Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе,14.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдията ВЪРБАНОВА административно дело № 545 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Н.Е.В. против Заповед № 8121К-8699/21.08.2020г. на Министър на
вътрешните работи, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 4,
чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204,т.1 , чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено служебното
му правоотношение в МВР. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона– основания за отмяна по чл.
146, т. 3-5 от АПК. Иска се от съда да отмени оспорената заповед,
както и да присъди на жалбоподателя сторените в производството разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, в представени писмени бележки, излага
становище за неоснователност на жалбата, поради което иска от съда да я отхвърли.
Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на всички събрани по делото доказателства съдът прави следните фактически и
правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № 8121К-8699/21.08.2020 г. на Министър на вътрешните
работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по реда на
ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е връчена на
наказания служител на 26.08.2020 г., видно от направеното саморъчно отбелязване
в самия административен акт. Жалбата срещу заповедта е депозирана от наказаното
лице чрез дисциплинарно-наказващия орган на 08.09.2020 г. При тези
обстоятелства съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство е процесуално допустима
като подадена в законоустановения преклузивен срок от лице, за което е налице
правен интерес от оспорване на акт, за който изрично е предвидена възможност за
съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Дисциплинарното
производство е започнало с издаването на Заповед № 8121К-4709/12.03.2020г. на Министър
на вътрешните работи (л. 24-25 от преписката), с която е разпоредено на
основание чл. 207, ал. 1, т.1 и 2 от ЗМВР да бъде образувано дисциплинарно
производство срещу Н.Е.В. – разследващ полицай в РУ /Второ РУ-Русе/ в сектор „Разследване”
– Второ РУ – Русе и РУ – Сливо поле към отдел „Разследване” при ОДМВР – Русе и
е определен дисциплинарно разследващ орган. Посочени са и фактическите
основания за образуване на производството: На 21.12.2019г., около 01.40 часа, в
гр.Русе, по ул.”Пристанищна” с посока на
движение към улица „Славянска”, в извън установеното за него работно време, при
управление на МПС, В. навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП
с л.а. „Мерцедес”, управляван от М.С.А.; вследствие на ПТП, А. получил леки
телесни увреждания, а автомобилът му – значителни имуществени вреди. Извършена
е проверка на двамата водачи с техническо средство и било установено, че В. е с
концентрация на алкохол в кръвта 0.89 промила.
Посочено
е, че описаните действия на В. нарушават норми от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с който
служителят е запознат два пъти. Тъй като поведението на служителя е станало
достояние на други служители и граждани, той е уронил престижа на службата.
Заповедта
била издадена във връзка с получено предложение рег.№336р-5302/24.02.2020г. на
директора на ОДМВР – Русе /стр.37-38 от преписката/ и приложените към него справка
и материали от приключена проверка срещу инспектор В.. С предложението директор
на ОДМВР – Русе информира министъра на вътрешните работи за констатирани нарушения
по т.19, т.20 и т.28, б.”б” от Етичния кодекс и на т.4 от заповед
рег.№8121з-396/05.08.2014г. на министъра на МВР, за които се предвижда
дисциплинарно наказание „Уволнение”, налагането на което е в компетентността на
министъра. Предложението изхожда от директор на ОД МВР, изготвено от ст.експерт
в сектор КАПОЧР Й.С. и съгласувано от началник на сектор КАПОЧР към отдел
„Административен“ В.Й. и началник отдел „Административен“ И.Т..
Жалбоподателят
е запознат със Заповед № 8121К-4709/12.03.2020г. на 22.04.2020г., видно от
отбелязването върху самата заповед. Липсват данни след запознаване със състава
на дисциплинарно разследващия орган В. да е поискал отстраняване на някой от
членовете му по реда на чл.207, ал.5 от ЗМВР.
В хода на
образуваното производство са присъединени всички доказателства, събрани в
образуваната от директора на ОД МВР Русе проверка; жалбоподателят бил поканен
да даде писмени обяснения за извършено от него дисциплинарно нарушение /стр.29
от преписката/и е депозирал такива – стр.30-32 от преписката. С писмените
обяснения е направено искане за снемане на обяснение от разследващ полицай Н.Н..
Исканото доказателство е събрано /стр.33 от преписката/; това доказателство е
единственото, събрано от дисциплинарно разследващия орган.
Със
заповед № 8121К-7013/18.06.2020 г. на Министър на вътрешните работие изменена №
8121К-4709/12.03.2020 г. на Министър на вътрешните работи, като е продължен
срока за приключване на дисциплинарното производство до 16.07.2020г.
На
08.07.2020г. на В. е връчена покана за запознаване с обобщена справка и даване
на допълнителни обяснение или възражения. На 09.07.2020г. жалбоподателят се е
запознал със справката /стр.18-21 от преписката/, а на 10.07.2020г. е депозирал
обяснение, с което иска да бъдат снети обяснения от посочени от него лица, да
бъде изготвена справка, установяваща как изпълнява служебните си задължения и
какви са отношенията му с колегите в службата, както и да получи преписи от
материалите в дисциплинарното производство; прави възражение за изтекъл срок по
чл.195, ал.2 от ЗМВР, както и че разследването
е протекло формално.
На 10.07.2020г. определеният със
заповед № 8121К-4709/12.03.2020 г. на Министър на вътрешните работи
дисциплинарно разследващ орган в състав председател – Началник сектор ПИП
главен инспектор А. К. и ченове – Началник сектор КАПОЧР В.Й. и главен
юрисконсулт в сектор КАПОЧР Гергана Димитрова, изпратил становище по чл.207,
ал.12 от ЗМВР до министъра на МВР. В становището е направен анализ на събраните
доказателства и завършва с извод, че в конкретния случай е налице извършено от
жалбоподателя дисциплинарно нарушение, представляващо нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Прието е, че като е управлявал
МПС след употреба на алкохол, в резултат на което е причинил ПТП, Н.В. е нарушил
т.19 от Етичния кодекс – „Държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява.”, т.20 от Етичния кодекс – „Държавният служител насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.” и т.28,
б.”б” от Етичния кодекс - Държавният служител независимо от заеманата длъжност
в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на
изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно
време или по времето на ползване на отпуск”. Направен е извод, че са налице и
двете кумулативни материалноправни предпоставки по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР
да бъде квалифицирано деянието на В. като тежко нарушение на служебната
дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" – 1.деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и 2.
уронващо престижа на службата. Крайното становище на дисциплинарно разследващия
орган е че са налице предпоставките за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение”.
В становището са изложени доводи за
неоснователност на исканите от В. доказателства. ДРО приема, че не следва да се
снемат обяснения от посочените от жалбоподателя лица В.Р. и Т.Е. /разпитани
като свидетели в съдебното производство/, тъй като фактическата обстановка е
изяснена; не е необходимо събиране на характеристична справка от началник отдел
„Разследване“ при ОДМВР Русе и от началник сектор „Разследване – Второ РУ Русе
и РУ Сливо поле“ при ОД МВР Русе, тъй като има изготвена кадрова справка, както
и че на В. не следва да му бъдат предоставени заверени копия от всички материали от дисциплинарното производство, тъй като
той има право по чл.207, ал.8, т.3 от ЗМВР да се запознае с материалите по
производството и да си прави необходимите извлечения; посочва се, че той ще има
право на такова искане /да получи копия от материалите/ след влизане в сила на
изменения чл.207, ал.8, т.3 от ЗМВР, но това ще е от 11.07.2020г., а искането е
направено на 10.07.2020г.
На
21.08.2020г. е издадена оспорената в настоящето производство заповед. В нея е
възприета следната фактическа обстановка – На 20.12.2019г. Н.В. присъствал на
фирмен банкет, след което посетил с колегите си и друго заведение, прибрал се
вкъщи за да вземе приготвен багаж и тръгнал с автомобил „БМВ Х5”, рег.№Р 8661
КВ, собственост на брат му към кв.”Дружба”. Около 01.30 часа на 21 декември
минал по ул.”Пристанищна”, срещу №22 Б. Пътната настилка била мокра, а
видимостта – намалена. В. навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил
челно в таксиметров автомобил, управляван от М.С.А.; вследствие на ПТП, А.
получил леки телесни увреждания, а автомобилът му – значителни имуществени
вреди. А. се обадил на ЕЕНСП 112. Бил
изпратен екип от РУ-01-Русе в състав ст.полицай М. А. и полицай Д. Д. за
запазване на местопроизшествието. Към 3.00 часа дошли и служители на сектор ПП
при ОД МВР Русе – мл.автоконтрольор С.Г. и мл.автоконтрольор С.И., които
разпознали В. и докладвали в ОДЧ към ОДМВР, че единият от участниците в ПТП е
разследващ полицай в 02 РУ при ОДМВР Русе. В 3.09 часа е извършена проверка на
двамата водачи с техническо средство и било установено, че В. е с концентрация
на алкохол в кръвта 0.89 промила, за което му бил съставен АУАН, подписан без
възражения.
Поведението
на служителя било квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието
е, че се касае до тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”, тъй като В., от
една страна, е нарушил т.19, т.20 и т.28, б.”б” от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а от друга
страна, действията му са станали известни на множество лица от системата на МВР
– служителите от ПП, извършили проверката за алкохол, началник отдел
„Разследване” при ОДМВР, началник сектор”Разследване Второ РУ – РУ Ветово”, зам
директор на ОДМВР, дежурен служител в ОДЧ на ОДМВР, дежурен разследващ полицай,
мл.експерт криминалист при БНТЛ – ОДМВР Русе/изготвил експертна справка в хода
на дисциплинарното производство/, както и на граждани – пострадалия М. А. и
баща му С. А. и по този начин е уронен престижа на службата.
Заповедта
е оспорена с наведени оплаквания за нарушение на материален закон,
административнопроизводствени правила и цел на закона. Сочи се, че не е спазен
срока за издаване на акта, не е съобразено цялостното поведение на служителя, един
от членовете на дисциплинарно разследващия орган е бил с предварително
формулирано вътрешно убеждение за вината на жалбоподателя.
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, който
съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР
може да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за
държавните служители на висши ръководни и изпълнителски длъжности, каквато
длъжност заема жалбоподателят. Тя съответства на изискването за писмена форма и
съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, посочени са извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Заповедта, обаче, е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл.195,
ал.2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган / чл. 196 ЗМВР/. В конкретния случай, със заповед №336з-2998/30.12.2019г. на Директор на
ОД МВР Русе /стр.48 от преписката/ е разпоредена проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР; проверката е следвало да изясни всички факти и обстоятелства, свързани с
уведомление за извършено от Н.В. нарушение на заповед рег.№8121з-396/05.08.2014г.
за недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР и на
нарушение на т.28, б.“б“ от Етичния кодекс. Посочено е, че нарушението е
резултат от действията на В. на 21.12.2019г., изразяващи се в управление след
употреба на алкохол и причиняване на ПТП с л.а., управляван от М. А..
Проверката е възложена на конкретно определена комисия. В изпълнение на
заповедта, комисията е събрала всички относими към дисциплинарното нарушение
доказателства – обяснение и докладни записки от полицейски служители,
аудиофайлове, изготвени са експертни справки, приложени кадрова справка,
длъжностна характеристика, доказателства, че В. е запознат със заповед
рег.№8121з-396/05.08.2014г. за недопускане нарушения на служебната дисциплина
от служители на МВР и Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, ЗППАМ, АУАН,
констативен протокол за ПТП, графици за наряди на ПП КАТ протокол за преминали
последваща проверка устройства за измерване, снимков материал. Изискани са
обяснения от служителя, той е дал такива на 05.02.2020г. /стр.159-161 от
преписката/. Изготвена е справка с резултатите от проверката, в която подробно
са описани и анализирани всички събрани от комисията доказателства, направен е
извод, че деянието на В. съставлява тежко дисциплинарно нарушение по см. на
чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“,
компетентен да наложи това наказание е министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят
е запознат със справката /стр.39-47 от преписката/.
Следва да се подчертае, че оспорената заповед е мотивирана само и
единствено с доказателства, събрани в хода на проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР; други доказателства, имащи отношение към казуса, не са събирани – нито по
инициатива на ДРО, нито по искане на жалбоподателя, с изключение на показанията
на инспектор Н.Н., които практически не допринасят за изясняване на
правнозначими факти. Поради това съдът намира, че дисциплинарното
нарушение и извършителя са установени с получаване на предложение
рег.№336р-5302/24.02.2020г. на директора на ОДМВР – Русе /стр.37-38 от
преписката/ и приложените към него справка и материали от приключена проверка
срещу инспектор В., което е станало
най-късно на 26.02.2020г. - видно от поставената върху предложението резолюция „за становище и проект на заповед“. От тази
дата започва да тече и двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание
и е изтекъл на 26.04.2020г. – четири месеца преди издаване на Заповед №
8121К-8699/21.08.2020г. Констатираното нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на оспорената заповед.
Основателно е и другото
направено възражението за нарушение на процедурата по установяване на
дисциплинарното нарушение. Видно от предложение
рег.№336р-5302/24.02.2020г. на директора на ОДМВР – Русе, то е съгласувано от началник на сектор КАПОЧР към отдел
„Административен“ В.Й.. Поставяйки подписа си под предложението, Йорданова
удостоверява съгласието си със съдържанието му. Затова основателни са
твърденията на жалбоподателя, че към момента на включване на В.Й. в ДРО, тя
вече е била с оформено вътрешно убеждение във вината на Н.В.. Включването на
този служител съставлява нарушение по чл.37 от Инструкция № 8121з-470 от
27.04.2015г.
Във връзка
с материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Фактите по
делото са безспорно установени и от тях става ясно, че посочените в оспорената
заповед час и място държавният служител е управлявал лек автомобил с концентрация
на алкохол в кръвта 0.89 промила и е причинил ПТП с лека телесна повреда и
материални щети. Правилни са изводите за нарушаване на ЕК – т.19, т.20 и т.28,
б“б“. За квалифициране на това дисциплинарно нарушение като тежко по см. на чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР, следва да са налице две кумулативни материалноправни
предпоставки – деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР и да е уронващо престижа на службата. Съдът намира,
че втората от предпоставките липсва. За да приеме, че В. е уронил престижа на
службата, ДНО сочи, че действията му са станали известни на множество лица от
системата на МВР – служителите от ПП, извършили проверката за алкохол, началник
отдел „Разследване” при ОДМВР, началник сектор”Разследване Второ РУ – РУ
Ветово”, зам директор на ОДМВР, дежурен служител в ОДЧ на ОДМВР, дежурен
разследващ полицай /на когото не се установява защо изобщо са се обадили, след
като престъпления, извършени от полицейски органи не се разследват от
разследващи полицаи/, мл.експерт криминалист при БНТЛ – ОДМВР Русе /изготвил
експертна справка в хода на дисциплинарното производство/, както и на граждани
– пострадалия М. А. и баща му С. А.. Доказателствата по делото категорично
сочат, че служителят не е информирал нито другия участник в ПТП, нито
пристигналия на местопроизшествието негов баща, нито обслужилите произшествието
патрулни полицаи, екип на ЦСНП и служители на ПП КАТ къде работи и като какъв,
т.е. той всячески се е старал да не злепостави службата, в която работи. Информацията,
че е служител в МВР, е получена в резултат на извършени проверки на личните му
документи и така и не става достояние на лица, неработещи в структурите на МВР.
В този смисъл са показанията на екипа на Бърза помощ, пострадалия, баща му, полицаите,
опазващи местопроизшествието /сведения на стр.85-86, стр.91-92, стр.75-76 от
преписката/. Всички те категорично заявяват, че не са разбрали както работи В..
Всички останали лица, които са научили за участието на жалбоподателя в ПТП, са
получили тази информация не като граждани, а като служители в МВР и в този
смисъл престижът на службата не е уронен. Съгласно Тълкувателно постановление №
3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите на ВАС, за да бъде
деянието „уронващо престижа“
„не е задължително
престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество,
че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на
обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено
на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно
да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху
авторитета на Министерството на вътрешните работи.“ В конкретния случай
действията на жалбоподателя не са станали достояние на обществото, а предвид
неговото последващо поведение, изразяващо се в пределна сдържаност по въпроса
за службата, която заема, не е налице и възможност да станат достояние.
Предвид
това съдът намира, че в настоящия случай оспорената заповед е издадена в противоречие
с материалния закон поради неправилното квалифициране на извършеното
дисциплинарно нарушение. При липса на квалифициращата предпоставка „деяние, уронващо
престижа на службата“, извършеното от Н.В. дисциплинарно нарушение не е „тежко“
по смисъла на чл.203 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „уволнение“, а
такова по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, за което се налага наказание „порицание“.
С оглед на
изложеното, Заповед № 8121К-8699/21.08.2020г. на Министър на вътрешните работи
е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменена.
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените в хода на производството разноски. В заключение
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 610 лв.,
включваща 600 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса, съгласно списък
на разноски на стр.29 от делото.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Е.В. Заповед №
8121К-8699/21.08.2020г. на Министър на вътрешните работи, с която на основание
чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204,т.1 , чл.203, ал.1, т.13 и
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е
прекратено служебното му правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да
заплати на Н. ***, ЕГН ********** сумата от 610,00 ( шестстотин и десет) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред
ВАС.
Съдия: