О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
25.06.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание
на 25.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 83/2020 г. по описа на съда,
намира следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ********* против Н.Ж.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени искове за установяване дължимост на суми, за които се
твърди да е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от № 7210/20.09.2019
г. по ч.г.д. № 13973/2019 г. на РС – Варна и съединени с тях при условията на
евентуалност осъдителни искове.
От постъпилото ч. г. д. № 13973/2019 г. на РС – Варна се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 7210/20.09.2019 г. за следните суми: 3840.04
лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № PLUS
– 15676466/30.01.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 30.08.2019 г., до окончателното погасяване на задължението,
сумата от 423.17 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 06.09.2018 г. до 29.08.2019 г. върху главницата, които вземания са
прехвърлени на заявителя с Приложение № 1/11.01.2019 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
разноските по делото.
С разпореждане от същата дата №
41481/20.09.2019 г. съдът по заповедното производство е отхвърлил заявлението
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в частта, в която е направено искане
за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н.Ж.Г. за сумата от 1987.96
лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № PLUS
– 15676466/30.01.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
начислена за периода от 05.09.2018 г. до 05.02.2022 г., което вземане е
прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/11.01.2019 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Разпореждането в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
След влизане в сила на горепосочения
съдебен акт с друго разпореждане № 46124/18.10.2019 г. на РС – Варна е указано
на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си срещу Н.Ж.Г.,
за които подаденото заявление е било отхвърлено, в едномесечен срок от
съобщението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ГПК. На заявителя е
указано, че следва да представи в същия срок по ч. г. д. № 13973/2019 г.
доказателства за предявяване на иска срещу посоченото лице. Съобщението за този
акт на съда е връчено на заявителя на 05.11.2019 г.(л.25), но по делото няма
данни в указания срок, а и към настоящия момент, заявителят да е предявил
осъдителен иск за вземането за договорна (възнаградителна) лихва, за което
заявлението е било отхвърлено.
От съдържанието на съобщението до
заявителя се констатира, че в него не е вписано указанието на съда, че в същия
едномесечен срок заявителят следва да представи по заповедното дело доказателства
за предявяване на осъдителния иск, но това обстоятелство е ирелевантно, с оглед
на това, че исковата молба, по която е образувано настоящото производство,
ищецът е предявил установителен иск и за вземането си за договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 1987.96 лева, начислена за периода от
05.09.2018 г. до 05.02.2022 г., за което заявлението по чл. 410 от ГПК е било
отхвърлено с влязло в сила разпореждане на съда по заповедното производство.
Изпълнителното
основание е издадената заповед за изпълнение (чл. 404, т. 1 от ГПК), в нея се
съдържа изпълнителната сила. След като влизането ѝ в сила е
възпрепятствано от подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК (както в настоящия случай), то налице са
предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 1 или т. 2, поради което трябва да бъде
проведено производство за установяване на вземането, което да изследва
основателни ли са твърденията за заявителя-кредитор. Когато съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение за всички или за част от претендираните вземания,
ищецът ще трябва да предяви осъдителен иск, насочен към постигане на
изпълнително основание – влязло в сила осъдително решение (чл. 404, т. 1 от ГПК). В противен
случай искът ще бъде недопустим, тъй като кредиторът няма правен интерес от
защита, която се изчерпва единствено с установяване на вземането, щом твърди то
да е изискуемо – правният интерес за предявяване на иск при липса на
издадена заповед за изпълнение ще е само за предявяване на осъдителен, а не на
установителен иск.
Наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за
наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не
се констатира по отношение на установителната претенция за договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 1987.96 лева, начислена за периода от
05.09.2018 г. до 05.02.2022 г., тъй като за същата не е била издадена заповед
за изпълнение. Ето защо в тази част настоящото производство се явява недопустимо,
поради което исковата молба в частта, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1987.96 лева, представляваща
договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 05.09.2018 г. до
05.02.2022 г., следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено
в тази му част.
Мотивиран от горното е на основание
чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба вх.№ 96386/27.12.2019 г., подадена от „подадена от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Н.Ж.Г., ЕГН **********, в частта, с
която е предявен главен установителен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване дължимостта на сумата от 1987.96 лева,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № PLUS
– 15676466/30.01.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
начислена за периода от 05.09.2018 г. до 05.02.2022 г., което вземане е
прехвърлено на заявителя с Приложение № 1/11.01.2019 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за която
сума е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК с влязло в сила разпореждане № 41481/20.09.2019 г. по ч. г. д. № 13973/2019
г. по описа на РС – Варна, поради
недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството
по г. д. № 89/2020 г. по описа на РС – Провадия в частта по посочения иск.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца
пред ОС - Варна.
Препис от
определението да се връчи само на ищеца, чрез юрисконсулт Балабанова.
След стабилизиране на
определението, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените
действия по останалите предявени искове.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: