разпоредбите на чл. 435 и сл. ГПК ограничават съдебния контрол по жалби срещу действия на съдебния изпълнител до проверка на процесуалната им законосъобразност (съответствие на изпълнителните действия с предвидените от процесуалния закон правила за извършването им).

Материалната законосъобразност на изпълнителното производство е допустим предмет на разглеждане в исковите производства по чл. 439 и 440 ГПК, а по отношение на въвода във владение в производството по положителен установителен иск по чл. 524 ГПК.

Процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство е допустим предмет на разглеждане именно в производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 ГПК (а освен това и в исковото производство по чл. 441 ГПК), като по  отношение на въвода във владение е обусловена от спазване на разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК, съгласно която въвод се извършва само ако имотът е във владение на длъжника по изпълнителния лист или във владение на трето лице, което е установило владението след образуване на делото срещу длъжника, в което е постановено изпълняваното решение.

Ето защо и съгласно чл. 435, ал. 5 ГПК основният факт, който подлежи на установяване в производство по жалба на трето лице срещу въвод във владение, е именно владението на това лице върху имота, за чието предаване е образувано изпълнителното производство, към датата на извършване на въвода.

Съгласно общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на този факт е в тежест на жалбоподателя, като в противовес на доводите на процесуалния му представител неизпълнението на задължението на съдебния изпълнител да събере доказателства за владението върху имота по реда на чл. 523, ал. 1 ГПК, дори да е налице, не може да обуслови доказателствени изводи относно владението в производството по жалба по чл. 435, ал. 5 ГПК, тъй като съдебният изпълнител не е страна в това производство.

Представеният от жалбоподателя нотариален акт за права върху процесния имот, сам по себе си не представлява доказателство за установяване на владение върху имота, а тъй като други доказателства в тази насока не са ангажирани от жалбоподателя, съдът по изложените съображения приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.“ АД срещу въвод във владение на недвижим имот, за който е съставен протокол от 26.06.2015г. по изп.д. №20157830400359 на ЧСИ с рег. №783.

Решението не подлежи на обжалване.  

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :  1.                       2.