№ 88
гр. Дулово,
14.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Дуловският районен съд, граждански
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при секретар РОСИЦА РАДЕВА, като
разгледа докладваното от Районния съдия гр. дело № 653
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.344, във вр. с чл.330, ал.2, т.6 от КТ от Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***,
Силистренска област, ул. „Славянска“, № 14, против ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО
„КАРАКУЗ“, ЕИК *********, гр. Дулово, Силистренска област, ул. „Васил Левски“,
№ 22, да се признае уволнението му за незаконно и да се отмени заповед №
221/11.10.2018 г. на Директора на предприятието за прекратяване на трудовия
договор; да бъде възстановен на предишната му работа - на длъжността „горски
надзирател“, считано от деня на уволнението - 11.10.2018 г.; да се осъди
ответната страна да заплати обезщетение в размер на месечното му брутно трудово
възнаграждение от 1 105.50 (хиляда сто и пет лв. и петдесет ст.) лв., за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от
шест месеца, ведно със законната лихва от завеждане на иска; да се осъди
ответната страна да заплати сумата от 1 105.50 (хиляда сто и пет лв. и петдесет
ст.) лв., незаконно удържана като обезщетение, ведно със законната лихва от
завеждане на иска; да се осъди ответната страна да заплати разноските по
делото, ведно със законната лихва върху тях, считано от завеждане на иска.
В исковата молба ищецът твърди, че със
Заповед № 221/11.10.2018 г., връчена на 11.10.2018 г. Директорът на ДЛС
„КАРАКУЗ“ ТП Дулово е прекратил трудовото правоотношение между двете страни.
Като правно основание за уволнението е посочена разпоредбата на чл.190, ал.1,
т.7 от КТ - налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а ищецът е заемал
длъжността „горски надзирател“. Видно е заповедта, ищецът е наказан с
дисциплинарно наказание за нарушения по чл.190, ал. т .7, във вр. с чл.187,
т.3, т.8 и т.10 от КТ, а именно: „...неизпълнение на основни функции и
задължения на горския надзирател ...“,конкретизирани в „...допуснато извършване
на изсичане и транспортиране на незаконна дървесина...“./с.1, с удебелен
шрифт/. Ищецът е категоричен, че не е извършил нарушенията, описани в заповедта
за прекратяването на трудовото правоотношение. А незаконното изсичане и
транспортиране на дървесина е станало под прякото нареждане, допускане и
участие на следните длъжностни лица - ръководители: бившия директор О.Б.;
бившия старши лесничей на ГСУ К.П..
В законноустановения срок ДЛС „КАРАКУЗ“
ТП Дулово - ответник по делото, е подал писмен отговор на исковата молба, в
който изцяло е оспорил основателността и размера на предявените искове.
Излага подробни съображения във връзка с
това оспорване. Заявява, че е недопустимо е да се твърди, че ищецът не е
изпълнил задълженията си, поети с трудовия договор и пряко обвързани с
длъжностната му характеристика, тъй като му било възложено неправомерното
поведение, а именно - да допусне извършване на изсичане и транспортиране на
незаконна дървесина. Твърди се, че от представените по делото писмени
доказателства не може да се направи извод в тази посока. Посочва се, че по
силата на сключения между ДЛС „КАРАКУЗ“ ТП Дулово и ищеца трудов договор,
именно на него е възложено да охранява поверения му охранителен участък, да
следи за спазване на дисциплината за ползване на горите, да изпълнява
разпоредбите за извършване и извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна
сеч. С виновното си бездействие - като не е констатирал извършване на сеч на
немаркирани дървета в поверения му охранителен участък, каквото е задължението му,
както и с това, че не е изпълнил задълженията си по служба, визирани в
чл.45,т.3 от Инструкция № 17/10.08.1999 г. за контролната служба в горите и
горската стража и не е отбелязал пъновете на незаконно отсечените дървета с
червена боя и при установените нарушения не е съставил констативен протокол,
той е извършил, описаното в заповед № 221/11.10.2018 г. нарушение. Акцентира
се, че в дадените обяснения вх. № В-1594-1 от 10.10.2018 г. ищецът е описал
какво е възприел по повод незаконната сеч, но не и мерките, които е предприел
по предотвратяване на противоправното действие. Не е дал обяснения относно
своите нарушения на поети с трудовия му договор задължения.
В съдебно заседание Ц.Х.Ц. е редовно
призован, явява се лично и с адв. И.Д. от САК. Поддържа исковата молба.
Ответникът ТП ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово е редовно призовано, не се явява законен
представител, вместо него се явява адв. С.Х. от САК. Поддържа писмения отговор
на исковата молба.
Съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните, че ищецът е
работил по трудов договор на длъжността „Горски стражар“ в ТП ДЛС „КАРАКУЗ“
Дулово, видно от заверено копие на трудовото досие на ищеца Ц.Х.Ц., съдържащо:
Допълнително споразумение № 40 към трудов договор от 28.06.2011 г.; Длъжностна
характеристика за длъжност горски надзирател;
Заповед за отпуск № 149 от 18.08.2011 г.; Заповед за отпуск №
172/29.09.2011 г.; Писмо за обяснения № И343-1/13.06.2012 г.; Обяснения с вх. №
1305/20.06.2012 г.; Заповед № 980/27.06.2012 г. за райониране; Заповед за
отпуск № 169/17.08.2012 г.; ДС № 18/30.10.2012 г.; Заповед за отпуск №
3/02.01.2013 г.; Рапорт с вх. № В 640/26.03.2013 г.; Рапорт с вх. №
В1595/09.08.2013 г.; Ревизионен протокол № В1595/09.08.2013 г.; Заповед за отпуск
№ 125/08.08.2013 г.; Заповед за отпуск № 46/11.03.2014 г.; Заповед за
райониране №199/08.11.2013 г.; Заповед за райониране № 63/03.04.2014 г.;
Заповед за отпуск № 76/17.04.2014 г.; Заповед за отпуск № 189/10.10.2014 г.;
Заповед за отпуск № от 14.04.2015 г.; Заповед № 96/08.05.2015 г. за налагане на
ОИО; Заповед № 152/08.08.2016 г.; Рапорт и ревизионен протокол № 16/08.08.2016
г.; Заповед № 19/18.01.2017 г. за охрана на общински гори; Заповед райониране №
42/27.02.2017 г. за охрана на ДГФ; Заповед за отпуск № 8/27.03.2017 г.; Заповед
за отпуск № 72/24.04.2017 г.; Допълнително споразумение № 23/22.06.2017 г.;
Заповед за отпуск № 186/04.09.2017 г.; Заповед за отпуск № 257/11.12.2017 г.;
Допълнително споразумение № 32/01.03.2018 г.; Заповед за отпуск № 62/04.04.2018
г.; Доклад с вх. № 2204/10.10.2018 г. на РДГ-Русе; Писмо № РД151/10.10.2018 г.;
Писмо за обяснения с № И1594/09.10.2018 г.; Обяснения с вх. №
В1594-1/10.10.2018 г.; Заповед за дисциплинарно уволнение № 221/11.10.2018 г.; Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ;
Приемо-предавателен протокол от 15.10.2018 г. Обходен лист.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание
чл.344, във вр. с чл.330, ал.2, т.6 и чл. 225, ал.1 от КТ.
Следва да се отбележи, че правото на
уволнение е субективно потестативно право на работодателя. Законодателят е
въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно /по аргумент от чл.
344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно процесуално право
на уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си, а в
тежест на работодателя е да докаже, че е налице презюмираната законност на това
уволнение.
На първо място, в пледоарията на процесуалния представител на ищеца се
прави възражения за това, че в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ, работодателят
не е посочил изчерпателно твърдените в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение нарушения. Според ищцовата страна нищо не е конкретизирано
и не става ясно чрез кои свои бездействия и неизпълнение на кои задължения е
настъпила щетата.
Съдът не споделя това възражение на
ищеца.
Следва да се има предвид, че законът не
поставя изискване в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да бъдат
посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, денят
и часът на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не
са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е
извършеното дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ.
Както в искането на обяснения, така и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин,
включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и
документи. Заповедта за дисциплинарно уволнение може да се мотивира и чрез препращане
към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или
служителя, т. е. няма пречка нарушението, за което е наложено наказанието, да
бъде индивидуализирано и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение,
съдържанието на който е станало достояние на наказания работник.
В тази връзка следва да се отбележи, че
в Заповед № 221/11.10.2018 г., връчена на 11.10.2018 г., обстойно се описва
следното
нарушение на ищеца:
Не е изпълнил основни функции и
задължения на горския надзирател - да спазва дисциплината на ползване на
горите, да охранява поверения му охранителен участък, да изпълнява разпоредбите
за извършване и извеждане на сеч, да опазва горите от незаконна сеч и да
изпълнява дейностите в кръга на служебните си задължения, произтичащи от
нормативни документи /ЗГ, ППЗГ, КТ, Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите издадена от МЗХ - други нормативни актове за горите, длъжностната
характеристика/. Посочените задължения са му вменени и с Длъжностна
характеристика на горски надзирател, която му е връчена срещу подпис на
26.06.2012 год., което е неизпълнение и на трудовите задължения предвидени в
ЗГ, ППЗГ, КТ, Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от МЗХ -
други нормативни актове за горите и което е нарушение на трудовата дисциплина и
е отчетено в текста на чл.187, т.10 от КТ изразяващи се в следното:
От извършената проверката от РДГ-Русе в
периода 03.10.-05.10.2018 г.се установи, че без да са маркирани на терен и без
редовно позволително за извършване на сеч, в подотдели „279-н“ и „279-о“,
намиращи се в землището на с. Върбино са отсечени 119 бр. дървета, от които
биха се добили общо около 52 м3 плътни дървесина-по доклад с рег. № 2203/10.10.2018
г.на РДГ-Русе,
От извършената проверка от РДГ-Русе в
периода 03.10.-05.10.2018 г.се установи, че без да са маркирани на терен и без
редовно позволително за сеч е допуснато извършване на незаконна сеч в 13-ти ОУ
в отд. 263-а, 263-б и 263ж, намиращи се в землището на с. Върбино и с. Межден -
по доклад с рег. № 2204/10.10.2018 г. на РДГ-Русе.
Извършеното нарушение на служителя се
изразява във виновно бездействие, доколкото същият не констатирал извършена сеч
на немаркирани дървета в поверения му охранителен участък, при подробно
изброяване на отделите в този участък - задължение, което имал по трудов
договор, съгласно длъжностната му характеристика /за пазене на поверените му
охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди/. Освен това служителят
не е изпълнил задълженията си по служба, съгласно чл.45, т.3 от Инструкция №
17/10.08.1999 г. за контролната служба в горите и горската стража, а именно - да
отбележи пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при
установени нарушения да състави констативен протокол, който представя на прекия
си ръководител.
Спазена е разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ, т. е. дисциплинарното
наказание е наложено със Заповед, издадена на 11.10.2018 г., в предвидения
двумесечен срок от откриване на нарушението - в периода от 03.10.-05.10.2018 г.
Изискването
на чл. 193 ал. 1 КТ също е изпълнено. В Заповед № 221/11.10.2018 г. Работодателят е
приел и оценил писмените обяснения на ищеца, с вх. № В-1594-1/10.10.2018 г. по
описа на ТП ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово.
Относно възражението за нарушения на
нормата на чл.189 от КТ, че не е преценено съответствието на наложеното
наказание с твърдените нарушения предвид обстоятелството, че по отношение на
ищеца не са образувани други дисциплинарни производства, същото е ирелевантно
що се отнася до конкретната преценка на работодателя за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, като съображенията за това кореспондират с тежестта на
нарушението на трудовата дисциплина, както и с всички доказателства, събрани от
работодателя по случая.
Ето защо, съдът счита, че предявеният
иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението
на ищеца по Заповед № № 221/11.10.2018 г. на ТП ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконно, се явява
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. При този изход на процеса
относно главния иск, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните, обусловените от
него искове по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на
предишната работа – на длъжност „горски надзирател”, код по НКПД 54143011,
съгласно трудов договор № 20 от 01.02.1999 г. и допълнително споразумение № 40
от 28.06.2011 г. при ТП ДЛС „Каракуз” Дулово; иска по чл. 225, ал.1 от КТ - да се осъди ответната страна да заплати
обезщетение в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение от 1 105.50
(хиляда сто и пет лв. и петдесет ст.) лв., за времето, през което е останал без
работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва от завеждане на иска и иска за сумата от 1 105.50 (хиляда сто и пет лв.
и петдесет ст.) лв., удържана като обезщетение, на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от КТ, ведно със законната лихва от завеждане на иска.
С оглед изхода на процеса, следва да се
отхвърли и искането на ищеца да му бъдат присъдени направените от него разноски
по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева.
Ответникът е поискал присъждане
направените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което същите следва
да бъдат уважени.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените
от Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***, Силистренска област, ул. „Славянска“, № 14,
ПРОТИВ : ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО „КАРАКУЗ“, ЕИК *********, гр. Дулово,
Силистренска област, ул. „Васил Левски“, № 22, обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал. 1, т. 1 – за отмяна на Заповед № 221/11.10.2018 г. на ТП
ДЛС „КАРАКУЗ“ Дулово, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, исковете по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ - да бъде възстановен на
предишната му работа - на длъжността „горски надзирател“, считано от деня на
уволнението - 11.10.2018 г.; иска по чл. 225, ал.1 от КТ - да се осъди ответната страна да заплати
обезщетение в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение от 1 105.50
(хиляда сто и пет лв. и петдесет ст.) лв., за времето, през което е останал без
работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва от завеждане на иска и иска за сумата от 1 105.50 (хиляда сто и пет лв. и
петдесет ст.) лв., удържана като обезщетение, на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***, Силистренска
област, ул. „Славянска“, № 14, за присъждане на направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 /хиляда и сто/лв.
ОСЪЖДА Ц.Х.Ц., ЕГН **********,***,
Силистренска област, ул. „Славянска“, № 14, да заплати на ДЪРЖАВНО ЛОВНО
СТОПАНСТВО „КАРАКУЗ“, ЕИК *********, гр. Дулово, Силистренска област, ул.
„Васил Левски“, № 22, направените от него разноски по делото, които са в размер
на 1 440 /хиляда четиристотин и четиридесет/лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: