№ 38
гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500326 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година по описа на
Окръжен съд Русе ЗД „Евроинс“ АД („Застрахователно дружество „Евроинс“ АД) е осъдено
да заплати на В. Е. Н. сумите: 20 000 лева – дължимо застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
14.09.2020 година; 1 160 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 15.03.2021 година до окончателното плащане.
Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева до размер на 40 000 лева.
С посоченото решение ЗД „Евроинс“ АД („Застрахователно дружество „Евроинс“
АД) е осъдено да заплати на адвокат Я. Д. – АК София, възнаграждение в размер на 1 441
лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Със същото решение В. Е. Н. е осъдена да заплати на ЗД „Евроинс“ АД
(„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД) сумата 300 лева – разноски за производството.
С посоченото решение ЗД „Евроинс“ АД („Застрахователно дружество „Евроинс“
АД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумите: 846.40 лева – държавна
1
такса; 500 лева – разноски, платени от бюджета на съда.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД против Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година по
описа на Окръжен съд Русе в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на В. Е. Н.
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 12 500 лева до присъдените 20 000 лева;
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 550 лева до 1 160 лева, ведно със
законна лихва върху главниците и разноските по делото. В жалбата се излага, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на
критериите за справедливост. Свидетелските показания на бабата на пострадалата са
необосновано кредитирани в определени части с оглед родствената връзка и произтичащата
от нея сигурна заинтересованост от изхода на делото. Отсъдената сума – 40 000 лева не
кореспондира и с установените телесни увреждания. От заключението на комплексната
експертиза става ясно, че вследствие на пътнотранспортното произшествие ищцата е
получила счупване на лява раменна кост, охлузвания по лицето и тялото, а не разкъсно-
контузни рани, както се сочи в исковата молба. Тези травми не обосновават обезщетение в
такъв висок размер. Действително пострадалата е претърпяла две оперативни интервенции
за поставяне на метална остеосинтеза и последвала екстракция, сравнително продължителен
е оздравителният период. От друга страна лечението е протекло без усложнения, а
функцията на крайника е възстановена напълно. За сравнение се посочва Решение №
114/13.04.2020 година по в. т. д. № 12/2020 година на Апелативен съд Велико Търново, с
което е определено обезщетение за сходна травма в размер на 30 000 лева. Налице са
известни противоречия в свидетелските показания, разминаване с останалите доказателства
по делото, поради което същите не следва да се възприемат безкритично. Излагат се
аргументи, че обезщетението в случая не трябва да надхвърля 25 000 лева.
Първостепенният съд правилно е определил приноса на пострадалата – 50%, но
същият следва да се приложи и за имуществените вреди. Разходите за импланта – 1 100 лева,
би трябвало да се намалят на 550 лева. Сумата 60 лева, заплатена за съдебномедицинско
удостоверение, няма връзка с лечението – този разход не е необходим.
Направено е искане да се отмени Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. №
472/2021 година по описа на Окръжен съд Русе в обжалваните части и да се постанови друго
такова, с което да се отхвърлят исковете в съответните части; в зависимост от съдбата на
главните искове съдът да се произнесе по акцесорните претенции за лихва за забава и
разноски по делото, в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят направените
разноски, посочени в списък, инкорпориран в исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
Със Становище с вх. № 6177/13.12.2022 година по описа на Апелативен съд
Велико Търново адвокат Л. Л. – пълномощник на В. Е. Н., оспорва въззивната жалба.
2
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по Гражданско дело № 472/2021 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявени от адвокат Я. Д. – пълномощник на В. Е. Н., против
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД частичен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с
посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2020 година, около 7.50 часа в гр. Русе, в
района на кръстовището, образувано между бул. „Христо Ботев“ и бул. „Цар Освободител“
настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Рено“, модел
„Клио“, с ДК № СВ 26 ****, управляван от И. И. П., и В. Е. Н. като велосипедист.
Непосредствено преди настъпване на инцидента водачът на моторното превозно средство се
движил по бул. „Христо Ботев“ с посока от кв. „Чародейка“ към бул. „Н. Бозвели“ като
навлязъл в кръстовището, образувано с бул. „Цар Освободител“, без да пропусне движещата
се по протежение на последния булевард по велоалея водачка на велосипед – В. Е. Н., с
посока отляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. В резултат на
пресичането на траекториите на двамата участници настъпва удар, съсредоточен в челните
части на моторното превозно средство и задната гума на велосипеда, като по дължината на
пътя ударът е ситуиран върху маркираната в района на кръстовището „Велосипедна пътека“
– М9. Предвид особеностите на района, липсата на зрителни прегради помежду им в
съответната посока на движение, водачите и на двете пътни превозни средства са имали
обективна възможност да наблюдават пътната обстановка при приближаването си и при
навлизането в кръстовището при зона на видимост над 100 метра един към друг. Вследствие
на инцидента пострадала ищцата. Поставена е работна диагноза фрактура на лява раменна
става, контузия на глава, охлузвания по цялото тяло, разкъсно-контузни рани на главата.
Съставен е Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие № 693/198, в който са
описани обстоятелствата и причините за настъпване на инцидента. Изтъква се, че
пътнотранспортното произшествие е станало в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, за който е съществувала обективна възможност да
възприеме достатъчно рано велосипедиста като уязвим участник в движението и да спре
преди мястото на удара. Водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата за
движението по пътищата: чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата – Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението; чл. 5, ал. 2 от Закона за движението по пътищата – Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства.
С екип на Спешна медицинска помощ В. Е. Н. е откарана и приета в УМБАЛ
3
„Канев“ АД със спонтанна и палпаторна болка в областта на лявата лакътна става, дистална
трета на ляв хумерус, охлузни рани по лицето и главата. Описва се диагнозата, която е
поставена след проведени прегледи и консултации. Предвид тежестта на увредите
пострадалата е била настанена в лечебното заведение 10 дни (от 14.09.2020 година до
23.09.2020 година). На 18.09.2020 година е извършена и оперативна интервенция –
остеоеинтезис металика (открита репозиция с плака и винтове). Фрактурата на лакътя е
репозирана и фиксирана с метални винтове и плаки. По време на болничния престой е
проведено и медикаментозно лечение. След отпадане на необходимостта от лекарско
наблюдение ищцата е изписана за продължаващо домашно лечение с дадени указания за
щадящ режим, смяна на превръзки и прием на лекарствени средства. Болките от получената
травма са били особено интензивни през първия месец от възстановителния период, който
продължава и към момента. Счупването на лявата раменна кост е причинило трайни
затруднения при движението на крайника за срок, по-голям от тридесет дни. Същите са
съпроводени от силна и непрестанна болка, налице е екстензионна контрактура –
затруднено разгъване на крайника. Проведената оперативна интервенция е довела до
невъзможност за нормалното и самостоятелно посрещане на нейните битови нужди
(хранене, обличане, тоалет). За последните получавала помощ от своите близки. Преди
настъпването на събитието В. Е. Н. била активен човек, а понастоящем се е затворила в себе
си, изпада в унили и депресивни състояния. Пътнотранспортното произшествие е довело до
насилствено ограничаване на социалната, семейна и трудова ангажираност на ищцата.
Издадени са болнични листове за периода 14.09.2020 година – 30.10.2020 година. При
създалата се ситуация пострадалата се чувства непълноценна, в тежест на хората, които се
грижат за нея. Ищцата изпитва страх и уплаха от случилото се, споменът за претърпения
инцидент ще бъде в съзнанието завинаги. Предвид тежестта на уврежданията и
продължителното посттравматично възстановяване В. Е. Н. оценява болките и страданията,
които е претърпяла, на 40 000 лева, като предявява исковата претенция частично до размер
на 26 000 лева. Ищцата е понесла и имуществени вреди – 1 100 лева, заплатени за метални
импланти, 60 лева – за издаване на съдебномедицинско удостоверение.
По отношение на увреждащото моторно превозно средство е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД. В
съответствие с чл. 380 от Кодекс за застраховането е отправена писмена претенция за
изплащане на обезщетение към дружеството-ответник с вх. № РК014-41158/15.12.2020
година. С Писмо с изх. № РК-014-41158/15.03.2021 година ищцата е информирана от
застрахователя, че отказва плащане на обезщетение по претенцията.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да заплати на В. Е. Н. застрахователно
обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането: 26 000 лева – за
претърпени неимуществени вреди (понесени болки и страдания) вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 14.09.2020 година, причинено при управление на
застрахован при дружеството-ответник лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с ДК № СВ 26
4
****, ведно със законната лихва върху сумата от 16.03.2021 година (датата на отказа на
ответника) до окончателното изплащане на сумата – искът се предявява като частичен от
съвкупен размер 40 000 лева; 1 160 лева – за претърпени имуществени вреди под формата на
разноски за лечение, направени в резултат на пътнотранспортното произшествие от
14.09.2020 година, причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил
„Рено“, модел „Клио“, с ДК № СВ 26 ****, ведно със законната лихва върху сумата от
16.03.2021 година (датата на отказа на ответника) до окончателното изплащане на сумата, в
полза на ищцата да се присъдят сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, с който оспорва исковете. Не се спори
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на настъпване на инцидента; предявяването на претенция от ищцата през
застрахователя. Оспорва се механизма на пътнотранспортното произшествие – отрича се
вината на водача на автомобила за настъпване на инцидента. При условията на евентуалност
се навежда възражение за съпричиняване – В. Е. Н. е могла да възприеме автомобила и да
спре преди мястото на удара, но реакцията е била неправилна и закъсняла; била е без
предпазна каска на главата; управлявала е велосипеда, вместо да го бута (причината за
конкретната травма е падането от колелото). Изтъква се, че частично предявената претенция
за неимуществени вреди, както и непредявената част от нея, са прекомерно завишени с
оглед критерия по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдебната практика в
сходни случаи. Спорят се твърдените болки и страдания. Оспорва се разхода за
съдебномедицинско удостоверение.
С протоколно Определение от 14.04.2022 година е допуснато изменение на
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди чрез увеличаването
му със сумата 14 000 лева – същият да се счита предявен за 40 000 лева, на основание чл.
214, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-ответник поддържа отговора на исковата молба.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година по описа на
Окръжен съд Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от адвокат Я. Д. – пълномощник на В. Е. Н., против
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
5
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
за застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Не е спорно, че относно лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с ДК № СВ 26 ****
към датата на пътнотранспортното произшествие е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД.
Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година по описа на
Окръжен съд Русе в частите, с които „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено
да заплати на В. Е. Н. сумите: 12 500 лева – дължимо застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
14.09.2020 година; 550 лева – обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2021 година до окончателното плащане, не е обжалвано и
е влязло в сила. Следователно основанието на предявените осъдителни искове е установено
със сила на пресъдено нещо. Налице са предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно дружество „Евроинс“
АД.
Пред въззивната инстанция не са наведени оплаквания относно извода на
първостепенния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50%
от страна на В. Е. Н..
С оглед изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания предмет на преценка в
6
настоящото производство са размерите на дължимите обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
За установяване на твърденията за претърпени негативни изживявания след
процесния пътен инцидент, за емоционалното състояние на В. Е. Н. са изслушани
показанията на свидетелката Ф. К. Н. – баба на пострадалата.
В. Е. Н. е била на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология при
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД през периода
14.09.2020 година – 23.09.2020 година. Издаден е болничен лист на 23.09.2020 година общо
за 40 дни, от които 10 дни при болничен режим и 30 дни при домашен режим (ограничени
движения на лява лакътна става, необходимост от превръзки, впоследствие и от
раздвижване). Препоръчани са превръзки през ден; щадящ режим на левия горен крайник;
медикаментозно лечение. Издаден е и болничен лист за временна неработоспособност от
24.10.2020 година до 30.10.2020 година.
От заключението, изготвено от експертите инж. С. А. К., д-р И. Х. С., което съдът
приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие В. Е. Н. е претърпяла следните увреждания: счупване на лява раменна кост,
наложило метална остеосинтеза; охлузвания на лицето; кръвонасядания на дясно бедро и
дясна подбедрица; охлузване на дясно коляно; дълбоки охлузвания на дясна подбедрица;
охлузване на лява глезенна става; белези на дясната мишница. През месец септември 2021
година металните синтези са отстранени. Счупването на раменната кост е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет дни.
Останалите увреждания следва да се преценяват по медикобиологичния признак болка и
страдание. Проведеното лечение след инцидента по отношение на счупването на раменната
кост е оперативно и е наложило поставяне на метална синтеза. Не е имало състояние, опасно
за живота. След една година металните импланти са отстранени по оперативен път. Болки
обективно са изпитвани след травмата, оперативните интервенции, раздвижването на
крайника, при манипулации, пренатоварване на крайника, температурни промени.
Описаните увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и
са в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие, станало на
14.09.2020 година. Функцията на горния крайник е възстановена. Установените белези на
лявата мишница остават за цял живот. Разходите, отразени в представените документи, са
във връзка с лечението на получените травми и са били наложителни.
В съдебно заседание пред Окръжен съд Русе вещото лице д-р И. Х. С. пояснява,
че с течение на времето белезите избледняват. При третиране с препарати за мазане същите
отшумяват по-бързо. Обикновено в рамките на две-три години побеляват, процесът е по-
бавен. Ще останат видими следи, но ще са по-бледи. Усещането за болка е различно при
отделните хора, независимо от индивидуалните им особености и околните условия. Болки
винаги има след травмата, оперативните интервенции, при раздвижването на крайника, при
7
охлаждане и пренатоварване на крайника в рамките на възстановителния период, както е
отразено в писменото заключение. Възстановителният период е пет-шест месеца; дълбоките
охлузвания отзвучават в рамките на две-три седмици. През посочените периоди
задължително се усеща болка (по-силна или по-слаба). При прегледа от експерта с оглед
изготвяне на заключението пострадалата съобщила, че изпитва болки при промяна на
времето и натоварване. Нормално е при температурни промени и претоварване да има
болки, което съответства и на съобщеното от свидетелката.
При претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди предметът
на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното
деяние. Единствено в случай, че се твърди причиняване на болки и страдания над
привичните такива или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, неговата традиционна среда или обществено положение, същите трябва да се
посочат изрично в исковата молба. Неимуществените вреди са емоционалните и
психологически аспекти на страданието, за които са от значение конкретната психика,
емоционалната устойчивост, житейската мотивираност и възприемчивост на отделния
индивид.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
отсъждане на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
14.09.2020 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 610 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите – по справедливост от съда. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
8
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховния касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При съвкупната преценка на относимите към определяне на обезщетението за
неимуществени вреди обстоятелства, посочени по-горе, настоящият състав намира, че
сумата 40 000 лева представлява справедлив еквивалент на претърпените от В. Е. Н. болки и
страдания. В резултат на процесното пътнотранспортно произшествие тя е получила
увреждания (счупване на лява раменна кост, наложило метална остеосинтеза; охлузвания на
лицето; кръвонасядания на дясно бедро и дясна подбедрица; охлузване на дясно коляно;
дълбоки охлузвания на дясна подбедрица; охлузване на лява глезенна става; белези на
дясната мишница), обусловили болки за период от около пет-шест месеца, невъзможност да
се обслужва изцяло сама около месец и половина-два месеца. Осъществени са две
оперативни интервенции. Към момента според д-р И. Х. С. е налице функционално
възстановяване на крайника на В. Е. Н., но е нормално при промяна на времето и
натоварване да изпитва болки, за каквито съобщават самата пострадала и свидетелката Ф. К.
Н.. С течение на времето белезите избледняват, като процесът се ускорява при тяхното
третиране с препарати. Остават видими следи, които са по-бледи. При отсъждане на размера
на следващото се обезщетение, съдът отчита факта, че ищцата (ответник по жалбата пред
въззивната инстанция) е изпитала силен шок от инцидента, рефлектирал върху
психоемоционалното състояние (била е на 19 години при настъпване на произшествието;
търпяла е болки и неудобства за известен период от време; не е можела да се обслужва
изцяло сама за около два месеца), което несъмнено е оставило негативен отпечатък върху
нейната психика. Съдът съобрази и обществено-икономическите условия в страната при
настъпване на процесното застрахователно събитие – 2020 година, наложилите се морални
норми в обществото. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се
отсъжда според спецификата на всеки конкретен случай.
Първостепенният съд е взел предвид указаните в ППВС № 4/23.12.1968 година
общи критерии, отчел е специфичните за делото обстоятелства, които имат значение за
правилното прилагане на регламентирания с чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
принцип за справедливост, както и установената съдебна практика. Критериите за
справедливост не са нарушени вследствие неотчитане на установени по делото конкретни
факти, релевантни към претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
9
Съпоставянето на присъденото обезщетение на пострадалата с определено по друго дело
такова не следва да се съобразява. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
винаги е обусловен от специфични за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства.
Недопустимо е прякото вземане предвид на отсъдените обезщетения за неимуществени
вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи за противоречиво прилагане на
регламентирания от закона принцип за справедливост.
Несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на дружеството-
застраховател, че показанията на свидетелката Ф. К. Н. са вътрешно противоречиви и не
съответстват на останалите доказателства по делото. От обясненията на вещото лице д-р И.
Х. С. в съдебно заседание е видно, че е нормално при температурни промени и претоварване
В. Е. Н. да има болки, което съответства и на заявеното от свидетелката. Третирането на
белезите с препарати би спомогнало единствено за по-бързото им избледняване, но същите
ще останат видими, макар и по-слабо, ще изчезне релефа. Установените белези на лявата
мишница остават за цял живот.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди подлежи на редуциране с
приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат (50%) от страна на
пострадалата. Дружеството-застраховател следва да заплати на В. Е. Н. 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявеният от
адвокат Я. Д. – пълномощник на В. Е. Н., против „Застрахователно дружество „Евроинс“
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 20 000 лева.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При
условие, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се
намали (чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите). Причинителят на вредите
отговаря само за тези от тях – имуществени и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица на извършеното от него деяние. Вредите – имуществени и
неимуществени, които са съпричинени от пострадалия, не са пряка и непосредствена
последица на извършеното от причинителя на вредите деяние. За тях делинквентът не носи
отговорност – същите остават за сметка на пострадалия. Действителните вреди, за които
делинквентът отговоря, са тези, които се получават след спадане от общия размер на вредите
на тези, които пострадалият е съпричинил. Обезщетението за имуществени вреди също
подлежи на намаляване съответно на приноса на пострадалия.
Претендираните имуществени вреди са: 1 100 лева – разходи за заплащане на
имплант (препис от Фактура № **********/17.09.2020 година); 60 лева – разходи за
съдебномедицинско освидетелстване с издаване на удостоверение (препис от Фактура №
**********/24.09.2020).
В заключението, изготвено от експертите инж. С. А. К., д-р И. Х. С., е отразено, е
10
разходите по представените документи са във връзка с лечението на получените травми и са
били наложителни.
Препис от Съдебномедицинско удостоверение с изх. № 9144/2020 година, във
връзка с чието издаване е направен разход в размер на 60 лева, е приложен към претенцията
за изплащане на обезщетение на В. Е. Н. спрямо „Застрахователно дружество „Евроинс“
АД.
Въз основа на изложеното, настоящият състав смята, че разходът за
съдебномедицинско освидетелстване с издаване на удостоверение – с наличие на
медицинска документация от лечение в медицинско заведение, макар и да не е пряко
свързан с лечението на уврежданията, получени при инцидента, е в причинно-следствена
връзка с претърпяното произшествие.
Обезщетението за имуществени вреди подлежи на редуциране с приетия процент
на съпричиняване на вредоносния резултат (50%) от страна на пострадалата. Дружеството-
застраховател дължи на В. Е. Н. сумата 580 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявеният от адвокат Я. Д. –
пълномощник на В. Е. Н., против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен и доказан до размер на 580 лева. В останалата част
претенцията е неоснователна и недоказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година по описа
на Окръжен съд Русе е неправилно в частта, с която „Застрахователно дружество „Евроинс“
АД е осъдено да заплати на В. Е. Н. сума над 580 лева до присъдените 1 160 лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията
на В. Е. Н. против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за сумата над 580 лева до присъдените 1 160 лева като неоснователна и
недоказана. Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година по описа на
Окръжен съд Русе в останалата обжалвана част е правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция В. Е. Н. следва да бъде
осъдена да заплати на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД сумата 11.64 лева –
направени разноски пред втората инстанция съразмерно с уважената част от жалбата.
В. Е. Н. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД сумата 100 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година по
описа на Окръжен съд Русе В ЧАСТТА, с която „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
е осъдено да заплати на В. Е. Н. сума над 580 лева до присъдените 1 160 лева – обезщетение
за причинени имуществени вреди, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В. Е. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Русе,
********, със съдебен адрес: гр. София, ********* – адвокат Я. Д., против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ 43, по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за сумата над 580 (петстотин и осемдесет) лева до присъдените 1 160 (хиляда
сто и шестдесет) лева като неоснователна и недоказана.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159/12.05.2022 година по гр. д. № 472/2021 година
по описа на Окръжен съд Русе в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Е. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ********, със съдебен
адрес: гр. София, ********* – адвокат Я. Д., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ 43, сумата 11.64 лв. (единадесет лева и шестдесет и
четири стотинки) – направени разноски пред втората инстанция съразмерно с уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА В. Е. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ********, със съдебен
адрес: гр. София, ********* – адвокат Я. Д., да заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ 43, сумата 100 (сто) лева – възнаграждение за защита от
юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13