№ 4019
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110205743 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ********** чрез адвокат М. К. срещу
електронен фиш *********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с
който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като се твърди, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН, приложимостта на който срок се извежда от приравняването на
електронния фиш на наказателно постановление от разпоредбата на чл. 189,
ал. 8, ал. 11 и ал. 14 от ЗДвП. Оспорен е процесуалният ред за съставяне на
ЕФ, като се застъпва становище, че за вмененото на жалбоподателя
нарушение не е предвидена възможност за издаване на ЕФ. Навеждат се
твърдения за липса на императивно изискуеми реквизити като непосочването
на субекта на нарушението, на вида и размер на незаплатената такса и
1
конкретното изпълнително деяние.Алтернативно се претендира приложение
на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажен случай.
От съда се иска отмяна на атакувания електронен фиш и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" редовно
призована, не се представлява
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа
страна следното:
На 15.04.2021г., в 11:30 часа ч ******************* регистрационен номер
*******, собственост на жалбоподател, . с технически допустима
максимална маса 41000, брой оси 4. екологична категория ЕВРО 6С се
движел в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ
километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, без
да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км 50+427.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната
система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за
собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че
собственик на заснетото превозно средство е дружеството "**********.
Поради това на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш
, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във
връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка, които преценени в своята
съвкупност не налагат различни фактически изводи.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
2
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство –
част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип
от електронната система.
От приложения по делото договор от 02.03.2020 г се установява, че
въз основа цитирания договор "************************* се задължава да
предостави на "********** услуга за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние, включително.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения.
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба
собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска
движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал. 3б, изр. 1 и 3 от
ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.
10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо
лице – с "имуществена санкция" в размер 2500 лева.
3
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е
спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател,
тъй като за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ, Национално
ТОЛ управление няма процесуална възможност да издава електронни фишове
и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП,
респективно в ЗАНН.
При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може
да бъде направен извод, че единственото отклонение от общото правило за
протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на
АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна
постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. От горното следва изводът, че
ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.
3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е
недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП ясно се
разграничават по между си.. Докато първата предвижда да се санкционира
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. Съшото е в разрез с
формалната процедура по ангажиране на административнонаказателната
4
отговорност на лицата, правната сигурност и предвидимост. От тук следва
извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне
на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради
изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо
НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са
накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително
ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на
защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори
фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен
фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗП вместо
съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
4438/05.07.2023 г. по к. н. а. х. д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, Х III
касационен състав, Решение № 3184 от 5.07.2023 г. на СРС по а. н. д. №
10690/2022 г., Решение № 2829 от 14.06.2023 г. на СРС по а. н. д. №
5601/2022 г., Решение № 2780 от 13.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4118/2023
г., Решение № 2708 от 8.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 2626/2023 г., Решение
№ 2584 от 1.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4679/2023 г., Решение № 2344 от
19.05.2023 г. на СРС по а. н. д. № 10689/2022 г.
Отделно от изложеното съдът намира за нужно да посочи, че
формулираното в електронния фиш административнонаказателно обвинение
е неясно, тъй като не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Както
вече беше посочено отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за това, че като собственик на посоченото МПС е допуснал
движение на посоченото МПС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за която не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, посочва, че за преминаване по
5
платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса)
за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП / ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3, 5 тона – бел. съд/, даваща право на едно ППС да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол-сегменти
такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП и се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно
данните на ППС в какъв размер е трябвало да бъде платена тол-такса. Освен
това в електронния фиш няма посочени данни и за това какво е било
конкретно изминатото разстояние, тол-сегменти, в които процесното ППС е
навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол-сегменти
такси. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол
такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. Съгласно ал. 5 на чл.10бот ЗА,когато не е възможно да се
установи действително изминатото разстояние поради причини, които не се
дължат на техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна
инфраструктура" Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо
на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна
мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална
такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно дължимата такса
за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната
6
разпоредба и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш,
вкл. с посочване начина на формирането й. Вярно е, че в електронния фиш е
вписано, че отделно от имуществената такса жалбоподателят държи и такса
по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 116 лева, но не може да се приеме, че това
представлява ясно и точно посочване на размера на дължимата тол такса,
която се твърди да не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е
формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало МПС,
между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието,
че е изминало. Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол
такса за конкретното ППС с ясно описание на начина на формирането й на
свой ред ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота
фактическите предели на вмененото му нарушение, като узнае какъв размер
на такса не е заплатил и защо се приема, че дължи такса именно в този
размер.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с неясно описание не вмененото на жалбоподателя
нарушение и неспазване на процедурата по ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, които представляват
основание за отмяна на обжалвания електронен фиш без да е необходимо
спорът да се разглежда по същество.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза
на жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от
договора за правна защита, е 420 лева. Поради липса на възражение за
прекомерност, тя следва да се уважи в искания размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш *********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
7
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН *************************
да заплати на ********** 420 лева - направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в
срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на
всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8