Решение по дело №231/2023 на Административен съд - Кюстендил

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 248

                                           гр.Кюстендил, 20.12.2023год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря  Ирена Симеонова, като  разгледа  докладваното  от  съдията  адм.  дело № 231  по  описа  за  2023 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

М.С.А., ЕГН **********,***, оспорва Заповед  № 23-1139-000139/15.07.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Релевирани са основания  за незаконосъобразност  на  оспорения акт по чл.146, т.2-т.4  от АПК.  Сочи се, че заповедта не съдържа конкретно правно основание, съответстващо на приетите за установени фактически обстоятелства. Нарушенията на административнопроизводствените правила  и на материалния закон се обосновават с доводи за недоказаност на съставомерно деяние поради нарушение на процедурата по установяване на употребата на наркотични вещества. Прави се искане за отмяна на издадената заповед.

С определение  от  открито съдебно заседание, проведено на 14.09.2023г. по административно  дело № 232/2023г. по описа на Административен съд – Кюстендил, образувано по жалба на М.С.А. против  Заповед  № 23-1139-000140/15.07.2023г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, на  осн.  чл.213 от ГПК  вр. с  чл.144 от АПК, констатирайки идентичност на страните  и връзка с настоящото дело, съдът  е съединил двете дела за общо разглеждане и решаване в едно производство, което да продължи под № 231/2023г. В подадената жалба се сочат пороци на заповедта, съставляващи отменителни основания по чл.146, т.2-т.4 от АПК  с искане за отмяна на същата.      

Предвид горното,  предмет на оспорване по делото са Заповед  № 23-1139-000139/15.07.2023г.  и  Заповед  № 23-1139-000140/15.07.2023г., двете  на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.   

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя адв. Й. Т. поддържа изложените в жалбите доводи и предявените искания за отмяна на оспорените заповеди. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда и в размерите по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът  - началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г.Б., изразява становище за неоснователност на  жалбите. Оспорените заповеди се считат за законосъобразни административни актове – издадени  от компетентен орган, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Прави се искане за отхвърляне на жалбите.

Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:         

            С оспорената заповед № 23-1139-000139/15.07.2023г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил,  на  жалбоподателя   М.С.А. е наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Мярката е приложена чрез  изземване на СУМПС № *********.

            С оспорената заповед № 23-1139-000140/15.07.2023г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил,  на  жалбоподателя   М.С.А.  е  наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Мярката е приложена чрез  изземване на два броя  регистрационни табели  *****  и  на  свидетелство за  регистрация  на  МПС № *********.

Двете заповеди са мотивирани с изложение на идентични фактически  обстоятелства, а именно за това, че  на  15.07.2023г.,  около  19,36 часа, в гр. К, по ул. „П Н“ в посока  от ул. „Ц О“ към ул. „М“,  жалбоподателят  управлява собственото си МПС – лек автомобил „Р М“ с ***, когато е спрян за проверка от контролните органи с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARLK-0004, индикаторната скала на което е реагирала положително на забранена субстанция – амфетамин.  Сочи се, че водачът не се е съгласил с показанията на техническото средство и му е издаден  талон за медицинско изследване № 139148, като е съпроводен до МБАЛ, където е дал кръв за лабораторен анализ.

При горните обстоятелства органът приема, че водачът управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, с което са осъществени материалноправните предпоставки  за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“  от  ЗДвП, както и по чл.171, т.2а, б. „б“ по ЗДвП.

Издадените заповеди  са връчени  на  жалбоподателя  на 18.07.2023г., а жалбите са  подадени на 19.07.2023г.

Към  административните преписки е приложена заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, която е цитирана в оспорените заповеди във връзка с материалната компетентност на  издателя на последната.  Видно от съдържанието на заповед № 277з-1046/30.06.2017г.,  директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил  длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началника на сектор „Пътна полиция“, да издават  заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и процесните ПАМ.

Административният орган  е приложил цитирания в заповедите АУАН №  GА 1032504/15.07.2023г., съставен срещу М.С.А.  за това, че на 15.07.2023г.,  около  19,36 часа, в гр. К, по ул. „П Н“ в посока  от ул. „Ц О“ към ул. „М“, управлява МПС – лек автомобил „Р Мн“ с *****, когато е спрян за проверка от контролните органи с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARLK-0004, индикаторната скала на което е реагирала положително на забранена субстанция -амфетамин.  Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

 По делото са представени: докладна записка на полицай Д В , който е съставил АУАН, в която се съдържат същите факти; протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съставен от полицай К К с данни за наличие на амфетамин, отчетен от техническо средство; талон за изследване № 139148 на водача; протокол за сервизна проверка на техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен № ARLK-0004 с констатации за неговата годност и справка за нарушител, генерирана от АИС-КАТ.

В съдебното производство са приети писмени доказателствени средства, изпратени от МБАЛ – Кюстендил, а именно: лист за преглед на пациент М.С.А., извършен на 15.07.2023г. в 19,50ч. с данни за добро общо състояние; извлечение от журнал за пациенти на отделението по спешна медицина, в който е вписан  М.С.А. под № 02737 за дата 15.07.2023г. в 19,50ч., изпратен от МВР за освидетелстване; извлечение от журнал за кръвна проба и наркотици, в който е вписан М.С.А. за дата 15.07.2023г., 19,40ч.

В съдебното заседание, страните са заявили, че няма резултат от химико-токсикологичното лабораторно изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, вкл. до приключване на съдебните прения.

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбите са процесуално допустими – депозирани са в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП,  от адресата на наложените ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорените административни актове.  Същите са редовни,  като  изпълняват   изискванията на  чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледани по същество, предявените жалби са основателни. Оспорените заповеди, проверени по критериите на чл.146 от АПК, са незаконосъобразни административни актове.  Съображенията са следните:

Обжалваните заповеди са издадени от началника на Сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, който е орган с надлежно делегирани правомощия да прилага ПАМ по Глава шеста от ЗДвП, видно от заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил, т.е. от компетентен орган. Страните не спорят по компетентността.

От формална страна,  обратно на поддържаното от жалбоподателя, в оспорените актове се съдържат реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Заповедите  имат  изложение  на  фактическите и правни основания за налагане на принудителните административни мерки. Органът е посочил  конкретните обстоятелства по случая и е формулирал  фактическото основание, прието  като материалноправна  предпоставка за налагане на принудителните административни мерки. Ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, като е възпроизведено съдържанието на АУАН, който е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство. Относими към  установените факти са правните основания  за издаване на всяка от двете заповеди. 

При  издаване  на  оспорените административни актове  не  са  допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по смисъла  на  чл. 146, т. 3 от АПК.

 Съдът, извършвайки  проверка по критерия по чл.146, т.4 от АПК, установи че не са доказани материалноправните предпоставки за издаване на обжалваните заповеди, т.е. не е доказан  приложения фактически състав за принудителните административни мерки. Както се посочи, със  заповед № 23-1139-000139/15.07.2023г. на  жалбоподателя  е наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от  хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест. Със заповед № 23-1139-000140/15.07.2023г., на  жалбоподателя е  наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. От мотивите е видно, че органът е приел за доказана хипотезата, регламентирана с горната разпоредба, а именно управление на  моторно превозно средство от собственик, който е употребил наркотични вещества или техни аналози, което обстоятелство е  установено с тест.

От горното следва, че фактическото основание, съставляващо материалноправна  предпоставка  за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“  от ЗДвП и по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, е идентично – мерките се прилагат по отношение на  водач, който управлява ППС след употреба на наркотици или техни аналози, установена чрез изследване с техническо средство, т.е. с тест по терминологията на закона, като допълнително във връзка с ПАМ по  чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП се сочи, че водачът  е  собственик на управляваното МПС. Последният факт в случая не е спорен по делото, а основният спор се свежда до надлежното доказване на съставомерното обстоятелство за употреба на наркотични вещества или техни аналози при управлението на процесното МПС от жалбоподателя.  Анализът на събраните по делото доказателства в контекста на относимите нормативни разпореди на ЗДвП и  Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/, обосновава изводи за недоказаност на  спорното фактическо обстоятелство.

Както се посочи, органът е обосновал констатациите си  за съставомерно поведение  на водача с резултата от извършен тест, обективиран в съставения протокол  по чл. 5, ал.2 от Наредбата. Приложен е допустим способ за установяване употребата на наркотици и техни аналози според правилата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП и на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП вр. с чл.1, ал.3 от Наредбата, наред с медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване. От друга страна, в случая е безспорно установено, че оспорващият А. не е приел показанията на теста, с оглед на което и съгласно чл.3а, т.2 от Наредбата,  установяването на употребата на наркотични вещества се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. За провеждане на последното, визираната Наредба изисква вземане на кръвна проба от лицето, регламентирайки подробно реда и мястото за това. В случая, процедурата за вземане на кръв от жалбоподателя за химико-токсикологично изследване е спазена, което е видно от приложените документи от органа и от МБАЛ-Кюстендил, като е безспорно, че резултат от изследването не е наличен както към датата на издаване на оспорените заповеди, така и към датата на приключване на съдебното следствие, от което следва, че релевантният за прилагане на процесните ПАМ, юридически факт не е доказан.

 Според правилото на чл.171, т.1,б.“б“, пр. последно от ЗДвП,  в относимата му част,  при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174,  ал. 4,  т.е. по реда на Наредбата, установените стойности са определящи. Изрично правило във връзка с ПАМ по  чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП  няма, но има надлежна регламентация в  чл.23, ал.1, пр. второ от Наредба № 1/19.07.2017г., която е приета по законовата делегация с чл.174, ал.4 от ЗДвП. Според визираната разпоредба на Наредбата, употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, какъвто резултат по делото не е представен и не съществува в обективната действителност при издаване на обжалваните заповеди. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорно установено фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал кръв за изследване. Процедурата за изследване на кръвната проба е започнала, а липсата на резултат от последното, обосновава недоказаност на фактическото основание за издаване на обжалваните административни актове. С оглед на изложеното и като е издал заповедите за прилагане на ПАМ без положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на      чл.3а, т.2 от Наредбата, органът е издал материално незаконосъобразни административни актове.

Изводите от горното са за недоказаност на правопораждащ  фактически състав за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“  от  ЗДвП и по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП. Оспорените заповеди са незаконосъобразни и съдът постановява решение за тяхната отмяна.

С оглед изхода по делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на пълномощника на жалбоподателя адв. Й. Т., се следват  разноски за възнаграждение в размер на 1000,00лв., определен по правилото на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платими от ОДМВР – Кюстендил.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

                                                            

Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ   заповед № 23-1139-000139/15.07.2023г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с която  на   М.С.А. ***,  е наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. 

            ОТМЕНЯ  заповед № 23-1139-000140/15.07.2023г., издадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил,  с която на  М.С.А. ***, е  наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП. 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил  да заплати на адвокат Й. К Т. с адрес гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 23, възнаграждение в размер на 1000,00лв.

Решението не подлежи обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане  на преписи.

                                            

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: