РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1683
Град Пловдив, 05 август 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесетата година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 540 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК във връзка
с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Постъпила е
жалба от „Виктория Туристик“ АД, ЕИК *********, гр.Пловдив бул.“Цар Борис III
Обединител“ № 42, представлявано от Т.К., с пълномощник адв.Св.Х.,
против заповед за налагане на ПАМ № ФК-52-0381563 / 23.01.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
намира заповедта за незаконосъобразна, като твърди, че целта на принудителната
административна мярка е да обезпечи и осигури плащане на санкцията за
извършеното нарушение – чл.187 ал.4 ЗДДС /, но не се изпълнява, когато
задълженото лице докаже, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.
В тази връзка към жалбата се представят две платежни нареждания за заплатени от
Виктория Туристик АД по сметка на ТД на НАП – Пловдив – минималния размер на
предвидената в закона имуществена санкция за твърдяното нарушение в оспорената
заповед. Поддържа се нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 ал.1 АПК с твърдение, че запечатването на работещ търговски обект – рецепция на
хотел „Пампорово“ в к.к. Пампорово, ще доведе до загуби на дружеството и за
държавния бюджет, вкл. наетия персонал ще бъде принуден да остане без работа в четиринадесетдневния
период. Поради това намира, че оспореният административен акт противоречи на
изискванията на чл.6 ал.2 АПК, тъй като засягаправа и интереси на жалбоподателя в
по-голяма степен от целта, за която се издава ПАМ. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ответникът -
началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, представлявато
от ст.юрисконсулт Е., оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност
на оспорената заповед и неоснователност на жалбата с искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура-Пловдив не встъпва в процеса.
Установява
се по делото, че жалбата е допустима - заповедта е връчена на 28.01.2018г.,
жалбата подадена на 11.02.2019г. При оспорване на неблагоприятен
административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по
основателност.
Процесната
заповед е издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП.
Относно компетентността на органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ
– ОПР – 16 от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП /л.7 по делото/, с
която в т.1 са определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните
дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават заповеди
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект
по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186
ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната
заповед е наредено запечатване на търговски обект – рецепция на хотел
„Пампорово“, намиращ се в к.к. Пампорово, стопанисван от „Виктория Туристик“ АД
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 т.1
б.“а“, чл.186 ал.3 ЗДДС и чл.187 ал. ЗДДС.
В заповедта
е посочено, че същата се издава след извършена оперативна проверка на 20.01.2019г.
в търговски обект по см. на §1 т.41 ДР ЗДДС – рецепзия на хотел „Пампорово“, в
присъствие на Н.Ж.Ж.– рецепционист,
при която посредством контролна покупка на
две вечери на блок-маса в ресторант "Орфей" /два куверта по 30.00
лв./, на обща стойност 60.00 лв., заплатени в брой, на рецепция на лицето Н.Ж.Ж.- администратор, от Анна Иванова /проверяващ/, преди
легитимацията, за което не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация
в обекта фискално устройство /ФУ/, модел Datecs FP 550 KL с ИН на ФУ ***и ИН на
ФП ***, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на
плащането, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. За покупката е
предоставено само хартиено картонче/хотелски паспорт/. Покупката/плащането е
извършена в 18.28 ч. и за нея е следвало да се издаде фискален касов бон с №
0008720/20.01.2019 г. С този номер е изведен ДФО "Х" в 18.28.18 ч.,
от който е видно, че няма регистрирани продажби - оборот 0.00 лв. В 19.20 ч.
след легитимацията на проверяващите е изведен дневен финансов отчет
"Х" с № 0008724/20.01.2019 г., от който е видно, че няма маркирана в
брой сума от 60.00 лв.
Неизпълнение
на установените с наредбата изисквания обективно представлява нарушение, като в
случая констатациите за извършени нарушения са потвърдени с приложените към КП
доказателства. Установените при проверката факти са квалифицирани за нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС –
основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Изложени са
мотиви в заповедта относно продължителността на срока при съобразяване
определеният от законодателя размер от 30 дни, което показва значимостта на
охраняваното обществено отношение. В случая са взети предвид местоположението
на търговския обект в к.к.Пампорово, както и обстятелството, че е хотел,
находящ се в популярен зимен курортен комплекс, предпоставящ значителна
посещаемост и реализиране на високи обороти от продажби, т.е. съобразен е
характерът на дейността, обосноваващи необходимост от осигуряване защитата на
държавния интерес с предотвратяване възможност за извършване на нови нарушения.
Посочен е като основание и периодът на проверката – в разгара на активния
туристически сезон, с голям човекопоток от туристи и гости, осигуряващи
възможност за реализиране на високи обороти от продажби, както и капацитет на хотела
от 184 стаи за клиенти. Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред
на данъчна дисциплина, гарантиращ пълна отчетност на извършените от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти. Отразено е, че издаването на фискални бележки,
задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното отчитане
на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното отчитане
на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ,
съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от
или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно
установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, които следва да се изпълняват.
Във връзка с
изложеното е прието, че извършеното в случая деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и
осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. Според административния
орган при определянето на срока е съобразен принципа на съразмерност и срокът е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики
в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца. Целта на срока е промяна в начина на
извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП. Посочва се в заповедта, че издаването
на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в брой, е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти и неотчитането на приходите препятства контролната дейност на
приходните органи и не позволява установяване на фактически реализирания
оборот.
В
оспорената заповед е указано, че изпълнението й ще бъде прекратено на основание
чл.187 ал.4 ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с
доказателства, че предвидените за извършените нарушения глоби или имуществени
санкции са изплатени изцяло, като молбата се подава до административния орган,
наложил ПАМ.
Въз основа
на събраните доказателства по делото, съдът намира оспорената заповед за мотивирана
от фактическа и правна страна. Изложени са от органа конкретни съображения
относно продължителност на срока на наложената мярка. Посочени са и конкретни
факти и обстоятелства, подлежащи на преценка за законосъобразност – дали
обосновават постановения резултат или не.
Нормата на чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обект за срок до един месец, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, която се прилага на лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл.
118 ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Според чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал.
1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в
тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
При
указаната доказателствена тежест за страните, от страна на жалбоподателя не се
опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка. По делото е приложен протокол за
извършена проверка, който е съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, и се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК.
Установяването
на нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна
административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В този смисъл образуването на
административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е
условие /предпоставка/ за налагане на мярката, а неиздаването на наказателно
постановление не е обстоятелство, което има значение и отношение към
законосъобразността на издадената ПАМ, тъй като по същество с нея се установява
отговорност различна от административно-наказателната отговорност по ЗАНН. За
издаването на процесната заповед по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б.
"а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което
в случая е несъмнено.
Извършеното
нарушение е довело до неотразяване на приходи, а в случая е установено неотчитане
на две продажби на рецепцията на хотела , поради което е налице основание за
квалифициране поведението на търговеца като силно засягащо значимите обществени
отношения, охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС. От страна на административния
орган в процесната заповед са изложени конкретни факти за действаща организация
в търговския обект, с която се нарушават установените задължения във връзка със
спазване финансовата дисциплина и отчетност, които навеждат към квалификация на
търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания при
отчитане на продажбите.
Подробно и
обосновано административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за
срок от 14 /четиринадесет/ дни, съответно на обстоятелствата относно вид на
търговския обект, места за консумация, местоположение, активен туристически
сезон, местоположение – популярен курортен комплекс.
ПАМ е приложена
своевременно при констатиране на допуснато нарушение, съгласно изискванията на чл.22 ЗАНН, наложена е по отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а
не по отношение на цялата търговска дейност на дружеството в комплекса.
По отношение
на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че предприетите след извършване
на нарушението мерки от страна на търговското дружество не преодоляват факта на
извършването му и предвидените последици в закона. Няма спор и относно наличие
на установено задължение по см. на чл.3 ал.1 от наредбата относно задължението
за издаване на фискална касова бележка. Така безспорно в случая се установява
да са били налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.
186 ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. От своя страна неспазването на
нормативното изискване за регистриране и отчитане извършваните от задълженото
лице продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, установено с чл.3
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., приета на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС
/§11 ПЗР на наредбата/, е доказано. Срокът за налагане на ограничението от 14
дни спрямо максимално предвидения 30 дневен срок, съответства на фактите и
целта на ПАМ.
Следва
да се посочи още, че ПАМ няма санкционен характер и се налага с оглед обективно
извършване на нарушение, каквото в случая е било осъществено без съмнение. В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за
виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда -
заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на заповедта
за налагането на ПАМ. Това е така, защото основанието за налагането на ПАМ е
самото нарушение и от своя страна изпълнението на наложената имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението. В случая не са представени
доказателства за издадено НП. Освен това евентуална отмяна на наказателното
постановление с влязло в сила съдебно решение, не е абсолютно основание за
отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на процесуални нарушения при
издаване на НП, вкл. маловажност на случая, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение. В потвърждение на това е и текстът на чл. 186 ал. 1 ЗДДС, според който ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции. Посомената
материално-правна разпоредба не изисква като предпоставка за прилагането си да
е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно
нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. В този
смисъл разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС е приложима, когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. Заплащането на
имуществената санкция води до прекратяване изпълнението, но няма отношение към
законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за
налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложена имуществена
санкция не води до отпадане на нарушението.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради окето следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид
изхода от делото и претенциите на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени
на ответника. В този смисъл следва жалбоподателят да бъде осъде да заплати юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Виктория
Туристик“ АД, ЕИК *********, гр.Пловдив бул.“Цар Борис III Обединител“ № 42,
представлявано от Т.К., с пълномощник адв.Св.Х.,
против заповед за налагане на ПАМ № ФК-52-0381563 / 23.01.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :